Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (2)

II

Дина седеше пред тоалетката, разчесвайки дългата си руса коса, спускаща се като искряща коприна по раменете й. Обикновено това бе основната й подготовка за излизане навън, допълнена с малко червило на устните и няколко капки парфюм. Тази вечер обаче тя се гримира особено грижливо, припомняйки си съветите на манекенката, чиито фотографии бе правила за рекламните страници на „Трибюн“. Оглеждаше отражението си в сребърното огледало съсредоточено и внимателно, като че ли ретушираше цветна фотография — нито един детайл не биваше да бъде пропуснат.

По обратния път от вилата на Кара се бе уловила, че неволно започва да обмисля поведението си по време на партито. През главата й набързо преминаха няколко еталона — Клеопатра, Саломе, после вещиците от периода от немите филми, няколко холивудски звезди…

„По дяволите — стресна се тя, — какво толкова съм се загрижила, като че ще се явявам на изпит по интелигентност.“ Но пък, от друга страна, ако не си измислеше някоя подходяща роля, щеше да се отегчи до смърт, както й се бе случвало вече няколко пъти по време на официалните приеми, на които се бе решавала да отиде. „Е, може пък сега да ме очаква нещо по-вълнуващо.“ Дина се усмихна и хвърли последен критичен поглед в огледалото.

„Да, сигурно ще е вълнуващо“ — помисли си отново. Синята вечерна рокля без ръкави, ушита превъзходно, от фин копринен жоржет прилепваше по тялото й като втора кожа. Гърбът й бе изцяло открит, а отпред подчертаваше меката закръгленост на бюста й.

Изправи се и се завъртя още един път около себе си, оглеждайки се изпитателно. „Какво ли си е мислила Кара, купувайки ми тази екстравагантна рокля?“

При тази мисъл побърза да обуе елегантните си обувки на високи токчета в същата разцветка като роклята. Ако се позабавеше още малко, кой знае дали нямаше да й мине желанието и да се откаже!

Когато няколко минути по-късно колата й спря пред къщата на Елен и тя се появи на прага, ефектът за домакинята бе поразяващ. Елен замръзна на вратата с широко отворени от почуда очи и за малко да забрави да я поздрави. Дина се усмихна доволно и на свой ред я изгледа от глава до пети. Тя наистина бе отлично сложена жена — висока, с виещи се на меки къдри руси коси, а тъмнозелената й рокля подчертаваше особено стройната й фигура. „Не е нещо особено — каза си Дина, — но пък зелените й очи могат да влудят всеки мъж.“

Накрая Елен успя да се овладее и се усмихна почти приветливо насреща й:

— Партито е в пълен ход, скъпа, хайде, влизай!

Следвайки я по коридора, Дина се почувства особено. „Какво става с мен? — помисли си и едва сподави желанието си да изхълца. — Наистина не съм наред“ — укори се, но в същия миг двете се озоваха в препълнения с гости салон.

Дина се огледа търсещо наоколо.

— Джейсън пита за теб! — осведоми я хладно Елен.

— Вече го виждам — отвърна и се усмихна лъчезарно насреща й.

Погледът на Елен излъчваше неприязън. Тя постоя за миг, после внезапно се обърна и се присъедини към групата до вратата.

Дина сви рамене и се загледа отново в обширното помещение. „Господи — прозвуча вътрешният й глас, — та тук е като в будоар или както го описват в романите — червени плюшени килими, червено облицовани мебели, черна кожа, златни обковки, огледални стени…“

Засмя се, и си спомни за слуха, че след развода на Елен бившият й съпруг не предявил никакви претенции за жилището. Беше и дочула нещичко за щурите партита, които се разиграваха от време на време тук. Да, претрупаната, помпозно обзаведена къща добре подхождаше на славата на Елен като „жена вамп“.

Дина се смеси с тълпата и започна бавно да се промъква към бара. Внезапно се озова срещу баща си. За секунда двамата се гледаха мълчаливо. Лицето на Клей се сви в свободна гримаса при вида на дъщеря му. „Само да не получи някой сърдечен пристъп“ — помисли си Дина, която и сама не бе очаквала подобен ефект.

— Откъде, по дяволите, изрови тази рокля? Та ти си направо полугола! — успя да произнесе полугласно той накрая.

Тя го загледа с големите си, невинни очи.

— Но, татко, та нали леля Кара ми я купи! А ти си се обадил да ми предаде, че искаш да съм с рокля тази вечер!

