Карън Хоукинс
Безсъници в Шотландия (11)

Глава 10

„Както знаете не всички изненади са приятни. Някои от тях могат да ни поднесат студената и жестока истина, да ни разтърсят и повалят.“

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Кат се пробуждаше бавно. Усещаше приятна топлина и бе сгушена в чисти чаршафи. Усмихна се и размърда краката си, за да се освободи от завивките. Тогава осъзна, че не просто се бе заплела в тях и не може да се измъкне, а сякаш бе…

Отвори широко очи и разбра, че е в прегръдките на Хю МакЛийн. Гърбът й бе притиснат до гърдите му, ръцете му я обгръщаха плътно, а краката им се бяха преплели.

Беше си мислила, че ще имат отделни спални, като много други семейни двойки. Но все пак се наслаждаваше на уюта и сигурността, които усещаше. Приятната тежест на ръката му върху рамото й и дланта му, леко обгърнала гърдата й, накара дишането й да се учести. Но допирът на краката му до нейните, там, където нощницата й се бе повдигнала над коленете, я накара да пожелае да потъне още по-дълбоко в прегръдките му.

Кожата му беше толкова топла. Усещаше силните мускули на прасците и бедрата му, както и острите косъмчета по гърдите му.

Той гол ли беше?

Тя седна рязко, отметна завивките и скочи от леглото, а краката й потънаха в мекия килим.

МакЛийн се надигна на лакът и косата му се разпиля върху челото.

— Какво има?

Когато завивката започна да се свлича надолу, Кат отри, че се възхищава на широките му добре оформени мускулести гърди и плоския му корем.

Хю хвана завивката, за да я отметне.

— Недей!

Той замря.

— Какво?

— Не ставай! Ти… ти не си облечен.

След като се беше стреснал за миг, той се разсмя високо. Все още усмихнат се отпусна на възглавницата отново и сложи ръце под главата си.

— Аз винаги спя гол.

Не му ли ставаше студено? Сигурно не, защото кожата му бе толкова топла, сякаш бе стоял пред камина. Все пак, това й се струваше неприлично и неморално.

Той се ухили, и очите му блеснаха срещу нея.

— Виждам, че вярваш в ползата от плътните нощници. В твоята има плат за две. Може би и за три.

Тя се загледа в нощницата си.

— В Уитбърн е студено. Камините димят повече отколкото топлят и затова е разумно всички да спим облечени. — Мисълта за братята и сестрите й я изпълни с носталгия и гърлото й се сви, но тя я отхвърли. — Страхувах се да не ме хване треска.

Той се усмихна бавно.

— Не съм боледувал нито ден през живота си.

Кат можеше да се обзаложи, че казва истината, със сигурност изглеждаше изключително… здрав.

Той се протегна и повдигна завивката в нейната част от леглото, като по този начин разкри част от мускулестия си крак.

— Върни се в леглото, твърде студено е. Дай малко време на армията на мисис Уолис да запали камините.

Беше й малко студено, дори като стоеше на дебелия килим. А той беше толкова топъл.

Погледът й се спусна по широките му рамене, по гърдите, които се стесняваха надолу към тесните му бедра, почти скрити под завивките.

Изведнъж й стана трудно да диша, сърцето й заби по-бързо и зърната на гърдите й странно настръхнаха.

— Върни се в леглото, Кат. Студено е, да стоиш там.

Тя се намръщи.

— Не, аз наистина…

Изведнъж, вятърът се усили и с нисък бурен стон разтърси прозорците и развя завесите. Студеният въздух профуча през камината толкова силно, че вдигна облак пепел, а Кат потрепери, когато нощницата й се завъртя около нея.

Погледна подозрително към МакЛийн. Той все още лежеше в същата отпусната поза с ръце под главата, но по лицето му личеше някакво напрежение, сякаш имаше главоболие.

Тя го погледна в очите.

— Ти го направи.

Той се засмя, макар че потърка слепоочието си.

— Какво съм направил?

