Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (9)

ІХ

Те се любеха от часове, страстта им беше неутолима.

— Недей! — помоли останалата без дъх Дина, усещайки ръцете на Джейсън да се плъзгат по тялото й, което потръпна от докосването му. Малко преди да достигне поредния си оргазъм, тя внезапно почувства дълбоко отчаяние — като че ли бе видяла края на нещо много хубаво в живота си.

И двамата се отпуснаха напълно изтощени, Джейсън я притисна плътно до себе си.

— Ти си една ненаситна малка вещица! Ако само знаеш колко ми липсваше!

— Така значи! Аз съм ненаситна! — Дина захапа игриво ухото му.

— Ау! Хубавите ти малки зъбки са дяволски остри!

— А ноктите ми — тя ги впи леко в гърба му.

Джейсън се усмихна.

— Разбрах, че в мое отсъствие си свършила доста добра работа. Какво смяташ да правиш, да ми вземеш мястото ли?

Сърцето на Дина подскочи.

— Да не би да го освобождаваш?

Той стана сериозен.

— Все още не знам.

За известно време замълчаха. Дина дочуваше шумоленето на климатичния апарат и ускорените удари на собственото си сърце. Изведнъж й стана студено. Седна в леглото и притегли одеялото върху голото си тяло.

— Джейсън, полагат ми се няколко седмици почивка и искам да замина някъде за известно време.

Той, изтегнал се по гръб, не помръдна.

— Искам най-после да си изясня чувствата си — продължи Дина. — И да реша какво ще правя.

— Скъпа…

Тя поклати глава.

— Не съм свършила. Така, ти не си ми обещавал нищо за общото ни бъдеще, Джейсън, дори напротив. Както изглежда, в мен си открил идеалната жена за една приятна авантюра. Когато се запознахме, аз ти казах, че не вярвам в голямата любов — така, както и ти твърдеше. Но не искам да вляза в бройката на жените, при които се отбиваш пътьом, ако се случиш наблизо…

— Дина, знаеш дяволски добре, че за мен си нещо съвсем специално…

— Но не достатъчно специално — прекъсна го отново. — Знаеш какво искам да чуя от теб и ти трябва да намериш някакво решение… не знам точно какво. Ако още малко ме държиш в неведение за чувствата си, Джейсън, може да се случи така, че между нас да не остане съвсем нищо — дори приятелство.

Дина отвърна лице. Сърцето й биеше силно, но бе отишла вече твърде далеч, за да може да спре.

— Толкова си подхождаме, Джейсън… Преди да се влюбя в теб, никога не съм мислила за брак. Но сега знам благодарение на теб, че не желая краткотрайни връзки и повърхностни авантюри, с който и да е друг мъж. Може би съм определено старомодна. Обичам те и съм сигурна, че искам всичко заедно с теб — брак, деца, семейство. Затова и сега реших да замина. Може би и ти се нуждаеш от малко време за себе си, за да разбереш дали предпочиташ да се върнеш обратно в предишния си живот, или да продължиш с мен.

Джейсън имаше чувството, че небето се бе сгромолясало отгоре му. Какво само му говореше тя! Нито една жена преди Дина не си бе позволявала да иска това от него. „Но, по дяволите — мислеше си, — тя нито ми крещи, нито засяга гордостта ми с обиди или нападки. Защо тогава ме боли толкова от думите й?“ Струваше му се, че сърцето му се къса. „Никой не ми е бил толкова.“ Стисна зъби. Каквото е минало, останало е в миналото! Важно бе настоящето и той не искаше да я загуби. Защо тогава не можеше просто да изрече думите, които Дина чакаше с нетърпение и които той таеше дълбоко в себе си?

Тя следеше внимателно лицето му, което изведнъж бе придобило уморен и отсъстващ израз. „Ами да, сигурно много жени преди мен са му предлагали любовта си.“ Стомахът й се сви и усети гневен изблик да се надига в нея. Въпреки всичките обещания, които си бе дала — да бъде търпелива и разумна в отношението си с него, изведнъж се поддаде на яда си. Ако Джейсън наистина поне малко я ценеше, как можеше да й причинява толкова болка.

— Джейсън, ти през целия си живот бягаш, преследван от страха да не се обвържеш някъде — страх, която те гони из целия свят, където и да отидеш. И подобни сцени си изживявал неведнъж, нали? Изиграваш си романтичната роля и щом една жена се окаже достатъчно глупава да се влюби в теб — дръпваш се веднага назад. О, върви по дяволите!

Устните на Джейсън се свиха в тясна цепка. Дина усети как всеки мускул на тялото му се напряга, как в усилието да се овладее той настръхна.

Тя затворя очи и прошепна тихо:

— Мисля, че се страхуваш от истината.

