Гейл Дъглас
Кейси (4)

IV

— Предполагам, жена ти вече се е убедила, че да основеш своя собствена верига от вестници не е проява на безотговорност — успя да произнесе с усилие.

Все още не можеше да се отърси от внезапния шок при това негово съобщение. Нито за миг не си бе помисляла, че Алекс може да е женен. Не забеляза въпросителния му поглед и продължи малко по-уверено:

— В края на краищата, дори и да имаш някакви проблеми в момента, безспорен е фактът, че си успял.

Гласът й все пак леко трепереше, а в погледа й Алекс забеляза болка и разочарование. Съжали, че бе изтървал неуместната реплика за брака си. Късно се сети, че тя сигурно не знаеше за развода му, който бе предмет на разисквания в цял Ванкувър месеци наред.

— Нямам представа какво мисли за това бившата ми съпруга — натърти умишлено. — Бет се омъжи повторни и сега живее в Калифорния.

По лицето на Кейси се изписа облекчение, примесено със съчувствие.

— Бракът ти се е разпаднал, защото си искал да основеш свой собствен вестник?

— О, не, разбира се. Разпадна се, главно защото никога не трябваше да бъде сключван. Беше голяма грешка от страна и на двама ни. Всеки е виждал в другия онова, което е искал да види, а не това, което е в действителност. А да си призная, и аз не се оказах добър съпруг. Имам склонност да мисля и действам така, като че ли съм сам, а не с друг човек, чието мнение може да има някаква стойност.

Тя тихо се засмя.

— Много добре разбирам какво искаш да кажеш.

— Защо, и ти ли си преживяла подобно нещо?

— Самата аз съм такава. Имала съм по-голям късмет от тебе, защото го осъзнах, преди да се стигне до олтара.

Разказа му набързо за годежа си с Доналд Гленуд.

— Не знам, Алекс, може би независимостта и запазването на индивидуалността са рисковете на професията ни. Вероятно ябълката на раздора между теб и жена ти е била невъзможността ти да се откъснеш от ежечасния, ежеминутен вихрен бяг подир събитията, денонощното напрежение и неспирния калейдоскоп от дати, срокове и срещи, докато в същото време тя се е притеснявала, че закъсняваш за вечеря, за уговорен прием или посещение на театър, концерт… Просто не си имал време за нормален семеен живот.

Той на свой ред се усмихна. Кейси точно бе назовала нещата, които бяха типични в такива случаи. Но имаше и още нещо, което сега не искаше да коментира.

— Така е, работата винаги е била на първо място в живота ми. Но, както и да е, отворих тази тема не за друго, а за да ти кажа, че когато започвах, жена ми беше твърдо против и се наложи да изчакам развода. Тогава останах без всякакви средства и трябваше да стартирам от абсолютната нула. При теб ще е по-различно:

Тя долови известно противоречие в думите му. Все пак той беше се съобразил с нежеланието на съпругата си и докато е бил с нея, не е поставил собствените си амбиции над всичко.

Реши, че е време да смени темата.

— Я виж, не е ли това оня кедър, за който писа многократно вестникът?

— Да, той е.

— Виждаш ли, ето един случай, в който успя да спасиш вековно дърво от унищожение и да докажеш, че журналистиката не е само лов на сензации и тъпи реклами!

— Не го спасих аз, а разтревожените граждани. При това постигнаха много повече от обикновен хуманен акт — те протестираха срещу строителната компания и служителите в кметството, които бяха допуснали нарушаване на законите за териториално устройство.

— Става дума за компанията на Доусън, нали? Същата, за която твърдиш, че трябва да бъде разследвана от съда заради подкупите, които раздава щедро наляво-надясно.

Алекс кимна утвърдително, леко развеселен.

— Вижда се, че старателно си се подготвяла за работата си в „Уикендър“. Последната ни кампания срещу Доусън беше преди около месец, преди още да постъпиш при нас.

Кейси вдигна рамене.

