Джон Ъпдайк
Кентавърът (5)

V

ДЖОРДЖ У. КОЛДУЕЛ,

УЧИТЕЛ, 50-ГОДИШЕН

Мистър Колдуел е роден на 21 декември 1896 година в Стейтън Айлънд, Ню Йорк. Баща му, преподобният Джон Уезли Колдуел, е завършил университета Принстън и Федералната богословска семинария в Ню Йорк. След дипломирането си в последното учебно заведение той влиза в редовете на презвитерианското духовенство, ставайки по този начин представител на петото поредно поколение духовни служители, които фамилията Колдуел е дала на църквата. Неговата съпруга, по баща Филис Харторн, е с южняшко потекло, родом от близките покрайнини на Нешвил, щат Тенеси. В техния брак тя внася не само своята изключителна хубост и обаяние, но и неуморното благочестие, свойствено на благородничките от Юга. Безброй енориаши са покорени от нейния личен пример на християнско усърдие и преданост; и когато в трагично ранната възраст от четиридесет и девет години съпругът й бива призован да премине на „по-висока служба“, не друг, а тя в тежките месеци на продължителната му болест поема църковното дело и често в неделните литургии сама застава на амвона.

Бог дарява съпружеската двойка с две отрочета, от които Джордж е второто. През март 1900 година, когато Джордж е тригодишен, баща му напуска службата си на пастор в Стейтън Айлънд и поема Първата презвитерианска църква в Пасаик, Ню Джързи, величествена постройка от жълт варовик на ъгъла на улица Гроув и Пасаик Авеню, която, неотдавна разширена, и досега се издига на това място. Съдбата решава, щото две десетилетия подред Джон Колдуел именно оттук да сее в разтворените души на своето стадо всезнание, язвително остроумие и непоклатима вяра. Става тъй, че тъкмо Пасаик, в старо време наричан Акуаканънк, тих крайречен градец, чиято пасторална хубост по него време още далеч не била затъмнена от бурно изникналите там фабрики, е мястото, където израства Джордж Колдуел.

Мнозина от жителите на този град го помнят като жизнерадостно момче, готово на всякакви лудории и надарено както да не губи приятелите си, тъй и да ги печели. Прякорът му бил Клечо — по всяка вероятност намек за изключителната му физическа слабост. Наследил интелектуалните склонности на баща си, той отрано проявява интерес към положителните науки, макар в по-късна възраст да твърдеше, с тъй свойствената си шеговита скромност, че върхът на неговите амбиции бил да стане аптекар. За щастие на едно поколение олинджърски ученици съдбата повелява иначе.

Юношеството на мистър Колдуел е помрачено от преждевременната смърт на баща му и от участието на Америка в Първата световна война. Патриот по рождение и по душа, в края на 1917 година той се записва доброволец в щабната рота на Седемдесет и осма дивизия и при Форт Дикс едва не умира от голямата грипна епидемия, която по онова време бушувала из военните лагери. Под номер 24 114 792 той бил готов за препращане в Европа, когато обявяват примирието; никога по-сетне в живота си Джордж Колдуел не ще има подобна възможност да прекоси континенталните граници на нацията, за чието обогатяване той ще допринесе като работник, учител, служител на църквата, обществен деец, син, съпруг и баща.

В годините след уволнението му от армията Джордж Колдуел, останал сега — тъй като сестра му е вече омъжена — единствената опора на своята майка, се захваща за каквато работа му попадне: амбулантен търговец на енциклопедии, водач на туристически автобус в Атлантик Сити, треньор по атлетика в Младежкото християнско дружество в Патерсън, железопътен пожарникар в компанията „Ню Йорк, Съскуехана & Уестърн“ и дори прислужник в хотел и мияч на съдове в ресторант. В 1920 година той се записва в колежа Лейк, близо до Филаделфия, и без друга финансова поддръжка освен припечеленото със собствен труд през 1924 година успява да завърши химия с отличие. Натрупвайки блестящи университетски знания, той едновременно с това работи, за да се издържа, което изисква от него големи усилия, докато най-сетне спечелва спортна стипендия, която наполовина покрива учебните такси. В продължение на три години играе като бранител в ръгби отбора на Лейк и пострадва от счупване на носа всичко седемнайсет пъти, два пъти получава тежко разместване на колянната капачка и по един път го сполетява фрактура на крака и ключицата. Точно тук, в красивото студентско градче, чийто средищен бисер е блестящото езеро с обрасли в дъбове брегове, смятано свещено от първоначално живущото на това място индианско племе лени ленапе, той се запознава и попада под обаянието на госпожица Катрин Крамър, чието семейство произхожда от района Файъртаун, областта Олтън. В 1926 година двамата сключват брак в Хейгързтаун, щат Мерилънд, и в последните пет години пътуват надлъж и нашир из средните Атлантически щати, в това число Охайо и Западна Вирджиния, по което време Джордж работи като кабелен техник в компанията „Бел Телефон & Телеграф“.

