Георги Спиров
Аз, детективът-нобелист (16)

4.

Получих отговора на Фил в събота, две седмици по-късно.

Пит, трябва да си луд, за да ме вдигаш посред нощ заради някакво разследване, от което няма да вземеш нито цент и което на всичко отгоре дори не е твое, ами на някаква българска журналистка!

Хю три пъти трябваше да ходи в Ел Ей, за да открие този Иванов и да научи нещо за него. Тоя тип сега работи в Антропологическия музей, който наистина е на територията на УКЛА, но няма нищо общо с университета, създаден е от някаква фондация, която купила сградата от университета. Адресно Иванов не се е регистрирал, значи не смята да гласува на изборите, но това едва ли те интересува. Той е на 39 години, с двойно гражданство, наше и българско, и има два доктората — по кибернетика, за защита на информацията, и по виртуална антропология, на тема „Конфигурация на социалното и сексуалното в отношенията между мъжа и жената“, каквото и да значи това. Мен ако питаш, сигурно е пълна порнография.

Бъди благодарен, че ти пращам адресите и номерата му, а аз ще се постарая да ги забравя. И да знаеш, че ще покрия разходите на Хю от твоите петдесет процента дивиденти!

— Ако не знаех със сигурност, че Фил е ирландец, като едното нищо можех да го помисля за шотландец, такъв скръндза е понякога, но съм му свикнал — казах на Деси, като прочетохме писмото.

— А сега?

— Какво сега?

— Да се обадим на този Любомир Иванов.

— Помисли за разстоянието.

— Какво значение има за един разговор?

— В случая разстоянието означава и десет часа разлика във времето. Сега в Ел Ей е… — погледнах часовника — три след полунощ. Нали не искаш да бъде сърдит, че сме му развалили съня? Ще го търсим довечера.

На тихоокеанския бряг беше девет сутринта и заварихме Любомир Иванов по спортен екип, а зад гърба му се виждаше поднос със закуска. Като се представих, чернокосият мъж със сключени вежди ме изгледа учудено:

— За какво ме търсите?

— Заради вашата нелегална брачна агенция.

— Как разбрахте?

— QOP-ът ви е забъркал голяма каша тук в България.

Разказах му накратко какво става и той видимо се развесели: — Отдавна не съм го наглеждал, а той успял да се развихри!

— Не виждам нищо смешно, вие сте нарушил закон на Съединените американски щати. Забранено е квазиорганичната технология да се изнася без правителствено разрешение.

— Вие не сте правителствен чиновник, нали? Така че не се опитвайте да ме плашите, проучил съм как стои въпросът. По прецедент тежки присъди се издават само когато е засегната националната безопасност, а такова обвинение никой не може да ми предяви. Освен това не съм изнесъл QOP-а, а само съм го свързал, а и съвсем скоро предстои вдигане на ембаргото. В най-лошия случай може да ми лепнат порицание и няколкостотин часа обществено полезен труд.

— Но тук създавате проблеми на цялата страна.

— Мистър, вас това не ви засяга — лицето му се стегна. — Вие там сте чужденец, минавате и заминавате, но това е моята страна. Въпреки че съм роден тук, аз съм българин и съм решил скоро да се върна в старата родина. Не мога да гледам спокойно как тя вегетира и губи облика си, защото най-свестните хора продължават да я напускат и тя се превръща в гето. Политиците ни са загубени и докато направят нещо, циганията окончателно ще ни залее. Аз не съм политик, правя каквото мога. И щом акцията ми е предизвикала всичко това, значи има ефект. Тази страна наистина трябва нещо да я раздруса, иначе съвсем ще западне!

Деси изведнъж ме избута и зае мястото ми: — Слушайте, не може да си играете със съдбите на хората! Това рано или късно ще се разчуе и представяте ли си как ще се чувстват хиляди семейства като разберат, че не ги е събрала щастливата случайност, ами някакъв вманиачен електронен мозък!

Като я чух как реагира, се поздравих за решението си да не й казвам за Пол и приятелката му.

— Вие пък коя сте?! — изуми се мъжът отсреща.

— Аз съм една млада неомъжена българка и не желая компютърът ви да манипулира личния ми живот!