Джейсън изпусна къс стон и се изправи като пружина.

— Никога не съм лъгал, че обичам красивите жени, Дина. Но нямаш представа колко ми струва да причиня болка на някоя — болка, която разкъсва и самия мен. Вярваш ли ми? Вярно е, че съм изживявал подобни сцени неведнъж. Но днес е първият път, когато… когато аз… — обхвана раменете й, завъртя я към себе си и я загледа настойчиво в очите.

Дина усети как гневът й се изпарява. После той внезапно я пусна, седна на леглото и й обърна гръб.

Дина се почувства неизказано тъжна, отпусна се назад върху възглавниците и се загледа в тавана. Сълзи се изтърколиха по страните й.

— Разкажи ми за Целест.

Джейсън се обърна и се втренчи в нея.

— Тя ли е причината да не можеш да ме обичаш? — запита Дина с едва доловим глас.

Срещайки съкрушения й от мъка поглед, той усети как гърдите му се стягат от остра, пронизваща болка. Върна се в леглото до нея и я взе в прегръдката си.

— Скъпа, аз наистина ти дължа обяснение. Да, Целест действително е една от причините за странното ми поведение към теб.

Сега вече Дина изобщо не се опитваше да овладее сълзите си.

— Защо? — прошепна тя.

— Преди няколко години я срещнах в Ню Йорк. Беше фотомодел — красива млада дама с червена коса. Оставах около месец в града и често излизах с нея. Беше възхитителна и аз я харесвах, да, харесвах я, но нищо повече! После тя ми призна, че ме обича и започна да говори за брак.

Дина кимна с празен поглед.

— Точно като мен.

— Не! По дяволите, не исках да кажа това! При теб всичко е различно!

Джейсън си пое дъх.

— Целест бе много млада и родителите й бяха починали отдавна при катастрофа. Тогава тя живееше при леля си в Ню Йорк. Пишеше ми дълги писма по целия свят, където пътувах за репортажите си, и не преставаше да говори за любов и брак, а аз все не успявах да се реша да й дам ясен отговор. Една вечер — бях в Сан Франциско — леля й се обади. Целест бе претърпяла автомобилна катастрофа.

Той замълча, Дина също не настоя да продължи разказа си.

— Дина, скъпа, аз се почувствах ужасно виновен. Краката на Целест бяха счупени — но боже мой, най-ужасното нещо се бе случило с лицето й! — Джейсън притвори очи. — Оперираха я няколко пъти.

— Как е тя сега? — запита тихо Дина.

— За щастие поправя се бързо. Вече няма да може да работи като фотомодел, но се е сгодила за един от лекарите си. Мисля, че най-тежкото за нея вече отмина.

— Разбирам, че си дълбоко развълнуван от съдбата й, но защо се чувстваш виновен?

— В деня, в който й се бе случило нещастието, тя ми бе особено сърдита. Беше се опитала да се свърже с мен в хотела… е, друга жена бе вдигнала слушалката тогава. Дина, след това аз посветих много време на Целест и я подпомогнах със средства. Сметките за лечението бяха невероятно високи. Но макар че се чувствах толкова виновен — не можах да поискам да се омъжи за мен. Кълна ти се, Дина, нито за миг не съм й давал основание да мисли, че се отнасям сериозно към нея или че я обичам.

За дълго време в стаята се възцари мълчание.

— Страшно съм уморена, Джейсън, всичко това ми дойде твърде много. Уредила съм си отсъствието в редакцията и всичко, от което се нуждаеш, ще намериш на бюрото си. Моят кабинет е заключен, ключът е също в чекмеджето на писалището ти.

В очите на Джейсън се появи многозначително изражение, но тя не го забеляза. Той простена вътрешно.

— Дина, скъпа, разбери ме, нуждая се от време, за да оставя миналото зад себе си. Ще ми го дадеш ли?

— Не знам, Джейсън!

— Ще ми кажеш ли къде заминаваш?

— Не! — Дина спусна клепки.

Джейсън се отдръпна от нея. Чу го как се облича, но не го погледна. После стъпките му се доближиха до леглото й.

— Дина?

Тя колебливо отвори очи. Джейсън се наведе над нея и я целуна нежно по устните. Остана все така вперил поглед в лицето й, като че ли да я запомни завинаги.

— Искам да те уверя, че ти разказах истината, Дина. И се кълна, че в живота ми все още не е имало жена като теб. Никога! Не желая да заминаваш, но може би и двамата се нуждаем от време, за да обмислим живота и чувствата си.

