Лайза Хел
Брайън (5)

V

Брайън въздъхна дълбоко от свежия, напоен с аромат на портокалов цвят въздух и се загледа в океана. Далеч на хоризонта се белееха платната на две малки лодки, които бавно се приближаваха.

На таблата до чашата му с кафе бе положен новият брой на „Маями Хералд“ и, докато похапваше печени филийки, той запрелиства страниците на всекидневника. Едно от заглавията привлече вниманието му.

„Хиляди се отправят към блатата, за да вземат участие в залагането на бинго. Индианците семиноли залагат на едро!“

Зачете се внимателно в статията.

„От началото на седмицата автобуси от цяла Америка се отправят към блатото «Биг Сайпръс» през Тенеси, Мисисипи и Каролина, за да вземат участие в съботната игра бинго в индианския резерват във Флорида. На седемнайсет мили северно от «Алигатор Али», покрай ливадите за добитък, които Семинолите използват, води широко, асфалтирано шосе до огромен паркинг. Там вече е подготвено халето с размер на самолетен хангар. В него ще се проведе играта за милиони! Организацията и провеждането на тази популярна игра е последният опит на индианците Семиноли да се възползват от поземлената си собственост. В резервата «Евърглейдс» Семинолите не са подвластни на федералните закони за провеждането на играта, така че може да се очаква, че някои от правилата й могат да се заобиколят.

Предполага се, че над двеста автобуса от Америка, Канада и Англия ще пристигнат, без да се броят личните превозни средства. Филис Романо, официалната говорителка на индианците Семиноли, увери нашия репортер, че от играта Семинолите очакват големи приходи. От над петстотинте работници в халето около шейсет и пет процента са индианци Семиноли.“

Брайън отпусна вестника и се загледа замечтано в далечината. „Дали между тези шейсет и пет процента персонал няма да е и малката индианка, която срещнахме на магистралата?“

Една силна ръка легна на рамото му и той трепна.

— Потънали сме в мисли, а? — усмихна се Мери Лу, свежа и отпочинала.

— Добро утро, Мери Лу — поздрави я Брайън и се надигна от стола.

— Хайде, не бъди толкова официален. В какво се беше задълбочил?

— А, да, току-що прочетох тази статия в „Маями Хералд“, ето тук… — той й подаде вестника през масата. — Интересувам се от живота на индианците в Америка. Те са така… невидими, бих казал, че не се знае почти нищо за тях. Как успяват да преживеят? Как отглеждат и възпитават децата си? Придържат ли се все още към старите си нрави и обичаи? Макар че живеем на една и съща земя, те са ни толкова чужди — като същества от друга планета.

Мери Лу се зачете, поклащайки замислено глава.

— Понякога наистина са ни чужди — върна му вестника и продължи: — В момента изглежда като че ли им се обръща по-голямо внимание… Трябва да са си намерили способен мениджър. Защо не спреш по обратния път и да видиш суетнята около играта? Нали така и така минавате през резервата?

— Ще помисля за това — обеща Брайън.

Тя смени темата.

— Къде е Присцила? Още ли не се е събудила поспаланката? Жалко, исках да изиграя партия тенис с нея. Тя играе отлично, знаеш ли?

— Да, разбира се. Откакто сме се запознали, ми разказва за това всеки ден.

— И откога се познавате?

Той се усмихна леко смутен.

— Не бих могъл да кажа съвсем точно.

Мери Лу се отпусна в бялото си плетено кресло и притвори очи.

— Присцила със сигурност ще си спомни — рече замислено. — Тя винаги помни такива неща. Още един въпрос, ако позволиш. Какво всъщност знаеш за Присцила? Доколко я познаваш?

Брайън я погледна подозрително.

— Как да разбирам въпроса ти?

— Не се ли изразих достатъчно ясно? — Мери Лу му хвърли остър поглед. — Със сигурност ще искаш да знаеш нещо за нея, щом ще се жениш, нали?

— Да, разбира се, аз… чакай, ти приятелка на Присцила ли си, или не? И какво искаш да изкопчиш от мен, нещо, с което да й навредиш ли?

— В никакъв случай — отвърна Мери Лу и се изправи на стола си. — Разбира се, че съм нейна приятелка, Брайън. Познавам предимствата й така, както познавам недостатъците й. Но бракът не е ли значително по-сериозна стъпка, отколкото приятелството между две млади момичета? Когато аз реша да се омъжа, дано да не е толкова скоро, бъдещият ми съпруг ще бъде подложен на най-сериозния кръстосан разпит на този свят. Едва тогава бих могла да му се доверя. Обичам много Присцила, а и ти ми харесваш, но бих искала да те попитам още веднъж: какво знаеш за нея и доколко я познаваш?

