Карън Хоукинс
Безсъници в Шотландия (10)

Глава 9

„Ако някога ви се случи да срещнете някой МакЛийн, избягвайте зелените му очи. Говори се, че са способни само с един поглед да пленят женското сърце, затова внимавайте много.“

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Когато, час по-късно, Хю напусна библиотеката, забеляза, че вратата на всекидневната е широко отворена и от вътрешността й проблясва слаба светлина. Той надникна и спря при вида на чифт ботуши протегнати към камината.

Изглеждаха доста елегантни, бяха изработени от мека италианска кожа, излъскана до блясък. Такива рядко можеха да се видят далеч от Сейнт Джеймс стрийт. Токовете им бяха специално изработени и гравирани със сребро, а от белите им маншети висяха абаносово черни пискюли, съвсем типични ботуши за едно конте. Ако трябваше да се съди по панталоните на мъжа, то и останалата част от облеклото му бе също толкова изискана.

Хю влезе в стаята.

— Какво правиш тук? Да не би нещо да не е наред?

Мъжът в креслото отпи от портвайна, който си бе налял във висока чаша.

— Това ли е начинът, по който трябва да поздравиш брат си — попита лениво той.

Хю се намръщи.

— Къде са момичетата?

— В леглото, където им е мястото.

— Значи нищо не се е случило…

— Дъщерите ти са в безопасност. Дори сега ги пазят седем от най-верните ми хора.

Хю въздъхна и прекара ръка през косата си.

— Съжалявам, Дугъл. Тази седмица беше кошмарна, а и получих онова писмо точно преди да тръгна.

— Знам! И мен много ме притесни. Затова и повиках най-верните си хора. Никога не бих позволил нещо да се случи с племенниците ми.

Хю успя да се усмихне.

— Благодаря ти. Извини ме, че съм в такова настроение — огледа се наоколо. — Къде е София?

— Прекрасната ми съпруга замина за Единбург днес следобед, за да заведе баща си, на лекар.

— Ред е болен?

— Има само пристъп на подагра, но Софи се суети край него, сякаш е бебе — Дугъл се усмихна и погледът му се смекчи. — Няма да се забави много, не се чувства щастлива, когато е далеч от мен.

— Искаш да кажеш далеч от дома си. Не съм виждал жена, която да обича повече някоя къща.

— Кой може да я вини? Макар да не е впечатляваща като тази чудовищна сграда, е далеч по-елегантна.

— И по-скъпа.

Дугъл повдигна вежди.

— А? Някакво съжаление ли долавям? Последното, което чух, е, че и ти си доста заможен.

— Александър е по-богат от всички нас взети заедно.

— Той наследи богатството си, а на нас ни се наложи сами да спечелим парите си. Ти с твоите благословени коне, а аз с уменията си на игралната маса.

— Никога не съм считал играта на карти за умение.

— Да, защото никога не си играл с мен.

— И не смятам.

Дугъл махна едно мъхче от ръкава си.

— Нямаш ли ми доверие?

— Не и що се отнася до картите, жените или моя портвайн.

— Постъпваш по единствения разумен начин.

Хю се върна на първоначалната тема.

— Ако не си довел момичетата, защо си тук?

— Видях те, да препускаш насам и исках да те поздравя с добре дошъл у дома.

— Не може да си ме видял, беше тъмно — Хю отиде до бюфета, взе си чаша от сребърния поднос и си наля прилична доза от портвайна.

— Не беше чак толкова тъмно, след като яздеше.

— Луната осветяваше пътя ми, но ти не може да си ме видял през дърветата, които заобикалят къщата ти — повтори брат му.

Дугъл присви рамене и отпи още една глътка от питието си.

— Тогава може да съм чул каретата.

— Или пък си платил на онзи мой безполезен лакей, който шпионира за теб.

— Лиъм е добър човек — запротестира Дугъл.

— Най-вече за теб — налагаше се отново да поговори с лакея. Проблемът бе, че Дугъл винаги бе дяволски добър в това да представя нещата да изглеждат правилни, дори когато самият той знаеше, че не са. В младостта им, това бе донесло не една неприятност на Хю.

Дугъл погледна брат с присвити очи.

— Ако не беше толкова потаен, нямаше да ми се налага да плащам на шпионин, за да науча нещо. Като например, интересния факт, че скъпият ми брат се е прибрал от Лондон със съпруга.

Хю стисна зъби, но не отговори. Бе прекарал последния час в опити да не мисли за привлекателната жена в спалнята си и не посрещна никак радушно любопитството на Дугъл към ситуацията.