Щеше й се да го попита дали ще го види отново, дали при завръщането й той все още ще е в Стенууд. Но вместо това мълчаливо го изгледа как се отправя към вратата и напуска стаята. После зарови лице във възглавниците. Искаше й се да потъне в тях и да плаче, докато отмие тежестта, притиснала сърцето й, но я чакаше толкова много работа! Стана и тръгна към банята.

 

 

Дина бе доверила на Джейсън и най-съкровените си спомени, за да му докаже, че го обича, но бе запазила една малка тайна за себе си. Сега, карайки спортния си автомобил по каменистия път, водещ към вилата от другата страна на езерото, тя се запита защо не му бе споменала за убежището си.

Беше открила вилата преди няколко години при една от разходките си далеч от Стенууд. Непосредствено зад нея се издигаха стръмни хълмове, надвиснали над водата. Макар че до езерото се стигаше сравнително бързо, местността бе слабо посещавана. Собствениците на вилата рядко я използваха и адвокатът на Дина бе уредил покупката бързо и без много шум. Всъщност той бе и единственият, който знаеше за придобивката й.

Спря колата си пред сгушената до хълмовете малка къща и огледа възхитена пейзажа наоколо си. Спомни си с какво удоволствие бе се заела да я обзаведе. С времето й се бе удало да й придаде особено уютна атмосфера. Бе преустроила една от спалните в кабинет и дори бе останало място за фотолаборатория.

Слезе от автомобила и понесе пакетите с храна към вилата. Някак си не се чувстваше тъжна или ядосана, а само замаяна. Но в същото време знаеше, че скоро в сърцето й отново ще се настани парещата болка.

„Е, светът няма да спре да се върти заради мен.“ Тя се усмихна, опитвайки се да си вдъхне кураж. Няколко пъти вече се бе отправяла на дълги разходки из планините в моменти, когато искаше да намери себе си. И всеки път се бе завръщала вкъщи свежа и ободрена, оставила зад гърба си съмненията и тревогите.

Следващата седмица премина неусетно. Дина се впрегна в работа и преобърна вилата си наопаки, физическите усилия винаги й бяха помагали да се отърси от депресията. И когато всичко в къщата светна, с изненада установи, че болката й все още не я бе напуснала.

Имаше и още нещо, което я безпокоеше. Никога досега не се бе чувствала така уморена от физическо натоварване, така изтощена и отпусната. Някога обичаше с часове да се скита из горите, сега не изпитваше ни най-малко желание за това. Не можеше да си обясни тази странна летаргия и я отдаде на умората от прекалено напрегнатата работа в редакцията.

Нощем не намираше покой — пред спуснатите й клепачи оживяваха нежните сцени на любовта им с Джейсън.

Една нощ отново лежеше будна, унесена в мисли за него. Изведнъж се изправи в леглото. „Край с това самосъжаление! — заповяда си. — Време е да преживея романтичните си копнежи.“ Неволно си спомни за Кара. „Не, няма да прекарам остатъка от живота си в терзания по един мъж все някак ще успея да се освободя от тази дива болка, която гложди сърцето ми.“

Рано на следната сутрин Дина излезе на терасата, наблюдавайки как слънцето бавно се появява над планинските хребети. Внезапно й се зави свят и всичко се завъртя пред очите й. Едва успя да се отпусне в един плетен стол и спусна клепки, чувствайки се така слаба, както никога през живота си. Наведе се напред и опря брадичка на коленете си. Когато малко по-късно се изправи, слънцето вече светеше над езерото и в първите му лъчи навсякъде по връхчета на тревата и листата на храстите около къщата искряха капчици роса.

Но Дина не обръщаше внимание нито на утринното слънце, нито на природата, която се пробуждаше за живот. Застана замислено загледана в далечината. Тази особена слабост не бе нещо нормално за нея — дори и след напрежението, което бе преживяла напоследък.

Едно внезапно прозрение я порази като гръм.

„Господи, да не би…“

Няколко часа по-късно тя отново паркира колата си пред вилата и когато затвори вратата зад себе си, осъзна, че известно време се усмихва непрекъснато. Докато пътува от лекарския кабинет в Атланта дотук бе като в състояние на еуфория.

Щеше да има дете — най-после едно същество, което можеше безусловно да обича.

Как ли щеше да изглежда бъдещето й, когато се появя бебето? Дина знаеше, че не представлява особено изключение — имаше толкова самотни майки с деца? За щастие нямаше никакви финансови проблеми.

И все пак за пръв път в живота си установи, че се нуждае от съвет и подкрепа. Бременността й щеше да предизвика малък скандал в Стенууд. Може би дори мястото и перспективите на Клей в общинската управа щяха да са застрашени. И макар да знаеше добре, че Кара и Клей щяха да застанат зад нея, не бе изключено и да се опитат да й попречат да роди бебето като самотна майка. Нищо чудно те, а и Дейвид, да се помъчат да принудят Джейсън да се ожени за нея. В никакъв случай не можеше да допусне това. Тогава се сети за Джуди. Тя бе най-добрата й приятелка, можеше да й се довери.

