Жорж Батай
История на окото (2)

Нормандският гардероб

Някъде по това време Симон я прихвана манията да чупи яйца с дупето си. За тази цел тя заставаше с глава на седалката на някой стол, гърбът й силно прилепен в облегалката, с увиснали към мен крака, а аз онанирах право в лицето й. Едновременно с това поставях яйцето над дупката — доставяше й удоволствие да го движи в дълбоката цепнатина. Щом спермата бликваше, тя свиваше двете половини, яйцето се счупваше и така стигаше до оргазъм. Заравях лице в дупето й и потъвах в обилната смес.

Майка й ни изненада по време на нашите действия, но първия път тази изключително мила жена с безупречно поведение се задоволи само да присъствува на играта ни, без дума да каже, така че дори не я забелязахме. Предполагам, че от ужас не е успяла да отвори уста. Когато бяхме свършили (оправяхме набързо стаята), забелязахме я права пред вратата.

— Прави се, че нищо не си видял — каза Симон и продължи да бърше дупето си.

Излязохме, без да бързаме.

Няколко дни по-късно, когато заедно със Симон правехме гимнастика в скелето на един гараж, тя се изпика върху тази жена, спряла под нея, без да я види. Възрастната дама се оправи, гледайки ни с тъжните си очи, а видът й бе толкова безпомощен и объркан, че ни подтикна към нашите забавления. Симон, заливайки се от смях, застана на четири крака и навири дупе пред лицето ми. Запретнах й полата и започнах да онанирам, опиянен от мисълта, че е гола пред майка си.

Вече цяла седмица не бяхме виждали Марсел. Когато я срещнахме на улицата, русата, скромна и наивно набожна девойка се изчерви така силно, че Симон я целуна с изненадваща нежност.

— Моля ви за извинение — добави с нисък глас. — Това, което се случи тогава, е лошо, но не ни пречи сега да станем приятели. Обещавам ви, че повече няма да се опитваме да ви докоснем.

Марсел нямаше никаква воля и се съгласи да ни последва в Симон, където щяхме да пием чай с няколко приятелки. Но вместо чай пихме в изобилие шампанско.

Видът на зачервената Марсел ни развълнува. Със Симон се бяхме разбрали предварително, сигурни, че нищо вече не може да ни накара да отстъпим. Освен Марсел имаше още три хубави млади момичета и две момчета. Най-възрастният от нас бе под седемнайсет години. Алкохолът предизвика бурен ефект, но никой освен нас двамата не бе възбуден, както ние искахме. От неудобството ни спаси грамофонът. Симон танцуваше сама сатанински рагтайм и разголи бедрата си чак до дупето. Останалите девойки, подканени да я последват, бяха твърде развеселени, за да се притесняват. Носеха панталони, но несъмнено те не скриваха кой знае какво. Единствено Марсел, пияна и мълчалива, отказа да танцува.

Симон, която се правеше на много пияна, събра една покривка и като я вдигна над главата си предложи:

— Хайде на бас, че ще се изпишкам пред всички върху покривката.

По принцип това бе сбирка на забавни и бъбриви младежи. Едно от момчетата се хвана. Загубилият трябваше да изпълни желание. Симон, без да се колебае повече, подмокри покривката. Но безсрамната дързост разкъсваше всяка фибра на тялото й. Младите наивници съвсем се объркаха.

— Понеже се хванахме на желание — обърна се Симон с дрезгав глас към загубилия — ще ви събуя панталона пред всички.

Което бе сторено без никакво затруднения. Симон съблече и ризата му (за да не бъде комичен). Впрочем нищо сериозно не бе станало — Симон едва беше погалила с ръка члена на приятеля си. Но през цялото време тя мислеше за Марсел, която ме умоляваше да я пусна да си върви.

— Обещахме ви, да не ви докосваме, Марсел, защо искате да си тръгнете?

— Защото така — заинати се тя. (В нея се надигаше панически яд.)