Но „всяко щастие се заплаща“. През 1931 година националните съдбини отново се стоварват върху личната му съдба; поради стопанските неуредици, залели Съединените щати, Джордж Колдуел отпада от щатните таблици на индустриалния гигант, комуто той съзнателно е служил. Той и неговата съпруга, която в скоро време ще увеличи отговорностите на Джордж Колдуел с още една човешка душа, отиват да живеят при нейните родители в Олинджър, където мистър Крамър няколко години преди това е купил кокетната, измазана в бяло къща на улица Бюкенън, понастоящем обитавана от доктор Потър. През есента на 1933 година мистър Колдуел се отдава на учителската професия в Олинджърското средно училище, професия, която му е било съдено да упражнява до края си.

Как да изразим отличителните белези на неговата преподавателска дейност? Едно задълбочено владеене на дисциплините, неизчерпаемо съчувствие към учениците, уникалната способност да прави неочаквани сравнения и винаги да свързва, свежо и ясно, учебния материал с материал от живота, един непринуден хумор, една очевидна драматична дарба, неуморен и вечно търсещ темперамент, който непрестанно го тласкаше напред към самоусъвършенствуване в педагогическото изкуство — ето само някои части от цялото. Онова, което може би най-незаличимо ще остане в спомените на бившите му ученици (сред които се нарежда и авторът на настоящето), бе неговата почти свръхчовешка самоотверженост, всеобхватната му грижа за човечеството, което му остави може би твърде малко време за себеудовлетворение и отдих. Да се учи човек при мистър Колдуел, значеше да възвиси своите стремежи. Макар че понякога — защото тъй живо и неповторимо биваше неговото сливане с класа — в часовете му настъпваше объркване, за него без никакво объркване можеше да се каже, че е бил „истински човек“^[1].

В допълнение към своята пренатовареност с извънкласни училищни мероприятия — той бе треньор на нашия славен плувен отбор, занимаваше се с продажбата на билети за футболни, баскетболни, лекоатлетически и бейзболни състезания и водеше кръжока по риторика — мистър Колдуел изигра също огромна роля в общественото поприще. Той бе секретар на Клуба за процъфтяването на Олинджър, консултант на група 12 на младите скаути, член на комисията за създаване на квартален парк, подпредседател на клуба на „Лъвовете“ и председател на клубната комисия по ежегодната разпродажба на електрически крушки в полза на слепите деца. По време на последната война той беше блоков отговорник по гражданска отбрана и в много отношения с готовност допринесе за Победата. Произлязъл от републиканско и презвитерианско семейство, той стана привърженик на Демократическата партия и лютеранската църква, непоколебимо давайки своя принос за тяхното дело. Години наред дякон и член на църковното настоятелство на „Лютеранската църква на Спасителя“ в Олинджър, след неотколешното си преместване в живописната фермерска къща във Файъртаун, наследствен имот на неговата съпруга и нейното семейство, мистър Колдуел своевременно стана дякон и член на настоятелството на евангелистко-лютеранската църковна общност във Файъртаун. По своето естество подобно изреждане на фактите не е в състояние да включи безбройните и безименни дела на благотворителност и добра воля, с които той, по начало пришелец в град Олинджър, вплете себе си тъй здраво в гражданската и братска тъкан на града, че сега, когато вече го няма, тази тъкан сякаш напълно се разпадна.

Той остави сестра, Алма Терио от Трой, щат Ню Йорк, тъст, съпруга и син, всичките от Файъртаун.