Гейл Дъглас
Кейси (7)

VII

— Кейси! Какво правиш тук по това време?

Тя вдигна стреснато глава. На вратата на наборния цех стоеше Алекс, последните зари на залязващото слънце очертаваха строгия му силует. Минаваше шест и половина, в редакцията нямаше никого. Той също не трябваше да бъде тук, тъй като имаше предвидена вечеря с клиент.

Приглади с длан рекламния текст върху картонената подложка и се опита да си придаде спокоен и безгрижен вид. Беше я подвел, може би нарочно. Беше се върнал точно навреме, за да я хване, че нарушава даденото обещание да не стои след работно време. Сама си беше виновна.

— Какво правя ли? Искам да взема малко аванс за следващата седмица. Но както разбирам, няма да успея. По-скоро ще трябва отново да изслушам цяла лекция за това, че не трябва да оставам след работа, а после ще ми бъде заповядано да се омета оттук.

— Възхитително точно разсъждение. Нямам какво да прибавя.

С три крачки Алекс преодоля разстоянието помежду им и я хвана за ръцете. Имаше намерение да я издърпа от мястото й и да я изведе навън. Но когато видя как тя в знак на съпротива вплете ходилата си в краката на стола, моментално промени тактиката: наведе се, обгърна плещите й с една ръка, а другата пъхна под колената, вдигна я и я понесе към вратата.

Изненадана, в първия момент Кейси инстинктивно обви ръце около шията му, а после започна да се смее.

— Няма да можеш да ме носиш до вкъщи! Твърде тежка съм.

Той спря изведнъж, като че ли шокиран от съзнанието за това, което току-що бе извършил. Тънката нишка на самообладанието, крепяла го през последната седмица, се бе скъсала.

— Никак не си тежка. Само че не знам дали искам да те занеса дотам. О, Господи! — простена тихо. — Какво ми става! Не мога и за миг дори да остана насаме с теб, без да си изгубя ума! Извини ме!

Очите й заизпускаха гневни искри. Алекс се канеше да я пусне да стъпи на пода. Отново я изоставяше, след като я бе подлудил и бе събудил чувствеността й! Просто щеше да я погали по главата и да я отпрати вкъщи.

„А, не! Този път — не!“ — реши спонтанно.

— Дяволите да те вземат, Алекс Маклийн! — зашепна горещо. — Не можеш да ми причиниш това!

Притегли с длани главата му към себе си и впи устни в неговите.

За миг той остана неподвижен, сякаш възнамеряваше да се противопостави на неочакваната атака, след това силно я притисна към гърдите си. Кейси прокара напред-назад връхчето на езика си по устните му и те се разтвориха. Подразни вътрешната им влажна страна, промъкна се по-дълбоко, вкусвайки познатата пареща сладост и в самозабрава опипваше и изпиваше меката и топлина.

Постепенно съпротивата на Алекс премина в ентусиазирано участие. Неговият език намери пролука между устните й. Без да разхлабва прегръдката си, той тръгна бързо към фоайето. Омаяна от изненада и удоволствие, Кейс се сгуши в топлата вдлъбнатина на шията му и започна да целува пулсиращата кожа. Развърза вратовръзката ми разтвори ризата, за да провре ръка под нея. С пръстите си усети приятната копринена мекота на косъмчетата по гърдите му. Твърдите му зърна веднага реагираха на допира й. Чуваше задъханото му дишане, но знаеше, че не е от усилието да я носи.

Алекс изкачи стъпалата до апартамента си бързо и леко, сякаш не носеше нищо. Вратата не беше заключена. Той влезе и я затвори с крак.

Този път Кейси нямаше време да оглежда мебелите. Виждаше само и единствено Алекс. Когато почувства, че я поставя на леглото, нищо друго вече нямаше значение, освен това, че той я обсипваше с целувки, докато ръцете му сръчно я събличаха. Помисли си, че ще е справедлив и тя да направи същото с него. Дрехи се разлетяха във, всички посоки и падаха навсякъде по пода. Целуваха се ожесточено, ласките им ставаха все по-нетърпеливи и властни, прошепнатите слова — настойчиви, подканващи. Алекс искаше да намали темпото. Цяла седмица се бе блъскал като хваната в капан лисица, търсейки най-различни претексти, за да стои по-далеч от изкушението. Сега, когато вече се бе предал, когато бе приел неизбежно то, му се струваше безсмислено и напълно ненужно да бърза. Но желанието напираше в него като отприщени води на срутващ се язовир, защото Кейси се извиваше сладострастно отдолу и предизвикваше болезнен туптеж слабините му, неистов копнеж да проникне в нея и да усети как топлата й плът обвива члена му.