На следващия ден я докара във вилата си, настани я във всекидневната и й поднесе чаша леденостуден чай. Джуди се огледа смаяно наоколо.

— Изненадваш ме с всеки изминал ден, Дина. Как успя да запазиш в тайна тази разкошна вила?

— Е, аз често изчезвам сама и хората в Стенууд не се грижат много къде прекарвам времето си. Никога не съм била обект на клюки, но очаквам всичко да се промени в скоро време.

— Така ли? — върху лицето на Джуди се появи сериозно изражение. — Слушай, Дина, Джейсън е споделил с Ван, че отношенията ви са в криза и затова си заминала. Наистина не можеш да си представиш колко нещастен е той.

Дина замълча. „Да, изглежда Джейсън наистина се тревожи за мен…“ Пое си дъх и започна да разказва на Джуди за любовта си и за неговия страх да се обвърже в по-тясна връзка.

— Но аз съм напълно сигурна, че Джейсън също те обича! — заяви Джуди.

— Може би — отвърна Дина. — Джейсън вече е обичал много жени — посвоему. Страхувам се, че влязох в голяма бъркотия — но не това е причината да те поканя тук.

Тя отново си пое дълбоко дъх.

— Джуди, бременна съм!

Очите на Джуди се разшириха.

— Не искам Джейсън да узнае! — продължи Дина. — Леля Кара и баща ми също не бива да разберат, преди бебето да се появи на бял свят. Дотогава ще остана тук или някъде другаде.

— Но, Дина, точно сега се нуждаеш от семейството и приятелите си. Няма да разрешиш нито един проблем, като се опитваш да се скриеш.

Дина не отговори и Джуди се изправи до големия прозорец към терасата. Потънала в мисли, тя загледа градинската мебел и пъстрите цветя. После колебливо се обърна.

— Доколкото разбирам, не желаеш да прекъснеш бременността?

Дина поклати решително глава.

— Исках само да знам дали наистина държиш на бебето. Не мислиш ли, че е редно да поговориш и с Джейсън? В края на краищата това е и негово бебе!

— Вече ти разказах за Целест. Той със сигурност ще ми помогне, но не се нуждая от съжалението му.

Джуди се усмихна.

— Не вярвам Джейсън да те е съжалявал някога. Дина, та нали той те е помолил да му дадеш малко време? Този мъж досега се е скитал по света, без да има грижа за нищо. Не допускаш ли, че мисълта за отговорностите, които един брак влече след себе си, може да го ужаси? А и то си е в природата на мъжете да почнат да се замислят, когато работата опре до сериозна връзка. Винаги е така.

— Може би — Дина се загледа замислено пред себе си. — Не е изключено Джейсън дори да се ожени за мен заради детето. Но това няма да е на добро — тя сви рамене. — Той е човек, свикнал на промени, и скоро ще се отегчи да живее само при една жена и при това с дете.

Джуди се върна към масата и седна до приятелката си.

— Отдавна не бях слушала такива глупости! Щом имаш толкова лошо мнение за него, как изобщо можа да се увлечеш дотам?

Дина се засмя горчиво.

— Знаеш ли, точно този въпрос и аз си задавам поне по хиляда пъти на ден.

— О, Дина, само да знаех как да ти помогна! — Джуди погледна към часовника си. — Господи, толкова късно ли е вече? За съжаление трябва да се връщам в редакцията.

Дина кимна.

— Благодаря ти, че ме изслуша.

— А аз ти благодаря, че ми се обади. Наистина ли се чувстваш нормално?

— Да, а и докторът смята, че отпадналостта ми скоро ще изчезне.

— Ще ми се обадиш ли пак?

— Да, но ако ми обещаеш да не споменаваш нито дума никому, дори на Ван!

Джуди сви вежди.

— Трудно запазвам нещо в тайна от него — тя замълча. — Добре, обещавам да не разказвам никому, преди отново да поговоря с теб.

След като й махна за довиждане, Дина затвори вратата и се отправи към кабинета си. Седна на писалището и взе фотоапарата си. Беше дошла тук, за да изясни чувствата си, но появата на бебето я бе изкарала напълно от равновесие.

Тя отново се замисли за Джейсън. Колко хубаво би било с него и с детето… „О, по дяволите!“ — изруга наум и избърса сълзите, които внезапно се бяха появили в очите й. Нямаше какво да се захласва в измамни мечти, а да приеме реалността. Затова бе по-добре да обмисли бъдещето — своето и на детето си, едно бъдеще без Джейсън!