— Чувала съм, че МакЛийн не могат да контролират бурите, а само да ги предизвикват, когато се ядосат.

— Хъм, очевидно не са били прави.

Кат го погледна недоверчиво, без да знае как да възприеме това откритие и кръстоса ръце под гърдите си, за да се предпази от студения въздух.

— И останалите ли могат да го правят.

Той се усмихна самодоволно.

— Не, само аз. Сега, хайде в леглото, сладка моя. Още няма седем и не искам да пропусна такава хубава сутрин. Получавам толкова малко заради… — той млъкна внезапно.

Тя потърка премръзналите си ръце.

— Заради какво?

Той повдигна завивките отново.

— Ела в леглото и ще ти кажа.

То изглеждаше съблазнително, а вятърът бе прогонил всичката топлина от стаята. Щеше да отнеме часове камината да я затопли отново. Кат се сгуши още повече, а зъбите й започнаха да тракат.

Усмивката на Хю изчезна.

— По дяволите, не исках да премръзнеш. Идвай в леглото!

Тя поклати глава, а зъбите й вече тракаха силно.

Хю промърмори някакво проклятие, отметна завивките и се изправи. За един възхитителен миг, светлината от прозореца до леглото го освети от главата до петите. Приличаше на най-съвършената статуя, която тя някога бе виждала — широки силни гърди, тесен ханш, стегнат плосък корем и мускулести бедра.

Успя да го зърне само за миг, защото той я грабна и я върна в леглото, където я зави и после легна до нея.

Кат затвори очи от наслада, когато усети топлина му.

— Упорита жена — промърмори той и я придърпа към себе си, а ръката му отново обгърна гръдта й, но този път по-плътно.

— Това… причинява ли ти болка?

— Кое? — попита я лениво.

— Да предизвикваш вятъра.

— Не, само когато се опитвам да го спра, след като се е разразил.

Тя се обърна, за да може да вижда лицето му. Сега вече лежаха един срещу друг и ръцете му обгръщаха талията й.

— Но това противоречи на легендата. След като можеш да контролираш стихиите, тогава проклятието не е истинско, нали?

— Когато изгубя самообладание, бурите се разразяват, също както при братята ми. Но ако бъда много упорит, успявам да ги спра. Понякога.

Нещо в сериозния начин, по който говореше, я накара да го попита:

— На каква цена?

МакЛийн я целуна нежно по челото.

— Това си е моя грижа.

Кат сложи ръце на гърдите му и го отблъсна.

— Искам да знам повече. Баба ми винаги ни е разказва за проклятието и как действа то.

Той се засмя и гърдите му се разтресоха срещу нейните.

— Любопитна си като котка.

Тя докосна с пръст брадичката му.

— Откога знаеш, че можеш да контролираш тази своя особена… заложба?

Хищната му усмивка накара сърцето й да подскочи.

— Винаги съм можел да контролирам… — обви плътно ръката си около талията й и я притисна към себе си, за да може да усети възбудата му — … заложбите си. Искаш ли да ти демонстрирам?

Кат се приближи към него, наслаждавайки се на допира и доброто му настроение.

— Тук, в своята къща, си много различен.

— У дома съм — отвърна просто и погали нежно лицето й, след това продължи надолу към шията и раменете й. — Искам да ти задам един въпрос: винаги ли говориш толкова много сутрин?

— А ти винаги ли докосваш толкова много сутрин? — попита в отговор тя.

Ръцете му не спираха нито за миг, галеха гърба й, раменете, спускаха се надолу, докосваха се леко до гърдите й по начин, който накара стомахът й да се присвие и всичките й мисли, освен за него, да изчезнат.

Очите му блеснаха.

— Понякога правя дори повече — целуна я по бузата и след това потърка своята в нейната.

Имаше нещо толкова… интригуващо в начина, по който голите му крака се преплитаха с нейните и гърдите й се напрягаха и набъбваха, когато пръстите му се сключеха около тях.

