Джаки Мерит
Смутен покой (9)

Девета глава

Идън чувстваше, че се напива, но това само я развеселяваше. Смееше се на шегите на Дев и на собствените си остроумия.

Дев не можеше да повярва, че алкохолът я хваща толкова бързо. Тя се съгласи да пийне чаша след дълги увещания, но първите няколко глътки я накараха да се отпусне и дори си наля втора чаша. Това се беше случило преди час и междувременно техните осемдесет и девет цента бяха сменили притежателя си няколко пъти.

— Печеля — заяви Идън и прибра залозите.

— Взе ми всичките пари.

Дев вдигна тост за победителката. Бутилката беше почти празна. Две трети от брендито той бе използвал като болкоуспокояващо, но двамата с Идън почти довършиха останалата една трета. Настроението му беше повишено и той се чувстваше освободен. Идън беше кръстосала крака и изглеждаше по-спокойна от всякога. Двамата се забавляваха чудесно и вечерта с нищо не напомняше за изминалата тежка седмица.

Играта свърши. Идън спечели всичките му петдесет и три цента и въпреки това изглеждаше разочарована.

— Искам да продължим играта. Ще приемеш ли един малък заем? Няма да ти искам лихва.

Дев разклати чашата си и я погледна шеговито.

— Можем да залагаме нещо друго.

— Но не клечки кибрит, нали?

— Не. Обзалагам се, че ще измислим нещо по-забавно.

— Имаш дяволски блясък в очите, Страйкър — погледна го с престорена свирепост Идън.

— Наистина ли? — засмя се Дев.

— Всъщност имаш много хубави очи. Сиви са като… като мокра черна дъска.

— А твоите са котешки. Големи загадъчни зелени очи. Можеш ли да виждаш в мрака, скъпа?

— Не са котешки — премигна тя като доказателство. — Видя ли? Просто обикновени очи.

— Ти не си обикновена, Идън, по-скоро си най-необикновената жена, която съм виждал.

— Внимавай какво говориш! — размаха закачливо пръст Идън.

— Ще внимавам — усмихна се Дев.

Обичаше да я гледа, особено сега, когато изглеждаше така спокойна и освободена от предразсъдъци. Брендито беше превърнало напрежението в опиянение. Дев си спомни за страстната нощ и после осъзна, че бурята е свършила и тяхното затворничество отива към своя край. Идън щеше да си тръгне.

Осъзна, че не иска това да се случва. Мислите го нападнаха — представи си Идън в ранчото, притесняваше се дали тя ще го хареса, като се има предвид страха й от животни, припомни си за миговете, прекарани заедно, споровете, моментите на близост и несъгласие.

Той отпи от чашата си. Идън разбъркваше разсеяно картите. После спря, за да си пийне малко бренди и дари Дев с шеговита безгрижна усмивка.

— Е? — подкани го тя и Дев разбра, че го пита дали е измислил какво ще залагат.

Желаеше Идън, но не само за няколко минути през нощта. Трябваше по някакъв начин да я предразположи и спечели, а имаше твърде малко време, за да я убеди, че случайната среща в планината е прераснала в сериозна връзка.

— Можем да залагаме целувки — каза спокойно Дев, но когато видя, че очите й се разшириха от учудване, реши да уточни: — Само целувки.

— Целувките водят до други неща — осъзна тя, въпреки изпитото бренди.

— Бих могъл да устоя на изкушението — излъга Дев. — Но сигурно те е страх, че ти няма да можеш.

— Ами…

Страните й порозовяха, но тя не можеше да приеме кротко намека му, че има по-силна воля от нейната. Играта щеше да е истинско предизвикателство и за двамата.

Изведнъж, по причини, които беше твърде замаяна да разбере, й се стори изключително важно да докаже, че и тя може да устои на изкушението.

— Трябва да установим някакви правила.

— Изброй ги!

— Никакви докосвания. Искам да кажа, ръцете не играят.

— Никакво опипване, така ли? — пошегува се Дев.

— Щом този израз ти харесва повече.

— Добре, съгласен съм. Никакво докосване. Само целувки. Който спечели раздаването целува другия.

Идън знаеше, че играе покер по-добре от него. Беше усвоила от дядо си изкуството да блъфира. Освен ако Дев нямаше изключителен късмет, щеше да го целува само тя. Надяваше се с леки непринудени целувки да не напряга атмосферата. Играта беше малко опасна, но все пак забавна.

