Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (26)

Клеопатра и синовете на Бибул

Опирайки се на исторически факти и документи, нека станем непосредствени свидетели на години наситени с превратностите на съдбата, белязали с неповторимост един живот.

През втората година от царуването на Клеопатра и нейният брат и едновременно съпруг — през есента на 50 година — се случи бедствие. Разливът на река Нил не достигна обичайното си равнище. Животворните води не наводниха всички обработваеми земи и не оставиха плодоносна наносна тиня. Народът виждаше в това доказателство за божия гняв и предсказание за нещастие. Знайно беше, че лошата реколта ще причини глад и скъпотия. Най-големият прилив на реката ставаше през ранна есен, после водите постепенно спадаха; първата реколта се прибираше в хамбарите напролет. Затова трябваше да се очаква, че пролетта на 49 година ще бъде тежка, както за населението, така и за младата царска двойка, отговорна за съдбините на страната.

Междувременно, през 50 година в Александрия станаха нещастия, които на политическата арена можеха да имат дори по-пагубни последици, отколкото слабия разлив на Нил за стопанския живот.

Наместник на провинция Сирия тогава беше Марк Бибул — същият този, който преди девет години бе консул заедно с Цезар и решително, макар напразно, се съпротивляваше срещу действията на своя колега; така също и против това, че с цената на шест хиляди таланта Цезар наложи признаването на флейтиста за цар на Египет. Сега, като наместник на Сирия, Бибул се разправяше с партите, които заплашваха от изток, отвъд река Ефрат. Затова Цезар реши да подсили своите легиони с египетски. Защото там все още имаше войници, както помним, оставени от Габиний за охрана на издигнатия от него цар. Те добре се бяха устроили в земите край Нил. Мнозина от тях бяха женени, имаха семейства. Водеха лек живот, защото не им липсваха лесни доходи. Римската власт търсеше тяхната благосклонност, защото те представляваха сигурна опора срещу променливите настроения на населението. Понякога ограбваха властниците, а понякога усмиряваха бунтовете на непокорното селячество. Техните редици непрекъснато се подсилваха от всякакви ренегати и роби, избягали извън пределите на Републиката. Защото се знаеше, че постъпилите тук на военна служба имат сигурна защита и са безнаказани. Египетското правителство не предаваше никога преследваните.

Ясно е, че тези „габиняни“ — наричани така от името на бившия си командир — с мъка приеха предложението за завръщане в римската провинция. Че какво ли ги очакваше там? Желязна дисциплина, обозна служба, участие в походи. Заради какво трябваше да се откажат от прелестите на великолепния град, да напуснат семействата си, да захвърлят имуществото си? За да воюват в горещите, безкрайни сирийски пустини ли? И то срещу кого! Самото име парти будеше страх. Именно партите преди три години — през 53 година — разбиха на пух и прах римската армия, преминала Ефрат. Тя се предвождаше от Марк Крас — единия от триумвирите. Той мечтаеше да се изравни с другарите си по военна слава; но прекрасният финансист не притежаваше стратегически опит. Той доведе до гибел не само легионите, но и себе си. Партите го подмамиха в клопка и го убиха. Тогава загина и синът на Крас — Публий; скоро след това Помпей взе за жена неговата вдовица Корнелия.

Не само тези причини влияеха върху настроението на габиняните. Защото ги Възмути също фактът, че ги призоваваше Бибул — човекът, някога така вражески настроен против Флейтиста, който дължеше именно на тях завръщането си на трона!

За нещастие, мисията за извеждането им от Египет Бибул повери на двамата си сина. Когато те се появиха във военния лагер за да предадат заповедта, възникнаха смутове. И двамата младежи бяха убити.

Лесно е да се отгатне, че това събитие уплаши Клеопатра. Дори да не ставаше дума за синовете на наместника на близката провинция, смъртта на римски граждани от знатен род би трябвало да има сериозни последици. Царицата се стараеше да докаже, колко е разстроена от престъплението: заповяда да хванат двамата преки извършители и да ги изпратят в Сирия, в квартирата на наместника. Обаче, за всеобщо удивление, Бибул прие вестта за трагедията с непоклатимо спокойствие, а убийците върна обратно в Александрия, като на тамошния двор съобщи накратко:

— Издаването на присъди по това дело не е от моята компетенция, а на Сената.

Дълги години след това се помнеше като пример за истинска стоическа закалка на духа, че на следващия ден Бибул спокойно, както обикновено, си изпълнявал служебните задължения.