Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (11)

Триумвиратът и Египет

През лятото на 60 година в Александрия пристига страшна новина. Тя отнема всякаква надежда Рим да признае Птолемей за законен владетел на Египет. И така, един от двамата консули избрани за следващата 59 година — бил Цезар!

Досегашните действия на Цезар дали да се разбере, че едно от първите неща, които ще извърши след като поеме поста, било да превърне Египет в поредна провинция. Съмнително е дали оптиматите ще съумеят да се противопоставят срещу това, тъй като за дадения период техния консул Марк Бибул не бил енергичен човек. От своя страна Помпей, както винаги досега не бил в добри отношения с Крас и Цезар, държал се странно, почти неутрално, бил обиден и на оптиматите и на Сената.

Чак през 59 година, по времето, когато Цезар е консул, става известно, че тримата Помпей, Крас и Цезар са сключили тайно споразумение, чиято основа е: в Републиката няма да се предприема нищо, което не отговаря на интересите на тримата. Това споразумение влиза в историята под наименованието — Първият триумвират.

Още в началото на своето управление Цезар представя проект за поземлена реформа, който в голяма степен бил повторение на старите идеи на Рул. Имало само една основна разлика: тук въобще не става дума за Египет, за обявяването му за провинция, не се споменава и за имуществото на царя. Независимо от явната съпротива на Марк Бибул и на част от сенаторите, законът бил приет. Това било първото конкретно доказателство за съществуването на триумвирата и едновременно демонстрация за неговата мощ. Обединените сили на тримата политици не би могъл да оспори никой в Рим. Двете партии, популарите и оптиматите, демонстрирали своята жалка слабост. Малцина били тези, които имали гражданска съвест, за да могат явно и упорито да защитават старите идеали. Към тях принадлежи преди всичко младият Марк Катон.

Това, че в новата поземлена реформа не се споменава нищо за Египет, бързо се изяснява. Още през пролетта на 59 година Цезар се обръща към Сената и към общото събрание с молба да бъде признат Птолемей XII не само за цар на Египет, но и за съюзник и приятел на римския народ. Той основава това свое предложение като припомня заслугите, които царят бил извършил към армията на Помпей по време на нейните битки в Юдея. За завещанието на Птолемей XI никой не споменава нито дума. Предложението било прието, а текстът на римско-египетския договор бил тържествено предаден в архива на Капитолия.

След 11 години, когато Цезар пристига в Александрия и се среща с Клеопатра всичко това изиграва още една роля.

И така, Птолемей Флейтиста постига всичко към което се е стремял от 20 години, благодарение на човека, който досега се стараел да го лиши от всичко. Парадокс! Как се стига до това? Или може би по-правилно е да попитаме на каква цена? В Рим се говорело: Птолемей е заплатил — или се е заклел, че ще заплати — баснословната сума от 6000 таланта, което е равностойно на едногодишните доходи на неговото царство.

Част от тези пари, Цезар трябвало даде на Помпей, но и това, което му оставало било огромно богатство. Своите стари дългове успял да изплати, благодарение на това, което ограбил от Външна Испания, където през 61 година изпълнявал длъжността наместник. Сега можел спокойно да обмисли как да използва придобитите от царя пари, за да му донесат нови богатства.

Това финансово усилие било пряко силите на Птолемей. Неговата хазна, нямала никакви резерви. Та нали даровете за Помпей стрували толкова скъпо, както и издържането на неговата армия! И сега, за да може царят да задоволи сребролюбието на Цезар, трябвало да вземе заем. Най-богатите банкери на съвременният свят били финансистите и милионерите в самия Рим. Те разполагали с огромни богатства, ограбвайки населението на провинциите. Един от тези милионери бил Рабирий Постум, който дал заем на египетския владетел. Той чудесно разбирал, че прави една добра сделка: благодарение на неговите пари, Птолемей затвърдил титлата и управлението си, станал напълно платежоспособен, процентът от заема — много висок, а рискът — минимален. От тук се вижда, че не само триумвирите печелели от трудностите, които имал царят на Египет.

Трябва да се признае, че Цезар не бил дребнав по финансовите въпроси. След като взел своята част от Птолемей, той с удоволствие допуснал и други да спечелят. Държал много на Цицерон.

До този момент, между двамата нямало доброжелателство. През 65 година Цицерон отхвърлил проекта на Крас и Цезар за превръщането на Египет в провинция, а през 63 година като консул остро атакувал и не приел проекта за поземлена реформа на Рул. През същата година, когато било разкрито съзаклятието на Катилина, Цицерон най-старателно изискал да бъдат ликвидирани участниците. Не е тайна, че Цезар и Крас били както и преди, негласни привърженици на съзаклятниците.

Въпреки това, сега Цезар протягал ръка, направил го, защото уважавал големите умствени възможности на човека Цицерон. Оценявал и влиянието му в Сената. Давал да се разбере, че Цицерон може да замине като специален пратеник в Египет и официално да предаде на царя радостната новина. Едно такова посланичество не носи само почести, но и печалби. Съгласно обичаите царете обсипват с дарове пратениците, които носят добри новини.

Цицерон отхвърлил тези предложения, изказвайки съмнение относно етичността. Писал до свой приятел:

„Наистина желая и то отдавна, да видя Александрия и Египет. Бих искал да се махна от всички на които съм омръзнал и да се завърна тогава, когато се затъжат за мен, но при създалото се положение, след като е известно кой ме изпраща, аз се срамувам. Какво ще кажат за това нашите оптимати, ако все още някой от тях е останал? Със сигурност ще кажат, че за да си променя решението, това се дължи на наградите. Първи до това мнение ще стигне нашият приятел Катон, който за мен самия струва, колкото 10 000 други. А какво ще каже за нас историята след 600 години? Много повече се страхувам от нейната присъда, отколкото от другите!“

И така Цицерон не приел предложението. Не заминал за Египет. Отхвърлил и всички предложения, които Цезар му направил за посланически мисии, които биха му донесли и много пари в различни провинции. Не е постъпил прозорливо; такава е оценката на историята след 2000 години.