Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Блистающий мир, –1923 (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
rumboni (2011)
Разпознаване и допълнителна корекция
moosehead (2011)
Корекция
Niya (2011)

Издание:

Александър Грин. Избрани произведения в четири тома. Том I

Блестящият свят

 

Превод от руски

 

Съставител: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Рецензент: Анастасия Цонева

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Код 11 95376 / 6101–3–84

 

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност руска. Издателски номер 965. Дадена за набор 20.II.1984 г. Подписана за печат 29.V.1984 г. Излязла от печат 25.VI.1984 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 24,50. Издателски коли 24,50. Усл. изд. коли 24,49. Цена 2,65 лв.

 

ДИ „Отечество“, София, 1984

ДП „Г. Димитров“, София

История

  1. — Добавяне

IV

Към осем часа вечерта, когато й дотегна вече да бъде сама, Тави се спусна стремглаво да отвори вратата, щом чу някакво крадливо почукване, с което влиза човек, озъртащ се към своите следи.

— Досетих се — извика тя, — че си ти, Рита, мишле, кротуша, и твоят сигурно поотслабнал Бутс!

Рижа суха девойка с дребни черти на лицето солидно прекрачи прага, като се оглеждаше към шествуващия зад нея поклонник.

— Аз съм — провлечено рече тя, — но откъде накъде Бутс да е поотслабнал?

Зад гърба й се изкиска едно същество, толкова дебеличко и кръгло, че ако беше сложено на една страна, би могло да се върти в такова положение подобно на пумпал, без опасение да засегне която и да е втора точка от фигурата си.

— Откъде накъде Бутс да е поотслабнал? Той яде, слава богу. Но, мила, честитя ти. Бутс, честитете й. Това е торта за тебе, Тави.

Като взе с едната ръка тортата и получи кратичка целувка по устните, на която отговори с поривисто мляскане в ухото, Тави с другата ръка се вкопчи за Бутс, като го притегли близо до себе си. Бутс беше човек на около двайсет и две години, в цялата разкошна пълнота на десетгодишните великанчета, при всеки поврат на които човек си спомня младенеца Гаргантюа.

— Та вие не искате да отслабнете, Бутс — рече Тави, като го ощипа за трепналия лакът, — жалко, защото тогава щяхте да ми харесвате повече! Как сте се изпотили! Яката, изглежда, ви стяга. Рита, ти не го следиш да се изкачва по стълбите бавно — как му бие сърцето, как диша — клетият, клетият! Ще трябва да се напудрите. Искате ли да ви напудря аз?

Като се смееше, тя се спусна да вземе пухчето за пудра, но Бутс вдигна двете си ръце и се защити от това движение с най-жалък вид; искрена уплаха и смущение се изразиха на почервенялото му лице, а очите му станаха влажни, но поддал се на нещо смешно, той неочаквано прихна, закиска се и се заля в тих бавен смях.

— Да се на-пу… да се на-пу-дря — издума той най-сетне, като се задъхваше и бършеше лицето си с кърпичката, — не, не, аз никога, никога, никога… не… не се пудря! Благодаря ви. Бъдете здрава!

Тези казани набързо, но с горещо отвращение към пудрата думи на Бутс накараха домакинята да се тръшне на столчето, като сдържаше обезсилващия я смях с ръце, притиснати до лицето; дори Рита се разсмя с благодушно спокойствие.

— Ала, миличка — осведоми се тя, — ти си така възбудена, че ме обзема тревога. А? Какво става с тебе?

Ново почукване на вратата прекъсна тази забележка.

— Цялата вечер ще бъда такава! — успя да каже Тави. — Виждаш ли, мила моя, хванали са ме нервите.

Като продължаваше да се смее, тя отвори вратата и прие в прегръдките си една чернокъдра, с мургаво лице мъничка маймунка с огромна шапка, Целестина Дюфор, която работеше заедно с нея в книжната търговия.

— Здравей, Целестиничке, здравей!

— Честитя ти, Тавушке, честитя ти.