Клей завъртя очи и простена:

— Някой ден със сигурност ще ме вкараш в гроба!

Дина също снижи глас.

— Утре непременно трябва да поговорим, татко!

Той поклати отрицателно глава.

— Не, утре няма да имам време. Ела на вечеря в неделя, тогава ще си поприказваме.

Дина понечи да възрази, но преди да отвори уста, до тях се изправи Джейсън. Тя почувства как погледът му се плъзга по тялото й и разбра, че го е впечатлила изключително. За момент неочакваната му поява и искрящите му очи я извадиха от равновесие, но бързо се овладя и му отправи сияйната си усмивка. „В края на краищата едва ли може да ме разсъблече повече“ — мина през ума й. Но в близостта на Джейсън се съдържаше нещо, което я смущаваше непрестанно, и тя прехвърли мислите си към роклята: „Дали наистина съм избрала най-подходящото за тази вечер?“

Джейсън и Клей размениха няколко изречения, но докато Дина успее да се откъсне от собствените си разсъждения и се опита да се включи в разговора, Джейсън кимна на шефа си, хвана я под ръка и я поведе към бара. При допира на топлата му длан до голата й кожа тя почувства, че настръхва. За нейно облекчение се оказа, че барман на партито бе Ван Роджърс, спортният редактор на „Трибюн“. С него и съпругата му Джуди бяха приятели отдавна и присъствието му й вдъхна сигурност. Огледа се за Джуди. Чувстваше се до известна степен задължена към нея и от месеци се канеше да запита баща си защо отговорен редактор на рубриката е Елен, а не Джуди, която в действителност вършеше основната работа. Дина въздъхна — моментът не беше най-подходящия да се обременява със служебни проблеми.

— Здравей, красива госпожице — поздрави я сърдечно Ван. — Това ли е нашата Дина Ярдли, която вечно търка едни и същи джинси?

— Татко смята, че съм полугола — прошепна му тя.

Ван се разсмя.

— Напротив, трябва по-често да се обличаш така. Ние с Джуди много се радваме, че си тук тази вечер.

Дина му се усмихна в отговор и в същия миг чу името си.

— Дина! — насреща й се носеше миловидна млада жена. — Изглеждаш фантастично! Сама ли си купи тази разкошна рокля?

Дина се вгледа в хубавичкото лице на Джуди, заобиколено от червени къдрици.

— И ти не изглеждаш зле, скъпа! — погледът й се плъзна по матовожълтата й копринена рокля. — До днес не бях ви виждала така издокарани.

— Нали! Женени сме от цяла вечност и представи си, още не мислим за развод — Джуди й намигна шеговито. — А сега ме извини, открих Клей на терасата и искам непременно да му кажа две думи.

Тя се завъртя и изчезна, а Ван се осведоми за желанието й, махвайки към добре обзаведения бар. Джейсън я погледна усмихват.

— Какво ще пие госпожицата?

Дина се престори, че премисля, но очите й блестяха смело.

— Ван, нали знаеш напитката, която предпочита баща ми… Това „Френч 75“.

Ван повдигна вежди.

— Охо, та това е доста силничко питие.

— Ако не те затруднява, напълни шейкъра — или предпочиташ да си го приготвя сама?

Той схвана упоритата нотка в гласа й.

— Готово, малката. Джейсън, вие сте ми свидетел. Ако започне да прави бели, ще обясните на Клей, че съм бил принуден да й го приготвя.

— Няма опасност, ще я държа под око — увери го Джейсън.

Ван разбърка питието и й подаде чашата.

— Слушай, скъпа, по-добре не се захващай веднага с него. Както разбирам, още не си вечеряла, а това питие ще ти дойде твърде много на празен стомах — чиста отрова е!

Вътрешно Дина се съгласи с него, наистина все още не бе вечеряла, а на гладно алкохолът определено не й понасяше. Но вече не вървеше да се откаже.

— Аз също ще взема един „Френч 75“ — заяви Джейсън.

— Мили Боже! — промърмори Ван и се зае да смеси второто питие.

Джейсън му хвърли учуден поглед.

— Е, аз мога да нося нещичко.

— При „Френч 75“ действително няма да е много — отвърна сухо Ван.

