Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (8)

VIII

Преди да се отправят към къщи, Джейсън се бе обадил в болницата, където бяха приели ранения пилот. Последната информация за състоянието му беше обнадеждаваща — щеше да оживее. И двамата се чувстваха страшно горди, че бяха помогнали да се спаси животът на този човек.

Сега лежаха доволни един до друг в леглото. Джейсън бе я притиснал в прегръдките си, косата й беше все още влажна от душа.

— Би следвало да съм смъртно уморен — каза той, — но се чувствам удивително свеж…

Дина се прилепи до него.

— О, Джейсън, толкова е хубаво да си лежим така и да си говорим. Но винаги аз разказвам за себе си, а ти ми убягваш в толкова много неща.

„Искам да знам всичко за теб“ — прибави тя наум.

— Не ти ли стига това, което ти е известно за славата ми като донжуан — Джейсън й намигна.

— А наистина ли си донжуан? — Дина също се погрижи гласът й да прозвучи шеговито.

— Какво? Съмняваш се в славата ми! — той изписа дълбоко разочарование на лицето си.

Тя се разсмя.

— Престани да ми се подиграваш винаги, когато искам да узная нещо за теб, Джейсън! Всъщност живял ли си някога с жена?

— Не. Откакто завърших колежа, не съм се задържал достатъчно дълго на едно място, за да завържа по-сериозна връзка. Дори да бях искал, щеше да е невъзможно.

— А… искал ли си някога? — настоя Дина и погали гърдите му.

Джейсън леко свъси вежди.

— Не, наистина не съм — отвърна неохотно. — Първите ми години в радиото бяха толкова вълнуващи — бях на толкова много екзотични места… През всичкото това време имах само няколко краткотрайни афери.

Той прокара пръсти през косата си. Пронизващият поглед на Дина го изнервяше. „Какво, по дяволите, се таи в очите й? Какво я дразни? Това, че не искам да се обвързвам с никоя жена, че предпочитам да остана свободен и да си тръгна, когато пожелая? Това, че не ми харесва да ми задават въпроси за личния ми живот? Че се страхувам да се обвързвам?“

Разумът му подсказваше, че в една връзка няма нищо лошо, когато човек обича, и все пак…

— И тогава срещна мен — гласът на Дина го върна обратно в действителността.

— Да, Дина, скъпа, в началото ти бе за мен само поредното предизвикателство. Исках да те възбудя, да те прелъстя — той въздъхна. — А се получи нещо съвсем друго…

— Така ли?

Дина наблюдаваше безизразно лицето му. Нещо започваше да я тревожи. Копнееше страшно много да му признае любовта си. Но, от друга страна, след като узнаеше каква власт има над нея, като разбереше, че тя го обича толкова много, че е готова да му посвети целия си живот — дали тогава нямаше да загуби интереса си? Бе й обещал само едно приятно приключение — и нищо повече. Почувства как сърцето й се сви от болка.

„Успокой се, глупачке — укори се тя, — не му показвай нищо от тревогите си.“ Навлажни устните си.

— Ти ми обеща да ми доставиш удоволствие с любовта си, Джейсън, и удържа на обещанието си.

Той я погледна, леко обезпокоен от думите й.

— Дина, не съм сигурен… разбираш ли…

— Правилата на играта? — Дина се насили да се усмихне. — Знам какъв риск съм поела. Но може би е по-добре да се изложиш на опасността да бъдеш наранен, отколкото цял живот да се бориш със собствените си чувства.

— Не знам защо при теб всичко е толкова по-различно от обикновено — гласът на Джейсън прозвуча почти раздразнително, после той я притегли към себе си. — По дяволите, Дина, хайде да не губим време в глупости!

Те се целунаха — дълго и страстно. Дина обви с ръце топлото му тяло и почувства как Джейсън задържа дъх, претърколи я по гръб и разтвори бедрата й. После забрави всичко около себе си. Съществуваше само любовта им и безкрайното им желание. Сега тя живееше само е настоящето, с момента на изгарящата, всепоглъщаща страст…

 

 

Следобеда на следващия ден вратата на кабинета и се отвори рязко и на прага се появи Джейсън.

— Дина, радвам се, че те заварих тук. Утре рано сутринта трябва да летя за Ню Йорк. Ще се върна в понеделник, но сигурно ще закъснея за предаването на броя за печат, така че поемаш отговорността.