Изведнъж, за ужас на останалите, Симон се свлече на земята. Обхващаше я все по-бясно умопомрачение. Дрехите й в безпорядък, тя се въргаляше като епилептичка в краката на разсъблеченото момче, с навирено във въздуха дупе и мълвеше безспир.

— Изпикай се отгоре ми… изпикай се в дупето ми… — повтаряше с особена жажда.

Марсел гледаше втренчено и постепенно лицето й се изпълни с кръв. Без да ме вижда каза, че иска да се съблече. Свалих роклята й, след това я освободих и от бельото й — остана само по жартиери и чорапи. Едва успях да прокарам ръка по дупето й и да я целуна по устата и тя прекоси стаята като сомнамбул, влезе в един нормандски гардероб и се затвори (бе прошепнала нещо на ухото на Симон).

Искаше да мастурбира в гардероба и ни помоли да я оставим сама.

Трябва да призная, че всички бяхме пияни и завладени от взаимната ни дързост. Едно момиче смучеше члена на голото момче. Симон, права, притискаше голия си задник в гардероба, откъдето се чуваше учестеното дишане на мастурбиращата Марсел.

Изведнъж се случи нещо безумно: шум от вода, последван от капки, а след това и от струйка изпод вратата на гардероба. Клетата Марсел пишкаше и стигаше до оргазъм. Избликът на пиянски смях, който последва, се изроди в оргия от свличащи се тела, вирнати нагоре крака и задници, подмокрени поли и сперма. Смеховете следваха като неволни хълцания и за момент забавяха устрема към дупета и членове. А не след дълго чухме тъжната Марсел да хлипа все по-силно, сама в този импровизиран писоар, който сега се бе превърнал в затвор.

* * *

Половин час по-късно, донякъде изтрезнял, се сетих да помогна на Марсел да излезе от гардероба. Нещастното момиче бе съвсем отчаяно и цялото обхванато от треска. Щом ме забеляза на лицето й се изписа болезнен ужас. Бях блед, изцапан с кръв, с раздърпани дрехи. Зад мен лежаха проснати, мръсни и разголени тела в някакъв див безпорядък. Парчета стъкло бяха порязали до кръв двама от нас; едно от момчетата повръщаше; от лудия смях, който ни бе обзел, бяхме подмокрили дрехите си, столовете, пода. В резултат се смесваха миризмите на кръв, сперма, урина и повърнато — човек можеше да изтръпне от ужас. Но викът, който се изтръгна от гърлото на Марсел ме уплаши още повече. Трябва да кажа, че Симон спеше по гръб с успокоено лице и заровила в космите на органа си ръка.

Марсел се втурна напред залитаща, издаваща нечленоразделни звуци, но щом ме погледна отново отстъпи, като при вида на смъртта, свлече се на земята и нададе нечовешки викове.

Странно, но тези викове ми възвърнаха самообладанието. Хората щяха да се притекат на помощ — бе неизбежно. Даже не се опитах да се измъкна, да потуша скандала. Напротив, отидох да отворя вратата: нечувана гледка и радост! Лесно можете да си представите възклицанията, виковете, страшните заплахи на втурналите се в стаята родители: споменаха се съд, каторга, ешафод с възпламеняващи викове и конвулсивни заклинания. Нашите приятели също бяха започнали да крещят. Накрая се стигна до хаотичен изблик на крясъци и сълзи — човек би казал, че са живи изгорели.

Каква жестокост при това! Струваше ми се, че нищо не можеше да спре трагикомичния делириум на тези полудели хора. Марсел, останала гола, продължаваше с жестове и викове да изразява морално страдание и непоносим ужас. Видях как изпод ръцете, които се опитваха да я обуздаят, ухапа майка си по лицето.

Нахлуването на родителите унищожи малкото разум, който й бе останал. Наложи се да прибегнат до полицията. Целият квартал бе свидетел на нечувания скандал.