Едогава Рампо
Чудовище в мрака (12)

12

На следващия ден прочетох във вечерния вестник съобщението, че Шидзуко се е самоубила.

Бе се хвърлила в реката от втория етаж на своя дом. За зла участ на сутринта един човек забелязал трупа край същия онзи кей до моста Адзумабаши.

В статията си нищо неподозиращият журналист пишеше: „По всичко изглежда, че госпожа Коямада е загинала трагично от ръката на убиеца, отнел преди време живота на съпруга и“.

Смъртта на Шидзуко, моята доскорошна любима, ме опечали дълбоко, но в същото време за мен тя беше още едно доказателство за непростимата вина на тази жена. С една дума, смятах подобна развръзка за напълно естествена и оправдана. Непоклатимата ми увереност в това издържа около месец.

В един прекрасен ден, след като вече бях поотрезнял от високите градуси на вихреното си въображение, в душата ми се промъкна ужасно подозрение.

Всъщност Шидзуко не бе изрекла и думичка на разкаяние. Единствената ми сила бяха доказателствата, множеството доказателства, които тълкувах посвоему, но както си въобразявах, от позицията на здравия разум. Само че подозренията ми не бяха тъй безспорни, както твърдението, че две плюс две е четири. Още повече, че веднъж вече ми се бе наложило да преразгледам цялата своя стройна пирамида от предположения, и то само въз основа на думите на шофьора и на работника, почиствал тавана в дома на семейство Коямада. Какво ми гарантираше, че и сега нямаше да се случи същото?

Нямах намерение да се нахвърлям с обвинения върху Шидзуко. Дори напротив, исках да й изложа спокойно съображенията си и да чуя какво ще отговори тя. Но поведението й ме раздразни и засили подозренията ми. Колко пъти я карах да каже нещо, да се оправдае или да ме поправи, ако греша, но тя мълчеше и аз изтълкувах мълчанието й като доказателство, че се чувствува страшно виновна. Но дали бях съвсем прав?

Шидзуко се бе самоубила. (Впрочем какво дава повод да се твърди, че непременно става дума за самоубийство? Ами ако е убийство? Тогава значи има и убиец. Какъв ужас!)

Но да допуснем, че Шидзуко наистина се е самоубила. Доказва ли това категорично, че тя е виновна? Ами ако нещо съвсем друго я е подтикнало към решението да сложи край на живота си? Например потресението да чуе от устата на човека, когото смята за своя опора в живота си, страшни, чудовищни обвинения и на всичко отгоре да не успее (поради душевното си състояние) да ги опровергае веднага.

Но в такъв случай излизаше, че аз съм убил Шидзуко. Макар и не пряко, разбира се.

Но по-страшното бе друго.

Шидзуко безспорно ме обичаше. И след смъртта й аз не можех да не се запитам: какво ли е изпитвала бедната жена при мисълта, че човекът, когото обича повече от всичко на света, я подозира в тежко престъпление? Ами ако се е самоубила именно защото ме е обичала, но не е знаела как да разсее подозренията ми?

Но нека допуснем и друго — че обвиненията ми са справедливи и основателни. Тогава какво я подтиква към необяснимото решение да убие мъжа си, с когото е преживяла толкова години? Парите? Свободата? Възможно ли бе наистина да го е направила заради парите и свободата? Ами ако причината е любовта й, и то не към кого да е, а към мен?

Боже мой, как да се избавя от тези свои мъчителни съмнения? Независимо дали Шидзуко бе извършила убийството, така или иначе, нея самата бях убил аз, нея — жената, която ме обичаше с цялата си страст. Е, можех ли тогава да не се проклинам за прекалената си преданост към нравствените добродетели, за педантичната си привързаност към справедливостта? На света няма нищо по-прекрасно и силно от любовта. Само че аз разбих своята крехка пленителна любов с безсърдечието на неотстъпчив навъсен моралист.

Е, ако предположенията ми са верни и Шидзуко и Шундей Ое са едно и също лице, мога поне донякъде да съм спокоен.

Но как да проверя това сега? Господин Коямада е вече покойник. Шидзуко също напусна този свят. Едва ли е сред живите и Шундей Ое. Хонда потвърди, че Шидзуко прилича много на жената на Шундей. Но едно са приказките на Хонда, а съвсем друго неопровержимите доказателства.

Няколко пъти се отбивах при следователя Итодзаки, но от неясните му отговори разбрах, че не храни особени надежди Шундей да бъде открит. Помолих свой познат от Шидзуока да провери дали наистина там някога е живяло лицето Ичиро Хирата. Досега вярвах, че човек с подобно име никога не е съществувал. Оказа се, че се лъжа. Хирата напуснал отдавна града и никой не знаел вече къде живее. Но дали това, че той е съществувал и е бил по всяка вероятност любовник на Шидзуко, даваше достатъчно основание да се твърди, че е писал под псевдонима Шундей Ое и е убил господин Коямада? Още повече, че бе невъзможно да се разбере къде е, а и Шидзуко е могла да използува името на бившия си любовник просто защото е било първото, за което се е сетила. Помолих за разрешение близките й и проверих всичките й лични вещи — писма, книжа. Надявах се поне сред тях да намеря нещичко, за което да се хвана. Но и този мой опит претърпя пълен неуспех.

Късно е да се упреквам за прибързаните си изводи и подозрения. Разбирам, че е безполезно, но съм готов да претърся Япония, да претърся света, за да открия Хирата, сиреч Шундей. Ала дори да го открия и да разбера виновен ли е, или невинен — и в двата случая ще страдам. Е, разбира се, по различен начин, но това не променя нещата.

Изтече вече половин година от трагичната смърт на Шидзуко. Но за Ичиро Хирата все още нищо не се знае. И страшните съмнения разяждат все по-болезнено душата ми.