Цялото й тяло бе обхванато от топлина, която нарастваше заедно с безпокойството в нея. Това беше съпругът й и брачното им ложе и тя се чувстваше толкова добре.

Неуверено прекара пръсти по твърдите мускули на рамото и ръката му, а после и през гърдите му. Продължи, окуражена от собствената си смелост и от нарастващата страст, горяща в очите на МакЛийн.

Да го докосва бе също толкова вълнуващо, колкото когато той я докосваше. Мъжествената красота на тялото му и чувственото усещане на кожата му под пръстите й я изпълваха с трепет. Пръстите й стигнаха до бедрото му. И изведнъж забеляза, че той не помръдва. Погледна към лицето му и се изненада от желязната решителност, която видя.

— Какво не е наред?

Той сложи ръка върху нейната на бедрото си.

— Трябва да се контролирам, любов моя, не искам да ти причиня болка.

— Боли ли? — почти изписка тя.

— Първият път може и да те заболи — и като видя изражението й се намръщи. — Майка ти нищо ли не ти е обяснила?

— Каза, че ще изпитам удоволствие, ако съм с мъж, когото о… — Кат бързо затвори уста. — Каза, че когато моментът настъпи, съпругът ми ще ми покаже какво трябва да правя.

Хю направи гримаса.

Изведнъж се почувства напълно безпомощна и добави бързо.

— Виждала съм какво правят животните, ако се притесняваш от това, че не знам въобще как става.

Той изглеждаше поразен, после се разсмя и целуна първо едната после и другата й ръка.

— Радвам се, че знаеш поне това. Ще улесни нещата — каза и изражението му се смекчи. — Не искам първият път за теб да бъде тъжен и стряскащ, чувал съм, че може да е доста неприятно.

— Бил ли си някога с девстве…

— Не — отвърна бързо той.

— Тогава кой ти каза?

Лицето му се зачерви.

— Това няма никакво значение.

— Да, но кой би…

Хю я целуна, за да спре въпросите, на които му бе твърде неудобно да отговоря, но след като докосна устните й, всичките му мисли изчезнаха. Тя го подлудяваше откакто се бе събудил и я бе видял да скача от леглото с тънките си глезени заобиколени от облак муселин. Когато помръднеше, материята очертаваше всяка част от тялото й с болезнена яснота — дългите й крака, пищните й гърди, заоблените й бедра — само за да ги скрие в меките си гънки след миг.

Сега, когато я държеше плътно до себе си и можеше да усети всеки сантиметър от тялото й през нощницата, направо полудяваше.

О, как копнееше за нея! Тя беше предизвикателна, сладка и още нещо, което не можеше да определи точно.

Зацелува я, като започна от сладките й устни и се придвижи по шията и рамото й. Разтвори влудяващата й нощница и притисна лице към шията й, докато тя потрепери от удоволствие.

Точно това искаше! Плъзна бедрото си между нейните и засмука ухото й. Намери гърдите й и ги покри нежно с дланите си, а палците му разтъркаха зърната й, докато те набъбнаха и се втвърдиха.

Толкова много неща копнееше да направи, толкова много места жадуваше да целуне, но сега не беше моментът. Искаше да възбуди сетивата й и да разпали нежно страстта й, без да я изплаши. Продължи, като духна леко нежната кожа зад ухото й. Движенията й ставаха все по-неспокойни и той усети отново болезнено желание.

Накрая тя започна да се движи срещу бедрото му, дишането й стана накъсано, ръцете й се впиваха в раменете му сякаш се опитваше да го дръпне още по-близо до себе си.

Бе почти готова — Хю го усещаше.

Стисна зъби, за да успокои, бушуващата в себе си страст. Все още не можеше да й даде воля.

Започна да повдига нощницата й и за негова изненада тя му помогна като надигна бедрата си. Лицето й бе зачервено, устните — влажни и подути от целувките, а косите й се стелеха около нея във водопад от къдрици. Да я види толкова възбудена и невинна бе най-еротичният момент, който Хю някога бе преживявал. Отпусна влажното си чело до нейното и се опита да спре препускащото си въображение. За нея. Този път трябваше да бъде за нея.

