Жорж Батай
История на окото (13)

Краченцата на мухата

Пуснахме мършата на земята. Сгромоляса се шумно на плочите. Бяхме ръководени от явно предопределение, съпроводено от крайна възбуда. Членът на свещеника спадаше. Лежеше проснат по очи на пода, смазан от срам. Тестисите бяха празни, а престъплението му го разкъсваше. Чухме го да стене:

— Жалки сквернители…

И други оплаквания през хълцане.

Сър Едмонд го срита; чудовището подскочи и извика от ярост. Беше жалък и ние избухнахме в смях.

— Ставай — заповяда сър Едмонд — ще чукаш girl.

— Нещастници — заплаши със задавен глас свещеникът — испанското правосъдие… каторга… гарот^[1]…

— Той забравя, че това е неговата сперма — отбеляза сър Едмонд.

Отговорът беше разкривена гримаса и животинско потръпване:

— … гарот… за мен също… но за вас… най-напред…

— Глупак — подсмихна се англичанинът — най-напред! Мислиш ли, че ще дочакаш?

Кретенът погледна сър Едмонд; красивото му лице изразяваше безкрайна пустота. Устата му се разтвори в странно блаженство; притисна ръце и погледна с упование към небето. Промълви със слаб, умиращ глас:

— … мъченичество…

Надежда за прошка изпълваше нещастника: очите му бяха като осенени.

— Най-напред ще ти разкажа една история — каза сър Едмонд. — Известно ти е, че обесените или удушените с гарот се възбуждат толкова силно в момента на задушаването, че се изпразват.

Така че ще получиш своето мъченичество, но чукайки се.

Ужасеният свещеник се изправи, но англичанинът му изви ръката и го събори на плочите.

Сър Едмонд му завърза ръцете отзад. Аз му запуших устата с кърпа и стегнах краката му с колана си. Англичанинът също легна на земята, стисна ръцете му като в менгеме и обви с краката си неговите, като по този начин ги обездвижи. Коленичих и обхванах с бедра главата му.

Англичанинът се обърна към Симон:

— А сега яхвай този църковен плъх.

Симон захвърли роклята си. Седна върху корема на мъченика точно пред омекналия му член.

Англичанинът продължи да дава наставления изпод тялото на жертвата:

— Сега стисни гърлото точно един прешлен под адамовата ябълка, като постоянно увеличаваш натиска.

Симон стисна: обездвиженото тяло се сгърчи и членът се вдигна. Хванах го с ръка и го вкарах в плътта на Симон. Тя продължи да стиска гърлото.

Опиянено до кръв, младото момиче необуздано вкарваше и изкарваше твърдия член във вулвата си. Мускулите на свещеника се напрегнаха.

Накрая го стисна толкова решително, че последна силна тръпка разтърси умиращия: усети как спермата бликна в органа й. Тогава тя отпусна хватката, разбита и обхваната в буря от наслада.

Симон се бе проснала по гръб върху каменните плочи и по бедрото й се стичаше спермата на мъртвия. Легнах, за да я нашибам и аз със сперма. Бях парализиран. Толкова много любов и смъртта на нещастника ме изтощиха. Никога не съм се чувствал толкова задоволен. Ограничих се само да целуна Симон по устата.

Момичето пожела да види делото си и ме отблъсна, за да стане. Възседна голия труп, самата тя гола. Огледа лицето и попи потта от челото му. Някаква муха бръмчеше в слънчевите лъчи и постоянно кацаше върху мъртвия. Тя я прогони, но изведнъж тихичко възкликна. Беше се случило нещо странно: кацнала върху окото на мъртвеца, мухата внимателно напредваше по изцъкления глобус. Симон скри лице в ръцете си и цялата трепереща заклати глава. Видях я, че потъва в бездна от мисли.

Колкото и странно да е въобще не ни бе грижа как можеше да свърши всичко това. Ако се бе появил някой натрапник нямаше да го оставим дълго време да се възмущава… както и да е. Симон се отърси от вцепенението, изправи се и отиде при сър Едмонд, който се бе облегнал на стената. Чувахме бръмченето на мухата.

— Сър Едмонд — каза Симон, облягайки глава на рамото му — ще направите ли това, което искам?

— Ще го направя… вероятно — отговори англичанинът.

Симон ме накара да застана до мъртвия, а самата тя коленичи и разтвори клепачите, като разкри широко окото, върху което беше кацнала мухата.

— Виждаш ли окото?

— И какво?

— Това е яйце — каза тя простичко.

Развълнуван, продължих да настоявам:

— Накъде биеш?

— Искам да се забавлявам с него.

— Още ли?

Когато се изправи изглеждаше налята с кръв (в този момент бе ужасяващо гола).

— Сър Едмонд, чуйте — каза тя — трябва веднага да ми дадете окото. Изтръгнете го.

Сър Едмонд, без да трепне, извади от несесера си ножички, коленичи, изряза кожата, след това бръкна с пръсти в орбитата и изтръгна окото, като прекъсна опънатите връзки. Постави малкото бяло кълбо в ръката на приятелката ми.

Тя погледна чудноватото нещо, видимо притеснена, но въобще не се поколеба. Погали бедрата си и плъзна между тях окото. Ласката на окото по кожата е изключително нежна… с нещо ужасяващо от писъка на петел.

Междувременно Симон се забавляваше като буташе окото в цепката на дупето си. Изпъна се цялата и повдигна задника и краката си. Опита се да задържи кълбото, стягайки двете половини, но то избликна отново — като жълтък измежду пръстите й — и падна върху корема на мъртвия.

Англичанинът ме бе разсъблякъл.

Хвърлих се върху младото момиче и вулвата й погълна члена ми. Чуках я: англичанинът приплъзна окото между телата ни.

— Сложете го в задника ми — извика Симон.

Сър Едмонд постави кълбото в цепката и натисна.

Накрая Симон ме остави, взе окото от ръцете на сър Едмонд и го вкара в плътта си. В този момент ме сграбчи и с такава жар ме целуна в устата, че стигнах до оргазъм: изхвърлих спермата си в космите й.

Станах и разтворих бедрата на Симон: лежеше безжизнена на една страна; тогава се озовах срещу това, което предполагам, очаквам открай време — както гилотината очаква главата за отсичане. Имах чувството, че очите ми ще изхвръкнат от ужас; видях бледосиньото око на Марсел да ме гледа от окосмената вулва на Симон и да рони сълзи от урина. Ивици сперма в димящите косми придаваха на това видение характер на болезнена тъга. Държах бедрата на Симон разтворени: изпод окото урината се стичаше по разположеното отдолу бедро…

Напуснахме Севиля с кола под наем — сър Едмонд и аз дегизирани с черни бради, а Симон със смешна шапка от черна коприна и жълти цветя. Във всеки нов град променяхме вида си. Ронда пресякохме, облечени като испански свещеници — черни шапки от мъхест филц и драпирани пелерини, мъжествено захапали големи пури; Симон — същинско ангелче в костюма си на семинаристка.

Така изчезнахме безследно от Андалусия — страна с жълта земя и жълто небе, огромно нощно гърне, потопено в светлина — където всеки ден, под нова личност изнасилвах една нова Симон и най-вече към обед, на земята, под слънцето и пред зачервените очи на сър Едмонд.

На четвъртия ден англичанинът купи яхта в Гибралтар.