Опита се да запази самообладание, за да се наслади по-дълго на мига, на всичко, което тя можеше да му да де, да има достатъчно време да я накара да изпадне в екстаз до самозабрава.

— По-бавно, скъпа — успя да прошепне тихо.

Но тя вече го милваше така, че беше на път да загуби и последната капчица самоконтрол.

— Спри! По-бавно — повтори той.

Тя обаче си знаеше своето и продължаваше да го влудява. Тогава Алекс сграбчи китките на двете й ръце и като ги прикова над главата й, потърка буза в нежната кожа на гърдите й, мълвейки дрезгаво:

— Имаме много време, скъпа. Вече не мога да ти избягам, както и ти на мен. Остави ме да те обичам както, трябва.

— Достатъчно дълго бях търпелива! — извика Кейси и с отчаян напън освободи ръцете си. Вплете пръсти в тъмната му коса, изви се и поднесе към устните му наедрялото зърно на едната си гърда. Потръпна, като усети езикът му да го обвива с огнена ласка. — О, Алекс, толкова е хубаво! Страхотно хубаво! Люби ме, моля те! Люби ме веднага!

Цялото й тяло се надигаше и спускаше като морска вълна. Той я погледна с нямо възхищение. Какъв жарък темперамент! Нещо странно се раждаше в гърдите му — нещо, което никога досега не бе изпитвал, нещо, за което дори не е знаел, че му липсва, и което откриваше едва сега, когато то изцяло го завладяваше. Беше някакво разтърсващо чувство за притежание на жизненоважно, изпълващо със смисъл по-нататъшното му съществувание същество. И това същество беше Кейси. Тя му се предлагаше тъй естествено, всецяло и открито, както въздухът и водата за всеки жив организъм.

И тогава разбра, че напълно контролира положението. Каквото и да му струваше, щеше да я накара да изпита цялото удоволствие, което бе в състояние да й даде. Хвана отново китките й и ги притисна към леглото, също както първия път.

— Казах ти да не бързаш — промълви нежно и се приведе над другата гърда, останала досега пренебрегната от ласките му. — Сега ще правиш това, което аз ще ти кажа. Ще видиш, че повече ще ти хареса.

Твърдата решителност в гласа му я накара да го погледне продължително. Накрая кимна леко:

— О’кей, шефе.

Алекс свали ръцете си и ги плъзна по изящно оформеното й тяло. С вещината на скулптор извайваше всяка негова форма и извивка. Устните му я хипнотизираха, докато пърхаха леко по лицето и по затворените й клепачи. Езикът му, подобно на нагорещено жигосващо желязо, търсеше и безпогрешно намираше тайните местенца на неподозирана чувственост. Нямаше нито миг пощада. Отказваше да й спести дори най-малкото телесно удоволствие. Принуди я сама да открие своята еротична същност и докрай да й се наслади.

Едва когато сметна, че е напълно готова и преляла от желание, й позволи да го милва по раменете и шията, по изпъкналите мускули на ръцете и бедрата. Бавно се отпусна с цялата си дължина върху тялото й и пъхна ръце под нея. В отговор тя обви с дългите си крака талията му, разтваряйки бедра.

— Сега ли? — прошепна с глас, изразяващ едновременно покорство и настойчивост.

Алекс изчака достатъчно дълго, за да запомни завинаги този чуден миг. После повдигна задните й части и кимна:

— Сега!

От устата на Кейси се изтръгна радостна въздишка, която мигом премина в сладостен стон, защото той проникна за пръв път дълбоко в нея. Спря за малко, но тя стегна бедра и нетърпеливо го подкани да продължи. Устните й не спираха да обсипват с целувки лицето, шията и гърдите му.

Той се задвижи внимателно, като постепенно ускоряваше темпото на тласъците си. Кейси с мъка се удържаше да спазва неговия ритъм.

— Алекс! — извика, когато той я докара до такава степен на възбуда, каквато тя дори не си представяше, че може да се достигне. — О, Господи, Алекс! Невероятно е!…

— С теб съм, скъпа — простена той. — Тук съм, мила. Няма да те пусна. Тук съм.