Докато той се суетеше, Дина се опита да разгледа скришом застаналия плътно до нея Джейсън. Защо близостта му я правеше толкова несигурна? Та той бе съвсем чужд, при това нахлу в живота й почти като крадец. И защо тогава в присъствието му пулсът й се учестяваше така? Изглежда всичко бе реакция на изпълнения с напрежение ден! Да, не беше добра идея да се съгласи да дойде на партито, по-добре да си бе останала вкъщи, за да обмисля на спокойствие бъдещата си стратегия в отношенията с Клей и Джейсън.

Няколко от мъжете се завъртяха покрай тях на бара и Дина усети осезателно пълните с учудване и възхищение погледи, които й отправяха. Почувства се като в клетка и въздъхна облекчено, когато колегите й заговориха Джейсън. Изглеждаха твърде впечатлени от него, в края на краищата той наистина бе знаменитост. При тази мисъл умът й внезапно заработи на пълни обороти. „Знаменитост — и защо тогава мъж като него ще се съгласи да поеме едно незначително издание като «Трибюн»?“

Появата на Елен на бара я откъсна от мислите й. Домакинята положи небрежно ръка върху рамото на Джейсън и леко се приведе към него.

— Да се погрижа ли да ви донесат нещо от бюфета?

Той поклати усмихнат глава.

— Не, благодаря. Беше много мило от ваша страна да организирате това парти в чест на моето назначение.

— С удоволствие организирам партита — Елен се взря в очите му. — При това за нас е цяло щастие да имаме такъв прочут гост помежду си!

Дина погледна многозначително към Ван. Той й намигна съзаклятнически и тя се разсмя.

Устните на Елен се свиха.

— Пропуснахме нещо весело ли, скъпа?

Дина пренебрегна въпроса й, обръщайки се към Джейсън. Знаеше, че така ще я докара до бяс.

— Джейсън, защо наистина един изключителен репортер като вас се оттегля в планините на Северна Джорджия? Може би искате да скриете нещо тук? Някоя гореща тайна?

Последните й думи прозвучаха във внезапно възцарила се тишина. Гостите наоколо им се смълчаха, задържайки напрегнато дъх.

Той й отправи дълъг, замислен поглед. Като че ли бяха останали сами в помещението.

— Не ми е трудно да обясня и няма никаква тайна. В годината ми се събират поне десет месеца пътуване, а това изморява. Освен това, моят чичо, единственият родственик, който имам, живее в Атланта. Съпругата му почина преди няколко години и сега той живее съвсем сам — затова и исках да съм близо до него. При това харесвам чистия планински въздух тук — тази част от Джорджия ми напомня за Германия.

Един от репортерите, който бе пътувал из Европа, потвърди думите му. Двамата се увлякоха в разговор, напрежението между Джейсън и Дина се разсея.

Елен колебливо се отдели от бара, разменяйки по няколко думи с останалите гости. Дина седна на едно от високите, тапицирани с черна кожа столчета до барплота, и кръстоса стройните си крака. Джейсън, настанил се до нея, продължаваше да разговаря с репортера и тя се почувства малко неудобно.

Въздухът наоколо все още изглеждаше като зареден с електричество. Имаше странното усещане, че Джейсън много добре осъзнава как й въздейства. Беше точно от типа мъже, по които жените хлътват безнадеждно. „Но при мен чарът му няма да успее!“

Погледна ръчния си часовник и едва не простена. Беше ужасяващо рано и ще не ще трябваше да остане тук, за да не ядосва повече баща си.

Точно в този момент на бара се появи Клей.

— Дина, Джейсън, бихте ли дошли за секунда с мен?

Дина повдигна въпросително вежди, но Клей я подхвана за лакътя и я смъкна внимателно от столчето. Малко след това тримата се уединиха в едно относително тихо кътче на салона.

— Имам проблеми със стомаха си — обясни Клей. — Не трябваше да си позволявам да пия. Съжалявам, но ще трябва да се върна вкъщи и да си взема лекарството. Джейсън, Дина ще ви откара по-късно до дома ви.

— Не е ли по-добре аз да ви закарам, Клей? — попита загрижено Джейсън.

— Не, сам ще се справя. Това е парти във ваша чест, а и на мен ще ми мине бързо. Смятам, че за Дина няма да е никакъв проблем да ви откара.

Тонът на Клей бе достатъчно категоричен.

— Но, татко, знаеш, че всички се страхуват да се возят при мен.

Дина се питаше дали баща й не й погаждаше някакъв номер със стомашното си неразположение.

— Вярно е — потвърди той. — Но съм сигурен, че Джейсън е изживявал и по-лоши моменти от едно умопомрачително пътуване до дъщеря ми.