— Да, старостта не е радост. Целестинке, негоднице, с кого си дошла? Ах, това бил твоят брат!

Като се хванаха за ръце, те скочиха един пред друг три пъти; после Тави беше изискано и ловко поздравена от Флак, брата на момичето; неговите маниери, насмешливото, самоуверено лице, особеният блясък на заучените и лекомислени жестове, популярни на публичните балове, правеха този юноша опитен кавалер, досетлив във всяка минута.

— Да цъфтиш и украсяваш жизнения път, като разцъфтяваш всяка година все по-разкошно и по-ярко! — така завърши той честитката си.

Като изслуша внимателно с неподвижна усмивка тази тирада като присъда. Тави тържествено му подаде изпънатата си като пръчка ръка и като друсаше бясно ръката на любезния гостенин, рече с въздишка:

— Ах! Вие ми пронизахте сърцето! Прониза ли ми той сърцето или не? — веднага забръщолеви бързо-бързо тя към всички: — Прониза или не? Прониза или не? Прониза или не? — като се натъкна на учтиво отдръпналия се Бутс. Навел умилно глава, дебелакът с жар изклокочи:

— Не, не, не! — и боязливо погледна към Рита, но неговата постъпка беше посрещната с милостива гримаса.

Тогава Тави се накани да изблъска гостите от кухнята в осветената чиста стая, но през полуотворената врата долетяха отдолу металически трели на мандолина, при което Флак със смръщена вежда забеляза:

— О, ето идат Ралф и Мъри!

И наистина двама едри млади хора, изтикали напред също такава едра, снажна, с мъжествен вид девойка, с некрасиво, но приятно лице, застанаха срещу вратата, издали напред единия си крак, и като докоснаха с ръка кадифените си барети, изтръгнаха от струните „безумно увлекателен“ валс. Те така и влязоха с валс, така и се поклониха, без да престанат да свирят. Тогава най-очарователният дявол, който е седял някога под фуста, изписка и дръпна девойките за прасците, те се спуснаха със стон към кавалерите, прилепиха се към тяхната прегърнала ги ръка и се завъртяха на едно място, тъй като дори за пиленца би било немислимо да се въртят кръгом в такава теснотия. Макар че Бутс се обръщаше повече, отколкото танцуваше, Тави, изглежда, беше доволна.

— Но вие танцувате прекрасно! — пошепна тя. — Така леко, като пухче!

И добрият шишко от все сърце й прости дръзката пудра. В това време високата девойка, която се наричаше Алиса, прехладнокръвно мачкаше и въртеше в ръката си превзето сияещата Рита; най-сетне Целестина се блъсна гърбом в един от музикантите и валсът свърши.

— Тъй като вие сте по-живописни — рече Тави на юнаците с баретите, еднаквият костюм на които се състоеше от сини блузи с червени атлазени яки, — ние ще се поразмесим. Какво ще стане, ако поставя само вас до себе си — тъкмо вас, Мъри, защото вие ми се усмихвате приятно и освен това бялата ми рокля и черният ви колан си подхождат взаимно! Ралф, мило детенце, елате насам! Алиса, дай, мила, да се попритисна малко към тебе.

Те се прегърнаха и се погалиха по главите със смях и сърдечност.

— Ето сега някак си е по-радостно — хайде, вървете, вървете, сядайте всички, всички, всички! Този стол е без един крак; този, макар и да има всичките си крака, е крехък за вас Бутс; е, седнахте ли всички? Ух!

Така като бъбреше, смееше се, избутваше един и поставяше да седне друг, преместваше трети, Тави нагласи всички около кръглата маса, като седна сама между Алиса и Мъри. Не без гордост гледаше тя масата. Алиса беше донесла сладка баница, Рита — торта, Ралф измъкна един салам, а Мъри кутия захаросани плодове; освен това, като си смигнаха, те си обещаха с дебел глас „да пийнат както трябва“, поради което дамите, изхъмкаха, свиха рамене и се попитаха една друга:

— Разбираш ли нещо? Не. А ти? По-малко и от тебе!