Тя се извиваше срещу него, нощницата й сега беше събрана над талията й, ситните къдрици между бедрата й се доковаха до крака му топли и влажни.

Хю се намести внимателно, краката й сякаш сами се отвориха за него, след това се повдигна на лакти, за да може да наблюдава лицето й. Бавно, сантиметър по сантиметър, проникна в нея. Тя беше толкова тясна, толкова сладка! Тялото му пулсираше от нужда и възбуда. Не я плаши, нареди си ожесточено. Потъна още по-дълбоко в нея, стегнатата й влажност почти го погубваше. Тялото му се обля в пот, мускулите му се напрегнаха до болка, докато се опитваше да сдържи нарастващата си възбуда.

Той спря, когато стигна до малката бариера и се задържа там. Кат се извиваше под него, сграбчи раменете му и го дръпна към себе си.

— Хю — задъхано промълви. — Моля те! Искам…

Краката й се сключиха около кръста му и го накараха да потъне още по-дълбоко в нея.

Главата й се отметна назад и по лицето й за миг се изписа болка. Хю продължи да се движи плавно и бързо, галеше гърдите й, целуваше я дълбоко и увеличаваше темпото, докато тя се задъха, кожата й се покри с капчици пот и порозовя от напрежение.

Бе толкова красива. И негова.

Изведнъж Кат се изви, промълви името му с въздишка и затрепери. Той потръпна, когато усети, че тя се стяга около него, топла и влажна. Този миг му се стори безкраен и тялото му се изпълни с удоволствие до болка. Най-накрая тя се успокои и задъхана обви ръце около врата му. Той я прегърна още по-силно и си позволи да прекрачи ръба, който го делеше от удоволствието.

 

 

Доста по-късно Кат отвори очи отново и потрепна леко от слаба болка между бедрата си. Но тя бе примесена с приятното усещане от задоволената страст и я накара да се усмихне. Ето какво било усещането! Нищо чудно, че бе възпявано в толкова поеми!

До себе си чуваше дълбокото, равномерно дишане на Хю, ръката му я обгръщаше, а тялото му бе напълно отпуснато в съня.

Тя се усмихна и огледа стаята, която сега бе и нейна. Спалнята бе облята от слънчева светлина. Богатите цветове в нюанси на скъпоценни камъни й подхождаха перфектно. Слънчевите лъчи галеха кобалтово синия балдахин на леглото, килима в яркозелено и червено на пода и скъпите махагонови мебели.

Леглото веднага стана любимата й част от стаята. Усмихна се отново. Да правиш любов бе бурно и приятно занимание и тя смяташе, че с Хю са се справили изключително добре. Първият път бяха свършили доста бързо, в сравнение със следващите два и тя нямаше от какво да се оплаче, освен от слабата болка и леката схванатост, които усещаше, но те й бяха странно приятни.

Потръпна при спомена и внимателно се измъкна от леглото, като пъхна една възглавница под ръката на Хю. Той се размърда леко и се сгуши още по-дълбоко в завивките.

Изглеждаше като момче, докато спеше със спуснатите си завидно дълги мигли. Този мъж бе неин съпруг. Тихо промърмори думата няколко пъти, сякаш за да свикне с вкуса й.

Чувствайки се малко глуповато, оправи завивките над него и отиде до умивалника да се измие. За нейна радост някой бе донесъл дрехите й докато спяха. Те бяха почистени и изгладени и сега висяха подредени в огромния гардероб. Бог да благослови мисис Уолис!

Кат се облече и обу ботушките си, след това намери очилата си на малката масичка до умивалника. Сложи си ги и се замисли над положението си. Тази сутрин бяха поставили едно обещаващо начало на брака си.

Бе преживяла скандала, венчавката и пътуването до Гилмъртън, а сега и първите си часове като съпруга, в истинския смисъл на думата. Освен леката носталгия, която изпитваше, се чувстваше доста добре. Трябваше само да разбере как протича животът в къщата, за да може да открие своето място, докато настъпеше времето да се прибере в Уитбърн.