Усмивката й бавно се стопи.

— Вчера изобщо не ми спомена за заминаване за Ню Йорк.

— Съжалявам, скъпа, забравих. Много ми е неприятно, че ще трябва да отложим уговорката си за тази вечер, но имам да подготвя някои неща. Оставил съм ти един списък с най-важните задачи на бюрото си. Ще трябва да тръгна доста рано, полетът ми е на разсъмване.

Дина кимна, без да промълви дума. Джейсън се вгледа в лицето й, върху което се бе появило унило изражение. „Господи — помисли си той отчаяно, — та тя едва се владее! Но се справя, Клей и Кора добре са я възпитали.“ Колко облекчен щеше да се почувства, ако можеше да й разкаже всичко, но не, не бе сега време за това… Първо трябваше да уреди някои неща…

Дина усещаше, че ще се разплаче всеки момент. Искаше й се да го попита защо е толкова нервен и защо непременно трябва да замине за Ню Йорк. И най-важното — какво има между него и тази Целест! Вместо това само се усмихна.

— Приятен полет!

После стана и се заразхожда около писалището си.

Джейсън си пое въздух. Харесваше елегантна й, грациозна походка… и гордата й осанка. „Господи, как да я оставя така без никакво обяснение, с това съкрушено изражение в сините й очи!“ Но той наистина нямаше избор.

Повдигна брадичката й и я целуна нежно по устните.

— Ще ми липсваш, принцесо. Следващата седмица, обещавам, ще предприемем нещо съвсем специално!

— Окей. Ще се опитам да задържа вестника да не се сгромоляса, докато те няма — тя се усмихна бодро.

„Тръгвай, Джейсън, махай се! — крещеше всичко в нея. — Веднага, не издържам повече!“

— Ще ти се обадя, скъпа. Грижи се за себе си!

Дълго стоя втренчена във вратата, която той бе затворил зад себе си.

 

 

Дина взе лист хартия и започна да нахвърля първата страница. Трябваше да стане нещо съвсем необичайно, издържано и впечатляващо, но тя с труд се концентрираше. Погледът й постоянно се отклоняваше по елегантната мебелировка в офиса на Джейсън. Как само й се бе искало да се разпорежда в този кабинет… Но сега всичко като че ли бе загубило някогашния си смисъл…

Почукването на вратата я измъкна от мислите й.

— Влез! — извика и вдигна глава.

Беше Елен, която се приближи и хвърли папка с материали на бюрото.

— Джуди ми каза, че искаш да видиш това.

— Благодаря. Между другото, разполагам с няколко снимки, които можеш да използваш за статиите си — отвърна Дина, подреди купчинката листи и се отмести настрани.

Елен не показа, че има намерение да си тръгва и Дина я погледна.

— Има ли още нещо?

Елен се „задълбочи“ в дългия лакиран нокът на палеца си.

— Джийн ми каза, че Джейсън е в Ню Йорк.

— Връща се утре сутринта — отвърна хладно Дина.

— Не знам дали ти е известно, но често излизам да обядвам с Джийн.

Въпросът на Елен я ядоса. „Какво ме засяга, че се хранела заедно с телефонистката? И какво, по дяволите, искаше да ми каже!“

— Както изглежда, Джейсън има връзка с една жена в Ню Йорк — произнесе Елен многозначително. — Джийн спомена, че често говорел с някоя си Целест Дрю.

Няколко секунди двете се гледаха мълчаливо.

— Не смятам, че личният живот на Джейсън е работа, на която и да е от служителките в редакцията! — проговори Дина съвсем спокойно. — И най-малкото на Джийн! Ще те помоля да й предадеш за в бъдеще да бъде по-дискретна, що се отнася до частните разговори.

Зелените ириси на Елен блеснаха.

— Толкова ли си наивна, за да мислиш, че Джейсън ще се задоволи само с една жена?

Дина я погледна в очите.

— Имам доста работа, Елен, а ако не се лъжа, ти също — и посегна към телефонната слушалка.

Елен се обърна рязко и се запъти към вратата.

 

 

Джейсън остана три дни в Ню Йорк. В деня, в който се завърна, слънцето най-после се усмихна и Дина предложи да отидат до вилата на баща й. Сега двамата се излежаваха лениво до басейна, излагайки се на топлите лъчи.

