Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (3)

III

Макар и първите пролетни дни да бяха приятно топли и слънчеви, нощем по високите хълмове на Северна Джорджия ставаше доста хладно. Дина потръпна и се загърна плътно в кадифената си наметка.

— Студено ли ви е? — осведоми се Джейсън.

— Малко. Роклята ми е толкова тънка…

Той се усмихна.

— Но затова пък изглеждате фантастично в нея.

— Благодаря.

Замълчаха, после внезапно Джейсън намали, отби встрани и загаси мотора. Бяха сирели на един склон, от който се откриваше разкошна гледка към тъмните възвишения, притихнали загадъчно под обсипаното със звезди небе. Дина го погледна учудено.

— От години не съм нощувал тук горе — обясни той. — Искате ли да се поразходим малко — изгледът от тук е прекрасен.

— Защо не? — отвърна тя и слезе.

От хладния нощен въздух може би щеше да й попремине неприятното замайване, причинено от алкохола.

Двамата застанаха един до друг, вперили поглед във величествените скалисти хълмове, издигащи се над тъмното море на горите.

— Страхотно! — прошепна Джейсън. — Вие живеете от дете тук и сигурно познавате всяко кътче. Надявам се, че не ви досаждам с възхищението си.

Дина се засмя.

— Напротив. И аз самата понякога не мога да се откъсна от тези хълмове. А през деня са още по-красиви — прибави тя.

Впрочем и сега гледката беше грандиозна. На звездното небе висеше пълната луна, в чиято струяща сребърна светлина се открояваха отлично безбрежните гори и острите зъбери на скалите. Дочуваше се далечният звук на пенливите водопади. В плодородната низина като диаманти в корона блещукаха светлините на града.

— Обичам тези планини — обади се тихо Дина. — И никога не се отегчавам да ги гледам, всеки сезон, всяка година са различни.

— А кой сезон особено много ви допада?

— Всяко годишно време тук горе има собственото си очарование. Знаете ли, аз често се качвам тук с фотоапарата си. Харесва ми свежата зеленина на пролетта, обичам цветното великолепие на лятото. Но дори и зимата не е за пренебрегване.

— Вие виждате планините с очите на художник, Дина. С удоволствие бих разгледал фотографиите ви.

Странно — изведнъж Дина усети същото чувство, което досега я бе обхващало само по време на самотните й излети. Чувство на безгранично, спокойно, изпълващо я щастие от контакта с природата. Тя замълча, унесена в мислите си. Действително бе дълбоко влюбена в този пейзаж, в цветовете и формите му, в дълбоката зеленина на горите, в тайнствената тишина на пролетната мъгла, в разкошното великолепие на лятната природа. Напълно потънала в спомените си, тя неволно се облегна на рамото на Джейсън.

Той потръпна от мекия досег на ръката й, който като че ли го зареди с електричество, но се сдържа — не искаше да разваля вълшебството на момента. Като омагьосан наблюдаваше съвършения й профил. Да, тя бе действително различна от всички жени, които познаваше. Под привидно строгата й външност се криеше възбуждаща, чувствена жена, при това с възхитително тяло. Дъхът му секна.

В същия миг Дина се обърна с лице към него, взря се в очите му. И се загуби в тях…

Преди да се опомни и да успее да събере мислите си, вече бе в ръцете му и той я целуна с дива, неудържима страст, която й подейства невероятно възбуждащо. Струваше й се, че губи почва под краката си. Топлината на тялото му въздействаше на всичките й сетива, усети надигащото се желание да отвърне на ласките му.

Пръстите й потънаха в гъстата му, тъмна коса, а устните му в това време се притиснаха плътно в нейните. Прилепи се така плътно до него, че усещаше ударите на сърцето му. После внезапно Джейсън се откъсна от нея.

— Толкова си хубава… копнея за теб — прошепна дрезгавият му от вълнение глас в ухото й.

И отново я притисна в обятията си. За пръв път в живота си Дина почувства трескаво, неудържимо желание да се отдаде веднага някому.

„Но, Господи, не и с този мъж! — премина като светкавица през главата й. — За малко да падна в клопката му.“

Отдръпна се трепереща от него.