У дома. Представи си сестрите и братята си, скупчени около масата за закуска, смеха, разговорите и плановете за деня. Родителите й сигурно се бяха прибрали, вече знаеха за женитбата й и може би се притесняваха за нея.

Реши, днес да им напише писмо, и на баба си също, за да я уведоми, че е тук и да се уговорят да я посети, макар че не бе сигурна, колко далеч се намира къщата й от Гилмъртън. Най-вероятно бе достатъчно близо, за да й погостува за ден.

Кат се почувства по-добре, затърси с очи бюро и се зачуди къде да намери листи и писалка. Изведнъж кожата на врата й настръхна и когато се обърна откри, че Хю я наблюдава и погледът му предизвиква тръпки по тялото й.

Той се надигна и завивките се свлякоха до кръста му, когато потърка лицето си и се прозя. След като се протегна, й се усмихна сънливо.

— Добро утро, съпруго. Надявам се, че си спала добре.

Кат откри, че това обръщение много й харесва.

— Добро утро и на теб. Спах като бебе. А ти?

Бавната му, чувствена усмивка накара стомахът й да се свие, но нямаше нищо общо с това, че е гладна.

— О, и аз — каза той с дълбок интимен тон. — Защото преди да заспя ти успя да ме изтощиш.

Тя му отправи една усмивка, въпреки че се почувства неловко. Отиде до канапето и се зае с връзките на ботите си.

— Знам, че е рано, но мисля, че ще е полезно да обсъдим очакванията си.

Хю повдигна вежди и усмивката му помръкна.

— Всъщност и аз смятах да предложа същото, защото… — очите му попаднаха върху часовника. — Мили Боже, почти девет е!

— Да — изчерви се тя. — Доста се успахме.

Хю отметна завивките и бързо отиде до прозореца, след това дръпна завесите и погледна навън. Каквото и да видя там, явно остана доволен, защото издаде звук наподобяващ въздишка на облекчение, преди да се насочи към умивалника от своята страна на леглото.

— Очакваш ли някого?

— Брат ми Дугъл ще се върне след закуска.

— Ще се върне?

— Той беше тук снощи, но ти вече спеше.

— Съжалявам, че не можах да го видя.

— Ще се запознаете днес. Той идва често, когато съпругата му е извън града, а сега тя е в Единбург за около седмица.

— Очаквам с нетърпение да се срещнем. Приличате ли си?

— Да, с изключение на това че е рус. Във всяко поколение в нашето семейство има по едно златокосо дете — хвърли влажната кърпа върху рамката на умивалника. — Предполагам, че ще пристигне до около час.

МакЛийн отиде до гардероба, без да се притеснява от голота си. Кат откри, че доста смело се взира в мускулестите задни части на съпруга си. С пламнали бузи, бързо завърза връзките на ботите си с надеждата той да не е забелязал.

Когато вдигна поглед установи с облекчение, но и с разочарование, че Хю вече е почти облечен. Бе затъкнал крачолите на кафявите си панталони в черни ботуши за езда и точно промушваше главата си през чиста бяла риза. Обикновено бяло шалче висеше на ръба на леглото.

— Нямаш ли камериер? — попита Кат.

— Не. Не мога да търпя някой да се суети около мен — запаса ризата си и метна шалчето около врата си. Завъртя няколко пъти бързо краищата му и то беше завързано в стегнат възел. Облече си тъмнокафява жилетка и извади от гардероба тъмносиньо палто за езда, след това улови погледа й. — Яздиш ли?

— Не. Никога не сме имали други коне, освен тези, които теглят каретата.

— О, трябва да поправим това.

Кат долови разочарованието в гласа му.

— Винаги съм харесвала конете и ще се радвам да се науча да яздя.

— Добре. Аз ще те науча. Яздя всеки ден. Налага се, защото отглеждам коне. Така спечелих пари да купя Гилмъртън. Отне ми почти десет години, но го постигнах. Сега притежавам едни от най-продуктивните и търсени табуни в Шотландия.

