Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Блистающий мир, –1923 (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
rumboni (2011)
Разпознаване и допълнителна корекция
moosehead (2011)
Корекция
Niya (2011)

Издание:

Александър Грин. Избрани произведения в четири тома. Том I

Блестящият свят

 

Превод от руски

 

Съставител: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Рецензент: Анастасия Цонева

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Код 11 95376 / 6101–3–84

 

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност руска. Издателски номер 965. Дадена за набор 20.II.1984 г. Подписана за печат 29.V.1984 г. Излязла от печат 25.VI.1984 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 24,50. Издателски коли 24,50. Усл. изд. коли 24,49. Цена 2,65 лв.

 

ДИ „Отечество“, София, 1984

ДП „Г. Димитров“, София

История

  1. — Добавяне

III

Като разтребваше стаята, тя изтриваше с парцал праха, тропаше със столовете, миеше и бършеше съдините, а от шетнята нежните й бузи пламнаха. Чувствувайки, че те горят, Тави се приближи до огледалото, като пръхтеше и плюеше.

— Тфу, тфу! Като вещица, като коминочистач; аз не съм по-хубава от този Сарацин!

Действително на носа й имаше прах, ивичка от сажди цапаше бузата й, а шията й беше посивяла от прах. Тави хвана вече пешкира, за да се избърше, но, потисната, отпусна с въздишка ръка и поклати глава:

— Няма за кого да се докарвам и да се умивам! Хубава съм си и така.

Действително тя беше хубава и така.

Няма по-сгоден момент да се опише една жена от този, в който тя сама си спомня за това; да се опише, така да се каже, при случай. Щом е настъпил такъв случай, грешно би било да го изпуснем, очаквайки нов случай. Навярно проницателният читател е забелязал, че като подчертаваме нашите думи — „тя беше хубава и така“, тоест, хубава въпреки зацапаното от прах и сажди личице, ние разбираме не класическата хармония на очертанията, която именно не бива да бъде докосната от сажди, тъй като петното от сажди за миг ще я обезобрази. Опитайте се да направите опит със статуята, като й изцапате прекрасните, ала лишени от друг израз освен израза на условно съвършенство черти с нещо тъмно, па макар и със сажди — в миг ще изчезне очарованието. Петното или ивичката ще придадат на спокойствието, което има в съвършените форми на мрамора, пагубна черта, също тъй неумолимо поразяващи завършеността, както мастиленото петно върху белия лист хартия прави изведнъж нечист целия лист. По същия начин една хубавица от главата до петите, една жена с безукорна и строга красота губи всичко, ако й се напраши носа или се изцапа бузата от мастилено петно; такава е природата на всяко съвършенство, могъщо, но и беззащитно, ако рязко отстъпи на нещо в нещо.

Ала живото и весело момиче с неправилно, но мило и нежно лице, с лъчист и топъл като тих звън поглед, чийто израз е непрекъснато разнообразен, момичето, което тъче през цялото време около себе си невидимата следа на леки и безгрижни движения; слабичко, но добре сложено, с открит и чист глас, с усмивка, която се мярка като трепет на листа лете, може, без да си навреди абсолютно с нищо, да се цапа и праши колкото му е угодно; неговата предизвикваща грижлива усмивка прелест ще победи черния данък на саждата, защото то има повече средства за това, отколкото неподвижната статуя или живата, но с бавен темп на излъчваните впечатления богиня. Може ли последната да заскача, да се закиска и да се удря по хълбоците? Не. Но това може да направи всяко просто миловидно момиче, което малко се грижи за това как ще изглежда подобен експеримент.

Ето всичко, което искахме да кажем, възползувани от подходящия момент. През това време, като изтриваше предметите, поставени на скрина, Тави завърза мислен разговор със Сарацина от гипс. Неведнъж в неговото подножие изчезналият капитан беше изтупвал луличката си, с което беше олющил боята и обкръжил краката на Сарацина с ужасни ями. Сарацинът, засенчил с ръка очите си, гледаше в далечината, а с другата си ръка се беше хванал за дръжката на ятагана.

— Е, как е при вас в Сарациния? — попита момичето.

— Ами че нищо, караме я по малко.

— Ето, казват, вие сте просветили Испания — продължи Тави, — били сте, казват, големи, но сте се смалили. Защо?

— Аз съм гипсов, не знам — рече Сарацинът.

— Слушай — сложило ръце на хълбоците, заприказва момичето, — извади най-сетне своя ятаган, свирни с него във въздуха и надай боен вик; колко години държиш дръжката, а не можеш да извадиш ятагана. Скочи и покажи!

— Това няма да го бъде — отговори Сарацинът, — но ето какво ще ти кажа, бяло християнско момиче: аз гледам в далечината, където виждам твоята съдба.

Така ясно прозвучаха тези думи, като че Тави сама ги беше изрекла. И от неподвижния поглед на гипсовата фигура с мисълта за неговата насока тя неволно обърна своя поглед натам, където гледаше мавърът; тъй гледаше стената. Но зад нейната досадна граница сияеше грамадната орифлама[1] на света, с мяркащ се син зигзаг, който беше сякаш бъдещето на самата Тави. Така често в сенките на невидимото нашата душа чертае неразгадани знаци, като се вслушва в тях и им обещава на езика на размишляващото мълчание всичко, което е лишено от думи.

В разтребване на стаята, в измиване на съдовете, в тичане до магазина, в готвене и различни отнасящи се до всичко това съображения мина горещият ден и отстъпи място на душната вечер. Но не беше забравено нищо от произшествията през паметния ден в Лис; напротив, колкото по-дълго, толкова по-упорито и по-тежко се носеха мислите, толкова по-непроницаеми ставаха събитията; в тях имаше недостъпна и неразбираема връзка. Колкото и мъчително да стягаше Тави възела от Крукс, който знаеше, че Торп е умрял; от Крукс, който беше сразил тълпата с действия, които заглушиха оскърбителната глъчка с вопъла на незабавното признание; от Крукс, който беше казал, че те скоро ще се видят и че тя няма да има нужда да работи повече — цялата сложна плетеница на възела оставаше чисто и просто една неразделима връв, която тя само вкоравяваше, като стягаше, безсилна да я развърже или скъса. Смъртта на Торп беше, изглежда, изсечен с двоен релеф медал от едно с нея и Крукс парче. Като размишляваше за Крукс, тя не можеше да му отрече сила и спокойна увереност, които я изпълваха с очакване, но като си представяше себе си и своя загубен живот, тя се смущаваше, недоумявайки какво може да има общо с нея той — човекът, който, ако не днес, то утре ще затъмни може би Едисон.

Бележки

[1] Орифлама — в средните векове голям флаг, който се опъва на въже през улицата между къщите.