— А сега ме остави да те закарам до дома ти — произнесе колкото се може по-студено.

Джейсън я изгледа смаяно.

— Какво, тази целувка трябваше да ме сломи ли? — запита подигравателно Дина. — Е добре, изпих този „Френч 75“ и бях малко замаяна. Искаше да се възползуваш от това, нали?

Лицето му замръзна.

— Наистина ли мислиш така?

— А ти сигурно ме смяташ за толкова наивна, че да се оставя да ме подведеш с романтичните си излияния и с една целувка?

Очите му заблестяха гневно, после той се разсмя гласно.

— Но ти, ти се забавляваш наистина, признай, Дина!

— Това не знам, но знам, че си най-арогантният негодник, на който съм попадала някога — процеди Дина през стиснатите си зъби.

Джейсън отново се разсмя. Гневът му бе преминал.

— А ти си същинска хлапачка.

Дина се завъртя рязко и се отправи към колата. Той я последва, настигна я, хвана я за лакътя и я обърна към себе си.

— Колкото и да се правиш на опърничаво девойче, аз все още те искам. И един ден ще те имам, принцесо!

Трепереща от гняв, тя не усети как вдигна ръка и го зашлеви по лицето.

Реакцията му бе такава, че за секунда Дина помисли, че Джейсън ще отвърне на плесницата й. В очите му блесна яростна искра.

Но това трая само за миг, после изражението му отново се проясни.

— Добре, нека вече да тръгваме, принцесо. Обясних на баща ти, че приемам назначението си като предизвикателство. Както разбирам, животът ми тук може да се окаже много по-вълнуващ, отколкото очаквах.

Дина не го изчака да довърши, качи се в колата и завъртя стартера. „Защо просто не си тръгна и не го оставя да виси тук“ — помисли си тя, но не успя да продължи, защото той вече се бе настанил до нея. Автомобилът се стрелна от отбивката с пищящи гуми.

Дина беше напълно объркана и в мислите й цареше хаос. Срамуваше се, че бе приела и дори отвърнала на нежностите на Джейсън. Но имаше нещо по-силно от срама — уплахата — и за себе си, и за него. Какво я привличаше така неудържимо към този мъж? Усети как се изчервява в тъмнината. Целувката и ласките му бяха събудили в нея чувства, за които дори не подозираше, а в тялото й все още тлееше копнеж. Какво ставаше, разума ли си бе загубила? Та нали всъщност й бе дълбоко противен? И не биваше никога да забравя, че прочут плейбой като Джейсън сигурно имаше богат арсенал от трикове, с който да очарова и прелъсти една жена. Не беше ли заявил публично, че любовта за него е само приятно прекарване на времето? А сега беше използвал нея, Дина Ярдли! Само при мисълта за това отново й се повдигна.

Стисна ядно кормилото и влезе рязко в един остър завой с пределна скорост, като с ъгълчето на окото си забеляза как Джейсън бе стиснал здраво ръце в юмруци.

— Карай по-бавно, по дяволите! — той едва успяваше да овладее гласа си. — Какво всъщност искаш да докажеш?

Не отговори, но намали и скоро закова колата пред апартамента му.

Джейсън отвори рязко вратата и се измъкна навън, а в мислите му премина картината на мига, който бяха изживели в планината. Всичко се бе случило така внезапно и бе отминало толкова бързо. Може би трябваше да й се извини.

„Но не сега — реши той. — Сега едва ли е в настроение да ме изслуша“.

— Лека нощ, Дина! — рече само и тръгна, без да се обърне нито веднъж, към входната врата.

Дина потегли, без да го изчака да влезе. В очите й се бяха появили сълзи. „Как може да съм толкова глупава? Каквото и да дрънкам, Джейсън беше прав — действително се насладях на целувката му и с удоволствие бих се оставила да ме прелъсти. Ами ако се заблуждавам за него? Може би той не е толкова отявлен ловец на женски сърца, за какъвто се бе представил в интервюто. Може би ме приема съвсем сериозно…“

При тази мисъл гневът й отново пламна. Ами ако само си играеше с нея? Не, твърде опасно беше да му се доверява.

