Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Съпрузите на Береника

В същото време александрийците трескаво се стараят да укрепят властта на своята господарка. Съгласно обичаите, не било позволено жена да управлява сама, затова следва да се намери съпруг за Береника. При това той трябва да бъде същевременно и принц, в чиито вени да тече птолемейска кръв. Това изисква верността към династията, все още жива във висшите слоеве.

Най-първо се обръщат към принц Антиох в Сирия. Това е онзи, същият Антиох, който заедно с брат си през 75 година отива в Рим, за да получи египетския трон, а на връщане бива ограбен от наместника на Сицилия — Верес. Антиох си остава принц без земя, тъй като, както помним, Сирия става римска провинция през 64 година. Предложението от Александрия открива пред принца прекрасни перспективи, затова той го приема с радост. Но не му било писано да седне на царски трон и то на Птолемеите: умира от естествена смърт, приготвяйки се за път.

Следващият кандидат също е от Сирия, от семейството на Селевкидите. И той с радост би се оженил за Береника, но наместникът на провинцията му забранява да напуска границите на страната. Наместникът — Авъл Габиний; същият, който като консул в началото на 58 година прави опит да потуши в Рим вълненията на вярващите в Изида.

Накрая се спират на млад човек, уж, далечен роднина и на двата рода: Селевкидите и Птолемеите. Довеждат Го в двореца. Бъдещият монарх направо излиза обикновен простак. Поведението му било достойно за пазара, затова бил наречен „кибиосакт“, т.е. търговец на солена риба. Уплашената Береника заповядала да го убият само след десетина дни от съвместният им живот.

Чак в края на 56 година се появил подходящ кандидат: принц Архелай. Баща му служил в армията на Митридат — царят на Понтийското царство, по-късно преминал на страната на римляните. С благоволението на Помпей, Архелай изпълнявал длъжността главен жрец на Великата Майка в един храм, в Мала Азия. Но религиозните церемонии и управлението на имуществото на храма не задоволявали енергията и амбициите на младия принц. Затова, когато чул, че римляните подготвят поход срещу партите, отишъл във войската на наместника на Сирия. Тук се сприятелил с младия кавалерийски офицер Марк Антоний, а същевременно установил контакт с египетските пратеници, които продължавали да търсят съпруг за своята царица. Той ги убедил, че е син на самия цар Митридат, който на свой ред бил роднина на Птолемеите; излизало, че Архелай отговаря на условията и можел да се ожени за Береника.

Междувременно, узнал за тези преговори, Габиний хвърлил Архелай в затвора, но скоро му върнал свободата. Защо? Дали наместникът бил подкупен? Може пък да водел двойнствена игра? Може би целял още по-голямо усложняване на ситуацията в Египет? Не е изключено също Марк Антония да е поръчителствувал за Архелай.

Така или иначе, бившият главен жрец пристигнал в Александрия. Оженил се за царицата и започнал да управлява заедно с нея. За Птолемей Аулет, който бил отседнал в храма на Артемида в Ефес, Това било истинско унижение. Сякаш в Египет царувал бившият слуга на Великата Майка, а пък върховен жрец на Артемида в Ефес щял да стане — ако се съгласят римляните — бившият цар на Египет.