Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (12)

XII

Когато Джейсън се появи в стаята й, Дина седеше в леглото, облечена в лека копринена пижама с небесносиния цвят на очите й. За миг, който изглеждаше съдбоносен, двамата се погледнаха, после Джейсън се спусна с протегнати ръце към нея и двамата потънаха в прегръдките си. Той скри лице в косите й.

— Така копнеех за теб — шепнеше й. — Толкова е добре, че съм отново до теб!

Дина го претегли по-близо до себе си.

— Да се надявам, че всичко това не е само сън!

— Ужасно се радвам, че оздравяваш! Не можех да мигна от мисли за теб. Дина, страдах толкова много от раздялата ни. Опитах се да се потопя в работа, но не можех да те забравя, ти ме следваше и в сънищата ми. Накрая реших да поговоря с чичо Дейвид за чувствата си и…

Тя го целуна нежно по устните.

— Добре си направил, че си се обърнал към Дейвид. Смъртта на родителите ти те е наранила повече, отколкото си очаквал, нали? И после си се страхувал да обичаш отново, когото и да било.

— Ти… ти си го знаела?

— Предполагах го.

Джейсън кимна.

— Колко често те желаех, теб и чувствата, които събуди в мен. Никога досега не съм обожавал така жена.

Той пъхна ръка под пижамата й и почувства как Дина настръхна.

— Дали нашето бебе ще бъде прекрасно като теб? Или неуморим непрокопсаник като мен — за миг замълча и продължи. — Джуди ми каза, че не си искала да ми съобщиш за бебето. Защо, скъпа?

По дългите ресници на Дина блеснаха сълзи.

— Аз… Аз бях толкова оскърбена. Все си спомнях за Целест. Нямаше да мога да понеса… да ме съжаляват.

Джейсън обхвана лицето й с длани и зацелува мокрите й бузи.

— Много чувства са изпълвали сърцето ми, скъпа — но никога съмнение към теб.

Взе ръката й и зацелува върховете на пръстите й.

— По дяволите, държа се като хлапак в пубертета. Но можеш да ме разбереш, никога не съм бил в подобна ситуация — пое си дълбоко дъх: — Красива госпожице, майка на моето дете, ще се ожениш ли за мен, преди да се побъркам напълно? А покрай мен и баща ти, Кара, чичо Дейвид, Джуди и Ван?

В миг Дина се почувства безкрайно щастлива и му се усмихна със светнали очи. Сега вече знаеше — Джейсън изпитваше към нея същите чувства. Нямаше нужда да произнася двете съкровени думи — тя четеше в очите му това, което искаше от него. „Господи, трябва да съм била сляпа досега!“

— Щом искаш да ме имаш в същия вид, няма да е лошо да се ожениш веднага за мен! — каза тя и сви рамене извинително.

Джейсън я прегърна, притискайки я силно към себе си.

— О, Дина, ще се оженим веднага, щом лекарят разреши — той я целуна и я положи отново на възглавницата. — Така. А сега трябва да те оставя за няколко минути.

Тя го погледна учудено.

— В кабинета на баща ти цялата фамилия стои и чака, а под краката им пари! Никой не знае дали ще се съгласиш да приемеш предложението ми за брак. Сега по-добре да ги успокоя, за да се заемат с подготовката за сватбата!

Дина се засмя.

— Добре, връщай се бързо!

Джейсън я целуна по връхчето на носа.

— Имаме да наваксваме толкова много… Идвам веднага!

След като Клей, Кара и Дейвид прегърнаха поред усмихващата се през сълзи Дина и дискретно се изнизаха от стаята, Джейсън я взе в прегръдките си, покривайки лицето й с безброй целувки. Милувките му продължаваха безкрайно. Най-сетне неохотно я пусна от ръцете си.

— Донесох нещо, почти бях забравил — Джейсън измъкна едно списание от чантата си. — И се учудвам, че все още не си попитала за снимките си.

Дина се хвана за главата.

— Боже, наистина ли снимките от бурята са излезли? Намерихте ли куфарчето ми?

— Да, да, да! — той се усмихна. — Виж, убеди се сама! Снимките са страхотни! Но, Дина, скъпа, колкото и поздравления да получиш за тях, не мисля, че си струваше да излагаш живота си на опасност заради няколко фотографии.

Но Дина не го слушаше, вперила поглед в списанието.

— Трябва да признаеш, че са добри, нали?

— Не чу ли какво ти казах, скъпа?

