Андрея Илиев
Реваншът на Тангра (121)

119.

— Чакар, мисля, че съм бременна.

— Знам.

— Знаеш?

— Да.

Омекна. Сигурно заради топлата теменужена вечер.

— Чакар… искам да имам дъщеря.

Нищо ново под слънцето. Всяка самодива мечтае за женско — мъжкото не се тачи в техния свят. Е, ако е шаркан… Обаче нейното не е.

— Инак… Нали знаеш?

Знам. Продават го в някой от световете… Внезапно гласът й се втвърдява. Елмаз.

— Момче ще е. Нали?

Мълча.

— Ще отида с Делян в света Земя. И ще остана с него.

Мечти, мечти…

— Имало е такива случаи.

Говори троснато. Сякаш й противореча. А аз си мълча. И гледам навсякъде другаде, но не и към лицето й. Макар че мога. Да кимам. Да лъжа. Да се съгласявам. Да я заблуждавам.

Мога. Но не искам.

Сигурно заради топлата теменужена вечер.