От този момент човек можеше да види Тави в три положения: седнала, като се върти на стола и маха пред себе си с показалеца, свила останалото юмруче, сякаш в него има орех; станала, за да тупне с крак и усили с това значението на някои свои стремителни думи, и хвърчаща в полуприведен вид над наредената с чинии маса. Тя се смееше и приказваше непрекъснато, но нещо й лежеше под сърцето като камък и й пречеше да въздъхне свободно. Така боли понякога зъб, боли, когато си спомниш за него.

Как хората ядат и пият — ние знаем, и само ако дръпне изпусната лъжица или се задави, пръскайки от устата си кафето, смешливият съсед и предизвика писък и отдръпване на столовете — заслужава да се спомене за това.

— Какво стана с твоето пътуване, Тави? — попита Алиса, като погледна към Рита.

— Ти нали не си се отказала да работиш изобщо? — рече Рита. — Наистина твоят празник е добре дошъл за някой!

Тави обърна чинийката, подхвърли я, улови я и почна отново да я подхвърля, като казваше:

— Онази работа изтървах, изтървах! Закъснях. Там се е наела друга.

Изведнъж й се поиска да разкаже всичко, но щом отвори уста и очите й вече блеснаха, почувствува, че не може. Има минути, до които е невъзможно да се докоснеш без учудване, а може би и без усмивка от страна на слушателите, във всеки случай тях ги разказват очи на очи, а не в трепета на весела вечер.

— А… е… е… — с тези подобни на цвъркот звуци се ограничи слабият й порив; тя порозовя и бутна Мъри, като му написа с пръст по бузата: „фю“.

— Да оставим това — рече равнодушно Тави, — днес не ми се иска да говоря за моята несполука.

— Добре, така да бъде! — извика Ралф, като се удряше по коляното. — Да се заемем със същественото. Донеси бутилките, Мъри, тирбушон имам.

Без да каже нито дума, Мъри стана с луничавото си лице, излезе и се върна с бутилките, които висяха между пръстите му с гърлата си като гроздове.

— Ето това се казват ръчища — рече Флак. — Но къде беше тази благина?

— Като се страхувах, че ще заварим всички пияни — рече Мъри — и не желаех гибелта никому, аз ги оставих в коридора.

След като се покиска, компанията почна да разглежда етикетите. Целестина, обикаляйки с пръсти буквите, прочете: „Ром“.

— Ром! — извика тя с ужас. — Но това ще ни убие! Ти ще пиеш ли тази мръсотия, Алиса? А ти, Рита? Аз — не, за нищо на света.

— Има и мискет — учтиво възрази Ралф, — ето го, водичка за канарчетата, позор за пиещите и нищета на философията!

— А какво е това? — попита Рита, като сериозно се вглеждаше в бутилката.

— Обикновено рациново масло — рече Мъри.

Накрай си поприказваха и се пошегуваха по този повод всички и Мъри почна да налива; дамите му подаваха чашките си, като притискаха отмерващото пръстче почти до самото дъно, но постепенно го вдигаха нагоре, колкото повече се издигаше равнището на кълколещото от бутилката вино.

— Ами моята, моята, моята скромничка бутилчица, която купих — рече Тави, — да я донеса ли?

— Непременно, непременно! — извикаха мъжете. Бутс се потеше тихо, кланяше се и сияеше, като си бършеше лицето.

— Тогава да пием! — предложи по-нетърпеливият от другите Флак.

И кой сръбна, кой гаврътна чашата си и стройните честитки зашумяха около Тави, която се позадави леко от виното, кихна, като нервно замаха с ръка в знак на благодарност.

— На всички, на всички, на всички! — рече тя, като веднага си помисли: „Интересно как би ме поздравил моят тайнствен познайник Крукс?“

Но един възглас пресече мислите й:

— Аз трябва да ви разкажа — продължи този, който беше издигнал глас, това беше Мъри, — че в извънредно интересния брой на днешния вестник прочетох една поразителна работа и мислех, Тави, че вие може би сте чули вчера за това, тъй като сте били в Лис.

