Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (7)

VII

В лабораторията си Дина продължаваше работата върху кадрите, които бе подбрала за книгата си, но мислите й продължаваха да се въртят около Джейсън. През последния месец бе живяла като насън, наслаждавайки се на всяка минута, без да се замисля за бъдещето. И ако случайно я обхващаха съмнения за връзката й с него, тя ги отхвърляше настрана. С Джейсън се чувстваше щастлива и само това имаше значение — поне засега. Знаеше, че в редакцията вече говорят за тях, но малко се тревожеше от това. Дори саркастичните подмятания на Елен не й правеха впечатление. Единственото, което забиваше иглички в сърцето й, бяха обажданията на Целест от Ню Йорк, а те не преставаха. Целест имаше дори личния номер на Джейсън и една вечер се бе обадила, когато Дина бе в жилището му. Той веднага пое слушалката и с гръб към Дина я бе помолил да му позвъни на другия ден. Дина от своя страна не се решаваше да го попита за тази жена.

Имаше и още нещо, което можеше да й причини главоболия. Понякога улавяше Джейсън да я гледа с особено изражение на лицето. Когато веднъж го запита защо, той само се засмя и я целуна.

Що се отнася до всичко останало, нещата вървяха добре както никога преди. Вечеряха заедно с Кара и Дейвид в елегантни ресторанти, друг път Джуди и Ван ги канеха на обед. А когато оставаха сами, Дина изпитваше вълшебното чувство, че на света съществуват само те двамата. Посетиха фотоизложби, аукциони на антикварни предмети, предприемаха дълги разходки в планината и прекарваха уютни вечери в апартамента й. Това бяха миговете, в които тя се чувствуваше особено добре. С часове стояха един срещу друг, разговаряйки за какво ли не.

Дина въздъхна, окачи фотографиите да съхнат на едно въженце и си изми ръцете от химикалите. После през главата й отново премина първата им вечер в Атланта. Спомняше си всяка целувка, всяко докосване, всеки миг.

Запали осветлението и измъкна от един рафт купчина снимки, които бе проявила предната вечер. Бяха фотоси за книгата й за индианците чероки и Джейсън бе особено впечатлен от тях. Разглеждаше ги със светнали очи. Да, беше успяла да долови най-характерното и пейзажите й бяха дори по-добри, отколкото се бе надявала.

Съблече дългата престилка, която носеше винаги в лабораторията и погледна към часовника си. Беше събота и докато тя довършваше работата си, Джейсън даваше последни наставления на дежурната смяна за уикенда. Дина отвори вратата към общата зала, веднага забеляза седналата зад масата Джуди и се почувства виновна. Откакто се бе сближила с Джейсън, отделяше по-малко време на приятелите си. Доближи се до нея.

— Здравей, Джуди! Какво правиш и днес тук, скъпа, няма ли да почиваш?

— Ван замина за един голф турнир в „Кънтри Клъб“ и аз реших да използвам времето, докато отсъства, за да допиша една статия, която започнах вчера — отвърна Джуди и се обърна назад. — Отдавна исках да поговоря с теб, но все не успявам да те уловя сама.

Дина се усмихна.

— Е, не съм толкова заета. Къде е Джейсън?

— В заседателната зала.

— Окей, ела тогава в моя кабинет, ще можем да побъбрим, докато той приключи. Съгласна ли си?

— Окей!

Джуди скочи и я последва в малкия й офис. Когато останаха сами, Джуди хвърли дяволит поглед към приятелката си.

— Цялата редакция се разбуни заради вас с Джейсън, Дина. Но мисля, че постъпи правилно, като реши да отговориш на чувствата му, поне ти се отразява много добре. Вчера вечерта с Ван поговорихме за това. През последните седмици много си се променила, и то в положителна насока.

— Толкова ли си личи?

Джуди кимна.

— Отнасяш се към другите редактори значително по-сдържано, отколкото досега.

Дина сви вежди.

— Виж ти! Съвсем не съм забелязала!

— Ти не, обаче всички останали да. Очевидно Джейсън ти влияе много позитивно. Между другото, имаш ли новини от баща си?

— Да, обажда се всяка седмица и…

Дина замълча, дочувайки от съседното помещение оживени гласове, и се изправи.

— Хайде да обядваме заедно някой ден и да поговорим по-обширно, окей, Джуди? Сега искам да разбера какво става отвън, извини ме.

— Но ти не си на смяна! — поклати глава приятелката й.

— Е, хайде, Джуди, знаеш, че не пропускам никаква добра новина. А оттатък наистина става нещо.

Дина вече бързаше към вратата. През погледа й веднага попадна Джейсън, който говореше нещо с енергичен глас на заобиколилите го репортери и фотографи. Тя се приближи тъкмо в момента, когато един от репортерите докладваше:

— Шерифът смята, че самолетът е паднал в някое забутано кътче на планината. Ще изпрател няколко от хората си заедно със спасителния отряд.

