Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (6)

VI

Дина въвеждаше последните редове от статията си в компютъра с огромно нежелание. През целия ден се бе чувствала напрегната и в ужасно потиснато настроение. С удоволствие би зарязала цялата бъркотия в редакцията и би се скрила в някое тихо кътче, за да „ближе раните“ си.

По време на уикенда Джейсън й се бе заклел, че няма да я принуждава за нищо, което не желае. През изминалите пет дни се бе опитала да установи на кое да отдаде предпочитание — на чувствата или на разума си, но все още не беше решила. Макар и да бяха прекарали цялата неделя заедно, в редакцията отношенията им бяха като че ли нищо не се бе случило. Очевидно той чакаше тя да направи първата стъпка. Но Дина се чувстваше раздвоена до немай-къде…

И защо стана така, че тъкмо Джейсън събуди в нея отдавна потисканите й чувства? Беше наясно, че не бива да храни никакви илюзии относно този мъж. Той бе призван да съблазнява жените и бе заявил публично, че няма намерение да променя отношението си към тях. Елен продължаваше да флиртува с него, но Дина трябваше да признае, че макар и учтиво, поведението му бе определено резервирано. Но и Елен не беше най-големият проблем… Дина си спомни за безкрайните разговори, които Джейсън водеше с жени по целия свят. Беше пропътувал много и, както изглеждаше, беше оставил навсякъде дълбока следа след себе си. Не на последно място тази жена от Ню Йорк, Целест. Той като че ли се радваше особено много на разговорите с нея. На няколко пъти Дина се бе случила в кабинета му, когато тя се обаждаше — Джейсън винаги я изчакваше да излезе, преди да започне разговора.

Не, мисълта за любовна връзка с Джейсън си бе чист абсурд! „Е, все някак ще успея да го пропъдя от чувствата си“.

Дина хвърли поглед към календарчето си. Преди да се пенсионира, Дон й бе осигурил покана за празненството по случай рождения ден на губернатора. Партито щеше да се проведе утре вечерта в голямата зала на „Хайат Редженси“ в Атланта. Беше споменала за предстоящото събитие на Джейсън още в понеделник сутринта, но той бе твърде зает тогава и само бе повдигнал безучастно рамене. „Е, дали се интересува, или не, аз няма да пропусна случая. Най-малкото ще се срещна с някой от колегите си, с който не съм се виждала от години. Ще тръгна още сутринта и ще си купя нова рокля — нещо страшно скъпо и екстравагантно!“

Най-после се отърси от мислите си за Джейсън и вдигна телефонната слушалка. Искаше да осведоми леля си Кара за предстоящата визита до Атланта.

 

 

В хотелската си стая в Атланта Дина се завъртя пред огледалото и огледа новата си придобивка, усмихвайки се на отражението си. „Само ако можеше баща ми да ме види сега. Мили Боже!“ Беше рокля от нежнолилав копринен жоржет — тази материя й допадаше особено — без презрамки и с огромно деколте на гърба. Кадифената й кожа чудесно хармонираше с русите й коси, закрепени с диамантена игла. Беше си сложила и диамантеното колие — и двете наследство от баба й.

Взе чантичката си от масата и се запъти към асансьора, който я свали в голямата банкетна зала — прочутия „Атриум“ на „Редженси Хотел“.

Минавайки между стотиците поканени гости, се запита какво всъщност търси тук? Защо не си бе останала вкъщи, за да поработи върху книгата си? „А и Джейсън… Не, тази вечер няма да мисля за него и няма да го търся в тълпата. Престани най-после, глупачке“ — скастри се тя.

Междувременно към нея се приближиха един сенатор и няколко представители на Белия дом и я въвлякоха в разговор. Дина се усмихваше учтиво и разговаряше непринудено с тях в препълнената зала.

— Чувствам се като сардина в консерва — обади се сенаторът и се разсмя на шегата си.

Дина изобрази нещо като усмивка, оглеждайки се за някое по-малко претъпкано ъгълче, но не успя да забележи пролука в тълпата. Изведнъж погледът й попадна на висок рус мъж, които си проправяше път. Той я достигна и спря сияещ пред нея.

— Дина! Каква изненада да те открия тук!

— Ерик! Радвам се, че те виждам.

— Хайде, ела да се измъкнем от това умопомрачително събиране. Барбара Яле и още няколко стари приятели са до вратата на балната зала. Ще се радват и те да те поздравят!