— Наистина ли ме намираш секси? — запита Дина, без да отваря очи.

Джейсън се засмя.

— И питаш? В тези бикини направо ме побъркваш, страхотна малка вещица си! Освободи ме от задълженията, които ми беше възложил баща ти, заключи ме в този дворец и се въртиш наоколо ми почти гола. Подозирам, че искаш да ме прелъстиш!

Тя обърна лице към него и вдигна клепки.

— А на мен ми се струва, че за мъж с твоята слава се бавиш твърде много!

Джейсън се усмихна отново, протегна ръка и я придърпа към себе си. Пръстите му преминаха по дългата й коса и Дина задържа дъх, чувствайки възбудата му. Той се наведе и я зацелува диво и настойчиво по устата. Ръката му се плъзна зад гърба й, освобождавайки горната част на банския й.

— Джейсън… — Дина се опита да се освободи от прегръдката му.

— Да, скъпа? Може би искаш да предложиш да влезем в къщата?

Тя се изправи, хвана го за ръката и го поведе към стаята, където бе живяла като малко момиче и която й бе все още толкова скъпа. Джейсън притвори тихо вратата зад тях и притегли Дина в обятията си. Ръцете му се плъзгаха по нежната като кадифе кожа на тялото й, която сякаш се възпламеняваше от допира им. За миг се доразсъблякоха, водени от желанието да се насладят на телата си. Не им остана време дълго да се галят и докосват, желанието им ги изгаряше. Плътно вплетени един в друг, се отпуснаха върху килима и се отдадоха на див, неспирен ритъм. Заедно достигнаха екстаза си, издавайки къси, възторжени викове. После, неподвижни, изчакаха дъхът им да се успокои. И двамата знаеха, че страстта им ще се събуди отново.

Джейсън се надигна, пое Дина на ръце и я понесе към леглото. Отпусна я нежно върху меките възглавници, легна върху нея и бавно се вмъкна между краката й. Достигнала до краен предел на възбуда, Дина почувства, че ще загуби съзнание от сласт. Обви ръце около него и, опитвайки се да се прилепи още по-плътно до тялото му, неистово заизвива ханша си. Джейсън провря длани под нея и я притегли срещу мощния напор на пениса си, стенейки от наслада. Тласъците му се учестиха — тя ги приемаше с готовност, докато внезапно се изпъна като дъга, зашеметена от взривен оргазъм.

— Обичам те, Джейсън, о, Боже, обичам те! — изтръгна се неволно от устните й.

В същия миг почувства как той се напрегна, отпусна я и се претърколи по гръб, вперил поглед в тавана. Дина пребледня. Беше нарушила правилата! Беше признала любовта си. Отведнъж се почувства засрамена, унизена и дълбоко наранена от мълчанието и студенината му.

Скочи и сграбчи от близкото кресло хавлията си, навличайки я трескаво.

— Прави каквото решиш, Джейсън! — едва произнесе тя.

На очите й напираха сълзи.

За секунда Джейсън се озова до нея и я сграбчи в прегръдките си.

— Дина, скъпа, прости ми… Ти си нещо много специално за мен, но…

— Но ти не ме обичаш… — Дина преглътна, внезапно всичко й бе станало все едно. — А за мен връзката ни не е само незначително приключение… И ти трябваше да го разбереш!

Избърса сълзите от бузите си и го погледна. В очите му се таеше безкрайна обич.

— О, Дина, никога досега една жена не е означавала толкова много за мен — Джейсън скри лице в косите й.

Дина меко го оттласна от себе си и заразглежда внимателно лицето му.

— Ти се страхуваш, Джейсън, така ли е? — запита накрая неочаквано меко.

— Да — отвърна той и затвори очи. — О, Господи, просто не мога да се накарам да произнеса думите, които толкова очакваш от мен. Съжалявам, че те нараних, скъпа, вярвай ми, не го исках!

Дина се опита за миг да си представи живота си без него, но не й се удаде. Потисна обзелата я паника и притисна пръсти към устните му.

— Вярвам ти. И ще изчакам, за да видя какво ще ни донесе бъдещето. Може би един ден ще ми дадеш това, за което копнея.

Джейсън я целуна нежно по челото.

— Ти наистина си нещо много специално, принцесо. И може би не трябваше да се увличаш по мъж като мен.

