Джонстън Маккъли
Зоро (25)

Глава XXV
Лигата на отмъстителите

Песента секна, смехът утихна. Всички мигаха с очи и се оглеждаха. Зоро стоеше на прага. Беше минал през верандата, без да го забележат. Той бе загърнат с познатия дълъг плащ, на лицето си имаше маска, а в едната си ръка държеше пистолет, чието дуло бе насочено към масата.

— Значи ето какви са хората, които преследват Зоро и се надяват да го заловят — каза той. — Никой да не мърда! Виждам, че оръжието ви е нахвърляно в ъгъла. Бих могъл да убия някой от вас и да се измъкна, преди да сте успели да се доближите до мен.

— Това е той! Той е! — викаше един пиян кабалеро.

— Шумът, който вдигате, се чува на мили от тук. Що за пародия на преследване? Така ли изпълнявате дълга си? Защо спряхте? За да се повеселите, докато Зоро обикаля по пътищата?

— Дайте ми шпагата и ме оставете да се бия с него! — викна някой.

— Дори и да ви позволя да си вземете шпагата, то вие едва ли ще можете да се държите на крака — отвърна Зоро. — Нима смятате, че сред вас ще се намери в тази минута поне един, който е способен да се бие?

— Има един — провикна се дон Алехандро и стана. — Открито заявявам, че съм се възхищавал от някои ваши постъпки, сеньор, но вие влязохте неканен в дома ми и оскърбявате гостите ми. Длъжен съм да ви поискам обяснение!

— Нямам никаква причина да се дуелирам с вас, сеньор Алехандро. Вие също — започна кротко Зоро. — Отказвам да кръстосвам шпага с вас. Но ще кажа някои истини на тези тук кабалеро.

— Кълна се в светиите, ще ви заставя!

— Момент, дон Алехандро. Сеньори, този остарял кабалеро иска да се сражава с мен, което означава рана или смърт за него. Ще го допуснете ли?

— Дон Алехандро не е длъжен да се сражава заради нас! — възпротиви се един младок.

— Тогава се погрижете той да заеме подобаващото му се място и да му бъде оказана чест.

Дон Алехандро излезе напред, но двама младежи скочиха и го помолиха да се оттегли, като го убеждаваха, че честта му не е засегната, щом е поискал да се дуелира. Възрастният благородник неохотно се подчини.

— Достойни млади хора! — подсмихна се Зоро. — Вие си пиете виното и се веселите, докато наоколо цари несправедливост. Грабвайте шпагите и се борете с потисниците. Изгонете грабителите политици от страната. Защитете братята монаси, чийто труд ви осигури тези обширни земи. Бъдете мъже, а не пияни млади безделници.

— Кълна се в светиите! — извика някой и скочи.

— Назад или ще стрелям! Дойдох не за да се бия с вас в дома на дон Алехандро. Твърде много го уважавам. Дойдох, за да ви кажа цялата истина. Вашите семейства могат да свалят губернатора. Обединете се около една достойна цел, кабалеро, и бъдете полезни на обществото! Щяхте да го направите, ако не се страхувахте. Търсите приключения? Когато започнете да се сражавате срещу несправедливостите, ще намерите безброй приключения.

— Кълна се в светиите! Това ще бъде истинска авантюра! — обади се нечий глас в отговор.

— Отнесете се към това като към авантюра, щом ви харесва, но направете нещо. Ще посмеят ли политиканите да се изправят срещу вас, потомците на най-могъщите родове? Обединете се! Накарайте ги да се боят от вас?

— Това ще бъде измяна.

— Да се отхвърли игото на тиранина не е измяна, сеньор. Значи се страхувате?

— Кълнем се в светиите, не! — викнаха всички присъстващи.

— Тогава направете го!

— Ще ни поведете ли?

— Да, сеньори.

— Почакайте, а какъв е произходът ви?

— Аз съм кабалеро и кръвта ми е не по-малко благородна от вашата.

— Името! Къде е семейството ви?

— Засега тези неща трябва да останат в тайна. Дадох ви думата си.

Младежите скочиха на крака и започнаха гръмко да го приветстват.

— Чакайте! — викна някой. — Това не е справедливо по отношение на дон Алехандро. Може би той не споделя намеренията ни, а ние кроим планове в дома му.

— Напълно одобрявам плановете ви, сеньори, и ще ги поддържам! — каза дон Алехандро.

Възторжени викове изпълниха помещението; никой не можеше да им се противопостави, ако дон Алехандро Вега ги подкрепяше. Дори самият губернатор нямаше да посмее.

— Договорът е сключен! — завикаха те. — Ще се наречем отмъстители. Ще тръгнем по Ел Камино Реал и ще наплашим тези, които ограбват честните хора и потискат индианците. Ще изгоним крадливите политици!

— Тогава ще бъдете истински кабалеро, рицари, които защитават слабите — каза Зоро. — Никога няма да се разкаете за решението си, сеньори. Аз ще ви водя, ще ви поведа към победа и ви обещавам доверие и подкрепа, каквито искам и от вас.

— Какво трябва да направим? — викнаха младежите.

— Нека засега нашето решение остане в тайна. Върнете се сутринта в Реина де Лос Анжелес и кажете, че не сте намерили Зоро. По-добре кажете, че не сте го заловили, това ще бъде самата истина. Бъдете готови да образувате отряд и да тръгнете на път. Аз ще ви известя, когато настъпи моментът.

— Как?

— Познавам ви всички и мога да съобщя на един от вас, а той ще предаде на останалите. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се! — гръмко отговориха всички.

— Тогава ви напускам. Останете тук и нека никой не прави опити да ме проследи. Това е заповед! Лека нощ, кабалеро!

Той им се поклони, излезе стремително и хлопна вратата след себе си. Отвън се чу тропот на конски копита.

Младежите вдигнаха чаши с вино и пиха за новооснованата лига, за изкореняване на мошеничеството и обирите, за Зоро — „Проклятието на Калистрано“ и за дон Алехандро Вега. След това всички заговориха за злоупотребите, които трябваше да бъдат унищожени, още повече, че всеки знаеше много такива случаи.

А дон Алехандро седеше самотен в ъгъла, огорчен, че единственият му син в този момент спи и няма достатъчно сили и енергия да вземе участие в делото.

И като че ли само за да усили мъката му, в този миг дон Диего влезе в стаята. Той търкаше очи и се прозяваше с израз на досада.

— Невъзможно е човек да заспи в тази къща днес — каза той. — Дайте ми чаша вино. Ще седна при вас. За какво се провиквахте преди малко?

— Зоро беше тук — започна баща му.

— Разбойникът? Тук? Кълна се в светиите, това е повече, отколкото човек може да понесе.

— Седни, сине — покани го дон Алехандро. — Тук се случиха някои неща. Сега имаш възможност да покажеш каква кръв тече във вените ти.

Гласът на дон Алехандро звучеше много решително.