Дина с удоволствие се остави да я съпроводи до един от ъглите, където поне се очакваше да влиза малко свеж въздух. Беше доволна, че срещна Ерик, а и другите си стари познати. Ерик Фарли ръководеше голяма осведомителна агенция в Атланта и от време на време Дина работеше и за него. Сега, следвайки го, се запита защо този иначе красив мъж не караше сърцето й да тупти по-бързо? Защо коленете й не омекваха при появата му? Той бе и интелигентен, притежаваше чар и в негово присъствие тя се чувстваше добре — какво тогава му липсваше в сравнение с Джейсън?

Ерик се обърна и прекъсна потока от въпроси, преминаващи през главата й.

— Искам да ти благодаря за информацията за обира, Дина. Разбира се, знам много добре, че си ми се обадила едва след като „Трибюн“ вече е бил под печат.

— Естествено! — отвърна усмихнато Дина.

— Дина! Боже, не сме се виждали цяла вечност! — беше Барбара Яле, която я прегърна с две ръце. — Чакай, чакай, не е ли прочутият Джейсън Уорнър новият ти шеф? Е, това обяснява защо в последно време не се мяркаш много насам.

Тя снижи глас и погледна през рамото на Дина.

— За вълка говорим, а той…

Дина се обърна. Зад нея стоеше Джейсън в тъмносин, прекрасно стоящ му костюм и в пастелносиня копринена риза. Очите й се разшириха от учудване, а устните и неволно се разтвориха.

„Какво прави той тук?“

Джейсън се усмихна, но преди да я заговори, останалите го заобиколиха и го заспаха с въпроси как му понасял престоят в провинцията. Той вдигна ръце в престорена уплаха и после се зае да утоли любопитството им. Дина установи за пореден път, че има невероятно излъчване. А Барбара направо го изяждаше с поглед. Почувства как в нея се надига гняв, а когато Джейсън уж небрежно положи ръка на тънката талия на Барбара, стомахът й се сви. Младата репортерка с дълги коси бе изключително привлекателна — и секси! Е да, за Джейсън очевидно всяка срещната жена бе предизвикателство!

Към малката им група се присъединиха и други гости. Дина не се учуди, когато го чу да назовава по име много бивши губернатори и депутати в Белия дом. Той явно бе от мъжете, на които се завижда и които бяха симпатични на всички.

Почувства нечия длан на рамото си, обърна се и видя лицето на Ерик зад себе си.

— Джейсън не е загубил нищо от чара си, нали? — подхвърли той.

— Не — промърмори Дина, — направо засенчва всички присъстващи.

— О, не съм съгласен, щом и ти си тук. Какво смяташ да правиш след приема?

Преди да успее да му отговори, вратите към балната зала се разтвориха и тълпата се изля натам, повличайки ги със себе си. Дина някак си успя да се измъкне и тъкмо се насочи към фоайето, когато някой я хвана за лакътя. Беше Джейсън.

— Какво искаш? — запита ядосано тя.

— Ще те съпроводя. Хайде, да се махаме оттук.

Опита се да протестира, но той я подхвана под ръка и я поведе към остъкления асансьор. Няколко секунди по-късно вече се изкачваха към панорамния ресторант на покрива на хотела. Джейсън проговори едва след като бяха седнали на една от масите с великолепен изглед към нощна Атланта.

— Ще вечеряме тук и ще отидем да потанцуваме някъде.

Дина почувства как наставническият му тон засилва гнева у нея.

— О, ти… ти…

Джейсън повдигна вежди.

— Ти нямаш никакво право да ме отвличаш от партито, а още по-малко да ми нареждаш какво да правя през останалата част от вечерта!

— Извинявай, Дина, не исках да те обидя. Днес сутринта се обаждах в апартамента ти и, като разбрах, че те нима, се отбих при Кара. Тя ми съобщи, че си тук. Това е всичко, не виждам защо ми се сърдиш. Ако вчера ми бе казала, че ще идваш в Атланта можехме да пътуваме заедно.

— И ти нямаш никакво основание да ми се цупиш! Откъде да знам, че се каниш да идваш на приема? А че ще идвам ти споменах още в понеделник, но очевидно си твърде зает, за да слушаш, когато ти говоря.

— Имаш право, в последно време наистина ми се налага да слушам какво ли не, просто не смогвам. Но да не се караме за това, нека вечеряме. Не ти ли се струва, че тук е значително по-добре, отколкото в претъпканата зала?

— Да, изгледът е наистина фантастичен.

Джейсън й отправи възхитен поглед.

— Ти си фантастична, Дина. Изглеждаш по-привлекателна дори от онази вечер на партито у Елен. Роклята ти е наистина страхотна. Трябва по-често да носиш такива неща — погледна я изпитателно.

— Имаше ли уговорка с Ерик?