— Какво става? — запита Дина.

— Няколко от секачите са забелязали малък самолет в планината, който очевидно е имал проблеми с двигателя — отвърна Джейсън. — После го загубили от погледа си. Добре, Бил, тръгвай. Вземи Джери и донеси някакви фотографии — каквото успееш да заснемеш.

Дина го сграбчи възбудено за ръката.

— Познавам един район тук, в който вече са се разбивали самолети. Дай ми тази задача, Джейсън, моля те!

— Скъпа, знаеш, че баща ти иска да работиш в друга област — Джейсън вдигна рамене.

Тя започваше да се ядосва.

— По дяволите, Джейсън, до гуша ми дойде от тези общински съвети и всякакви брътвежи. Банковият обир бе единствената ми интересна работа, откакто ти си тук.

— Дина…

— Слушай, не съм възразила и дума, когато миналата седмица възложи на Бил и Джери тази история с убийството, нали? Но сега ще съм засегната не само аз, ще загуби и вестникът, ако не ме пуснеш да отида. Мога да се добера до информацията по-бързо от всеки друг, а материалът ще е готов за следващото издание — бузите й се бяха зачервили и тя го гледаше със святкащи очи.

Джейсън сви устни и после внимателно, но с желязна хватка освободи ръката си от пръстите й.

— Ако непременно трябва да се караме, по добре да отидем в офиса ми.

Той едва успяваше да се овладее, после пренебрегна учудените погледи на репортерите и я придърпа в кабинета си.

Едва беше успял да затвори вратата зад себе си, когато Дина избухна.

— Какво всъщност искаше да покажеш с поведението си към мен?

На бузата на Джейсън затрептя мускулче.

— Чие поведение следва да се обсъди, още не е ясно. Но моля те, нека не се караме сега. За този самолет ще се погрижат Бил и Джери. Не се сърди, скъпа, но нали искахме да вечеряме заедно тази вечер?

Дина поклати глава поомекнала.

— Джейсън, моля те, можем да вечеряме и друг път. Ако Бил и Джери не пристигнат преди групата от полицията, нямат никакви шансове да получат каквато и да е информация — даже няма и да видят самолета!

Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Последните седмици бях много горд с теб!

— Защо! — прекъсна го тя. — Защото съм добро, послушно момиче, затова ли? Джейсън, послушай ме, моля те!

— Скъпа, какво ще кажеш да престанеш да настояваш и да си спомниш, че аз съм отговорен за теб!

Дина му хвърли бесен поглед и се заразхожда нервно напред-назад.

— Втръсна ми от настойничеството ти! Джейсън, разбери, това не е егоизъм. Познавам отлично планината, особено онова място. Била съм хиляди пъти там, още от дете!

Той се бе облегнал на бюрото си и я наблюдаваше мълчаливо и замислено.

— А ако все още има оцелели в самолета? — продължи Дина настойчиво. — Заминавам на всяка цена. Не съм на работа, а със свободното ми време не можеш да се разпореждаш. И ако продължаваш така, ще се обадя на Ерик, за да използва фотосите и репортажа ми. Възможно е Бил и Джери изобщо да не намерят самолета, а някой може да умре там горе, ако не дойде помощ навреме.

— Ти си най-упоритата, твърдоглава и проклета жена… — Джейсън простена отчаяно. — По дяволите, щом непременно искаш да отидеш, и аз ще дойда с теб.

Той погледна през прозореца.

— Бил и Джери тъкмо тръгват. Ще си бъде същинско състезание. Може би ще е по-добре да вземем моята кола.

— Горе ще трябва да я оставим на пътя и да продължим пеша. Около мястото, където се е изгубил самолетът, е много каменисто. Аз имам здрави обувки и анорак в багажника си, но ти трябва да се преоблечеш. Побързай! — Дина бе вече до вратата.

Джейсън простена още веднъж.

— Окей, идвам. Ще минем покрай апартамента ми, за да си взема други обувки и яке — той въздъхна потиснато. — И да оставя там всичките си планове за следобеда и вечерта!

С ръка на дръжката Дина се обърна.

— Не е необходимо да идваш, Джейсън!

— Знам, и не бива да ходиш! Но го правиш, а аз не искам да се мотаеш сама там горе!

— От години обикалям сама в планините!

— Опасно е! И докато съм тук, ще те съпровождам при всички такива излизания!

Дина се повдигна на пръсти и го целуна по устата.

— Благодаря!

Той се засмя тихо.

— Принцесо, ще ми платиш за това!

— Това обещание ли е, или заплаха?

— Сама разбери!

 

 

— Скъпа, надявам се, че се оправяш в местността! — Джейсън се огледа не особено уверено.

— Не се страхувай, знам къде сме. Някъде наоколо са видели машината за последен път. Ако е свършило горивото, пилотът сигурно се е опитал да кацне в една просека наблизо — Дина преметна през рамо чантата с апаратите си. — Хайде, нека ги потърсим.

