Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (22)

Аферата на Рабирий

Веднага щом Аулет си възвърнал трона, той енергично се заел да измъква пари от своите поданици: защото трябва да изплати дълговете, направени през трите години пребиваване в чужбина. Най-спешни били претенциите на Рабирий: десет хиляди таланта!

Една от първите крачки на Птолемей била да избие много от най-видните личности. С това постига две цели: наказва привържениците на Береника и конфискува имуществото им, за да задоволи частично кредиторите си. Но събирането на такава огромна сума следва да се разглежда като продължителна операция. Затова царят решил, че ще бъде правилно, ако повери делото на опитния Рабирий Постум. Умелият финансист получава звание „диокетес“, т.е. министър на финансите. Гражданинът на Рим става и слуга на египетския монарх. Дори облеклото си сменил: захвърля тогата и облича гръцки дрехи.

Рабирий пристъпил към работа много успешно. Помагал му щаб от доверени хора, доведени от Италия роби и освободени роби. Те трябвало да измъкнат от населението не само десетте хиляди таланта, но и заетите пари от самия Рабирий; трудно е да се обясни, колко големи суми са това. Този мъж имал и странични интереси и използвал ситуацията, за да изнася за Италия папируси, ленено платно, стъклени изделия, т.е. най-типичните египетски стоки.

Всичко вървяло добре. Рабирий не обръщал внимание на оплакванията на населението, понеже имал опит от други страни, където развивал своята дейност. Неочаквано обаче спокойната работа на бирниците била прекъсната от намесата на царските войници. Хората на Рабирий, начело с него, били хвърлени в затвора. За съкровищницата е конфискуван плодът от многомесечната старателна работа. Не само това! В затвора с „диокетес“ се отнасят направо брутално, заплашвайки го час по час, че след малко ще бъде екзекутиран. После, също така неочаквано, лихварят е освободен от тъмницата. Заповядано му е веднага да напусне границите на Египет. Той си заминал като просяк в дрипи, а дошъл неотдавна тук като господар и собственик на страната!

Междувременно Рим преживява няколко тревожни дни през 54 година, поради страшното разливане на река Тибър. Водата залива по-ниските квартали на града, разрушени били много къщи и имало много жертви. Всички виждали в това събитие божие наказание. Нали не се съобразили с предсказанията на Сибила за Египет. Затова народният гняв се обърнал към човека, осмелил се с оръжие да върне Аулет на трона и с това докарал страшно наказание на града. Наместникът на Сирия, Габиний, станал обект на ненавистта на най-широките народни маси. Напълно е възможно тази омраза да е била подклаждана от почитателите на Изида и Серапис, които добре помнели как на първи януари 58 година, същият този Габиний, се противопоставил за възстановяването на олтара на египетските божества.

Наместникът се завърнал в града тайно, през нощта, и няколко дена не напускал дома си. Въпреки това, трябвало да се изправи пред съда, където нахлуват тълпи, жадни да го разкъсат. Подкупените съдии освободили обвиняемия; самите те, избягали трудно, защото народът бил готов да ги убие. Но при втория процес, Габиний бил осъден да върне десет хиляди таланта в държавната съкровищница, а понеже не притежавал подобна сума, бил изпратен в изгнание.

В цялата тази история и Цицерон се компрометира морално: в първия процес той обвинява Габиний, а във втория — отстъпвайки пред натиска на Помпей — го защитава.

Обвинен в сътрудничество с наместника на Сирия, Рабирий споделя съдбата му; защото скоро след завръщането му в родината и той е извикан пред съда. В своята финансова катастрофа той въвлича мнозина римляни. Защото заявява, че като банкрутирал не може да върне своите дългове на приятели и кредитори.

След всички тези събития, Аулет не се страхува повече от своите дългове. В края на 54 година Цицерон съветвал един свой приятел, влезнал във войските на Цезар, с надежда да забогатее, така:

„Искаш бързо да се завърнеш у дома пълен с пари! Все едно, че трябва да представиш на вожда полица за заплатата, а не препоръчително писмо! Не ти ли идва на ум, че дори онези, които отидоха в Александрия с полици, досега не са получили от там нито ас!“