Дина сви рамене.

— Да или не?

Тя отново не отговори.

— Не знаех, че дружиш с тези репортери — продължи Джейсън с тон, от който сърцето й се разтуптя.

— Все пак баща ми е издател на не какъв да е вестник. С повечето от тях вече съм работила.

Той внезапно протегна ръце и ги положи върху нейните.

— Тук наблизо има малък бар с чудесен оркестър. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Да — отвърна тихо Дина и сведе поглед.

В бара Джейсън избра маса близо до подиума, на който русата певица в сребърна рокля не го изпускаше от погледа си. Дина кипеше от гняв, но не се издаваше. „Господи, сега ми става ясно как се чувстват съпругите и приятелките на знаменитостите, които са непрекъснато обсаждани. Но защо се вълнувам толкова? Джейсън не ми е любовник, още по-малко — мой съпруг!“

— Харесва ли ти музиката? — обърна се към нея той.

— А на теб харесва ли ти певицата? — отвърна бързо Дина и съжали за думите, изплъзнали се от устните й под напора на емоцията.

За миг Джейсън я погледна смаян, после се развесели.

— Сигурно имаш дебел бележник с телефонни номера — Дина вече не можеше да спре. — И като се вземе предвид, че работиш за радиото и пътуваш, кога всъщност намираш време за писане?

— Аз винаги съм работил… — той се усмихна.

— … и не си се отегчавал! — довърши Дина с блеснали от гняв очи.

Джейсън пое ръката й, изведнъж станал сериозен.

— Тази вечер съм с единствената жена, за която копнея. Обърнах земята наопаки, за да те открия. Е, най-малкото съм направил две телефонни обаждания — той отново се усмихна. — А тлъстия бакшиш, който дадох на портиера, за да ни пусне, инвестирах с надеждата, че ти ще харесаш състава и всичко тук…

Гневът на Дина се стопи, когато повдигна ръката й към устните си и целуна нежно връхчетата на пръстите й. После се протегна и отмахна един копринен кичур от челото й.

— Тази вечер съществуваме само аз и ти — гласът му бе невероятно нежен. — Защо се гневиш така?

„Господи — помисли си Дина, — защото те желая, Джейсън, и искам и ти да ме желаеш… само мен!“

— Джейсън…

Взеха такси до хотела и той я съпроводи до стаята й. Тя извади ключа от чантата си, но Джейсън го взе от ръката й, запали светлината и й отстъпи да влезе преди него. После я последва и тихо завъртя ключа в бравата.

Дина се обърна и той взе лицето й в длани, гледайки я въпросително. Само при мисълта, предвиждаща ласките му, тя настръхна. Цялото й тяло се разкъсваше от желание.

— Да… — прошепна беззвучно и в този миг се почувства безгранично облекчена.

Можеше да изброи хиляди основания, за да не позволи на Джейсън да остане при нея тази нощ. Но след като веднъж бе изрекла „да“, от плещите й се смъкна планина от напрежение.

Седнаха в края на леглото и се загледаха безмълвно в очите. Дина усещаше как в нея се надига непознато досега очакване, което едновременно я радваше и плашеше. Джейсън внимателно измъкна иглите от косата й и тя се пръсна като блестящ златен поток по раменете и гърба й.

— Толкова си хубава… — погали я нежно.

Дина простена. Да, искаше да бъде хубава — за него. Той трябваше да я желае, да я обича.

Джейсън се наведе и я целуна. Устните й се разтвориха и езикът му потъна дълбоко в устата й. Като от само себе си ръцете й се обвиха около врата му, имаше чувството, че допирът му я изгаря. Големите й сини очи се замъглиха от желание. Джейсън започна полека да я разсъблича — бавно, съпровождайки с целувка всяко движение, докато цялото й тяло затрепери от неудържим копнеж.

— Не се страхувай — прошепна й. — Няма да ти причиня болка.

И я притегли силно към себе си.

Натискът му за миг й припомни за Марти — някогашния й състудент, който я бе обладал, но не я беше обичал, и за болката, която й бе причинил. Беше ужасно преживяване.

Очите й се разшириха от страх. Тя погледна в неговите и усети, че Джейсън я разбира. Отпусна я нежно на меките възглавници и се изтегна до нея. С безкрайно търпение продължи ласките си — устните му обикаляха по тялото й, заиграха се със зърната на гърдите й, отместиха се дълбоко под корема й, докосвайки всички чувствителни места по кожата й.