Джейсън тръгна напред, пробивайки си път през гъстака.

— Не ми се вярва тук горе да е стъпвало човешко същество.

— Аз често идвам.

— Струва ми се, че никога няма да ги открием.

— Не се грижи за това, Джейсън, казах ти вече, че се оправям добре тук! — увери го Дина, положи покровителствено длан на рамото му и го целуна по бузата.

Той хвана ръката й, притегляйки я към себе си.

— Ах ти, малка вещице… ти си способна да ме изоставиш в тази пустош. Ако не беше толкова красива, толкова секси…

— Стига, Джейсън! Тук сме по работа! Ще имаме достатъчно време после!

— Много добре знам какво ще направим тогава, бейби!

— Ненаситен си!

Тя се засмя, пое ръката му и мина отпред. След няколко метра пред тях просветна и щом се измъкнаха на заляната от слънцето просека, дъхът им секна.

— Господи! Погледни там долу! — Дина сочеше към другата страна на поляната.

Малък едномоторен самолет бе забил нос в земята, части от корпуса му бяха разхвърляни наоколо.

— Нека го видя първо сам, скъпа, остани тук — помоли Джейсън, но тя поклати отрицателно глава.

— Няма какво да ме щадиш. Виждала съм и други самолетни катастрофи. Хайде, може би има ранени. Макар че всъщност трудно бих повярвала някой да преживее подобно приземяване.

Джейсън забърза след нея към самолета, мислейки си, че все още не бе срещал жена, която да се сравни с Дина по силата на волята. Ако се оставеше настрана привързаността й, тя бе съвършена. Той се усмихна, но после пропъди мислите за Дина от главата си и се опита да се съсредоточи върху катастрофата пред себе си. Първият по-близък оглед го убеди, че опасност от експлозия нямаше — резервоарът лежеше празен на около стотина метра от корпуса на самолета. За секунда през съзнанието му преминаха картини от други катастрофи, които бе виждал, и му стана лошо.

До опашката се спря, после се обърна към Дина, която се канеше да заобиколи от другата страна и замаха с ръка.

— Дина, слушай! Струва ми се, че някой простена вътре!

Тя забърза към него. Джейсън коленичи пред забитата в земята кабина.

— Виждам глава на мъж! Трябва веднага да уведомим полицията.

Дина също дочу лек стон, очите й се разшириха.

— Боже, как е успял да оцелее!

— Същинско чудо! Изглежда тежко ранен и е в безсъзнание. Не можем ли да го измъкнем сами, има шанс да оживее само ако го откарат незабавно с хеликоптер в болницата.

Той хвана ръката й.

— Връщам се в колата, за да се обадя. Стой тук и ме чакай!

Половин час след като бе тръгнал, Дина дочу над главата си звук от наближаващ хеликоптер. Няколко минути по-късно се появиха полицаите и лекарският екип, а с тях и Джейсън.

Тя въздъхна и затвори облекчено очи. Бяха успели!

— Ей, дръж здраво кормилото. Този път е опасен! — запротестира Дина, щом Джейсън вдигна ръка, за да я притегли към себе си.

— Спокойно, внимавам! — отвърна той усмихнат. — Просто искам да си близо до мен. Беше много мило от твоя страна да оставиш репортажа на Бил и Джери.

— Дали беше мило, още не се знае. Първо трябва да се напише и да проявим филма, за да видим какво изобщо имаме.

Джейсън отново се усмихна.

— Не знаех, че си толкова предпазлива — после продължи сериозно: — Може би днес спасихме живота на този мъж, откривайки го далеч преди полицията.

Дина кимна, пресегна се и положи длан на бедрото му.

— Какво мислиш, Джейсън, дали да не спрем някъде, за да похапнем? След това ще можем да се върнем вкъщи, да вземем душ…

Потърка буза в анорака му.

— О, Джейсън, аз…

И внезапно се стресна. „Аз те обичам“ — това бяха думите, които се канеше да изрече!

„Любов!! Боже, как стигнах дотук?“ Още преди да го опознае отблизо, бе очарована от излъчването му. Бе чела и изрязвала всичките му статии, бе купувала книгите му…

На практика бе прочела всяка дума, която той бе отпечатал. Тогава само му се възхищаваше, сега и го обичаше. Това бе зашеметяващо откритие за нея! Отвърна бързо глава, да не би да прочете чувствата в очите й.

— Дина?

Тя се обърна колебливо към него, за да срещне изпитателния му поглед. В зениците му имаше нещо, което се страхуваше да узнае. Любов ли беше то? Ако е, защо не го казва, а само стисна ръката й?

Дина погали бузата му — както винаги от лицето на Джейсън се излъчваше сияние, което я омагьосваше. И докато го наблюдаваше, в нея се надигна смътен, неопределен страх…