— Аз също четох. Глупости — рече, като дъвчеше баницата, Рита. — Нещо невероятно.

— Та вие не знаете ли? — извика Мъри — Аз нося този вестник. Става дума за новия изобретател. Той е полетял така, че всички са ахнали. Мигар не сте чули нищо?

Като сдържаше признаците на тревожното си вълнение, Тави невинно се обърна с лице към него и замига с вникващо недоумение, леко оцветено от безгрижното усилие на паметта.

— Чух — провлечено рече тя, — чух нещо такова, нещо от този род, но трябва сигурно да съм задрямала и съм проспала това, което говореха във вагона. Хайде, четете!

Мъри разгърна вестника и потърси статията, която го беше поразила.

— Тихо — рече Рита, макар всички да очакваха мълчешком четенето: но Мъри все не можеше да намери отведнъж необходимата колонка. Събраните, покашлювайки, очакваха да започне четенето. Беше тихо; на тази тишина отговори изведнъж станалата неприятно ясна външна тишина около къщата; като че отведнъж тя потъна в сън, като че заспа и целият град.

— Какво е това, колко тихо е навсякъде! — забеляза, като се оглеждаше нервно, Алиса. — Мигар е вече толкова късно?

— Ето — рече Мъри, като раздипляше вестника. — Съдете сами какво вълнение е настанало в Лис. Слушайте! — Но той се спря, както незабавно спряха вниманието си на друго нещо и всички: бързо, силно почукване накара четецът и слушателите да се вцепенят.

— Какво е това? — възкликна Тави, но още по-силно и по-настойчиво екнаха нови удари и побледняла слабо, тя се запъти с обезпокоено лице към кухнята, като прикани с жест всички да седят спокойно. На вратата я изпревари Мъри; като отстрани девойката, той силно разтвори вратата; зад нея, в тъмнината, се разшава тълпа.

Кой разбрал, кой успял да разбере в какво се състои работата, всички наскачаха и се развикаха вече, като тропаха със столовете, но Тави с притисната на гърдите ръка отстъпваше крачка след крачка към стаята.

— Гръм и мълния! — рече Флак, оглеждайки гостите; като него се оглеждаха един друг всички, виждайки, че са бледни и поразени. Но Тави с прималяло сърце можеше само да диша бързо, без да вярва на очите си. Шест стражари я заобиколиха; още двама, влезли, се спряха на вратата; останалите, разединили гостите, изпълниха цялата квартира, като станаха зорки и неподвижни, и в лицата им блесна нещо непреклонно, готово да се възпламени по заповед.

Както предметът, на който току-що сме се любували спокойно и безгрижно, изтръгнат за миг из ръцете ни от чуждо, изпълнено с омраза движение, изчезва с поразила настроението болка на вътрешен удар, така изведнъж беше изтръгнат, счупен и захвърлен веселият цвят на тази вечер. Страхът впи мъчителното си жило в примрелите сърца на бледите гости; скочили, те извикаха и се спогледаха, виждайки по лицата на другите колко бледи са сами, как са сковани и потресени от вида на оръжието.

— Тави! — извика Алиса.

— Не мога да разбера нищо — рече ядосано момичето, като разглеждаше мрачно спрелия на прага човек в черен мундир, който на свой ред втренчено я гледаше. С опитен поглед той отбеляза центъра на сцената; в ръката си държеше чанта, като стискаше с другата ръка своята остра брадичка.

— Та обяснете де, какво значи всичко това — рече Тави, като се мъчеше да се усмихне, — вие ли сте ги довели? Вижте как ни изплашихте. Аз цялата още треперя. Сбъркали сте, разбира се? Тогава извинете се и си идете; и то ще видя още как да ви простя. Това помещение заемам аз. Мене ме наричат Тави Тум. Ето всичко, което не е било необходимо за вас да знаете.

— Тави Тум — рече непознатият, — да установим вашата личност — тъкмо това ни е необходимо. Вие сте арестувана.