— Дойдох точно навреме, за да прочета за демонстрациите, отразени от всички местни вестници. Открих, че именно редакционните статии на „Уикендър“ са възбудили обществения интерес и се запознах по-подробно с тях. Всъщност кой ги написа?

— Аз — засмя се той. — Естествено, предположила си, че са на Рон.

— Да, така е. Не съм допускала, че си пишещ издател.

— Поне ми се иска да бъда такъв — измърмори Алекс, полагайки усилия да задържи ръцете си в джобовете, вместо да се пресегне и да вземе в длани красивото й лице, за да опита вкуса на съблазнителните устни.

Бяха се приближили до една строителна площадка и спряха да погледнат как върви работата.

— Струва ми се, че спокойно можеш да причислиш Доусън сред най-заклетите си врагове — отбеляза Кейси като си спомни острия тон на статиите. — Дори се чудя как така коленете ти са още здрави.

— Ако си губех времето да се притеснявам за коленете си, трябваше да си избера друга професия. Хайде да тръгваме.

Но беше закъснял с предложението си. В същия ми откъм площадката долетя басов мъжки глас, натежал от зле прикривана заплаха:

— Я виж кой е дошъл да ни посети под любимото си дърво!

Гласът принадлежеше на Вик Лъндстром, ръководител на групата строителни работници от компанията на Доусън. Едър, мускулест и с неприятно изражение на лицето, той стоеше до една маса с разтворени върху нея чертежи. Не изглеждаше по-благоразположен от последния път, когато Алекс го бе видял — деня на обществения протест срещу компанията, принудил булдозерите да спра работа за известно време.

Вик затисна с голям камък чертежите да не се разлетят от вятъра и се отправи към тях.

— Ще те помоля сега да си тръгнеш или да се върне в редакцията — прошепна тихо Алекс на Кейси. — След минутка и аз идвам.

— Защо? Какво има? — попита тя, като се намръщи при вида на още двама здравеняци, присъединили се по пътя към бригадира си. — Не ми изглеждат като комисии, която ще ти присъди награда за приноса в опазването и околната среда.

— Казах да тръгваш! Веднага!

Стресната от резкия му тон, тя отстъпи две крачки назад.

— Какво търсиш по тези места, Маклийн? — запита Лъндстром, като се спря на няколко крачки от него, широко разкрачен, с втъкнати в колана палци. — Още неприятности ли искаш да създаваш? Достатъчно мръсен номер ни погоди вече, приятелче. Спъваш работата ни.

— Защо обвиняваш мен. Вик? На теб и на хората ти се плаща на час. Какво ви притеснява, ако забавянето означава да си свършите работата както трябва? Нищо не губите.

— Чувал ли си някога за премия за предсрочно свършена работа? Скъпо ни струваш ти досега, а ако проектите на Доусън се забавят, ще ни струваш още по-скъпо, момчето ми!

— Съжалявам, приятелче — отвърна саркастично Алекс, — но докато Джими Доусън продължава да печели милионите си, нарушавайки в бързината правилата и нормите за строителство, а и ред други неща, ще правя всичко възможно да ви струвам скъпо. Мисля, че за вас ще бъде по-добре, ако отидете да работите за някой почтен инвеститор. Има ли обект на Доусън, с който да се гордеете? Докога ще търпите да получавате заповеди от един мошеник?

Очите на Лъндстром пламнаха от ярост.

— Искаш ли да знаеш какви са последните заповеди на Доусън? — озъби се той. — Джими каза да ти прекроя физиономията, ако се мернеш наоколо, и тази идея все повече ми харесва.

Тримата бавно пристъпиха напред, хилейки се многозначително, сякаш вече предчувстваха удоволствието от хрущенето на някое и друго счупено ребро. Алекс остана външно спокоен, но вътрешно се стегна и се приготви за неизбежната схватка. Молеше се само Кейси да се е отдалечила достатъчно, за да не стане свидетел на неприятната сцена.

— Хей, момчета! — прозвуча в този момент тъничкият й глас.

