Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Втора част
Клеопатра и Цезар

Свещеният бик Бухис

В началото на своето съвместно управление с баща си, т.е. през март 51 година, Клеопатра предприема продължително пътешествие на юг, нагоре по тучната долина на реката Нил. Тя прави преглед на страната и събира почести от своите поданици.

Царицата посещава и Тива, която преди много векове, когато Египет на фараоните преживява период на политически разцвет, се слави като столица на държавата, обширна и прекрасна. Огромният храм на бог Амон, построен от предишните владетели, по времето на Клеопатра още стои; неговите руини и до днес, като че ли, се надсмиват над похода на столетията. Но дори и за Клеопатра светините вече са само паметници на миналата слава на града, гордо възвишаващи се над мизерните къщици. Около божиите храмове сноват непрекъснато жреци и поклоници, но и Тива няма нито дворци, нито по-големи сгради. Страбон, който посетил тези места приблизително тридесет години след Клеопатра, твърди, че намерил само селища от селски тип. Каква била причината?

През многовековната си история Тива понася много удари. Най-страшното разрушение, градът преживява около 85 година — само едно поколение преди Клеопатра — когато след тежки сражения бива потушено голямо въстание; всъщност, не първото по тези места, защото Горен Египет, неведнъж се опитва да се освободи от властта на Птолемеите. Затова посещението на царицата в Юга, веднага след възкачването й на трона, има особен политически подтекст; и още повече с участието й в религиозната церемония на едно от местните божества.

Малко над Тива, по-нагоре по Нил, е разположено градчето Хермонт, неголямо, но доста известно. Неговият бог-покровител е Монт. Изобразяват го с глава на сокол; първоначално е бил навярно символ на войнствеността и мъжеството на фараоните. След това започнали да свързват Монт с бога на Слънцето — Ра, и с Амон — патрона на съседна Тива. Божеството с глава на сокол почти загубило своята собствена святост: обособила се троицата Монт-Амон-Ра. Същевременно Хермонт се прославил с нов култ, който бил разпространен само там: култът към бика Бухис; на юг бил почитан съответно мемфиският Апис. И така, Апис се смятал в известен смисъл за въплъщение на бог Птах, докато Бухис — олицетворява живото въплъщение на местната троица, почитана тук. Щом умирало едно свещено животно, жреците намирали ново: Бухис бил безсмъртен. Останките, разбира се, балсамирали, макар и не така старателно както тези на Апис. Може дори да се каже, че в Хермонт са постъпвали много икономично, защото не са изваждали вътрешностите, а са ги заливали със смола.

Запазено е гробището на свещените бикове. Най-старите гробове са от периода малко преди идването на Александър Македонски в Египет, а последните — от времето на римския император Диоклетиан, т.е. от края на трети век на новата ера. Оттук следва, че култът към бика в Хермонт съществува в продължение на шест века; очевидно обаче неговото начало е много древно. Последните години от управлението на династията на Птолемеите съвпадат с разцвета на светилището, а Клеопатра почитала този религиозен център по особен начин.

Всеки новооткрит от жреците бик Бухис посещавал най-първо Тива; заедно с него там завеждали неговата майка, затова тя се наричала „Великата крава, родила Ра“. От Тива двете животни били отвеждани до Хермонт с лодка, съпровождана от многобройни кораби. След смъртта на всеки бик изготвяли надгробен надпис — много от надписите са запазени до днес — с обозначена на тях точно годината и деня на церемонията, организирана при напускането на храма в Тива и „встъпването във владение“ на вечното жилище на бика. Обикновено надписът гласи, че в церемонията участвувал и тогавашният владетел на страната. В повечето случаи лесно можем да констатираме: не е било така, тъй като съответното лице по същото време е пребивавало в други страни, често пъти много отдалечени. В случая с Клеопатра обаче нещата стоят по-различно; и надписът е по-нетрадиционен. Затова изглежда вероятно, че тържеството на 22 март 51 година било организирано много богато, щом като речната флота, превозваща свещения бик от Тива в Хермонт, се предвождала от самата царица.