Гейл Дъглас
Кейси (11)

XI

Сесил Уолтърс позвъни на Алекс същата сутрин в десет часа.

В десет и четвърт Алекс събра редакционния екип на „Уикендър“ в наборния цех.

— Трябва да обсъдим някои неща — започна спокойно той, като седна върху работната маса на Кейси. — Те засягат всекиго от нас, затова искам всеки да си каже мнението.

Направи малка пауза и огледа присъстващите.

— Току-що научих от агенцията за сигурност, която работи за нас, че в общинската управа се обсъжда план за ново териториално устройство на Уест Енд. В списъка на парцелите, подлежащи на отчуждаване, е включена и нашата сграда.

— Но защо? — надвика Рон общите възгласи на възмущение.

— За да се построи детска площадка например — усмихна се иронично Алекс.

— Точно на това място ли? — намръщено поклати глава Марг.

— Та то изобщо не е подходящо за тази цел! — намеси се Сандра.

— Казано е например — натърти Кейси. — Алекс, ще сгреша ли, ако предположа, че теренът ще остане неизползван няколко години и след като се обезцени, ще бъде продаден на някоя строителна компания — например тази на Джими Доусън?

— Според мен не си далеч от истината — отвърна Алекс, изпълнен с чувство на гордост от нейната проницателност и бърза реакция.

— И какво ще правим сега? — обади се отново Рон.

— Имаме две възможности. Едната е да вземем от общината сумата на обезщетението и да се установим някъде другаде, като възможен вариант е да закрием „Уикендър“ и да се ограничим с другите си вестници. Втората възможност е да се борим.

— Правилно! — отсече Марг. — Ще протестираме! Да изпратим делегация, която да изрази несъгласието ни с отчуждаването.

— Това е добра идея — каза Алекс. — Но ще ни се наложи постоянно да го правим, докато ни дойде до гуша и се изтощим. Вероятно такава е целта На Джими Доусън. Ако решим да се борим, най-добре ще е не да се браним, а да нападаме. В последно време Сесил Уолтърс здравата е поработил и сега разполагаме с подробен доклад за всички полулегални и тайни сдружения на Доусън, за всички съмнителни строителни разрешения, които е получил, както и за всички градоустройствени норми, които е нарушил. Ако публикуваме този материал, някои важни клечки ще бъдат засегнати. Съществува вероятност нещата да придобият неприятен обрат. Джими сигурно ще заведе дело за клевета срещу нас, което може да се влачи с години. Не е изключено да прибегне и до по-драстични мерки…

— За Бога! — изписка Сандра със слабото си плахо гласче. — Да не би да очакваш, че ще ни сложи бомба или нещо такова?

— Чак бомба — едва ли — засмя се Алекс, — но е в състояние да изпрати банда хулигани да разбият редакцията или да тероризират хората ни. Затова не искам да вземам сам решение. Ще постъпя така, както реши мнозинството. Ако ви е необходимо време да размислите…

— Аз съм за публикуването на всичко, събрано за Джими Доусън — прекъсна го Рон. — Днес е сряда, но ако побързаме, можем да го отпечатаме в неделния брой.

Алекс погледна към Кейси.

— Господи, трябва ли да ме питаш? — намръщи се тя.

— Надявам се, не.

Всички се обърнаха към Сандра.

— Какво ще кажеш, Санди? Аз също съм „за“ — подкани я Марг.

Сандра повдигна крехките си рамене, изви треперещите ъгълчета на устните си и каза сладко:

— Мисля, че трябва да размажем този нахал.

В полунощ Кейси и Алекс бяха толкова изтощени, че когато се хвърлиха в леглото, нямаха сили дори да се любят, макар телата им да се сплетоха инстинктивно. Още щом свърши събранието, бяха започнали да пишат, да снимат, да проверяват факти, да монтират и да лепят. Направиха всичко възможно, за да са готови с материала за този брой.

— Екип ли сме, или не, Кейси? — измърмори Алекс и я взе в прегръдката си. Тя положи глава на рамото му, опряла длани в широките гърди, сгънатият в коляното ляв крак отпуснат удобно върху бедрата му. — Разбира се, заедно с всички останали. Но да се работи с теб, скъпа, е толкова приятно! Нещата стават от само себе си…

Докато галеше разсеяно дългото й бедро, почувства как тялото й натежава в ръцете му, как дишането й става по-дълбоко и равномерно е приближаването на съня. С удивление установи, че сутрешната им препирня за нейните спестявания като че ли не се бе състояла. Кейси се бе върнала на този въпрос само веднъж, за да му каже, че на негово място би постъпила по същия начин. С това всичко приключи, но и да не беше го направила, Алекс бе убеден, че пак щяха да се чувстват така близки, освободени и щастливи. И двамата притежаваха уникалната способност да разделят личното от професионалното.

Мина му през ума, че тя приемаше със същата толерантност и отношението на родителите си към нея. Не криеше разочарованието си от липсата на истинска родителска ласка, но това не й пречеше да ги обича и уважава по свой си начин.