Четиримата спонтанно се извърнаха в посоката, откъдето дойде той. Кейси бе застанала до масата с чертежите и с любопитство ги оглеждаше. Приличаше на внезапно изникнала горска нимфа с дългите си руси къдрици, развявани на вятъра във всички посоки.

— Махнете се веднага оттам, госпожо! — изрева разгневен Лъндстром.

— Исках само да видя този камък, който използвате за тежест. Толкова е необикновен — огромен, назъбен… сигурно е много тежък?

И като им хвърли една очарователно невинна усмивка, взе камъка и отстъпи от масата.

— Ей! — извика бригадирът. — Остави го на мястото му!

— О, Господи, толкова съжалявам! — възкликна девойката, защото в същото това време вятърът вдигна листите и ги запокити към дълбокия земен изкоп зад нея. — Какво направих! Дано не е нещо важно.

Алекс трепна при залпа от псувни и заплахи, който процепи въздуха. Тримата здравеняци се втурнаха след разпилените чертежи.

Кейси се приближи бързо, усмихвайки се доволно.

— По-добре да се измъквате оттук, шефе. Струва ми се, че тези юнаци ще са малко пораздразнени, когато се върнат.

— Те ли ще бъдат раздразнени? Трябва да видиш мен, когато се ядосам! А по всичко личи, че точно това ще се случи!

Грабна я за ръка и я повлече нататък по улицата. Преди още да бяха достигнали сградата на редакцията, беше вече й изредил всички упреци и обвинения, които му хрумнаха. Заяви й, че е една наивна нещастница, която си пъха носа, където не й е работа; че не е свикнал да бъде спасяван от жени в подобни ситуации, в които мъжът залага на карта честта и достойнството си, и че ще й бъде много задължен, ако занапред изпълнява само онези нареждания, които изрично й дава той. Все пак накрая призна, че й с много благодарен, задето е предотвратила един грозен побой.

— Но повече да не се повтаря!

Тя го изслуша мълчаливо, подсмивайки се. Когато влязоха в преддверието, чуха шума от прахосмукачките. Явно работният ден тук бе приключил и всички си бяха отишли.

Но Алекс все още не беше приключил с помощник-редактора на вестника си. Задърпа я след себе си към стълбите за втория етаж.

Кейси разбра, че я води в апартамента си, но не се възпротиви. Любопитна беше да види как живее той. След всичко, което й бе разкрил за себе си, не смееше да се надява на нещо друго.

Спряха се в средата на всекидневната. Тя не бързаше да изтегли ръката си от неговата. Пред погледа й се мярнаха някакви мебели, които стояха някак еклектично събрани един до друг — обикновен диван, тапициран в туид, две кресла в кафяво кадифе, тоалетка и маса от орехово дърво, два различни по вид лампиона — всичко тук говореше, че първоначалното стилно обзавеждане е било разделено, като по-цялостната част от ансамбъла е изнесена от напусналия партньор в брака, и после са добавяни отделни предмети според нуждата от тях. Очевидно имуществото на Алекс бе претърпяло значителни сътресения. Кой знае защо Кейси си втълпи, че трябва да застане на негова страна. Всъщност нямаше никакво друго основание, освен това, че го харесваше. Беше ли достатъчно обективна?

„По дяволите, че кой ли ме пита?“ — укори се мислено.

— Вик и момчетата му не ни последваха — каза на глас.

— Не съм и очаквал да го направят — отсече решително той. — Тези тъпаци само се перчеха, но не им достига смелост да хукнат през целия Уест Енд подире ни.

— Тогава защо бързахме толкова? — подразни го тя. — И защо продължаваш да нервничиш и да ми крещиш?

— Не крещя — сниши глас Алекс. — Дори не съм повишавал тон нито веднъж.

— На мен пък ми се стори тъкмо обратното.

Той се намръщи.

— Кейси, действително ли не си даваш сметка какво направи? Не ти ли минава през ума, че точно в този момент Вик Лъндстром крои планове как да ти извие хубавото вратле следващия път, когато те зърне?

