Андрея Илиев
Шипката мъдрува

Шипката бе една от забележителностите на кашишкото поделение. Дълъг и слаб, с характерни дартаняновси мустаци, с постоянен мерак и слаб ангел, остър език и пъргав ум, той бе фактор, с който всеки се съобразяваше.

Веднъж група проверяващи от щаба на дивизията го заварва да стои в градинката пред щаба. Наоколо — шаш и паника от тях.

— Хей — позачудили се те. — Какво правиш тук?

— Мисля — вдигнал рамене Шипката.

— Тъй ли? И какво мислиш?

— Снощи четох една книга. Там пишеше, че Господ раздавал дарбите под формата на целувки. Целуни те по главата — станеш учен. Целуни те по ръката — хоп! — художник. По краката — футболист!… И тъй нататък. Е, сега стоя и се чудя — къде ли е цункал нашия командир?…