Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (14)

Управлението на Катон

Веднага щом стъпил на острова, царят изпратил вест на Катон с молба да благоволи да го посети. Така било достойно. Дори без земя, монархът си остава монарх, а наместникът, само управляващ и в случая дори не от най-висок ранг. Но Катон отговорил, че не може да напуска дома си, тъй като току-що взел очистително: но ако царят имал някаква бърза работа, той с удоволствие ще го посрещне у дома си.

Ще неще, Птолемей се явил в седалището на наместника. Тук го чакало ново унижение. Катон, дори не излязъл да го посрещне. Просто продължавал да си седи върху нощното гърне. Когато царят застанал на вратата на стаята, той го поздравил учтиво и свойски, като че ли имал пред себе си някой стар, добър познат. Гостът бил изумен. Що за простак е този римлянин! Но същевременно колко достолепно се държал!

Когато започнали да говорят за политика, Птолемей не скрил своите намерения за бъдещето, но по-неясно обяснявал, поради какви причини е напуснал столицата. Нали в Александрия още нямало открито въстание срещу владетеля? Наистина, имало известни брожения. Всички организации и съюзи остро протестирали срещу завземането на Кипър от римляните. Настоявали царят да изиска връщането на този остров като неотделна част от монархията, но ако Републиката не спази тези исторически права на Египет, би следвало да откажат подписания преди година приятелски договор.

Царят говорел за това с истинско възмущение. Как така? Египет, толкова малък и слаб, самоволно скъса съюзническия договор? Що за безсрамие, що за безумие! Защото е лесно да се предвиди ответната реакция на приятелската велика сила. Царят на Египет ще трябва да сподели съдбата на своя брат в Кипър. Той, Птолемей, никога няма да допусне това! Цели двадесет години полага толкова старания за сключването на договора, а сега да унищожи делото на своя живот? При това под натиска на тълпата и на тайни организации? В никакъв случай! Именно затова напуснал столицата си. Наистина животът му не бил пряко застрашен, но той бил длъжен да покаже на простолюдието кой действително управлява. Да, ще се завърне в Александрия, но въведен от римляните. Нека всички да видят със собствените си очи кой е истинския гарант за неговата власт!

На дъното на тези заплетени доводи очевидно се крие обикновен страх. Флейтиста безспорно добре помни съдбата на своя предшественик — убит от народа на Александрия. Затова бяга щом забелязва първите признаци на безпокойство.

За изненада на царя, Катон не похвалил постъпката му. Наместникът разсъждава:

— Що за идея лекомислено да се захвърли спокойния живот! Царят, види се, не си дава сметка какво го очаква сега, колко усилия, маневри, разходи. Защото ако наистина желае Рим да му окаже фактически помощ, трябва да намери влиятелни хора. А дори да продаде цял Египет, парите пак няма да стигнат да наситят алчността на римските велможи. Затова е по-добре да остави мисълта за посещение в Рим. Най-разумното, което може сега да предприеме е да отплува обратно за Александрия и някак си да се споразумее с поданиците си. В този случай той, Катон, е готов да посредничи.

Царят, уж, признава правотата на тези съвети. Но щом се разделя с Катон променя мнението; казват, че под влияние на своите приятели. Отплува от Родос, но не за Александрия. Корабът му плувал в западна посока към Италия.