— Разбира се, че ми минава — изкушаваше се да се пошегува за това, че по заобиколен начин й правеше комплимент за външността, но реши, че няма да оцени хумора й. — Не съм толкова глупава, колкото може би ти се струва. Но ако си очаквал, че ще хукна да се крия, когато имаше всички изгледи да те направят на кайма, значи досега си се движил само в компанията на страхливци. Дали ти харесва, или не, но аз също вече участвам в играта, шефе!

— Игра ли! — извика Алекс. — Нима мислиш, че е игра да направиш за смях едно страшилище като Вик Лъндстром пред хората му? Той не си поплюва, Кейси!

— Сигурна съм, че е така. Но аз обичам мъжките спортове, там винаги знаеш как ще постъпи противникът ти.

— Не и когато се казва Джими Доусън. Най-малкото, което можеш да очакваш от него, е да бъдеш направен на пихтия от горилите му.

— Ако не греша, ти си този, който пръв се заяде с него. Освен това не те видях да отстъпваш пред тях.

— При мен е по-различно. Доусън е истинско проклятие за града. За мен Ванкувър не е място за временно пребиваване. Аз съм израснал тук и тук възнамерявам да остана. Да изгоня Доусън е мой проблем, не твой. Затова стой настрана. Това е заповед.

Кейси упорито поклати глава.

— Съжалявам шефе. Докато съм в твоя екип, твоите проблеми са и мои проблеми, твоите битки са и мои битки.

Изражението на Алекс стана заплашително, жилите на врата му се издуха.

— Ей, шефе — продължи тя с дяволита усмивка, — знаеш ли, че си много красив, когато се ядосаш?

Той се взря изумен в нея. Кейси се почувства като хипнотизирана. Стори й се, че чува вулканичен тътен дълбоко в тялото му и изтръпна. Значи беше успяла да го предизвика, беше прекрачила опасната граница. Затаи дъх в сладостно очакване.

Алекс изведнъж избухна в неудържим смях. Притегли я грубо към себе си и я притисна толкова плътно, че тя едва можеше да диша.

— Какво да правя с теб? — попита, когато спря да се смее. — Да те уволня за твое добро ли?

Тя отметна глава и му се усмихна.

— Ако го направиш, ще се заема със случая Доусън като журналист на свободна практика. Май че ще излезе по-комплициран, отколкото си го представях.

— Искаш да кажеш, че за да не допусна да воюваш сама с такива като Лъндстром, трябва да те задържа в екипа си, където бих могъл донякъде да те контролирам?

— Така изглежда.

Алекс въздъхна и я загледа изпитателно. След малко продължи с пресипнал шепот:

— Странни изненади предлага понякога животът, нали? До вчера изобщо не подозирах за съществуването ти, а сега… „Моите проблеми са и твои проблеми, моите битки са и твои битки…“ Това е най-приятното нещо, което някой някога ми е казвал.

Сведе глава към лицето й. Кейси притвори очи и му подаде устните си. Зарови пръсти в тъмната му гъста коса. Отначало плаха, целувката им постепенно се изпълни с нежна взаимна настойчивост. Меките й устни почувстваха тръпчивата топлина на неговите и тя ги разтвори, за да го допусне по-дълбоко и по-интимно в себе си. Цяла вселена от удоволствия като че ли отведнъж се откри пред нея. Алекс й действаше като омайно тежко вино, наситено с възбуждащия аромат на дискретен мъжки парфюм. Ръцете му, излъчващи сила и огън, се движеха по гърба й и моделираха сякаш всяка нейна форма и извивка. Когато той притисна с длан основата на гръбнака й към тялото си, тя усети пулсиращия белег на желанието му и всичко в нея се превърна в течен живак. Ударите на сърцето й отекваха в ушите като грохот на морски прибой, през който чуваше тихите му стонове. Инстинктивно долепи бедрата си към неговите и отвърна пламенно на повика му.

Алекс вдигна ръце и започна да разкопчава блузата й, търсейки отдолу покритата с дантели гръд. Изгарящата нежност на устата му, изпиваща нейната, премина в неудържима настойчивост. Пръстите му напипаха набъбналите зърна, очертани ясно под ефирната материя, и стръвно ги замачкаха. Наведе се и обсипа с парещи целувки шията и гърдите й.