И продължи да й нашепва мили слова, карайки я да се чувства обичана и закриляна.

Изведнъж слетите им тела се замятаха в луд ритъм, почувстваха изблик на дълго събирана енергия, която заплашваше да експлодира. Алекс запечата устата й с изпепеляваща целувка, заглушавайки вика й, и в последвалия сюблимен момент двамата бяха едно цяло.

Кейси се сгуши в блажена изнемога върху широките му силни гърди, вплела крака в неговите. Той се бе подпрял на възглавниците, изправени до полираната табла на леглото.

— Ти беше прав — измърмори тя с полузатворени очи. — Послушах те и признавам, че много ми хареса.

Алекс се засмя гърлено, доволен от себе си, от нея и от този главозамайващ миг от живота си. Играеше си с една къдрица от разбърканата й коса, после помилва с опакото на дланта си зачервената й буза.

— Да приемем, че си научила урока си — подразни я шеговито. — Тъй като си много импулсивна, поривиста и нетърпелива, имаш нужда от една здрава ръка, която да те направлява.

— Тази ми се струва подходяща — влезе в тона му тя и докосна с устни пръстите му.

— А какво ще кажеш за другата? — Алекс плъзна свободната си ръка между полуотворените й бедра и нежно замилва с немирни пръсти овлажненото изпъкнало венерино хълмче, проправи си път между къдравите косъмчета към пролуката в подножието му.

Кейси издаде слаб безпомощен вик и се сгърчи в сладостен спазъм.

— Ще кажа, че е много по-лошо. Всъщност… тя е направо безсрамна!

— Тогава да опитаме с друго!

С рязко движение той я повдигна и я извъртя така, че тя се озова разкрачена върху бедрата му и усети твърдия допир на отново еректиралия пенис в най-интимното си местенце. Изгледа го шокирана, невярваща, че е в състояние да бъде готов за любов толкова скоро след зашеметяващия оргазъм от преди минута.

— Така по-добре ли е? — попита той и протегна ръце към гърдите й, които сякаш се разляха в широките му длани.

— Чудесно е! — едва успя да изрече Кейси, изви тялото си назад и отметна глава, попадайки отново в плен на невероятното чувство да го усеща как мощно навлиза вътре в нея и я изпълва цялата.

— Този път не чакай разрешение — каза Алекс. — Вече си получи урока по търпение. Сега просто си вземи това, което искаш, по твой начин. Каквото искаш и както го искаш. Този път ти си шефът.

О, тя много добре знаеше какво иска и как го иска! Повдигна таза си, после бавно се отпусна надолу, поглъщайки го все по-дълбоко и по-дълбоко, докато го почувства напълно в нейна власт, и тогава започна да се движи, налагайки му своя ритъм. Яздеше го буйно и необуздано, пришпорваше го неумолимо така, сякаш тялото му бе създадено само за нейна наслада. От широко отворената й уста се изтръгваха накъсани стонове на неописуем възторг, а чудно безсрамните ръце на Алекс продължаваха своята тайнствена магия върху пламтящото й тяло.

Часове по-късно Кейси се бе изтегнала върху възглавницата, преситена и задоволена. Никога досега не се бе, чувствала толкова добре. Не познаваше състоянието на жена, утолила докрай сексуалния си глад.

Въздъхна дълбоко, когато чу Алекс да отнася остатъците от вечерята им в кухнята. Той не преставаше да я изненадва. Като знаеше, че се храни изключително навън — в ресторанти и в клубове, — не очакваше кой знае какво, когато му предложи да потърси в хладилника нещо за ядене. Остана слисана при вида на отрупания поднос, който донесе. Имаше топъл хрупкав хляб, студено пиле на грил, сирене, плодове и бутилка бяло вино. В отговор на смаяния й поглед той се засмя:

— Както виждаш, добре се грижа за себе си!

Но тъй като тя категорично отказа да му повярва, накрая си призна, че е купил специално всичко това следобед, защото е имал намерение да я покани на вечеря. Премълча факта, че не беше сигурен дали наистина щеше да го направи, защото дори и по време на покупките се бореше със съмненията си.