Тези думи извадиха от вцепенение всички. Тави с едно движение на рамото оттласна сложената върху него ръка на стражаря и се дръпна в ъгъла, като обърна обляно в сълзи и досегнато от надменна усмивка лице. Ралф и Мъри се спуснаха в средата на стаята, за да попречат на стражарите да хванат домакинята.

— Вие сте се побъркали съвсем — горещо заприказва Мъри, като протягаше ръце, за да задържи спусналите се войници, — засрамете се!… Няма по-безобидно и кротко същество от това момиче, което нападате седмина!

Движението на един лакът го отхвърли.

— Тук има човек, който знае какво прави — троснато отговори чиновникът. — Или искате да арестувам и вас?

Хвърлила се на кревата, Целестина ридаеше горчиво, Рита, треперейки, повтаряше безсмислено, като се озърташе с жалък смях:

— Да си идем, да си идем оттук. Боже мой, какъв ужас!

Но Бутс, който изведнъж побесня, затропа с крака, грабна един стол и го запокити.

— Да не сте посмели, няма да позволя! — разпалено се развика той.

— Да мълчиш! — високо рече стражарят. Бутс, изглежда, се уплаши, млъкна с негодуващ вид, поколеба се и стихна.

Сега, когато беше казано всичко най-страшно, настъпи, както това става в случаите на бързо и напрегнато действие, кратка тишина, подобна на ужасна и неподвижна картина, която обаче остава в паметта завинаги. Всички погледи биха устремени върху пленницата, която се мъчеше напразно да се изскубне от четирите силни ръце, които механически я държаха. Плачейки, с отворени отмъстителни очи, с презрително стисната, но пълна със сълзи уста, докато лицето се гърчеше и тъгуваше съвсем по детски, Тави престана най-сетне да се дърпа и измъква, но стиснала колкото може ръце, рязко и внушително ги раздруса. Тя говореше и се задъхваше:

— Аз настоявам — рече тя с целия жар на отчаянието — да ми обясните вашата постъпка! Днес аз имам празник, рожден ден, а вие ме хванахте като улична крадла! Ето моите гости, моите приятели — какво ще помислят те за мене?!

— Тави, глупачке! — побърза да я пресече Алиса, като си изтриваше сълзите. — Не говори глупости.

— Ще помислим, че си кибритлия момиче — рече Мъри, като и стискаше ръката. — Послушай, с тези хора е безполезно всяко препиране. Ние ще останем да те чакаме. Не ги бий и тръгвай, щом е така. Грешката е много груба. Дявол ги знае каква каша са забъркали там.

— Една дума — рече Тави на човека, който ръководеше ареста, — коя е причината за вашето мръсно дело?

— Ще ви бъдат дадени обяснения на място — рече ръководителят, като посочваше с поглед на войниците пътя към изхода. — Аз действувам по заповед и абсолютно нищо не знам.

— Лъжете — отговори Тави с гняв и горчивина, — лъжете, свикнали сте да лъжете. Какво правите тук с цял отряд? Отново ви питам: защо е тази подлост?

— Стига — рече чиновникът, — сбогувайте се и вървете долу безпрекословно. Ще ви откарат. Ей, господа — той се обърна към гостите, — ще задържа всички ви за известно време. Предстои обиск. Докато той не свърши, никой няма да излезе оттук.

— Позволете ми да ги прегърна — рече Тави на стражарите. Те я пуснаха; тя прегърна приятелите си, като се повдигна на пръсти, когато стигна до Мъри и Ралф, и целувайки ги, намаза всички със сълзи. Войниците не се отдръпнаха от нея нито крачка; подадоха й шапката, шала, вълнения жакет. Като тикаше в скрилите се ръкави треперещи ръце, тя набързо се съсредоточи, отговори на възклицанията с въздушни целувки, помаха с ръка, излезе сред гърмола на сабите и ботушите и забелязала, че чиновникът се обърна на забавянето с такъв вид, сякаш искаше да й се скара, спокойно изплези език.