Вече бе изпил чаша портвайн в библиотеката, като се опитваше да притъпи възбудата и изтощението си — лоша комбинация, дори и в най-добри времена. Бързо изпразни чашата, която си бе налял преди малко, и я напълни отново.

Дугъл повдигна вежди.

— Доколкото те познавам, по-скоро съм склонен да повярвам, че би предпочел да се прибереш мъртъв, отколкото женен.

— Вярно е — Хю зае стола срещу брат си, вдигна краката си на дивана и кръстоса глезени.

Той огледа ботушите му с презрение.

— Варварин.

— Конте.

— Поне съм възпитано конте — Дугъл го погледна с интерес. — Изглежда Лиъм смята, че си бил принуден да се ожениш, след като са те хванали в компрометираща ситуация с дъщерята на викарий. Колко е близо до истината?

Хю отпи голяма глътка от портвайна си.

— Това е груба, но точна версия на събитията.

Брат му повдигна вежди.

— Изглеждаш твърде спокоен.

— Примирих се. Това е нещо съвсем различно.

— Хъм, а как се казва тя?

— Катриона Хърст — каза Хю, спря и добави: — МакЛийн.

— Хърст? Не е ли онова момиченце, което флиртуваше с Александър, когато бях в Лондон миналия месец?

— Не, това е сестра й Кейтлин. Съпругата ми се нарича Кат, но аз мисля, че не й подхожда.

Дугъл го погледна с любопитство.

— Какво значение има името?

— Не знам, Кат ми се струва твърде… обикновено.

— О, значи е красива.

— Тя е… — Хю се загледа в чашата си. — Тя е уникална.

Дугъл зачака, но брат му не каза нищо. След като се намести на стола си започна весело.

— Хърст, а? Значи произхожда от добър шотландски род.

— Така трябва да е, въпреки че няма да забележиш дори лек акцент. Семейството й живее в енорийската служба в Уитбърн, северно от Лондон.

Дугъл се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— И как се случи всичко това? — попита тихо.

Хю потърка лицето си с ръка.

— Предупредих Александър да не флиртува със сестра й, но той само се засмя. След като напусна града за седмица, аз използвах твоя трик и подкупих лакей да я наблюдава. Открих, че Кейтлин е заложила капан на Александър, за да го принуди да й предложи брак, и исках да осуетя намеренията й. Междувременно, Катриона също се опитала да спре сестра си, но вместо това, двамата попаднахме в капана.

— Нямаше ли друг изход?

— Не можех да допусна Катриона да се справя сама със скандала.

— Имаше скандал?

Изражението на Хю стана мрачно.

— Обхвана целия град само за миг. Имената ни дори влязоха в книгата за залози в Уайтс.

Дугъл подсвирна тихо.

— И, разбира се, ти не можа да постъпиш по друг начин, освен да се ожениш за нея.

— По-голямата част от вината беше моя. Ако не бях толкова твърдо решен да накажа сестра й, нямаше да компрометирам Катриона. Характерът ми ми направи хубава услуга.

— Александър знае ли?

Хю поклати глава.

— Ще се вбеси, че си се намесил в работите му.

— Имам по-големи грижи в момента.

— Предполагам, че е така — като например, какво ще си помислят дъщерите ти, когато открият, че имат нова майка.

Веждите на Хю се сключиха.

— Тези момичета са мои деца. Те са само моя отговорност и на никой друг. Катриона ще остане тук само няколко месеца и след това ще се върне у дома при семейството си.

— Какво? — Дугъл повдигна вежди. — А тя съгласи ли се?

— Не й дадох друг избор.

Дугъл въздъхна.

— Хю, не може да съдиш за всички жени по Клариса…

В следващия миг Хю бе скочил на крака, а навън вятърът заблъска по стените на къщата и разтресе прозорците.

— Не споменавай името на тази жена в дома ми отново! Не искам да го чувам.

Дугъл вдигна ръце.

— Добре де! Извинявай!

Вятърът утихна, а Хю седна на стола с мрачно лице.

— Катриона изобщо не прилича нея. Ако беше така, дори не бих й предложил да се оженим, независимо от обстоятелствата.

— Изненадан съм, че я доведе тук.

Хю изгледа твърдо брат си.

— Нямах никакъв избор. Знаеш, че не смея да отсъствам задълго.

— Вярно — Дугъл се облегна. — Не ти е никак лесно, нали?

— Да. А… какво да правя сега?