Кейси почувства прилив на необичайна топлина в стомаха си и дълго време не знаеше какво да каже. После потърси спасение в нападението:

— Значи, ако трябва да бъдем точни, ти си този, който прояви припряност и нетърпение, като ме грабна на ръце в цеха! Не си могъл да дочакаш да ме поканиш по нормалния начин, а ме понесе като военна плячка към леглото си!

Алекс със смях я притисна в обятията си, но веднага след това се намръщи и сериозно каза:

— Благодаря ти, че ме напомни, като каза военна плячка. Трябва да поговорим по един въпрос, Кейси Макинтайър. И по-точно — аз ще говоря, а ти само ще ме слушаш. Да започнем от това, че те изнесох на ръце от наборния цех. Направих го, защото нямаш работа там в извънработно време. Още повече, че нарушаваше изричната ми забрана!

— Налагаше се! — защити се веднага тя. — Исках да съм сигурна, че няма да забравя схемата за макета на последващия брой…

— Замълчи, Кейси! Какво да направя, за да те убедя? — в гласа му се промъкнаха нотки на безсилие. — Как да ти втълпя в дебелата глава, че докато си сама в редакцията, някой може да се вмъкне и да ти причини зло? Нали видя, че за оформлението ти е необходима само една сутрин?

— Да, но когато ти си до мен. Забрави ли, че в събота трябва да си на конференцията на издателите в Сиатъл? Това значи, че утре сутрин ще отлетиш.

Алекс видимо се смути.

— Откъде си разбрала? И защо си помислила, че ще те изоставя ей така, без да те предупредя? Не се налага непременно да присъствам на официалния обяд в петък, затова реших да летя в един часа следобед. Сутринта съм тук. Няма нужда да работиш извънредно!

— Аз… не знаех това. Трябваше да ми кажеш. Изглажда си свикнал само да даваш нареждания, без да обясняваш мотивите си за това. Нямаш ли ми доверие?

— Не е така, Кейси! Но може би си права — трябва да се науча да споделям плановете си с някого другиго. Извинението ми е, че досега нямаше такъв човек.

Кейси наведе глава и се изчерви. Бореше се с противоречивите си чувства. От една страна, беше радостна от признанието му, че значи много за него. Радостна беше от това, че щеше да бъде до нея още половин ден — най-важния. Но от друга — знаеше, че много щеше да й липсва през уикенда. А това беше нещо ново в живота й.

За пръв път сред еуфорията на последните няколко часа в съзнанието й проникна тази отрезвяваща мисъл. Щом толкова болезнено възприемаше краткото му отсъствие, значи започваше да губи независимостта си!

Докато го чакаше да се върне от кухнята, премисляше важността на случилото се. Как се стигна дотам, че сдържаната Кейси Макинтайър за по-малко от седмица се хвърли на врата на един почти непознат мъж? Нещо повече — беше изоставила всички задръжки, всички предпазни механизми. А най-парадоксалното беше, че Алекс бе направил всичко възможно да я спре. Господи! Това беше лудост! Тя направо го прелъсти!

Не можеше да се познае. Това ли прави любовта на хората?

Алекс влезе в спалнята и бързо се пъхна в леглото до нея. Прегърна я крепко и започна да я целува по лицето.

— Алекс… — започна тя несигурно. — Имам чувството, че… до известна степен те изнудих да се любиш с мен. Знам, че ти не искаше да го допуснеш.

— Аз го исках, много го исках — отвърна той, — но възнамерявах да го избегна, истина е.

Кейси с притаен дъх чакаше да продължи, но това не стана. Тогава отпаднало попита:

— Сигурно съм ти създала големи усложнения?

— Усложнения е меко казано — скръсти ръце зад тила си Алекс. — Ти преобърна надолу с главата целия ми живот. Накара ме да преосмисля всичко, което съм изграждал толкова години наред.

— О, Алекс, много съжалявам! Не съм искала да намесвам в личния ти живот…

— Няма друга жена, ако намекваш за това.

От плещите й се стовари огромна тежест.

— Всъщност, точно това имах предвид. Не знаех дали… А и не посмях да те попитам…

— Милото ми момиче! Ела насам.

— Не изпълнявам заповеди в леглото!

— Колко бързо забравяме — измърмори той и я придърпа към себе си.

— Алекс… Ако се боиш, че случилото се сега с нас е начало на нещо по-сериозно…

— Боя се, че е точно така.

— В такъв случай го забрави — горчиво довърши тя.