Жорж Батай
История на окото (15)

План за продължение на „История на окото“

След петнайсет години все по-задълбочаващ се разврат Симон достига до лагер за мъчение. Но погрешка; разкази за изтезание, сълзи, слабоумие на нещастието, Симон, увещавана от една жена, обезкървена от раните си, на границата да преосмисли всичко, не приема свещениците от севилската черква. По това време е на 35 години. Красива при влизането в лагера, старостта постепенно я достига и оставя неизлечими отпечатъци. Хубава сцена с палач-жена и благочестивата: благочестивата и Симон са бити до смърт, Симон избягва изкушението. Умира, както се прави любов, но в чистотата (непорочна) и слабоумието на смъртта: треската и агонията я преобразяват. Палачът я удря, тя е безразлична към ударите, безразлична към думите на благочестивата, потънала в работата около агонията си. Това въобще не е еротична наслада, а нещо много повече, но без изход. Не е и мазохизъм, а в дълбочина тази възбуда е по-голяма отколкото въображението може да я представи, тя надхвърля всичко. Но тя се основава върху самотата и на безсмислието.