— Напълно сте прав — съгласи се Джейсън учудено. После се усмихна. — Надявам се, че ще преживея и това.

— В такъв случай ще се видим утре в редакцията, Джейсън. Тогава ще имаме повече възможност да обсъдим подробно реорганизацията на издателството.

Джейсън кимна.

— Ще бъда навреме в офиса си, Клей. Оздравявайте по-бързо.

— Благодаря. Ще си взема довиждане с Елен и тръгвам. Приятна вечер.

Дина се усмихна вътрешно. „Как ли ще реагира Елен, като разбере, че аз ще откарам Джейсън до дома му?“ Но задоволството бързо отстъпи място на по-практични мисли. Какво можеше да означава всичко това за Елен? Тя нямаше да изпусне първия удобен момент, за да се завърти отново около Джейсън — както правеше с всички мъже, които й харесваха.

Отново почувства ръката на Джейсън върху рамото си.

— Дина, това е една от любимите ми песни. Искаш ли да танцуваме?

Дансингът бе тясна, претъпкана площадка, обвита от цигарен дим, алкохолни пари и аромат на парфюм. Няколко двойки едва успяваха да се раздвижат едни до други. „Тук трудно би могло да се танцува“ — помисли Дина, но Джейсън вече я бе обхванал в обятията си. Тя се почувства внезапно олекнала, светът се завъртя около нея. „Не трябваше да се наливам с този «Френч 75»!“ Пръстите на Джейсън се сключиха около раменете й, почувства топлия му дъх до бузата си.

От високоговорителите долиташе дрезгавият глас на певеца: „Остани при мен в тъмнината на нощта…“ Дина си спомни думите на Джейсън: „… това е една от любимите ми песни“.

— И защо, ако мога да запитам, имате нужда от помощ посред нощ? — обади се тя насмешливо и в следния миг й се прииска да си прехапе езика.

Затаи дъх и затвори очи. „Какво ми става, побърках ли се да го питам подобно нещо?“

Очите на Джейсън се разшириха и той се усмихна лукаво.

— Имаше периоди в живота ми, когато съм бил задълго изолиран в самотни, отдалечени места, където надлъж и нашир не се мяркаше никаква жена. Но щом се завръщах в цивилизования свят, все ми се удаваше да си открия партньорка за през нощта. Това удовлетворява ли ви?

— Защо да ме удовлетворява?

— Просто изглеждате заинтересувана на тази тема…

Дина го изгледа почти с отвращение.

— Ах, вие… самоуверен негодник такъв!

Той отново се ухили насмешливо насреща й. В същия момент музиката замлъкна. Те се отделиха един от друг, разменяйки си святкащи погледи. Джейсън я съпроводи към бара.

Едва се бяха добрали до плота, когато из тълпата се промъкна Елен и го хвана под ръка. Очевидно вече не издържаше да го предоставя изцяло на Дина.

— Защо не излезем да се поосвежим малко на терасата, Джейсън?

— Обещах на Клей утре рано сутринта да съм на работа — отвърна дружелюбно той. — Ако Дина няма нищо против, бих я помолил да ме откара до дома ми.

— Отлично. Нямам нищо против да тръгнем веднага — отбеляза студено Дина.

Елен вдигна ръка да възрази, но тя не й обърна внимание. Джейсън я омагьосваше. Мъж като него не бе срещала в живота си… Но дълбоко в себе си тя изпитваше страх от чувствата, които близостта му пробуждаше у нея.

Когато двамата се изправиха пред черния спортен автомобил на Дина, Джейсън погали с любов графитния металик на вратата.

— Наистина е изключителна машина! Завиждам ви за тази кола, Дина!

Тя се засмя.

— Обичам добрите автомобили. Какво ще кажете — имате ли нещо против да шофирате до Стенууд? — протегна му ключовете. — На мен нещо ми се вие свят.

Той я погледна с недоверие, после пое връзката.

— Трябваше да хапнете нещо.

— Мм…

Джейсън отвори вратата и й помогна да се настани. После заобиколи, седна зад кормилото и запали двигателя.

Дина затвори отчаяно очи. „Боже мили, сега и сама му предоставих любимата си кола! Какво, по дяволите, става с мен?“ Разумът й нашепваше, че необичайното й поведение е последствие само от пълния с гости салон, напрежението от изминалия ден и силната напитка, която бе изпила на празен стомах. „Да, това действително обяснява всичко…“