— Напротив, и ти обещавам, че никога вече няма да се оставя в толкова опасно положение.

Джейсън пое ръцете й в своите.

— Искам оттук нататък да сме винаги заедно, Дина. Ще пътуваме много… Искам да продължа да пиша книги. А ти ще можеш да фотографираш всичко, което пожелаеш — хора, градове, пейзажи. Смяташ ли, че ще ти хареса?

— Щом сме заедно… между другото, аз също се опитвам да събера материал за книга. За индианците чероки, на чиято земя живеем сега.

— Вече видях всичко, свършила си отлична работа. Нищо чудно дори книгата ти да има повече успех, отколкото моята — въздъхна престорено. — Не е лесно човек да има интелигентна жена!

— Побъркваш ли се! — Дина се засмя, после стана сериозна. — Джейсън, радваш ли се за бебето?

Очите на Джейсън светнаха.

— Никога не съм мислил, че ще имам дете, скъпа. А сега — е, всичко е съвсем ново за мен. Но като си помисля, две-три момчета и няколко сладки момиченца ще са тъкмо за нас!

— Вече си ги планирал!

Той отново я стисна в прегръдките си.

— Направил съм страшно много планове. Но обещах на Кара и Клей да не те уморявам, затова по-добре да ти разкажа за тях друг път. Сега се нуждаеш от почивка, скъпа!

— Така ли? — на устните й заигра усмивка. — Струва ми се, че има нещо, от което се нуждая повече — от теб!

— О, принцесо, вече няма да се отървеш от мен, никога! Бих останал при теб, още сега!

Дина се разсмя отново.

— И какво ти пречи? Съвсем сами сме в къщата. Чух много добре как вратата се затвори, после гласовете навън — три, за да съм точна, и после шума от заминаващия автомобил.

Устните на Джейсън докоснаха челото й.

— Мила, обожавам те — прошепна той хрипкаво.

— Сериозно ли говориш?

— Е, мисля, че бихме могли да бъдем съвсем малко предпазливи…

Джейсън я взе на ръце.

— Струва ми се, че започвам мъничко да се страхувам от теб. Ти май в действителност ще се окажеш малка вещица… — той я пусна на земята.

Дина се дръпна и изхлузи нощницата и бикините си. После с прелъстителна усмивка се зае да разкопчава копче по копче ризата му. Джейсън застена от възбуда, измъкна се от дрехите си и я последва в леглото. Тя се изпъна по гръб и той с учудване забеляза наедрелите й гърди и вече не съвсем плоския корем.

„Моето бебе — помисли си, — нашето бебе!“

Ръцете му се плъзнаха по мекото й тяло, тръпнещо от нетърпение, устните му милваха кожата й. Дина издаде гърлен звук и се изви страстно към него. Щедро разтвори бедра и го прие в утробата си. После спусна клепки и се отдаде на ритъма на любовта…

Джейсън я целуна нежно по косата.

— Е, бях ли достатъчно предпазлив?

— Хм… беше разкошно.

— Дина… днес получих от баща ти…

Дина кимна отнесено.

— Отдавна искам да те питам нещо, Джейсън. Онази сутрин, когато ограбиха банката, аз минах покрай апартамента ти… отпред беше колата на Елен! Не че сега това ме засяга, но все пак — ти имаше ли връзка с нея?

Той се засмя и я целуна по челото.

— О, Елен се интересуваше доста от мен, но това, което аз търсех, беше ти! Онази сутрин Елен мина специално, за да ми донесе хлебчета, които сама била изпекла. А телефонът ми действително не работеше.

Дина се опря на лакът, за да го вижда по-добре.

— Изпекла е хлебчета специално за теб?

Джейсън се ухили.

— Сигурно си е мислила, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му — после стана сериозен. — Дина, нямаш основание да ревнуваш — нито от Елен, нито от която и да е друга жена. Откакто те познавам, не съм погледнал настрани. Знаеш ли защо? Защото те обичам, скъпа!

Дина знаеше, че той лесно не би изрекъл такива думи.

— Принцесо, не можеш да си представиш колко много те обичам!

— И аз те обичам, Джейсън!

Те се погледнаха в очите и съзряха там безпределна любов и нежност.

„Където и да сме, докато сме заедно, всичко ще е добре — мислеше си Дина. — Ние сме едно семейство!“ Тя въздъхна щастливо и се притисна към Джейсън.

Пред тях бе цял един живот…