Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Клеопатра и Долабела

По силата на нещата царицата на Египет не се интересуваше от събитията в далечна Италия, а от тези в съседните държави. Там също се водеха борби между няколко римски партии; немислимо беше богатата крайнилска държава да остане настрана от тази борба, още повече че там стационираха четири легиона: трите на Цезар и четвърти, съставен от габиняни.

Още в началото на 43 година при Клеопатра се явиха пратеници на Гней Долабела. Той беше млад политик, бивш офицер на Цезар, до неотдавна зет на Цицерон. След смъртта на диктатора, той си смени многократно възгледите само за няколко месеца, в зависимост от това, кой имаше перспективи за една бърза кариера. Най-първо, се присъедини към убийците на Цезар. После се обяви за привърженик на Антоний. После манифестира вярност към Сената. Най-накрая, се отправи на Изток, за да стане наместник на Сирия, както беше вече решено преди това. По пътя отново се обяви за враг на убийците на диктатора. Предателски уби единия от тях — Требоний; с отрязаната му глава войниците си играели на топка. Сенатът обяви Долабела за народен враг, а той ставаше все по-жесток; ограбваше градове и се готвеше за война с Касий, заел междувременно Сирия.

Четирите легиона, намиращи се в Египет, биха били за амбициозния политик ценна подкрепа. Той се обърна с молба към царицата да му ги изпрати; искаше също кораби. Смятал, че Клеопатра — така близка на Цезар — няма да откаже подкрепа на човека, желаещ да отмъсти за неговата смърт. И наистина, царицата се съгласи с всичко. Настояваше обаче в замяна на това Долабела да признае нейния син за законен владетел на Египет. Макар легалната позиция на Долабела да не бе никаква, все пак, при една победа неговата дума би тежала много.

Готовността и обещанията на Клеопатра обнадеждиха младия вожд. Смело влезе в Сирия, макар да предвождаше само два легиона, докато неговият противник Касий беше вече събрал дори осем. Царицата не забави помощта. През март войските от Египет се отправиха по суша към Сирия. Уведомен своевременно, Касий ги обкръжи още в Палестина. Той имаше двукратно надмощие, затова египетските легиони, дори не се опитаха да се бият и веднага преминаха на негова страна. И така, добрите намерения на царицата се обърнаха срещу онзи, на който желаеше да помогне. Защото за Долабела би било по-добре, ако тези легиони си бяха останали в Египет.

Начело на огромната армия, Касий се насочи направо към сирийска Лаодицея, където се беше затворил Долабела. Лаодицея беше пристанищен град, а той имаше известни сили по море; разчиташе също на обещаната египетска флота. Говореше се, че Клеопатра била готова да я изпрати, но насрещните ветрове попречили. Затова пък египетският наместник на Кипър отстъпи своите кораби, разбира се, без знанието на царицата.

През лятото на 43 година от Александрия дойде вест, че Лаодицея паднала. Долабела бил предаден от собствените му войници, след като видели безнадеждността на положението. Офицерите отворили градските порти и пуснали обсаждащите. Изоставен от всички, вождът помолил войник от охраната да му отсече главата.

Така загива третият знатен римлянин — след сина на Помпей и след Цезар — който се беше съюзил с Клеопатра.