„Когато Кейси обича, не търси единствено съвършенство“ — каза си той, борейки се с дрямката. Любовта й приличаше на природна стихия — неизбежна, щедра и великодушна като разтварящите се венчелистчета на цвят или като бързата струя на водопад по отвесна скала, устремена към езерцето отдолу.

„Когато Кейси обича“ — повтори си и изведнъж прозря какво беше помислил всъщност: че Кейси го обичаше!

Чувстваше топлия й дъх върху кожата си, копринената гладкост на вътрешната страна на бедрото й, ритмичното повдигане на гърдите и, равномерните удари на сърцето й. Обля го вълна на непреодолима нежност. Имаше само едно нещо, което можеше да й предложи в замяна на всичко това, и той щеше да й го даде изцяло и без уговорки — сигурен, че тя ще го оцени.

— Кейси, Кейси, мила, обичам те! — прошепна тихо и я целуна по челото.

Тя се размърда и едва чуто промълви:

— Чудесно.

Тя се събуди още щом първите слънчеви лъчи позлатиха стъклата на прозорците. Седна в леглото, обърна се към Алекс и го задърпа за рамото:

— Какво каза?

Той бавно изплува от бездната на дълбокия сладък сън, протегна се и отвори очи. Пред него седеше най-прекрасната жена на света, с ореол от златиста коса. И беше негова, само негова!

— Казах, че и аз те обичам — отвърна сънено.

— Какво искаш да кажеш с това „и аз“? Кога съм ти казвала, че те обичам? — погледна го закачливо тя.

— Скъпа, хайде да преброим по колко начина си ми го казвала досега — измърка сладострастно Алекс и я придърпа под себе си.

 

 

— Кажи го пак! — нареди Алекс на Кейси, когато се връщаха от ранната вечеря в най-хубавия ресторант на Уест Енд.

Беше неделя. Броят на „Уикендър“ със сензационните разкрития за машинациите на Джими Доусън бе разграбен като топъл хляб от пунктовете за продажба, абонатите получиха вестниците си без инциденти, и общественото мнение за няколко часа се разбуни и доведе до необичайна за почивния ден гражданска активност. Но в този момент Алекс мислеше за нещо съвсем различно. В тази чудесна лятна вечер съзнанието му властно бе обсебено от един план, който можеше да го направи щастлив за цял живот.

— Кое? — разсмя се Кейси.

— Повтори го! — настоя той.

— Обичам те, Алекс! Много те обичам! — промълви нежно тя. — Как бих могла да не те обичам? Първо, ти си изключително красив. Направо фантастичен! — плъзна поглед по лицето, надолу по стройното тяло под тъмния елегантен костюм и бялата копринена риза, чак до безукорно лъснатите обувки от крокодилска кожа. Освен това си смел, амбициозен, внимателен с децата и животните, стълб на обществото, честен и прям…

— Подиграваш ми се! — възропта Алекс. — Бъди сериозна!

— Сериозна съм, шефе, дори не знаеш колко много съм сериозна. Наистина те обичам, Алекс Маклийн!

Той се засмя щастливо.

— Употребена в този контекст, думата „шефе“ не ме дразни чак толкова.

— Тогава няма да я използвам повече — отсече Кейси.

— Ах, ти, перверзно човече!

— А ти си домашен тиранин!

— Обичам те, малка магьоснице!

— Знам, Алекс — грейна в отговор лицето й.

— Свиха по пресечката, водеща към дома му в редакцията на вестника.

— Като стана дума за дом — поде той, — се сетих, че от работните помещения биха станали великолепни стаи за живеене…

Кейси го зяпна смаяно, сърцето й лудо заби.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Мисля си — пое си дълбоко дъх Алекс, решен най-после да изложи съкровените си желания, — че ние двамата сме чудесна двойка, и че…

Думите му заглъхнаха и той се закова на място.

Кейси проследи погледа му и изохка.

На стъпалата пред редакцията на „Уикендър“ седеше Вик Лъндстром. Гледаше право към тях. Безсмислено беше да се опитват да го отбягнат. Алекс извърна глава към нея с намерение да й каже да изчезва. Кейси обаче изпревари думите му:

— Е, добре, шефе, Вик е сам. Този път е твой, отстъпвам ти го. Ще бъда в тила ти.

Той се разсмя, напрежението го напусна.

— Имам чувството, че нищо не обичаш така, както да се забъркваш в улични скандали, Кейси Макинтайър, а след някой и друг ден — и Маклийн.

Усмивката му мигом помръкна, когато осъзна, че току-що е провалил възможността да й направи мечтаното романтично предложение.

Тя напълно забрави за присъствието на Вик Лъндстром, рязко се извърна към Алекс и го загледа втренчено.

— Виж ти, виж ти! Действително си безкрайно тираничен тип! Откъде си сигурен, че ще приема?

— Нямах намерение да го направя по този начин — заизвинява се той. — Дори съм купил шампанско и рози. Но все пак те моля — помисли върху предложението ми, докато се справя с тази опасност тук. Няма да има нужда да сменяш и монограма на бельото си.