„Ще поговоря с татко, но както изглежда, той вече е успял да го спечели. Е, добре, тогава ще се справя сама с Джейсън Уорнър — покровителят на жените! Както аз си знам! И скоро ще разбере, че в лицето на Дина Ярдли е срещнал достоен противник!“

 

 

В неделя вечерта Клей Ярдли седеше удобно на едно от огромните кресла в кабинета си и отпиваше малки глътки от кафето, наблюдавайки безмълвно седналата насреща му Дина. На устните му играеше усмивка.

Дина се бе разположила с кръстосани под себе си крака на канапето, ръцете й бяха отпуснати в скута. Съзнаваше отлично, че баща й с удоволствие би избягнал предстоящия разговор, но държеше на всяка цена да уредят недоразуменията помежду си.

— Ти си талантлив фотограф и достатъчно кадърен репортер — беше й обяснил Клей. — Просто ти е нужен още опит.

Окей, това го приемаше. Но какво, по дяволите, искаше да й каже с твърдението, че й липсвали качества на главен редактор? И какво можеше да предложи Джейсън повече от нея? Може би някои от колегите й в редакцията я считаха за малко ексцентрична — но уважаваха качествата й на професионалист.

„Какво толкова се е залепил баща ми за Джейсън!?“

Изведнъж я прониза болката, с която бе свикнала отдавна, но не я бе спохождала напоследък. Вдигна глава към Клей.

— Ти винаги си искал син, нали?

Той смръщи лице.

— Как можа да ти дойде наум? Обичах майка ти повече от всичко на света — а ти толкова приличаш на нея! Не бих те заменил и за дузина синове! Нима не знаеш, че съм готов да направя всичко за теб!

— Но татко… — Дина преглътна с мъка сълзите си. — Ти не искаш да ме назначиш за главен редактор и се каниш да продаваш вестника!

— Скъпа, уморен съм и не желая да спорим сега. Знаеш отлично, че няма да продам вестника, без предварително да получа съгласието ти. Изслушай ме поне какви планове и намерения имам.

Дина се опита да се съсредоточи върху думите му, но мислите й се прехвърлиха върху Дейвид Портър, чичото на Джейсън. Представи си едрия мъж с посребрени коси и пронизващи тъмни очи. Доскоро той бе собственик на няколко вестника на юг, но Джейсън не бе проявил желание да поеме бизнеса от него. Затова Дейвид бе продал вестниците си на един национален новинарски синдикат. А сега тези хора показваха интерес и към „Трибюн“.

Спомни си и още нещо — някога Дейвид и леля й Кара са били сгодени.

— Цялата история ми намирисва на заговор — обади се накрая.

Клей въздъхна.

— Скъпа, вече се опитах да ти обясня всичко. Джейсън беше решил да си почине за известно време от безкрайните пътувания и се тревожеше за здравето на Дейвид. Не искаше да поеме отговорност за цяла верига вестници, но идеята за главен редактор на „Трибюн“ му допадна.

— Изобщо не си ми споменавал, че Дейвид е имал проблеми със здравето си.

— О, кръвното му налягане не е съвсем в ред, но ако внимава, нищо сериозно няма да му се случи — отвърна Клей. — Джейсън обаче много се безпокои за него.

— Съвпаденията ми се струват твърде много — Дейвид, Джейсън, леля Кара — всички в една кошница.

— Но, скъпа, разказвал съм ти, че аз и Кара познаваме Дейвид от детските си години. Винаги сме поддържали връзка и в името на старото ни приятелство Дейвид ме помоли да намеря подходящо място за племенника му.

Дина изпружи схванатите си крака и се изправи.

— Мисля, че трябва да се прибера и да обмисля всичко на спокойствие. Но ти винаги си ме оставял да вярвам, че един ден „Трибюн“ ще ми принадлежи.

По лицето на Клей за миг се изписа безкрайна умора.