Гърдите й се стегнаха. Тя току-що се бе отдала на този мъж, а той сега я информираше за най-важните неща в живота си. Цялата ситуация бе толкова нелепа и неудобна, но бе всичко, което имаха. Тя се принуди да се усмихне.

— Какви коне отглеждаш?

— Красиви. Скъпи. Редки.

Кат се замисли.

— Арабски. Състезателни и… — намръщи се и попита: — Какви други?

— Изключително добри. Най-редките са Ахалтекинските. Отглеждат ги турски племена. В момента имам десет и няколко кобили, които скоро ще родят. — Хю отиде до големия прозорец на отсрещната стена и го отвори. Облегна се на перваза и се загледа в полетата в далечината. — Сега са ето там. Идват до портите сутрин.

Кат застана до него. В далечината успя да различи малко стадо да се събира около портите.

— Защо са златисти?

Той се усмихна на въпроса й.

— Ценени са високо заради златистия си цвят. Видях един такъв в Италия и реших да ги развъждам. Те са прекрасни коне. Носили са турските воини векове наред и са бързи като хрътки.

Кат наблюдаваше как един мъж бута ръчна количка към портата. Конете заподскачаха и зариха с копита.

— Изглежда са много гладни.

— Както и аз — Хю сведе очи към нея, погледът му премина през лицето й и продължи надолу.

Кат бе едновременно поласкана и разочарована. Ласкаеше я вниманието му, но бе разочарована, защото знаеше, че се дължи само на похот. Тя, разбира се, не бе сигурна, дали иска нещо повече, след като неговите планове за брака им бяха, да я изключи от живота си в първия разумен момент.

И все пак имаше пред себе си няколко месеца, за да остави следа в Гилмъртън Манър и неговия господар — невероятно привлекателния мъж, стоящ пред нея. Но за да го постигне се нуждаеше от неговото съдействие. Погледна го изпод миглите си.

— Хю, можем ли… — беше й трудно да обясни точно какво иска, след като и тя самата не бе съвсем наясно. — Ще е хубаво да бъдем и партньори, освен съпрузи.

Изражението му изгуби част от топлотата си.

— Не съм сигурен точно какво имаш предвид.

— Повечето двойки имат достатъчно време да се опознаят, преди да решат да се оженят. Ние нямахме този лукс. Мисля, че може би отношенията ни ще бъдат по-лесни, ако започнем като… да кажем приятели. Хора, които се подкрепят и си помагат и… О, не се изразих много добре.

— Няма да се откажа от правата си в леглото.

Тя примигна срещу него.

— Не съм го и помисляла. Всъщност открих, че този аспект на брака и на мен доста ми допада.

Устните му се извиха в самодоволна усмивка.

— Знам.

Бузите й запламтяха, но успя да изсумти дръзко.

— Както и на теб.

— О, да. Наслаждавах се на всеки блажен миг. Така, а сега ми обясни, какво имаш предвид под партньори.

— Може да прекарам тук само няколко месеца, но искам да науча за теб колкото се може повече и да бъда част от живота в имението.

Той скръсти ръце пред широките си гърдите и повдигна надменно едната си вежда.

— Не. Тук, сме заради едно-единствено нещо и то е да възстановим доброто ти име, за да можете ти и семейството ти да продължите нормалния си живот. И искам това да се отрази на бъдещето ни колкото е възможно по-малко.

— Напълно съм съгласна, но защо поне да не се наслаждаваме на компанията си?

Той повдигна вежди.

Тя поаленя.

— Имам предвид не само в спалнята. Защо да не се включа в работата ти? Искам да науча за твоите… — тя спря и се поправи. — Имам предвид твоите интереси тук. Искам да видя конете и конюшните и… още толкова много неща! Да ти помагам по всеки начин, по който мога. Такъв трябва да бъде един брак.