— Не поставям монограм на бельото си!

— Така ли? Жалко, щеше да ни излезе по-икономично.

— Въпреки това — заяви Кейси, като го повлече към сградата — очаквам с нетърпение шампанското и розите.

— Къде ли са се скрили другите? — измърмори по-скоро на себе си Алекс.

— О, сигурно разбиват с бейзболни бухалки оборудването вътре. Дано не стигнат до твоя апартамент с шампанското. В случай, че не оцелеем след схватката, бих искала да знаеш, че отговорът щеше да бъде „да“.

— Маклийн! — изгърмя в същия момент гласът на Вик. — Ела насам!

— Това и правя, приятелю! — провикна се Алекс.

— Вижда ми се по-грамаден от последния път, когато го видях. Прилича на викинг, обсадил саксонска крепост — прошепна Кейси.

Спряха в подножието на стъпалата.

— Какво искаш от нас тази вечер, Вик?

— Твоята мацка не се плаши лесно, а? — изръмжа бригадирът.

— Изобщо не се плаша — озъби се тя.

— Предполагам, че знаеш какъв късметлия си, Маклийн — разсмя се гръмогласно Вик.

— Ако става въпрос за момичето ми — така е. Ако говориш за нещо друго, тогава подскажи ми.

— Говорех за дамата. Другото не е късмет, а кураж. Ти май също не се плашиш лесно. Обаче с днешния брой на вестника си създаде големи проблеми, приятелче. Джими направо е побеснял. Заповяда ми да събера момчетата, да дойдем тук и да попилеем редакцията ти.

— Аха — кимна Алекс. — А ти какво му каза?

— Казах му да върви на майната си. Аз и момчетата ми сме строители в края на краищата, не побойници и хулигани! Странно, колко бързо понякога човек забравя такива неща, когато заиграе парата… Притиснеш този, сплашиш онзи — и джобовете ти бързо-бързо се напълват. Но в един хубав момент разбираш, че си се превърнал в подлога на някой мошеник и тунеядец, и се замисляш за достойнството си. Ти ми отвори очите за някои неща със статията си, Маклийн, и аз реших да направя нещо, от което да не се срамувам. Дойдох да те предупредя да наемеш охрана на редакцията за няколко дни. Докато те нямаше, се навъртах наоколо, в случай че Джими си е намерил някой друг да му свърши тази мръсна работа. Моите момчета няма да го направят, гарантирам ти. Още утре заминаваме за Калгари да работим за един стар клиент. Търси добри майстори и плаща честно.

Алекс го гледаше недоумяващо.

— Значи си дошъл тук да ни охраняваш?

— По дяволите, не вас! Двамата добре се справяте, имах възможност да се убедя. Просто… наглеждах къщата, да кажем.

След това русият гигант спря поглед на Кейси:

— Впрочем, госпожице, Марти се чувства доста нещастен заради произшествието с вас.

— Предполагам, че ще удави нещастието си в алкохол — намръщи се тя. — Това, според мен, е основният му проблем. Иначе не ми се стори лошо момче. Ти му кажи, че ще разбие някъде скъпата си кола, ако продължава така.

— Вече си е направил някои изводи по този въпрос, но все пак ще му предам съвета ви — отвърна Вик с лека усмивка на устните. — Е, аз трябва да тръгвам.

Той се изправи и протегна ръка към Алекс:

— На твое място не бих разчитал на официално разследване срещу Доусън и хората, на които е давал рушвети.

След кратко колебание Алекс пое ръката му и попита:

— Защо?

Бригадирът повдигна рамене.

— Джими винаги вземаше мерки да направи така, че нищо да не може да се докаже. Няма свидетели на нито една от задкулисните му сделки. Но дори и да се намерят, адвокатите му ще обезсилят всички подобни показания. Твърде много влиятелни хора са замесени в играта, за да излезе нещо на бял свят. Но така или иначе с Джими Доусън вече е свършено, Маклийн. Предполагам, че ще се измете от града още утре. Когато го напусках, беше започнал да унищожава архива си.

Махна с ръка за сбогом и се отдалечи. Алекс се обърна към Кейси:

— Как мислиш, дали да не се обадя на Сесил да сложи охрана около къщата?

— Задължително! — откликна тя. — Няма да ми е приятно банда мародери да развалят удоволствието ми от шампанското. Какво каза, че пише на етикета му?

— Не разбирам френски, но мисля, че някакъв монах се е подписал на бутилката.^[1]

— Хм-м. Цялата тази шумотевица завърши доста безболезнено — проточи Кейси.

Той се разсмя.

— Да не би да си разочарована, скъпа? Съжаляваш, че те лишиха от един хубавичък побой, за какъвто се беше настроила?

Очите й заблестяха закачливо.

— Е, надявам се, че през следващите няколко десетилетия съвместен живот с теб ще имам възможност да наваксам тазвечерната загуба. Така, както я караш, няма начин да не се намерят подходящи поводи… шефе!