— Добре — съгласи се тя. — Който изтегли по-силна карта, раздава. Идън изтегли десетка, а Дев — осмица. Тя раздаде картите.

Спечели раздаването и той се наклони напред, в очакване на съдбата си. Идън погледна привлекателните му устни, но ги избягна и го целуна по бузата. Очите му проблеснаха насмешливо. Не се бяха уговаряли къде ще са целувките. Това променяше играта, но Идън не го бе осъзнала.

Когато спечели следващото раздаване, Дев поиска тя да му подаде ръка.

— Ръката ми? — повтори учудено Идън.

— Искам да я целуна.

— Но…

Тя бавно вдигна ръка, но в очите й имаше опасения. Дев само я докосна с устни. Идън отново се успокои. Спечели следващите две раздавания и се ограничи с целувки по бузата.

Беше неин ред да раздава. Тя разбъркваше картите и се подкрепяше с малки глътки бренди.

— Какво правиш във Вашингтон? — попита Дев.

— Работя за една правна кантора — отвърна Идън и докато раздаваше, му разказа за нейния отдел.

— Звучи интересно.

Дев разгледа картите си. След като смени няколко от тях победи с три десетки нейните две петици.

— Лакътят ти — обяви Дев.

— Моят лакът! Дев…

— Ти установи правилата, скъпа и не спомена нищо за мястото на целувките.

— Е, предполагам, че си прав, но защо искаш да целуваш точно лакътя ми?

Стана й смешно, но се сепна, когато усети, че той се смее някак особено. Очите му бяха потъмнели и в тях се таеше нещо. Стана неспокойна, но запретна ръкава си и протегна ръка. Устните му се задържаха върху нея в топла, нежна целувка, в която Дев вложи много страст.

Тя беше готова да се отдръпне, когато той вдигна глава и се усмихна.

— М-м-може би трябва да… — запъна се Идън.

— Никакви нови правила — прекъсна я Дев. — Не сега.

— Но…

— Дядо ти не ти ли е казвал, че не можеш да променяш правилата по средата на играта?

— Е, да, но…

— Мисля, че е мой ред да раздавам.

Дев разбърка и раздаде картите. Асото му биеше единственото вале на Идън. Вената на слепоочието й започна да пулсира, докато чакаше избора на Дев за следващата целувка.

— Мисля… — провлече той — … да целуна дясното ти ухо.

— Дев, така не е честно! Правилата не бяха ясни. Мислех, че говорим за целувки по лицето.

— Така ли? А аз си мислех точно обратното. Следващия път ще си изясним условията предварително.

— Много си твърдоглав.

— Играя по правилата.

— Но ухото е нещо…

— Чувствително — подсказа й той.

Картите бяха разпръснати на синьото одеяло пред тях и Дев започна да ги събира.

— Ела по-наблизо и ми позволи да си взема наградата!

Очите на Идън се стрелкаха към лицето му. С цялото си тяло тя издаваше нерешителност. Дев въздъхна.

— Очевидно ти въздействам твърде силно и не можеш да продължиш играта.

Идън взе чашата си и потопи устни в брендито. Отпиваше на малки глътки, но знаеше, че алкохолът я прави по-смела и може би по-мъдра. Истинската цел на Страйкър не бяха няколко целувки. Тя прозря подлия му план, но остави чашата си на стола, наведе се внимателно над Дев и се подпря с две ръце на леглото. Обърна глава, като че ли го подканваше да я целуне.

Дев дишаше тежко. Уханието й го подлудяваше. Над дясното си ухо Идън имаше кичур коса, който действаше като бариера.

— Тъй като се уговорихме да не се докосваме, ще те помоля да прибереш косата си.

— Разбира се — отвърна Идън и сложи кичура зад ухото си. — Така добре ли е?

— Така е… чудесно — отвърна Дев и приближи устни до мечтаното място.

Идън дишаше тежко, но издържа приятното мъчение, без да отрони звук. Като разбра, че Дев няма да пусне ухото й по собствена воля, тя се отдръпна.

Грабна тестето и разбърка картите. Начинът, по който Дев прочистваше гърлото си я накара да се усмихне вътрешно. Той приемаше всичко много по-тежко от нея. Щеше да му докаже кой има по-силна воля.

Идън изтегли три осмици и беше сигурна, че ще спечели раздаването. Дев свали три валета и атмосферата изведнъж се нажежи. Въпросът къде щеше да поиска да я целуне този път витаеше във въздуха. Тя го погледна предизвикателно.

