Джек Слейд
Похитители на жени (5)

5.

Същата нощ се случи и нещо друго. Чет Макдарън бе завел Нора Харкер в малката си стая на първия етаж на крепостта. Русокосата дъщеря на сенатора бе седнала на стол, притискаше към гърдите раздраната си рокля и наблюдаваше стоящия до малкото прозорче бандит.

Чет Макдарън гледаше навън и вдишваше нахлуващия свеж въздух. Беше застанал с гръб към Нора Харкер. До стената имаше нар, на който спеше. Освен него шкаф, маса и стол представляваха цялото обзавеждане на стаята.

Пушката на Макдарън бе опряна до стената, а седлото и снаряжението му се търкаляха в един ъгъл.

— Сега какво ще правите с мен? — попита Нора Харкер. — Какво ще поискате в замяна на вашите десет хиляди песо? Мога ли изобщо да се отплатя по някакъв начин? Ще трябва доста да се потрудя.

В гласа й звучеше нотка на горчивина и сарказъм. Чет Макдарън се обърна. Лицето му бе бледо и уморено от безсънната нощ. Около очите му имаше тъмни сенки. Нора Харкер му харесваше, желаеше я.

В душата му се разразяваше буря. Той се беше оставил да го носи течението и така се озова при Ел Буитре и бандата му. Безразлично му бе колко дълбоко пропада, беше се съюзил с дявола и всъщност никога не се бе замислял дали става по-добър или по-лош от Ел Буитре и бандитите му.

Сигурно беше точно такъв като тях.

Нито един разбойник не би се поколебал да обладае Нора Харкер, щом като е платил такава голяма сума за нея. Но Чет Макдарън не можеше да го направи. Дълбоко в душата му се надигна чувство за честност и благоприличие, чувство за рицарско кавалерство, което той преди това никога не бе осъзнавал. Не беше придобил подобни достойнства дори и чрез възпитанието си.

Разбуди се задрямалият добър дух в сърцето на буйния, необуздан младеж. Чет Макдарън се поклони подигравателно. Червени кичури коса се спускаха над покритото с капчици пот чело. Усмихна се присмехулно.

— Мис Харкер, ще трябва да ви разочаровам. Нямам навик да купувам жените си. Предпочитам да се откажа. Не ви принуждавам да правите нещо, което не желаете. Ще си взема няколко завивки и ще спя на пода. Другите обаче трябва да си мислят, че представляваме двойка, иначе ще има неприятни разправии.

— Защо тогава платихте за мен десет хиляди песо?

— Защото не ви давам на Фред Жабата. Не ми харесва мутрата му и въобще не мога да го понасям. Освен това имам нужда от някой, който да въведе ред в нещата ми и се погрижи за чистотата. Мисля, че сте усвоили някои умения при Ел Буитре.

— Но десет хиляди песо…

— Не исках да правя дълго пазарлък и особено пък с Жабата или с който и да било друг. Не възнамерявам да се захвана с някаква работа, дори тези пари да ми принадлежат. Ще изляза за малко навън. Можете да се съблечете и да си легнете. Утре ще се погрижа да намеря огледало и леген за измиване. Досега се задоволявах с общата умивалня.

Не след дълго Чет Макдарън лежеше на пода, загънат с няколко одеяла. За възглавница взе седлото. Нора Харкер лежеше на нара. През пролуката на тясното прозорче се прокрадваше светлина от луната и звездите и осветяваше едва-едва стаята.

— Мистър Макдарън? — запита Нора. — Спите ли вече?

— Още не.

— Може ли да ви задам един въпрос? Какво търсите всъщност сред разбойниците?

— Смъртта или сатаната, знам ли. Но преди всичко търся място, където няма жени, които искат да разбият сърцето на един мъж, само за да си поиграят с него. Аз съм безподобен подлец и не ставам за нищо. Това ми бе казано достатъчно ясно от една жена. Е, сега спете, Нора, стана доста късно.

Настъпи тишина. Чет Макдарън дишаше дълбоко и равномерно. Но Нора Харкер имаше чувството, че още не е заспал.

— Чет?

— Какво?

— Не сте подлец и ви бива за много неща. Благодаря ви и се отнасям с уважение към вас, като към приятел и джентълмен.

— За десет хиляди песо мога поне това да очаквам — отвърна Чет Макдарън. — Но ако трябва да плащам толкова скъпо за подобно признание, по-добре да продължат да ме смятат за подъл мръсник. Лека нощ.

Той се въртеше в постелята си. Нора Харкер не каза нищо друго.