— Добре де, ще го инструктирам да не ви включва в програмата си.

— Не става дума само за мен, а за всички българи. Изглеждате ми умен човек, вместо да ни обърквате живота отдалече, наистина се върнете, имаме нужда от хора като вас. Но какво говоря, само някой безотговорен човек може да измисли такова нещо!

Виновникът за бъркотията не й обърна внимание и пак се обърна към мен: — Впрочем как се разбрахте с QOP-а? Добре, пробили сте защитата — свалям ви шапка, но аз формирах целевата му матрица на български език, а не вярвам вие да го говорите. Или хубавата госпожица ви е превеждала?

Не ми хареса отношението му към Деси и реших да играя на нейна страна.

— Напротив, общувахме си на английски.

— Не разбирам…

— Ще ви кажа какво е станало — намеси се Деси. — Компютърът ви е решил, че като работи само на български, има много ограничено поле на действие.

Изненадах се от досетливостта й.

— Точно така, изградил си е секции за всички световни езици — потвърдих аз.

— А това май ви обърква плановете, защото сега търси партньори по целия свят и колкото да задържа българите тук, толкова и ще ги разпилява — добави Деси.

— По дяволите!

Реших, че сега е моментът да го довърша.

— И онова хитро приспособление, дето крие преноса на информация, колко ли гугобайта са минали през него? Като се разкрие цялата история, цял живот ще плащате за пиратския трансфер, той няма да ви се размине само с порицание. Освен това вашият сводник е бърникал из защитените бази данни с лична информация, и не вярвам българските власти да ви поздравят за това…

Мъжът почна да си хапе устните.

— Майната ви, убедихте ме. Да прекратя изпълнението на програмата, само това ли искате? И няма да разгласявате какво сте открили?

До този момент си мислех, че помагам за журналистическо разследване, но сега изведнъж ми просветна, че Деси нищо няма да публикува.

— Имате думата ми.

— И аз ще си мълча — добави Деси.

Той въздъхна: — Още сега ще го откача от мрежата. А вие, мистър, ми се обадете някой път, ще ми е интересно да поговорим.

— Вярваш ли му? — попита Деси, когато свършихме разговора.

— Изглежда ми сериозен човек.

— А на мен ми се струва, че е абсолютно безскрупулен тип!

— Щом те е страх, че няма да си прекрати програмата, ще продължа да дебне модема му и ако отново закачи QOP-а си, веднага ще разберем.

Страховете й се оказаха напразни.

А Любомир Иванов удържа на думата си не само в този случай — две години по-късно, като защити и третия си докторат — по философия, той се върна окончателно в България и скоро след това получих от него и Деси сватбена покана. През това време успя да вдигне голям шум със статиите си за необходимостта от усъвършенстване на начина, по който се въвеждат основните инструкции в квазиорганичните целеви матрици. Така се появи моралният императив^[1], който окончателно позволи на QOP-овете да минат през сенатската комисия и от лабораторни да станат търговски продукти. А като падна и ембаргото върху тях, се отприщи ИИ-лавината.

Не мина много време и в мрежата всички адреси за запознанства се обзаведоха с квазиорганични мозъци, защото според психолозите тяхното посредничество се приемало по-добре от човешкото. Не се учудих, когато Любо и Деси се похвалиха, че са учредили фондация за семейно планиране и са създали първия официален QOP-адрес за запознанства в България. По този повод тя ми цитира една от многобройните български поговорки — „Шило в торба не стои“, а той ми обясни какви защити е създал, за да не се повтори провалът му от първия опит.23[???]

Последно бях в България преди десетина години и с удовлетворение видях една съвсем прилична европейска страна от средна ръка, чиито хора бяха запазили в характера си много от ония симпатични странности, които така ме впечатлиха при първото ми посещение. А неотдавна Любо и Деси ми се обадиха, че броячът на тяхната електронна кантора за запознанства „чукнал“ милионното семейство и по сметките им поне една трета от прираста на населението — към два милиона за последните шейсет години — бил „от тях“. Получих и благодарствена грамота от тяхната фондация и трябва да призная, че тя ме развълнува повече от която и да било от Нобеловите ми награди.