Дев потриваше замислено врат. Идън откриваше желание във всяко негово движение. Вече нищо не можеше да я учуди.

— Една целувка по устните — реши накрая той.

Тя почувства облекчение. Колкото и страстна да беше една целувка по устата, все пак тя бе по-безобидна от други части на тялото, които Дев можеше да назове.

— Без ръце — припомни му Идън.

— Не си и мисля да нарушавам правилата.

— Знам — тя отново се наведе над него.

— Така не ми е удобно. Седни на краката ми.

— Няма.

— Това си е моята целувка. Играй честно или се откажи!

— Не мислех, че ще имаш смелостта да произнесеш думата „честно“.

— Ще се учудиш, като разбереш колко съм смел, скъпа.

— Съмнявам се.

— Седни на краката ми или ще се измъкна от тези завивки и сам ще дойда при теб!

— Дев, мисля, че малко се увлякохме.

— Отмяташ ли се?

— Спри да ме дразниш, по дяволите! — Идън възседна краката му. — Е, сега доволен ли си?

— Почти. Но нямаш право да се отдръпваш, само защото си сметнала, че целувката е продължила достатъчно дълго. Това решава победителят.

— Сега кой се опитва да променя правилата?

— Освен ако не те е страх.

— От какво?

— От това как може да ти въздейства една дълга и страстна целувка.

— Прекалено си самоуверен. Наистина ли вярваш, че си неустоим, Страйкър? Мога да устоя доста по-добре от теб на една „дълга и страстна целувка“, както се изрази.

— Наистина ли? А ако подложим твърдението ти на изпитание.

Идън се чувстваше замаяна. Нямаше навик да пие бренди на празен стомах. Цялото й поведение тази вечер граничеше с лудост. Никога не бе попадала в толкова нелепа ситуация.

Дев я гледаше предизвикателно. Тя си помисли да му каже, че е разкрила плана му, но той се държеше твърде самоуверено и това я дразнеше. Не се съмняваше, че може да овладее чувствата си. Кошмарът предната нощ бе единствената причина да потърси ласките му.

— Вземи си печалбата! — подкани го студено тя. За нейно учудване целувката беше нежна и кратка.

— Мисля, че съм влюбен — каза тихо Дев.

— В мен… — прошепна тя, изумена от думите му.

— Да виждаш някой друг наоколо?

— Но това е… невъзможно!

— Защото сме толкова различни ли? Защото ти си дама, а аз съм каубой?

— Н-не… Да… — Идън разтри слепоочията си — главата й се въртеше от объркване. — Караш ме да се чувствам дребнава и предубедена. Начинът ти на живот няма никакво… Всъщност има значение. Искам да кажа, че твоята професия не е по-лоша от моята, но самите ние сме различни.

— Може би в тази разлика има нещо привлекателно — каза Дев и обви ръце около кръста й.

— Без ръце — напомни му рязко тя.

— Това вече не е игра, скъпа.

Тя го отблъсна.

— Какво искаш от мен? Защо ми казваш всичко това?

— Трябва ли да оставя мислите да ме измъчват? Идън, бурята свърши. След няколко дни ще се измъкнем оттук. Не мога да те оставя да си тръгнеш, без да разкрия чувствата си.

— Можеше да го направиш и по-мило. Всичко това е толкова… Дев, просто бяхме под един покрив. Това те кара да си мислиш, че сме станали близки.

Идън се опитваше да разбере собствените си чувства. Ако с Дев се бяха срещнали при нормални обстоятелства от връзката им можеше да излезе нещо, но тя не гледаше сериозно на преживяванията си в планината.

Но очевидно Дев не се чувстваше така. Той я гледаше и погледът му бе изпълнен с плам.

— Желая те — прошепна той.

Идън се сепна, но откровението му я успокои. Можеше да се примири с такива признания, но разговорите за любов бяха нещо опасно.

Почувства как тялото й се напряга. Ръцете на Дев бяха големи и топли. Намираше се в неизгодна позиция, но сама си беше виновна, че се съгласи да седне върху краката му. Беше време да се отмести… Или да признае безсилието си.

Когато видя, че Идън не се отдръпва, Дев загуби цялата си сдържаност. Едната му ръка се плъзна по гърба й и я придърпа напред. В очите му се четеше: „Ти започна всичко снощи. Днес е мой ред.“.

