Стивън Рънсиман
История на Първото българско царство (20)

Приложение IX
КИРИЛИЦАТА И ГЛАГОЛИЦАТА

Не всички от най-ранните славянски ръкописи са написани с една и съща азбука. Някои са с кирилско писмо, от което произлизат всички азбуки на днешните православни славяни, а други — с по-сложно писмо, познато като глаголица, което днес е запазено само в няколко изолирани хърватски села. Често е бил повдиган въпросът кое от тях е по-ранно и кое е било създадено от Кирил.

Базирайки се На една Кирилова игра на думи, основана на правописна грешка в еврейската версия на Исая, проф. Минс^[1] доказа, че Кирил е знаел еврейски. По-ранният опит на Сной да докаже, че той е знаел и коптски, трябва да се счита за неуспешен.^[2] Ако Кирил е знаел еврейски, не е трудно да се види откъде са били взети буквите на кирилицата, за които няма съответствия в гръцката азбука — единственото изключение са няколко гласни, които по всичко приличат на произволно съставени. Следователно струва ми се неоправдано да се предполага, че Кирил не е създал кирилицата. Но целият проблем е бил допълнително усложнен от предположението, основано предимно на палимпеести, че глаголицата е била създадена преди кирилицата, както и от настойчивите и до известна степен неуместни опити тя да бъде изведена от гръцкото, латинското или руническото писмо^[3] — изобщо да бъде доказано, че е всичко друго, но не и преднамерено и самостоятелно създадена азбука. Становището, че глаголицата е предшествувала кирилицата, се крепи и на един пасаж в ръкопис на житието на св. Климент^[4], в който се казва, че Климент създал азбука, различна от Кириловата — от това се прави изводът, че Климент е създал кирилицата. Но автентичността на този пасаж е твърде съмнителна.

Но нека се обърнем към историческите факти. Когато моравците поискали учител, императорът им изпратил Кирил — след незначителен период от време, през който светецът, освен че е създал азбуката, явно е превел и едно от евангелията и е съставил сборник от поучителни слова. Но вече е общоприет факт, че Кириловият превод на Библията е написан на диалекта на македонските славяни и че двете азбуки, кирилицата и глаголицата, са пригодени към този диалект. Единственият възможен извод е, че Кирил, който е бил предприемчив филолог, вече е експериметирал със славянския език, говорен в околно-стите на родния му Солун, и е бил създал кирилицата за него. Когато пристигнал в Моравия, той разбрал, че азбука, която е толкова сходна с гръцката, се посреща с подчертана враждебност и затова прикрил произхода й, като изменил гръцките букви, но запазил повечето от буквите, измислени от него, и й придал известно единство чрез свободно използуване на орнаменти.^[5] От това можем да съдим, че по всяка вероятност правителството на Империята вече е възнамерявало, с помощта на Кирил, да покръсти балканските славяни — както българите, така и собствените си поданици, — когато неочаквани събития призовали големия мисионер в по-далечни земи и променили изцяло положението.^[6]

В България са били открити глаголически ръкописи, датиращи до XIII в., главно от района на Охрид и Рила. Почти е сигурно, че Климент е донесъл със себе си азбуката от Моравия; и ако в добавката към ръкописа от Атос има нещо вярно, то там се има предвид не че Климент е създал кирилицата, а че е въвел азбука, различна от онази, която местното население е познавало като азбука на Кирил. Но българите, които получавали образование в славянските училища в Константинопол, явно са използували кирилицата. Тя станала и официалната азбука, използувана в Преслав^[7] (в трактата на Храбър, изглежда, става дума за нея, а не за съперницата й). Поради по-голямата си опростеност и удобство с течение на времето тя изместила глаголицата — азбука, чието единствено достойнство било, че задоволила определена политическа необходимост.