— Може би! Но аз те обичам!

Той въздъхна.

— Всичко като че ли се развива твърде бързо за мен… Когато те видях за пръв път, не бях сигурен в чувствата си. И все още не съм.

— Не мисли повече за това, Джейсън. Ела, целуни ме!

И всичко стана така, както следваше да бъде, когато я притегли в обятията си и я целуна страстно. Страховете и опасенията й за миг се разтвориха във въздуха.

Джейсън я понесе отново към леглото и този път ласките му бяха безкрайно нежни. Изпълнена със задоволство и изтощена от бурния изблик на чувствата си, Дина заспа в ръцете му.

 

 

Няколко седмици по-късно трябваше да установи без съмнение, че откакто му бе признала любовта си, Джейсън се бе променил.

В редакцията, както и преди, двамата се разбираха отлично, когато се оттеглеха в апартамента й, тя продължаваше да го желае все така страстно и отвръщаше всеотдайно на любовта му, но все пак не я напускаше чувството, че в него се таи известно напрежение и като че ли се опитваше да скрие част от душата си. Не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че един ден сам ще разруши стената, която бе издигнал около себе си.

Обикновено всяка сутрин Дина се отправяше към кабинета му, за да поговорят няколко минути. И когато една сутрин отвори вратата без предупреждение, като че ли я обляха с кофа ледена вода. Джейсън бе облечен в тъмносив костюм и елегантен както винаги. До бюрото му стояха куфар и пътническа чанта.

Той й се усмихна и хвърли поглед към часовника си.

— Браво, радвам се, че пристигаш така рано. Скъпа, днес следобед отлитам за Ню Йорк. След няколко минути тръгвам, имам да уредя нещо, преди да отида на летището в Атланта.

Дина усети как краката й се подкосиха и посегна да се опре на бюрото. „Защо заминава отново за Ню Йорк?“ Стомахът й се сви от мрачни опасения.

Джейсън обхвана раменете й.

— Скъпа, искам да ти разкажа нещо.

Тя навлажни устните си, за да може да отговори.

— Да?

— От няколко години работя върху един роман. По неизвестни причини дълго време не можех да продължа, но откакто съм тук… е, накратко, изглежда ти отново ме вдъхнови.

Той отново погледна към часовника си.

— Скъпа, наистина нямам време да ти разкажа всичко сега, но снощи говорих с издателя си. Възхитен е от работата ми.

— И затова сега заминаваш?

— Да! Слушай, ще го отпразнуваме, когато се върна. Искам още веднъж да прегледам ръкописа. Ще ти се обаждам всяка вечер, ще ми липсваш ужасно.

— Джейсън, ти, разбира се, не ми дължиш никакви обяснения… Но нищо не си ми споменавал за връзката си… — Дина се сепна и гърлото й се сви.

Джейсън пое внимателно лицето й в ръцете си.

— Ще говорим за всичко веднага щом се върна. Моля те, скъпа, довери ми се. Между другото, чичо Дейвид днес пристига в Стенууд. Защо не отидеш да обядваш през някой от следващите дни с него и Кара? Така, сега наистина трябва да тръгвам. Указания за теб и отговорните редактори има на бюрото ми. Доскоро — целуна я по бузата, вдигна куфара и чантата си и излезе от кабинета.

Дина дълго стоя, без да помръдне. „Двери ми се“ — бе казал той. Но как би могла, щом в живота му имаше нещо, до което не я допускаше? Роман — да, но това не би могло да е единствената причина да пътува толкова често до Ню Йорк. Роман можеше да пише където и да е — но в Ню Йорк беше Целест. И тя, Дина, бе била толкова глупава да признае на този мъж, че го обича!

„Какво се случи с мен?! — запита се отчаяно. — Съвсем доскоро бях разумна млада жена, която можеше трезво да се справи с всяка ситуация. И никога преди не съм разкривала така непредпазливо чувствата си.“

И тогава в живота й бе влязъл Джейсън Уорнър…

Може би той щеше да я нарани дълбоко, макар че не й бе обещавал нищо за бъдещето на връзката им. И как бе могла да допусне дори за миг, че Джейсън я взема насериозно? Защо не се бе доверила на интуицията си още от първия ден, в който го срещна? По бузата й се отърколи сълза.

