Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (44)

Битката на Фарос и Насипа

Цезар сметна, че подобна ситуация — отблъскването ни от насипа — не бива да се повтори и заповяда да се превземе, на всяка цена, целия остров и свързващия го с града насип. Този насип, служещ едновременно и за пристан, се нарича на гръцки хептастадион, понеже е дълъг седем стадии, т.е. около деветстотин крачки. Нашите укрепления в града бяха вече почти завършени; затова вождът прецени, че можем да си позволим едновременно да атакуваме острова по море и да отбраняваме нашите позиции на сушата.

И като взе това решение, натовари на малки и големи лодки десет кохорти легионери, също толкова леко въоръжени, колкото можа да подбере сред галските конници. С цел обаче да отвлече вниманието и силите на защитниците, удари едновременно от две посоки. Обеща голяма награда на всеки, който пръв стъпи на острова.

Неприятелите първоначално успешно отблъскваха нападенията на двата участъка. Населението се биеше от покривите, а войниците стояха на самия бряг, където не можехме да акостираме — толкова недостъпен изглеждаше. Техни лодки и пет военни кораба пазеха тесните проходи между плитчините, действувайки гъвкаво и енергично. Накрая нашите се ориентираха в местността и опитаха да минат по плитчините. А щом шепата наши бойци стъпиха на брега, след тях тръгнаха и останалите и на равния участък нанесоха силен удар. Защитниците на Фарос веднага хукнаха да бягат. Оттеглиха се от пристанището на острова, а корабите им акостираха на брега и цялата тълпа се придвижи, за да продължи боя после от сградите.

Но и там не можаха де се задържат, макар онези постройки малко да се различават от градските: високите и свързани кули образуваха нещо като стена, а ние нямахме стълби, греди и колове за подсилване на брега и изобщо не бяхме подготвени за обсадни действия. Обаче страхът отнема на хората разума и разсъдъка. Същите тези, които току-що надуто смятаха, че ще ни се опънат на открит терен, сега — уплашени от бягството на своите другари — не издържаха зад стени с височина тридесет стъпки! От насипа се хвърляха в морето и с плуване отиваха към града, от който ги деляха около осемстотин стъпки. Нашите хванаха и убиха мнозина от тях. Пленниците наброяваха около шест хиляди души.

Цезар позволи на войниците си да плячкосат къщите, а след това да ги разрушат. Но укрепи малката крепост при насипа и постави там стража. Бягащите не бяха оставили там постове; но те държаха втория мост и форта на противоположния на насипа край — откъм града. На другия ден Цезар разреши щурма на онези укрепления. Виждаше се ясно, че държейки в свои ръце и двата моста, ще попречи на неприятеля да минава под тях и да нанася щети на нашето пристанище. Александрийският екипаж изведнъж беше прогонен със снаряди и стрели от корабите; отблъснаха неприятеля към града. Три наши кохорти заеха насипа и форта, защото толкова позволяваше тясното място; останалите отряди чакаха на корабите в бойна готовност.

Вождът заповяда да се барикадира челото на форта откъм града, а проходът под мостовия свод да бъде засипан с камъни. Втората работа беше доведена докрай, така че никаква лодка да не може да мине отдолу; а издигането на барикадата едва беше започнало. Неочаквано александрийските войски излезнаха от града и се построиха на широкия плац пред моста. Същевременно към насипа се приближиха техните плавателни съдове, които преди те прашаха под мостовете, за да палят нашите транспортни кораби. И така, ние се биехме от форта и от насипа, а враговете от този плац и от корабите край насипа.

Изцяло погълнат от битката, Цезар загряваше войниците за сражението. В това време от нашите военни кораби изтичаха върху насипа гребци и моряци. Някои дойдоха просто от любопитство, но другите искаха да участвуват в сражението. Затова отначало пъдеха неприятелските кораби, хвърляйки камъни и снаряди с прашки; като че ли не безрезултатно. Но когато шепата александрийци застанаха малко по-далеч на насипа, от открития фланг на нашите, дошли като безредна команда, също без ред започнаха да се оттеглят към своите кораби. Възбудени от това, все по-многобройни неприятелски групи започнаха да излизат на насипа и напористо атакуваха. В това време екипажите на нашите кораби започнаха да махат мостчетата и да се отблъскват от брега, за да не може неприятелят да се покатери на борда.

Всичко това създаде бъркотия сред войниците на трите кохорти, разположени от страната на града.

Зад гърба си чуваха крясъците на безразборно бягащите, а пред себе си имаха войска, поразяваща с град от снаряди. Страхуваха се да не би неприятелят да обиколи откъм тила, а нашите кораби да отплават, защото това би направило невъзможно завръщането. Затова оставяха току-що започнатите укрепления и се устремяваха към корабите. Част от тях успяха да достигнат до най-близките плавателни съдове, но те изведнъж потънаха поради претоварване. Някои се спираха, не знаейки какво да сторят и накъде да се устремят — и намериха смъртта си. Други щастливо стигнаха до корабите, все още стоящи на котва; само те излезнаха от боя без загуби. Малцина, решени на всичко, стигнаха до своите с плуване.

Цезар до последния момент насърчаваше нашите да останат на насипа и при укрепленията. Значи, и той беше изложен на същата опасност, както останалите. Но когато забеляза, че всички се оттеглят, той се скри на своя кораб. На палубата го последва такава тълпа, че не беше възможно дори да отблъснат кораба от брега. Предвиждайки какво ще стане, Цезар скочи в морето и с плуване стигна до нашите кораби. Оттам изпрати лодки на своите и така спаси мнозина. Защото неговият кораб, претоварен, потъна заедно с останалите.

В тази битка загинаха около четиристотин легионери, а гребци и моряци — малко повече. Александрийците укрепиха добре форта при насипа и настаниха там много военни бойни машини. Извадиха и камъните от морето и лодките можеха отново да минават свободно под арката на моста.

Така може да бъде пресъздаден ходът на драматичните сражения за Фарос и за насипа, въз основа на повествованието в „Александрийската война“. Други древни източници, споменаващи макар и бегло тези събития, дават малко по-колоритни подробности за спасяването на Цезар. И така, според Светоний, вождът преплувал около двеста крачки, при това само с дясната ръка, защото лявата държал високо, за да не се намокрят важни документи, а със зъби държал края на пурпурния си плащ, за де не падне във вражески ръце. Касий Дион представя нещата малко по-различно. Наистина, и той уверява, че Цезар през цялото време държал в лявата си ръка документи, обаче твърди определено, че вождът свалил плаща си, защото му пречел при плуването и представлявал добра мишена за врага. Този плащ египтяните уловили и закачили при паметника на победата, издигнат на мястото на битката.