— Ти все още си мой наследник, Дина, а аз не съм продал вестника… Слушай, Джейсън е обявил за утре сутринта общо събрание на цялата редакция. Искам да присъстваш. Скъпа, знаеш, че най-съкровените ми желания са свързани с това да уредиш живота си и да постигнеш мечтите си…

— Лека нощ, татко, до утре — рече кратко Дина и се обърна към вратата.

Мислите се блъскаха трескаво в главата й. „Ще му покажа аз на Джейсън! Да, всички ще разберат на какво съм способна, но трябва да бъда предпазлива.“ Той бе опасен, твърде опасен и трябваше да си признае, че всъщност не може да се сдържи да не го види отново. И причината не бе само защото искаше да му докаже способностите си, а и защото се бе поддала на чара му…

На вратата се поколеба, после се върна при баща си и го целуна по бузата.

— Лека нощ, татко!

— Все още ли си сърдита, малката ми?

— Съвсем не, татко, до утре — и напусна стаята.

Клей се загледа загрижено след нея. Дина бе своенравна и имаше силен характер. Той се запита дали решението му наистина бе достатъчно мъдро. Ако Мери бе жива, нещата щяха да са толкова по-прости! Винаги бе изпълнявал всички прищевки на дъщеря си и Мери никога не бе одобрявала това. Но сега Дина беше единственото, което му бе останало — неговата „принцеса“.

Погледна към старинния часовник до стената и се надигна. Очакваше го напрегнат ден…

 

 

В другия край на града Джейсън оглеждаше трапезарията на апартамента си. Повечето от вещите му бяха останали в жилището на чичо му в Атланта, беше взел само най-необходимото, и сега новото жилище му изглеждаше напълно чуждо. Ако смяташе да се застоява в този град, трябваше да поиска да му изпратят нещата.

Седна на бюрото и прегледа бележките си. Скоро подготовката на утрешното съвещание и набелязаните промени в издаването на вестника го погълнаха напълно и звънът на телефона го стресна. Едва когато вдигна слушалката и чу гласа на чичо си, му стана ясно колко самотен се бе чувствал.

Размениха по няколко общи думи и Дейвид Портър пристъпи към въпроса:

— Как вървят нещата с дъщерята на Клей?

Джейсън се поколеба.

— Мисля, че успях да й се покажа в твърде лоша светлина, преди още да сме се опознали добре.

Дейвид простена.

— Изглежда си действал твърде директно. И сигурно си се опитал да я целунеш, нали?

— Вярвай ми, чичо, не го исках! А и ти можеше да ме подготвиш предварително за Дина Ярдли!

— Но, Джейсън, когато я видях за последен път, тя беше малко момиченце!

— Е, сега е една изключително красива жена и предполагам, много интелигентна. Но не ме хареса, даже може би ме намрази.

— Значи е толкова зле? Знаеш вече сигурно, че Клей я обожава. Аз самият съм виждал няколко от снимките й, трябва да призная, че е дяволски добър фотограф. Какви са бъдещите ти планове за нея и за вестника?

Джейсън му обясни накратко на какво се бяха спрели с Клей. Когато свърши, Дейвид въздъхна отново.

— Знам, че Клей те цени високо. Но ми се струва, че Дина няма да е особено възхитена от проектите ти.

Джейсън сви вежди.

— Клей смята, че в дългосрочен план тя също ще има изгода от промените.

Продължиха разговора още малко, после Джейсън бавно положи слушалката на апарата и се върна към бележките си. Но не можеше да се съсредоточи в тях. Мислите му неволно отскачаха към Дина и желанието, което бе събудила у него. „Как ли ще реагира утре на съвещанието, като научи за предстоящите промени?“

Поклати глава. Не беше обичайно за него да се влияе в работата си от личните си проблеми. И утре в редакцията не трябваше да го допуска в никакъв случай.

„Само да бях срещнал Дина при други обстоятелства!“ Горе в планината между тях се бе случило нещо особено… Той смръщи чело. След съвещанието тя навярно щеше да го намрази. „Но защо, по дяволите, толкова се вълнувам от това?“ Стана, вдигна сакото си и се отправи към вратата. Реши да излезе да вечеря някъде навън и да изпие няколко добри питиета, за да забрави грижите си — и преди всичко Дина Ярдли!…