Брайън изглеждаше нещастен и смутен.

Тя спонтанно посегна и положи длан на ръката му.

— Не бих искала да те нараня, повярвай ми. Наистина не знаех, че и ти самият не си сигурен — изправи се енергично. — Приключи ли със закуската? Какво предпочиташ — да изчакаш тук Присцила, или да изиграеш една игра тенис?

— Добре, щом искаш да опиташ с мен!

— Защо не? Играеш ли добре?

— Ами, гола вода съм. Просто ми липсва време да се упражнявам.

Брайън стана и погледна колебливо към вилата.

— Всъщност, май по-добре е да видя, какво става с Присцила.

— Ще те изчакам на корта. И ако тя все още спи, съветвам те да не я закачаш. От личен опит знам — много й е неприятно да я будят.

 

 

Когато влезе в спалнята, бъдещата му годеница спеше дълбоко в разхвърляното легло. Пълните й устни бяха разтворени, беше забравила да си свали грима и тъмните й сенки се бяха размазали по страните й, смесени с туш за мигли. Тясната й рокля се бе запретнала до талията, по чорапите й се бяха пуснали бримки. „Очевидно е била толкова пияна, че не е била в състояние да се съблече и да вземе душ“ — помисли си.

Наблюдаваше с лека погнуса. Присцила простена и се опита да се обърне, оплитайки се в роклята си като в усмирителна риза. Брайън я съжали и се опита да й смъкне роклята и чорапите, които очевидно й причиняваха неприятни усещания. Внимателните му движения обаче нарушиха неспокойния й сън и тя се събуди.

— Какво ме правиш? — запита дрезгаво и се прозя. — Играеш ли си с мен? И къде съм изобщо? — огледа се наоколо и вдигна длан към челото си. — О, така ми тежи главата… много ли пих вчера? Брайън, скъпи, прегърни ме!

Полуразсъблечена, Присцила се надигна и преплете ръце зад гърба му. От нея се носеше толкова силен дъх на алкохол, че той отвратен се отдръпна, опитвайки се да се откопчи. Но тя нямаше намерение да го изпуска, напротив — хватката й се стегна.

— Няма да ме оставиш сама, нали, скъпи? — запелтечи глезливо.

Брайън се предаде и се отпусна до нея.

— Трябва да вземеш една вана, съкровище — посъветва я той и погали голото й рамо. — След това ще се почувстваш значително по-добре. Днес имаме толкова много неща за уреждане, искам да си свежа и бодра. След като се изкъпеш, ще получиш една огромна закуска, може би дори с любимите ти тексаски специалитети с топено масло…

Присцила го прекъсна.

— Не говори за ядене, Брайън, само не ми говори за ядене! — изкриви лице в гримаса. — Виж, една студена бира ще ми свърши добра работа, ще се погрижиш ли за една бира?

Той понечи да стане, но Присцила все още не го пускаше.

— Не толкова бързо, малкият ми — прошепна. — Защо не ме доразсъблечеш? Имаш такива хубави и хладни ръце, погали ме с ръцете си, Брайън, погали ме навсякъде.

Притисна се плътно към него с цялото си тяло и от допира на малкия й, твърд бюст Брайън усети, как го обхваща възбуда. Розовите зърна на гърдите й бяха остри, набъбнали и той лакомо ги пое в устните си. Присцила започна да стене и заизвива ритмично ханша си.

— Не мога да чакам… — промълви тя трескаво. — Вземи ме, Брайън, вземи ме по-бързо!

Неспособен да устои на надигащото се желание, Брайън легна върху нея, провря ръце под гърба й, притегляйки я към себе си. Присцила издаде тих, радостен вопъл и разтвори широко бедра, за да приеме мощния му, страстен тласък, с който той нахлу дълбоко в нея…

След като свършиха, тя се претърколи настрана като лениво коте и моментално заспа отново. Брайън издърпа копринения чаршаф върху голото й тяло и се запъти унило към банята. „Сексуалният й апетит не е изветрял дори след обилното напояване с алкохол. Може би това е единственото, което се върти в хубавата й главица. Секс… жаждата й за него и стремежът и да събуди ответна реакция у всяко мъжко същество. Всеки мъж е добър за нея, щом може да задоволи хищната й утроба.“ Загледа отчаяно изражението си в огледалото. Не знаеше какво да предприеме оттук нататък.

 

 

В ранния следобед Мери Лу започна съвсем неприкрито да ги подканва да побързат.