— При нормални обстоятелства бих се съгласил с теб, но нашето положение не е такова. Ти ще се ограничиш с домакинството и няма да се занимаваш с нищо друго — тонът му не търпеше никакво възражение.

Кат стисна ръцете си в юмруци и се опита да се пребори със силното си желание да започне да спори, но бе сигурна, че от това ще загубят и двамата. Не можеше да се отърси от усещането, че пропуска нещо, но дори не знаеше за какво да пита.

По дяволите, този разговор не се развиваше в желаната от нея посока! Бе поискала да бъде част от ежедневието тук, интересуваха я конете, на които той толкова се възхищаваше, а в замяна я бе ограничил до къщата, сякаш бе някакво неудобство, което трябва да се скрие между четирите й стени. Не можеше да продължи без съвет. За щастие знаеше точно от къде може да го получи.

Принуди се да отпусне стиснатите си ръце.

— Добре, ще го обсъдим по-късно. Ако е възможно, бих искала да посетя шивачката днес, за да си поръчам няколко рокли, тъй като си донесох съвсем малко. Имам няколко фунта и…

— Ще платя всичко, от което имаш нужда.

— МакЛийн, този брак не е истински.

— Катриона, ти си ми съпруга. Затова имам правото и привилегията да ти купувам всичко, което пожелая. Ще накарам Фъргюсън да впрегне каретата след закуска, а мисис Уолис ще те придружи. Имам открита сметка при шивачката, така че можеш да си поръчаш каквото си поискаш.

Защо ли имаше сметка при шивачката? Дали това означаваше, че има любовница? Кат стисна зъби и изведнъж последното нещо, което я интересуваше бе да си поръчва рокли.

Той се извърна от прозореца и добави през рамо.

— Ще бъда много зает през следващите няколко седмици. Както ти споменах, очаквам няколко кобили да родят и моите хора и аз трябва да следим стадата отблизо. Така че, ограничи усилията си до къщата…

— Да се огранича до къщата? — Кат удари юмруци в бедрата си. — Не знам как стоят нещата при вас, МакЛийн, но родителите ми се справят с работата в енорийската служба заедно. Каквото не може да направи татко, го прави мама. А когато стане много натоварено, като например на Архангеловден или когато има много венчавки, цялото семейство помага. Знам как се води счетоводство и други неща. Мога също…

— Нямам нужда от партньор — зелените му очи, насочени към нея, изведнъж охладняха. — Дори за месец или два.

Тя едва си пое дъх. Това не трябва да ме наранява. Той само ми напомня за положението ни и аз не бива да го забравям повече.

Изражението на Хю се смекчи.

— Аз не съм безразсъден човек, Катриона. Смея да кажа, че в къщата има много неща, които могат да се подобрят. Слугите са били без надзор доста дълго.

— Благодаря ти много — отговори саркастично тя.

— Пак заповядай — каза той и я погледна твърдо изпод миглите си. — Има още един важен въпрос, който трябва да обсъдим. Имаш пълна свобода между тези четири стени, но не се занимавай с дъще…

От стълбите долетя тропот, сякаш цяло стадо глигани бяха пуснати в къщата.

— Какво е то… — започна Кат.

Вратата се отвори и се появиха три деца. Слабичка девойка на около петнадесет влезе първа. Правата й светла коса бе прибрана в стегнат кок, а лицето й грееше в усмивка, докато не видя Кат. Тогава рязко спря. По петите я следваше по-малко момиче, може бе на тринадесет. То бе поразително красиво с черни коси и гъсти черни мигли около тъмно кафявите си очи. Движеше се толкова бързо, че едва не се сблъска с първото момиче. За ръката й се държеше малко момиченце на не повече от шест, с големи очи и кръгло личице обкръжено от руси къдрици.

Трите я гледаха толкова шокирано, а Кат бе сигурна, че отразяват нейното собствено изражение.

След това погледнаха покрай нея и засияха, а усмивките разцъфнаха върху лицата им отново.

— Татко! — завикаха те, втурнаха се напред и обсипаха Хю с целувки и прегръдки.