Вълни на блажено опиянение я заливаха, тя стенеше в любовен захлас, от очите й бликнаха сълзи на несдържана страст и потекоха по бузите й.

— О, Алекс, не издържам повече!… — изхлипа задавено. — Моля те… О, Господи, какво става с мен!… Моля те, не издържам!…

Устните му пропълзяха нагоре по шията, към брадичката, и тогава той усети соления вкус на сълзите й. Шокиран, рязко се отдръпна назад и я загледа с широко отворени очи. После си пое дълбоко дъх и започна да закопчава блузата й.

Кейси отпусна ръце до тялото си в няма изненада.

— Това надминава всички егоистични идиотски номера, които съм правил през живота си — каза Алекс с прегракнал глас. Изтри с длан сълзите от страните й и промърмори: — Сега ще те заведа у вас.

Тя разбра, че погрешно е изтълкувал реакцията й.

— Аз… не исках да спираш, Алекс! Беше толкова… толкова хубаво!

— Знам, Кейси. Точно затова спрях.

За миг остана напълно объркана, докато проумее смисъла на казаното. Никой солиден мъж не се втурваше презглава в безразсъдно приключение с жени, които приемаха тези неща твърде сериозно. А Алекс уважаваше и себе си, и нея. Не искаше да й причини болка, ако не бе готов за по-дълбока връзка.

„Много мило от негова страна“ — каза си с горчивина и се огледа за чантата си.

— Не желая да ме изпращаш и този път няма да отстъпя!

Алекс се опита да възрази, но тя вдигна ръка да го спре.

— Ако се притесняваш за Вик и момчетата му, няма нужда. Пътят ми не минава през строителната площадка. Искам по-бързо да остана насаме със себе си.

— Разбирам — отрони той, мразейки се заради болката, изплувала в погледа й. — Ще се видим в понеделник, нали?

Кейси се обърна от вратата и се опита, да се усмихне.

— Надявам се, макар че повечето време няма да съм в редакцията. Както знаеш, работата ми е по-скоро на репортер, отколкото на редактор. Ще обикалям града в търсене на интересни истории. Обработвам материала на домашния си компютър, така че рядко идвам насам. Освен ако заболяването на Рон не продължи по-дълго…

— Само ми обещай да се пазиш по време на обиколката си! — помоли Алекс с отпаднал глас.

— Не се тревожи за мен, шефе! — отвърна с пресилена бодрост. — Отдавна съм свикнала да се оправям сама.

„Само не и в ситуации като тази!“ — добави мислено, затваряйки безшумно вратата. Заслиза бързо по стълбите. Досегашният й опит с мъжете не я беше изправял пред подобно изпитание и се страхуваше, че се бе държала като глупачка.

Алекс остана на мястото си, вперил поглед в затворената врата. Бореше се с желанието да я последва. Целият трепереше от възбуда. Стисна юмруци и му се прииска да се заблъска с тях по главата. Нямаше никакво извинение за това, което беше направил. Бе проявил слабост, поддавайки се на желанието си, независимо от признаците на пробудената у нея страст. Винаги досега беше съумявал да се владее в такива случаи. Какво му ставаше днес?

Не се съмняваше, че Кейси остана изненадана от силата на собствената си невъздържаност. Доколкото я беше опознал, не приличаше на жена, която би се отдала лесно, но затова пък решеше ли да го направи — щеше да бъде щедро и без задръжки.

Спомни си времето, когато самият той беше така открит и доверчив, когато беше в състояние да изпитва дълбока, истинска страст като нея, когато вярваше…

Вдигна ръка и разтърка очите си. Чувстваше се безкрайно уморен. Как му се искаше по някакъв начин да може да разруши защитните стени, които бе издигнал с години около себе си!

Някъде дълбоко в него се криеше истинският Алекс Маклийн — човекът, наистина заслужаваш онова, което можеше да му предложи Кейси.