Дина затвори очи, дъхът й се учести на къси, остри интервали. Джейсън се притисна така близко до нея, че тя простена. Устата му захлупи устните й, сподавяйки въздишката й. Той продължи да я целува — отначало нежно и меко, после все по-настойчиво и страстно. Тазът му напираше към хълбоците й. Дина отвърна на натиска на топлото му тяло, после разтвори крака и ги обви около него. В този миг беше сигурна, че изживяването й е споделено и че за Джейсън тя означава нещо особено, така както бе той за нея. В отчаян копнеж прие нахлуването му, жадувайки да утоли дивото й желание. Нищо, освен Джейсън нямаше значение сега.

Бавно и внимателно той влезе в нея, изпълвайки я цялата. Тя почти изгуби съзнание от възбуда. Отдаде се изцяло на чувствата си и прие неговия ритъм, който постепенно я разтърсваше и издигаше все по-високо и по-високо като в безтегловност. После дойде дълго чаканият екстаз, избухнал в утробата й, превърнал цялото й тяло в извор на върховно блаженство.

— Джейсън! — изтръгна се от устните й.

Някъде отдалече до съзнанието й достигна дрезгавият му глас:

— Дина, любима моя… любима моя…

После и той се отпусна до нея, притиснал я все още в прегръдките си. Дишането й постепенно се изравни, тя се съвземаше от унеса. Вдигна глава към него, очите й блестяха влажно.

С връхчетата на пръстите си го погали по гърба.

— Другите жени…

— С никоя не е било както сега, Дина, с никоя…

Двамата се прегърнаха още веднъж, изтощени, уморени, щастливи и потънаха в дълбините на съня.

 

 

През огромните прозорци струеше ярка слънчева светлина. Дина премига замаяно — няколко секунди все още не можеше да осъзнае къде е. Подуши въздуха. Миришеше на току-що сварено кафе и пържена шунка.

— Хайде, сънливке, събуди се — Джейсън издърпа одеялото й. — Трябва да се подкрепиш.

Тя седна и протегна ръка за чашата пресен портокалов сок, която той й подаде. На масичката до нея бе поставена табла с разкошна закуска. Джейсън се настани на едно от креслата до леглото. Дина го погледна смаяно.

— Откъде се снабди с тези джинси?

Той се засмя.

— Докато ти спеше, отскочих до колата за пътническата си чанта, после си взех душ, избръснах се и поръчах закуска. Не ти ли е вкусно?

Обикновено Дина се хранеше малко сутрин, но сега установи, че е гладна като вълк. Захапа лакомо хрупкавото хлебче.

— Хм… вълшебно!

Все още се чувстваше малко замаяна. Една част от нея й нашепваше да бъде внимателна и да не се увлича прекалено по Джейсън. Но тя не се вслуша. През изминалата нощ бе разбрала колко сладостна и великолепна може да бъде любовта.

И макар да имаше съвсем ограничен опит в тази област, знаеше, че Джейсън е превъзходен, изключителен любовник. При спомена за голото му топло тяло почувства как бузите й пламват.

Той се изправи и й подаде чаша кафе.

— За какво мислиш, принцесо?

Погледът на Дина се плъзна по широките му гърди, тъмната, къдрава коса… Джейсън кръстоса крака, очите му светеха доволно.

— Хареса ти нощес, нали?

— Да — призна тя. — А що се отнася до теб… само за удоволствие ли го правиш?

Той стана сериозен.

— Това бе най-хубавата ми нощ, Дина. Никога няма да я забравя!

Дина се запита дали само с него може да изживее усещането за такъв блажен екстаз. Той бе успял да замени дълбоко заседналите в нея болезнени спомени от връзката й с Марти с прекрасни изживявания.

Джейсън отпи от кафето си, после взе диамантеното й колие от нощното шкафче и дълго и мълчаливо го разгледа.

— Никога не съм виждал такава превъзходна изработка. Имаш ли много бижута?

Дина се поколеба.

— Да — отвърна и направи почти виновна гримаса.

Той повдигна вежди, после се изправи, смъкна джинсите си и легна до нея.

— Значи си богата жена.

Дина кимна.

— И се чувстваш виновна за това…

Тя кимна отново.

— Джейсън, знаеш, че има много хора, които не са толкова щастливи — освободи се от ръцете му и седна на леглото. — Аз просто имах късмет. Животът ми е значително улеснен поради факта, че произхождам от заможно семейство. Но се чувствам задължена да помагам на другите, които имат по-малко.

Сама не разбра защо, но в следващите минути се зае да му разказва за социалните си ангажименти, за финансовата помощ, която оказваше на студенти без средства да заплатят обучението си.

— Защо ли ти разказвам всичко това. Може би, за да не ме считаш за самодоволна, разглезена щерка на един богат баща.

