Жорж Батай
История на окото (1)

Котешкото око

Отраснах без братя и сестри и винаги съм изпитвал, доколкото си спомням, дълбоко притеснение от всичко, свързано с пола. Бях на около шестнайсет години, когато на плажа в X… срещнах Симон — младо момиче на моята възраст. Сприятелихме се бързо, тъй като семействата ни откриха някаква далечна родствена връзка. Три дни след като се запознахме, Симон и аз останахме сами в нейната вила. Беше облечена в черна престилка с колосана яка. Започвах да се досещам, че тя също изпитваше моите страхове, още по-силни този ден, защото изглежда бе гола под престилката.

Имаше черни копринени чорапи над коленете. Не бях успял все още да я видя чак до дупето (тази дума, която използувахме със Симон, ми изглеждаше най-мила от всички думи за половия орган). Представях си само, че ако повдигна престилката, ще видя голия й задник.

В коридора имаше паничка с мляко за котето.

— Чиниите са, за да се сяда в тях — каза Симон. — Хайде на бас, че ще седна в чинията!

— Бас държа, че няма да посмееш — отговорих, останал без дъх.

Беше горещо. Симон постави чинията на една скамейка, застана пред мен и като ме гледаше право в очите седна, потапяйки задника си в млякото. Известно време не можех да помръдна, кръвта пулсираше в слепоочията ми, целият тръпнех, а тя наблюдаваше как членът ми изпъва късите панталони. Легнах в нозете й; не реагира. За първи път видях нейната „розова и черна плът“, потопена в бялото мляко. И двамата еднакво зачервени, дълго време останахме неподвижни.

Изведнъж тя стана — млякото потече по бедрата й чак до чорапите. Избърса се с носната си кърпичка, изправена над мен, с единия крак на скамейката. Търках си члена, извивайки се на пода. Стигнахме едновременно до оргазъм, без да сме се докоснали. Затова пък, когато майка й се прибра и я притисна в прегръдките си, аз седнах на един нисък фотьойл и се възползувах от момента — без никой да ме види плъзнах ръка под престилката й между горещите бедра.

Прибрах се вкъщи на бегом, изпълнен с желание да онанирам още. На другия ден очите ми бяха подпухнали. Симон ме огледа, зарови глава в рамото ми и каза: „Не искам повече да онанираш без мен.“

Така между нас се появиха толкова необходими и близки любовни отношения, че рядко се случваше седмица, без да се видим. Всъщност никога не говорехме за това. Разбирам, че в мое присъствие тя изпитва подобни на моите, чувства, трудни за описване. Спомням си, веднъж карахме твърде бързо кола. Блъснах едно младо и хубаво момиче на велосипед, като колелата почти откъснаха главата й. Дълго гледахме мъртвата. Ужасът и отчаянието, които се излъчваха от тази отчасти отблъскваща, отчасти нежна плът напомнят чувството, което по принцип изпитваме заедно. Обикновено Симон е непринудена. Тя е висока и хубава; нищо фатално в погледа или в гласа й. Но е толкова алчна за всичко, което дразни сетивата, че и най-малкият намек придава на лицето й вид, свързан с представата за кръв, внезапен кошмар, убийство, които разрушават спокойното доволство и чистата съвест. За първи път забелязах в нея този ням и завладяващ спазъм, който аз също познавах, в деня, когато потопи задника си в чинията. Само в тези моменти се вглеждаме един в друг внимателно. Само в кратките минути на отпускане след оргазма сме спокойни и се забавляваме.

Тук трябва да кажа, че дълго време не правехме любов. Възползувахме се от сгодните случаи, за да се отдадем на нашите игри. Не мога да кажа, че не изпитвахме никаква свян, дори напротив, но някакво особено прималяване ни принуждаваше да го превъзмогнем.

И така, щом ме помоли да не онанирам сам (намирахме се на висок морски бряг), тя събу панталона ми, накара ме да легна, запретна пола, седна на корема ми и се забрави в ласките си. Вкарах в дупето й влажен от сперма пръст. После тя легна с глава под члена ми, подпря се с колене на раменете ми и поднесе дупето си до нивото на лицето ми.

— Можеш ли да се изпишкаш нагоре чак до дупето ми? — попита тя.

— Да — отговорих — но ще потече по дрехата и лицето ти.

— Защо не? — потвърди тя и аз направих каквото ми каза. Но едва бях свършил и отново я облях, този път с бяла сперма.

Междувременно мирисът на морето се смесваше с този на подмокреното бельо, на голите ни кореми и на сперма. Вечерта настъпваше и ние продължавахме да стоим в това положение, без да помръднем, когато чухме шумолене в тревата.

— Не мърдай — помоли Симон.

Стъпките бяха спрели. Не можехме да видим кой идваше. Замряхме. Вирнатото дупе на Симон наистина изглеждаше като страстна молба. Бе съвършено, с дълбоко разполовени тесни и нежни страни. Не се съмнявах, че непознатият или непознатата нямаше да може дълго да устои и на свой ред щеше да бъде принуден да се разсъблече. Стъпките отново се възобновиха, почти тичешком, и видях да се появява пленително младо момиче, Марсел, най-чистата и затрогваща от нашите приятелки. Така се бяхме схванали в позите си, че не можехме и с пръст да помръднем. Нещастната ни приятелка изведнъж се стовари върху нас, разделяйки ни и ние се нахвърлихме върху безпомощното тяло. Симон вдигна полата, разкъса гащите и опиянена ми разкри ново, не по-лошо от нейното дупе. Впих настървено устни в него докато мастурбирах Симон, обвила здраво с бедра кръста на странната Марсел, която вече можеше да скрие само сълзите си.

— Марсел — извиках — моля те, не плачи. Искам да ме целунеш по устата.

А Симон галеше хубавите й прави коси и я целуваше по цялото тяло.

Междувременно се бе задала буря и с нощта бяха започнали да падат едри капки дъжд, които носеха отмора след тежестта на горещия и безветрен ден. Продължителният тътен на гръмотевиците надмогваше силния грохот на вече разбушуваното море. Светкавиците ми позволяваха да виждам ясно задниците на занемелите девойки, които мастурбираха. Разюздана страст движеше телата ни. Две детски устни си оспорваха дупето, тестисите и члена ми, а аз разтварях мокри от слюнка и сперма бедра. Като че ли исках да се освободя от прегръдката на някакво чудовище, а това чудовище бе яростта на моите движения. Топлият дъжд се лееше като из ведро и обливаше целите ни тела. Мощни гръмотевици ни разтърсваха и увеличаваха буйната страст, изтръгваха от нас викове, които стигаха до крясъци при вида на половите ни органи под светлината на светкавиците. Симон бе открила кал в една локва и я размазваше по себе си. Задоволяваше се с калта, шибана от проливния дъжд. Изцапаните й крака стискаха здраво главата ми, едната й ръка минаваше през кръста на Марсел, разтваряше със сила бедрата й, а в локвата устата й бе впита дълбоко между тях.