Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (47)

Смъртта на царя

Птолемей построи лагера си на естествено защитено място. От едната страна течеше наблизо ръкавът на река Нил, а от другата се простираха блата; от трета пък, укрепленията бяха стръмни, високи възвишения. И така, нападателите биха могли да приближат само до единия фланг на лагера. Следим разказа на очевидеца:

Между двата лагера — на царя и на Цезар — имаше дълъг канал със стръмни брегове. Птолемей разположи край него конницата и някои отряди от пехотата; те трябваше да задържат римляните, ако се опитат да форсират реката. Но германската конница на Цезар намери брод и премина на другия бряг на мястото, където не беше толкова високо. Междувременно, легионерите отсякоха крайбрежните дървета, които прехвърлиха през канала — короните им достигаха другия бряг. Покриха тези естествени мостчета с вейки и пръст и така войските преминаха по тях без труд. Неочакваното нападение ужаси неприятелите; веднага хукнаха да бягат. Напразно. Само малцина достигнаха своя лагер, тъй като повечето бяха посечени на място.

След този прекрасен успех Цезар сметна, че действувайки бързо ще внесе паника във вражеските редици. Насочи се право към лагера. Но забеляза, че беше защитен не само със здрави стени, но и че е естествено защитен, поради своето местоположение, а на валовете стоят гъсти редици хора. Затова заключи, че войниците му, изморени от пътя и битката, не могат да нападнат веднага. Заповяда да направят лагер недалеч от неприятелските позиции.

На другия ден атакува с всички сили и бързо завладя малкия форт, изграден в съседното село и свързан с египетския лагер чрез две разклонения на укреплението. Затова Цезар хвърли върху този форт всички сили — макар да беше очевидно, че може да се превземе дори със слаба формация! — с цел да уплаши неприятеля с неочакваността на успеха, а след това веднага да пристъпи към щурмуване на главния лагер. И действително: нашите войници със същия устрем, с който преследваха оттеглящите се от форта, достигнаха лагерните укрепления и започнаха да ги превземат със същата настървеност. Имаха достъп само от две страни: от левия фланг и от посоката, където оставаше малък участък между вълнолома и реката. Но на тези два участъка имаше най-много защитници и то доброволци. Нападащите откъм реката бяха изложени на обстрел и от вълнолома и от корабите, много от които стояха в реката съвсем близо до брега.

Цезар виждаше ясно, че нашите дадоха от себе си всичко, но поради трудните бойни условия не могат да се изявят напълно. Но той забеляза също, че по-високата част на египетския лагер е почти оголена от хора; те навярно смятаха, че техният участък е непревземаем; затова тичаха надолу към бойното поле.

Вождът веднага заповяда на три кохорти да заобиколят неприятелските позиции и да ударят отгоре. Нашите, когато стигнаха там, намериха малко защитници и се стовариха като ураган. Египтяните, уплашени от виковете и дрънкането на оръжията от всички страни, изпаднаха в паника; страхът им още повече възбуди нашите. Те превзеха горния лагер, а спускайки се оттам, поваляха неприятелските войници един до друг на земята. Мнозина, бягайки от посичане, скачаха от вълнолома в реката. Първите, осмелили се на такава постъпка, загинаха в рова, а пътят на следващите беше вече по-лесен.

Известно е, че царят избяга от лагера и се скри на един кораб, който потъна веднага щом потегли претоварен от уплашените войници. Птолемей загина.

Този край на „Александрийската война“ за смъртта на младия владетел, трябва да бъде допълнен с информация, предложена от други антични автори. Плутарх твърди направо, че обстоятелствата около смъртта на Птолемей са обвити в тайна. Други обаче поддържат, че тялото му било намерено след боя в речната тиня, а било разпознато по позлатената ризница, която Цезар заповядал да покажат по-късно на населението на Александрия, като доказателство за пълната си победа.