Джейсън, който я бе слушал мълчаливо, я притегли към себе си и покри кожата й с безброй целувки.

— Както изглежда, наистина съм се излъгал в теб. Но все пак си малко разглезена, нали? Но пък и кой би спрял Клей и Кара да изпълнят всяко твое желание.

Пръстите му се плъзнаха нежно по тялото й. Тя притвори очи и се остави на ласките му.

 

 

В апартамента си в Стенууд Дина се бе изправила пред обширния си гардероб в тясно прилепнало трико и ровеше безпомощно из дрехите си. Никога досега не си бе блъскала главата какво да облече, нито пък се бе чувствала задължена да следва едни или други модни предписания. Но сега си спомняше много добре за възхитения поглед, който Джейсън бе отправил към вечерната й рокля.

Огледа обувките, чантите, роклите, полите, аксесоарите по плътно натрупаните рафтове. Наистина имаше достатъчно неща за обличане, но щом щеше да излиза с Джейсън, й бе необходимо нещо ново.

Върна се обратно в спалнята, седна на леглото и вдигна слушалката. След четири позвънявания отсреща се чу мекият глас на Кара.

— Въпросът ми сигурно ще те изненада, лельо Кара — започна колебливо Дина. — Но какво ще кажеш за една разходка из магазините на Атланта?

От другата страна Кара помълча, после се разсмя.

— Не знам какво става с теб, но със сигурност нямам нищо против да се поразходим из Атланта и да похарчим малко пари. Само че ще пътуваме с моята кола. За твоя спортен автомобил и за стила ти на шофиране съм вече малко стара!

Дина също се засмя.

— Дадено! Сега трябва да побързам, лельо, имам и други уговорки. До утре!

Следващия ден прекараха в търговската част на Атланта. Преминаваха от един елегантен бутик в следващия и Дина хвърляше луди пари за новия си гардероб. При вида на учуденото лице на Кара тя се засмя.

— Но, лельо, та ти от години ме съветваш да започна да си купувам повече дрехи!

— Да, но не съм предполагала, че за един ден ще пръснеш повече долари, отколкото за изминалите десет години!

Дина спря едва когато двете бяха така отрупани с пакети, че не им оставаше нищо друго, освен да се върнат обратно при колата. Измъкна тежката лимузина от оживеното движение в града, пое по магистралата към Стенууд и се обърна към леля си.

— Знам, че не е моя работа, но искам да те попитам нещо. Защо сте развалили годежа си с Дейвид?

В очите на Кара се появи болезнена искра.

— Защото бях глупаво, упорито и разглезено момиче — въздъхна и продължи: — Надявам се да не направиш същата грешка като мен. Обичах Дейвид страшно много, повече от всичко на света. Исках да се омъжа за него веднага щом завършим колежа. И той ме обичаше, но беше склонен да строи въздушни кули и имаше малко пари. Беше и все още е горд мъж и искаше да се погрижи за мен.

Тя отново замълча за миг.

— Но аз смятах да направя кариера като репортер и не можех да отговоря на желанието на Дейвид да имаме веднага деца. Скарахме се и развалих годежа.

Кара се поколеба.

— Може би нещата между нас щяха да се уталожат, но аз заминах за една година в Европа. После си намерих работа във вестник, макар че без Дейвид всичко това вече не ми доставяше същото удоволствие.

— И после Дейвид се е оженил? — запита Дина.

Тя кимна.

— Това бе най-черният ден в живота ми. Но някак си успях да си внуша, че бих могла да живея и без него.

— И ти си имала възможности да се омъжиш след това, нали?

— Имаше няколко мъже, които ми предлагаха брак. Но аз винаги ги сравнявах с Дейвид и никой не можеше да издържи сравнението. Така и си останах стара и ексцентрична мома! — отбеляза сухо Кара.

Дина си спомни за снимката на майка си върху нощното й шкафче в сребърна рамка. Майка й бе на двайсет и осем години, когато бе направена фотографията. Имаше чудесен съпруг, когото обожаваше, прелестна дъщеричка на две годинки и великолепен дом. И само година по-късно бе починала от рак. Никога не себе оплаквала, винаги бе твърдяла, усмихната, че е получила от живота безкрайно много и че е щастлива и благодарна за всичко.

— Благодаря ти, че ми разказа това — гласът на Дина едва се чуваше. — Знам колко болезнени са понякога спомените. Но сега отново сте заедно, ти и Дейвид. И си щастлива, нали?

— Щастлива съм като никога в живота си! — призна Кара.

По време на останалия път до Стенууд двете мълчаха, всяка потънала в собствените си мисли.