— Все още не сте тръгнали? — установи тя повторно, поглеждайки към кованата желязна врата на градината.

Брайън и Присцила се бяха излегнали на удобните, меки шезлонги и се печаха на слънце.

— Но защо си толкова нервна? — Присцила загледа неразбиращо приятелката си. — Хайде Лу, ела, седни за малко при нас.

— Нямам време — отвърна тя и отскубна червения цвят на един разкошно разцъфтял гераниум. — Моля да ме извините, че ви съветвам какво да правите, но ми се струва, че и вие двамата нямате много време. Нали Брайън вчера каза, че трябвало да си купите годежни пръстени? За това е необходимо време, в края на краищата не купувате банани! А тази вечер… тази вечер сигурно ще излизаме, а доколкото те познавам, Присцила, и знам колко време отделяш да се облечеш…

Присцила прекара пиличка по нокътя на палеца си и се прозя широко.

— Престани, Лу! Отегчаваш ме! Напомняш ми за моя досаден баща, който винаги ме наставлява: „Присцила, направи това, Присцила, направи онова!“ — погледна въпросително Брайън. — Какво мислиш, съкровище, дали да не изоставим лошата Лу и да си направим разходката из града сами?

Зад гърба й Мери Лу му направи предупредителен знак и му намигна съзаклятнически. Очевидно беше планирала нещо и искаше да ги отпрати от къщата колкото се може по-скоро.

След тенис мача с нея той се бе умълчал. Искаше му се да поговори с Присцила, но не знаеше откъде да започне. Тя не подозираше нищо. Не можеше така изведнъж да развали приятното й настроение. Пък и какво щеше да й каже? Че внезапно са го налегнали съмнения за съвместното им бъдеще? Можеше добре да си представи реакцията й — истеричен смях или гневно избухване, а и двете му действаха съкрушаващо на нервите.

— Добре, Мери Лу, убеди ни, тръгваме! — рече най-сетне и се изправи.

Присцила му подаде ръката си с току-що лакираните нокти, за да й помогне да стане.

— Вече е три часа, наистина трябва да направим покупките си.

Тя за момент се поколеба нерешително на терасата.

— А какво става с изненадата ни? — запита любопитно. — Беше ни обещала изненада за днес, Лу. Нали не си забравила?

Мери Лу се опита да се шмугне безмълвно в салона, но Присцила повтори високо и настойчиво.

— Чакам изненадата си, искам си изненадата!

— Вече е късно… изненадата се отлага — отвърна Мери и погледна над главата й към отворената врата на градината.

В този миг през нея премина първият от колоната автомобили, поели нагоре към вилата. Тя натисна Присцила и Брайън отново в шезлонгите им и замаха с две ръце на пристигащите.

Очите на Присцила се разтвориха широко.

— Това е невероятно! Невъзможно е… Господи, ще се побъркам, ще умра!

Колите бяха спрели и цяла тълпа усмихващи се млади хора се изсипаха от тях и се заизкачваха по стъпалата към терасата. Присцила нададе радостен вик и се втурна да ги посрещне, а те я наобиколиха и за миг я вдигнаха във въздуха.

Брайън я виждаше как се смее, как маха, опирайки се върху главите на мъжете под нея, после тя изчезна от погледа му.

Няколко хубави момичета наобиколиха Мери Лу, която ги запрегръща една след друга. Тълпата се разпръсна и Присцила, раздърпана и сияеща от радост, се впусна с широко отворени обятия към нея.

— О, Лу, как успя… каква радост е да ги видя… и всички, всички ли са тук? — запита тя и се вгледа в младежите, които се бяха събрали в широк полукръг наоколо. — Филип, Агнеса, Марвин, Алфредо, Сибил, Марсел, Анита — ето, спомням си имената ви, чакай, чакай, сега ще изброя и останалите.

Притичваше от един към друг и се вглеждаше в красивите им, млади лица.

— Как е съумяла Мери Лу да ви събере всичките заедно? От Англия, Франция, Швейцария, теб Алфредо от Испания — нали не греша? Ох, чудесният ни, пълен съюз от интерната… училищният ни клуб от Швейцария! — обърна се тя сега към Брайън, който бе останал малко настрана от суетнята.

Хвана го за ръката.

— Това е годеникът ми Брайън Уйлямс. А това са приятелите ми от интерната. Цяла една година сме минавали през огън и вода заедно, забавлявали сме се като никога другаде! Нали така, деца?

Те кимнаха утвърдително.

— Добре, а сега се настанете удобно — Мери Лу подбра групата пред себе си и с усмивки и глъч те се пръснаха из обширния салон.