Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (44)

42.

После… после видяхме, че воините-григори от стените слязоха и се събраха с тези, които обсаждаха вътрешното укрепление на замъка. Прегрупираха се, наредиха се в три карета и тръгнаха срещу нас.

Не ни оставаше нищо друго, освен да се построим в боен ред и ние — трийсетина алпи и йореги и около сто и петдесет шаркани и самодиви. Силите бяха неравни — те ни превъзхождаха в сила, опит и умения.

Аз… аз се надявах, че когато се сблъскаме, тия от Забранения замък ще направят излаз и ще ги ударят в гръб.

Лъжа. Въобще не се надявах на това. Знаех, че нещо ще се случи. Знаех, че край мен, край нас, наоколо стои голяма Сила и ще ми помогне. Щом в Тунай ми дадоха рамо… Защото само идиот би сметнал, че алп Барис е бил случайно там.

Усещах. Може би въздухът пукаше от Сила?… Или миришеше прекалено много на чужда кръв? Или Луната грееше така, че чак топлеше?… Кой от великите алпи бе тук?

Не знаех.

Но не се учудих, когато петдесетина непознати алпи разбутаха редиците и излязоха отпред. Държаха в ръцете си лъкове, а на гърба им стърчаха колчани, пълни със стрели. Не какви да е стрели. Стрелите на алп Хурса. Те са особени. Една стрела — една смърт.

И алпите бяха особени. Всеки алп е и войник. Обаче има едни, които са само войници. Бойците на великия алп Барин. Алпът-вълк. И неговите бойци са вълци. Когато открием нов свят, Тангра праща там първо вълците на Барин.

Те бяха. Млади, силни, зли. С много белези от рани. А какви следи от войната личаха в аурите им…

Ако имаше някой, който да застане като равен срещу равен на воините — григори, това бяха вълците на Барин.

Опънаха лъковете. Светкавици раздраха лунния сумрак. Стрелите на Хурса^[47] — така летят и така светят. И когато се забият някъде, се чува пукот. И гръдта, ръката, крака — там, където улучат, разцъфва в страшна рана. Ахкания, викове. Писъци.

А жестоките стрелци отново опънаха тетивата на кривите си лъкове.

Вратите на Забранения замък се отвориха и оттам се изсипаха и застанаха в тъмно каре защитниците му.

И сред болката и писъците, избухнали от втория рой стрели, се извиси вик като стон:

— Мир!…