— О, не, недей! Последният път, когато те посъветвах да купиш онази кобила, тя се оказа куца. И след като ме обижда месеци наред, заяви, че никога няма да поискаш мнението ми отново.

— Ти не знаеш почти нищо за конете, но имаш отличен вкус за жените. Софи е чудесна.

Дугъл се изпълни с гордост и не можа да се въздържи да не изпъчи гърди.

— Справих си много добре, нали? — макар че, ако трябваше да е напълно честен, не беше съвсем сигурен дали той бе избрал София или тя него. — Не мога да разбера точно какъв съвет искаш. Ако тази жена няма нищо общо с онази, чието име не искаш да споменавам, тогава какво те притеснява?

Хю се загледа мрачно в празната си чаша. Накрая тихо каза:

— В началото, когато срещнах майката на момичетата, бях полудял от любов по нея. Не можех да се храня, да спя или да мисля за нищо друго — усмихна се презрително. — Не знам как сте ме понасяли.

— Беше млад и досаден, разбира се — Дугъл присви рамене. — Знаехме, че ще го превъзмогнеш, както се и случи накрая.

— Все пак разстроих всички и месеци наред никой от вас не ми говореше — Хю поклати глава. — Сега, когато дъщерите ми са тук и се опитвам да им създам дом, няма да позволя нищо и никой да разруши живота ни. Вече са преживели достатъчно трудности и няма да им причиня още.

Дугъл си наля още портвайн. Дявол да го вземе, искаше му се София да е тук. Тя беше истински извор на мъдрост, що се отнася до сложността на човешкото сърце, нещо, което той дори не претендираше, че разбира.

Но сега Хю, който рядко търсеше някаква помощ, освен да наглежда момичетата, когато му се наложеше да отпътува по работа в Лондон, бе поискал мнението му по този сложен въпрос.

Той замълча за известно време и каза:

— Имаш ли някакво основание да мислиш лоши неща за съпругата си. Каква е тя?

Хю сви рамене.

— Катриона е доста привлекателна и е висока около… — повдигна ръка и посочи до рамото си — … с тъмноруса коса е и лешникови очи. И носи очила.

— Дотук не чух нищо обезпокоително.

Хю се усмихна леко.

— Държи се прямо и е доста упорита.

Дугъл се зачуди дали не бе доловил възхищение в гласа на брат си, макар и неохотно. Хю прекара ръка през косата си.

— Дугъл, трябва да съм сигурен, че когато Катриона си замине, след няколко месеца, всички ще можем да се върнем към нормалния си живот без болка.

Без болка?

— Мислиш, че ще ти липсва?

— Не на мен — отвърна остро Хю. — На момичетата! Не искам да се привържат към нея.

— Аз си помислих… — Дугъл се намръщи. — Хю тази жена привлича ли те?

За негова изненада, брат му почервеня. Дугъл примигна. Хю? Да се изчервява?

— Предполагам, че това е „да“.

— Тя е много красива жена и аз, разбира се, я намирам за привлекателна! Ако трябва да бъда честен, очаквам с нетърпение да я имам в леглото си. Но това не ме прави сляп за факта, че заради недостатъците на майка си, момичетата могат да обикнат Катриона. Те се нуждаят от истинска майка и не искам да се привържат към нея през следващите няколко седмици.

— И да им липсва, когато си отиде — Дугъл присви рамене. — Тогава не им позволявай да се сближат.

— Как? Ако им кажа да стоят далеч от нея, ще предизвикам любопитството им, а ако кажа на Катриона да не говори с тях, тя ще го направи само за да ми докаже, че може.

— Ситуацията наистина е сложна — Дугъл се замисли. — Може би… можеш да й намериш някакво занимание.

— Занимание?

— Да, за да е твърде заета да общува с момичетата и да изградят някакви отношения.

В погледа на Хю проблесна надежда и Дугъл мислено се потупа по рамото.

— Това е добра идея. Мога да помоля Катриона да поеме някои домакински задължения — през пролетта обикновено имаме много работа. А момичетата, бих могъл да ги вземам с мен да ми помагат в конюшните, винаги когато е възможно.

Дугъл се облегна и мълчаливо се поздрави. София щеше да бъде много горда, че е помогнал на брат си. Винаги му бе казвала колко е важно да се разговаря.

Хю кимна замислено.

— Мога да го направя.

— Ти тренираш коне, жените не са много по-различни.

— Това е една доста добра гледна точка — каза Хю разпалено. — Конете също са капризни същества.

— И чувствителни.

Хю кимна.

— Имаш право.

— Само не го казвай на жена си, освен ако не искаш да спиш сам през останалата част от живота си.