Идън не разбираше защо се оставя в ръцете му. Нямаше как Дев да я задържи в скута си. Ако искаше, можеше да се дръпне.

Целувката беше страстна и Идън почувства колко топли са устните му.

— Ела с мен и се остави на чувствата си — прошепна й Дев.

След предната нощ предложението му вече не беше така абсурдно, но той не биваше да си въобразява, че това ще прерасне в сериозна връзка.

— Трябва да разбереш… — прошепна почти с въздишка Идън.

— Разбирам те по-добре, отколкото самата ти.

— Не говорим за едно и също нещо.

— Така ли? Аз си мислех, че имаш предвид взаимното привличане.

— Не мога… Не искам да говорим за това — прошепна Идън, замаяна от брендито и целувките.

Дев разбра, че тя не е в настроение за разговори, но няма нищо против ласките му. Брендито я бе освободило от задръжките й. Нямаше да се съгласи да играе с него покер за целувки, нито да седне в скута му, ако не беше пила.

— Добре. Ще си поговорим по-късно — съгласи се Дев и я положи на леглото до себе си.

Идън зарови пръсти в косите му и на устните й се появи загадъчна усмивка.

— За какво си мислиш? — попита го тя.

— За това как ще те съблека и ще целуна всеки сантиметър от тялото ти.

— Звучи доста амбициозно.

— Цялата нощ е пред нас. А ако времето не стигне — и утре е ден. Винаги съм си мечтал за този момент. Предната нощ беше невероятна, но тази ще е направо приказна.

— Наистина ли?

Дев се наведе над нея за поредната страстна целувка.

— Не забравяй рамото си — промълви Идън.

— Тази вечер се чувствам отлично — каза той и в потвърждение се притисна силно към нея.

— Какво… щастие — прошепна Идън, омагьосана от чара му.

— Нали? — съгласи се Дев, опиянен от въодушевлението й.

Мислите му избързаха напред към хилядите удоволствия, които щеше да им предложи нощта. Все по-малко искаше някой да ги открие. Трябваше му само още малко време, за да я убеди да разкрие чувствата си пред него.

— Красива си, Идън!

— Красотата е в очите на съзерцаващия — усмихна се тя.

— Наистина си красива.

Тонът му я смути. Не искаше Дев да й се обяснява в любов.

— Дев…

Протестите й бяха погълнати от целувка. Ръцете му се плъзнаха под пуловера и започнаха нежно да я галят.

— Тялото ти е съвършено — прошепна Дев между две целувки.

Тя въздъхна. Мнението й за тялото му не беше по-различно.

— Да се освободим от дрехите — каза Дев и започна да съблича пуловера й.

Всякакво желание у Идън да се противопостави се беше изпарило под влияние на първичната страст, която предизвикваше у нея този мъж. Като в сън, тя събу обувките и чорапите си, стъпи на студения под и разкопча джинсите си. При вида на черното дантелено бельо Дев почувства прилив на страст.

— Достатъчно. Не ме лишавай от удоволствието да ги сваля собственоръчно.

Той съблече ризата си и повдигна одеялото в безмълвна покана.

— Любов моя — прошепна той и се учуди на думите си много повече, отколкото Идън. През целия си живот не бе използвал това обръщение. „Скъпа“, „Сладка моя“ и „Мила“ бяха повече в стила му. Само любовта можеше да го промени така.

Идън галеше косата му и се наслаждаваше на нежните му ласки. Той като че ли имаше намерение да изпълни заканата си за целувките — устните му бавно се придвижваха по тялото й — надолу към корема, после отново към гърдите и раменете. Усещането да лежи и някой да я целува с такава страст, беше зашеметяващо.

— Не те ли боли? — попита го с тревога в гласа Идън.

— Не се притеснявай.

Дев освободи тялото й от малкото останали дрехи и тя почувства как страстта му се разгаря още по-силно при вида на голото й тяло.

— Дев… — прошепна тя.

Той я погледна и придърпа одеялата нагоре.

— О, Дев — промълви отново Идън.

— Обичам те! Нощта е пред нас.

— Желая те!

Притиснати в любовна прегръдка те дадоха израз на чувствата и желанията си.

— Кажи ми какво изпитваш? — прошепна в ухото й Дев, когато вече страстта им се бе поуталожила.

— Не мога. Не искай това от мен!

Дев беше готов да се обзаложи, че на сутринта Идън няма да има нищо против да поговори с него за чувствата си.