Но все пак дълбоко в нея нещо се съпротивляваше на мисълта, че Джейсън я е залъгвал през цялото време. Дина изтри сълзите си. Трябваше да знае, трябваше да намери възможност да разбере нещо повече за него. Той обикновено избягваше да й говори за детството си, може би там бе ключът към разгадаването на тайнствеността, която го обгръщаше.

„Да, ще се срещна с Дейвид точно поради тази причина. Може би той ще ми помогне да узная нещо, да се запозная по-отблизо с мъжа, когото толкова много обичам.“

За срещата с Кара и Дейвид Дина облече черна рокля с дълбоко деколте и си сложи перлена огърлица, чийто матов блясък добре подчертаваше загорялата й от слънцето кожа. Срещайки възхитения поглед на Дейвид, тя се усмихна.

— Изглеждате фантастично, уважаема госпожице — установи той, — направо фантастично.

Кара кимна доволно.

— Нали? Дина, скъпа, много се радвам, че в последно време реши най-после да си купиш дрехи и да носиш бижутата си! — тя се обърна към Дейвид. — Но и аз се промених, любовта разхубавява.

Дейвид поклати глава.

— За съжаление не всички, скъпа, не всички. Всеки изминал ден те обичам все повече и повече, но от това броят на бръчките ми не намалява, напротив!

Тримата се засмяха и продължиха да се хранят, разговаряйки за предстоящата сватба на Кара и Дейвид. Но Дина не я напускаше чувството, че Дейвид изчаква подходящ момент, за да прехвърли разговора върху Джейсън.

Накрая той погледна право в очите й.

— Джейсън страшно ме изненада. Нямах никаква представа, че работи върху роман. Вие знаехте ли за това, Дина?

Дина отпи от кафето си.

— Той изненада и мен — отвърна предпазливо. — Вие дори може би знаете повече от мен.

Дейвид потърка носа си и смръщи чело.

— За съжаление не и последните години от живота му. Знаете ли, той беше единствено дете и много обичаше родителите си, направо ги обожаваше. Когато те починаха, жена ми и аз се грижехме за него като за собствен син. Направихме всичко, което можахме, за да му дадем обичта, която бе загубил. Но Джейсън никога не ни допусна до чувствата си.

Дина слушаше мълчаливо.

— А да не би — започна тя колебливо, — да не би Джейсън да се страхува да обича отново някого? Щом е обичал толкова много родителите си, може би смъртта им го е засегнала дълбоко и навярно се бои да не бъде отново наранен по същия начин?

Дейвид сви рамене.

— Може би.

Дина отпи отново от кафето и погледна към леля си.

— Когато Джейсън се върне от Ню Йорк, ще отпътувам за няколко седмици. Искам да съм наясно с чувствата си към него и затова ще ми е необходимо спокойствие. Бих искала също да обмисля и намерението на татко да продаде вестника. Това лято се случиха толкова много неща — просто ми е необходимо малко време, за да ги асимилирам.

— Къде мислиш да отидеш? — осведоми се загрижено Кара.

— Някъде, където никой няма да ме смущава. Не се опасявай, лельо Кара, ще остана във връзка с теб. Може би Джейсън също ще обмисли отношението си към мен по време на отсъствието ми. Ако продължаваме по същия начин, един ден сигурно ще си причиним немалко болка.

Тя допи кафето си и се обърна към Дейвид.

— Познавате ли името Целест Дрю?

Той забележимо трепна.

— Откъде знаете за нея?

— Обажда се на Джейсън в редакцията. Често.

Дейвид трудно възвърна самообладанието си.

— Сигурна съм, че Джейсън се среща с тази жена в Ню Йорк — продължи Дина. — Напълно е възможно сега да е при нея, Дейвид, трябва да знам какво означава тя за него.

Той се изкашля.

— Уверен съм, че когато Джейсън сметне за необходимо, ще ви разкаже за Целест. Аз не бих желал да злоупотребявам с доверието му. Дина, вярвам също, че той ви обича така, както никоя друга жена в живота си. Но мисля, че му е необходимо малко време, за да сложи ред в някои неща от миналото си.

Тримата замълчаха.

Когато малко по-късно се разделиха пред ресторанта, Дина трябваше да се насили да се усмихне. Въпреки старанията на Дейвид да я ободри, тя се чувстваше още по-потисната. Всичко й се струваше така безнадеждно…