Хю се ухили.

— Страхуваш се да не кажа на София какво си ми предложил?

— Разбира се, че не — отвърна Дугъл с приповдигнат тон. — Освен това, ние не говорим за мен и София. Така че, какво ще кажеш на твоята жена?

— Ще й дам списък с домакинската работа, която да следи, и това трябва да държи нея и цялата прислуга под напрежение, поне няколко седмици. Момичетата копнеят за истинска майка. Дори при най-малко насърчение, биха се привързали към Катриона.

— Може би няма да се наложи тя да си тръгне след три месеца — предположи Дугъл.

Хю се намръщи.

— В живота ми няма място за жена, още по-малко за съпруга. Освен това се заклех да защитавам дъщерите си от всичко, а те ще бъдат дълбоко наранени, ако обикнат съпругата ми, а след това връзката ни се провали.

Дугъл наля още портвайн в чашата си и в тази на брат си.

— Какво каза Катриона, когато й разказа за децата?

Хю мълчеше.

Дугъл отпи от чашата си.

— Разказа й, нали?

— Не.

— И защо, за Бога?

— Отначало, защото почти не се познавахме, а аз не говоря за децата, така или иначе. След това трябваше да организирам проклетата венчавка, и… ами забравих.

— А по пътя до тук?

— Струваше ми се неподходящо просто да го изтърся — въздъхна той. — По дяволите, никога не съм искал да се женя! Щях да го избегна, ако бях открил друг начин да се справим със скандала, но нямах избор. А и прекарах цялото пътуване в опити да не… — спря и се намръщи. — Това ще е първото, което ще й кажа утре сутрин.

— Добре. Гледай да го направиш.

Хю допи питието си и стана.

— Знам какво трябва да направя — изръмжа. — Просто е ужасно неудобно.

— Изглежда съвестта ти се обажда.

Хю тръгна към вратата.

— Да, щях да съм много по-добре без нея.

— Глупости. Момичетата се нуждаят от добър пример. Освен това, така моята отговорност намалява.

— Надут глупак.

Дугъл само се ухили.

Хю стигна до вратата и се поколеба.

— Дугъл, благодаря ти за съвета. Ти ми даде тема за размисъл.

— Сигурен съм, че ако София беше тук, щеше да те посъветва същото — замисли се за миг и добави: — Освен онова, че трябва да се държиш с жените като с конете — остави чашата си. — А междувременно ти предлагам да намериш начин внимателно да обясниш на жена си правилата в тази къща, както и това, че имаш три прекрасни дъщери и че тя не трябва да се занимава с тях. Бъди твърд, но справедлив, знаеш как се прави. Неслучайно твоите коне са най-добре обучените в цялата страна. Да доведа ли момичетата сутринта?

— Нека да е след закуска, ако нямаш нищо напротив. Ще имам нужда от малко време, за да обясня всичко на съпругата си.

— Тогава ще тръгвам — с тържествен поклон Дугъл напусна всекидневната. Във фоайето си взе палтото и шапката от лакея и пусна една лъскава монета в шепата му.

Лиъм засия.

— Благодаря ви, милорд.

— Няма за какво. Сега, след като господарят ти си има съпруга, може да се нуждая от услугите ти още повече.

Лиъм сложи пръст на носа си и намигва многозначително. Дугъл се засмя.

— Ти си добро момче! Ще очаквам новини от теб — знаеше, че нещата няма да протекат гладко за брат му. Беше му съвсем ясно, че всяка остроумна жена би възприела списъка с правила за предизвикателство. И те двамата със Софи бяха започнали своята връзка с едно предизвикателство.

Неговата прелестна съпруга беше първокласна комарджийка и най-нахално го беше предизвикала да играят, за да може да си върне дома, който бяха изгубили. Естествено, Дугъл не бе успял да устои на едно толкова изкушаващо предложение, особено когато идваше от жената с най-прекрасните златисти коси и сочни устни, които бе виждал някога в живота си.

Сега вече разбираше, че я бе преследвал толкова разпалено не само от гордост, макар че по онова време можеше да се закълне, че го прави само заради непокорното й поведение.

Щеше да е добре за Хю и Катриона да се сблъскат с предизвикателството, така щяха да се изправят лице в лице с истинската същност на живота.

Дугъл излезе навън на свежия нощен въздух, където го чакаше конят му. Поне щеше да има с какво да се занимава, докато Софи е в Единбург. Когато доведеше децата утре, можеше и той да остане за няколко дни.

Започнеха ли фойерверките щеше да стане доста интересно.