Стивън Рънсиман
История на Първото българско царство (13)

Приложение II
ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ

Именникът на българските ханове е документ с такова значение за ранната българска история, че изисква специално внимание. Той съществува в два практически еднакви преписа, единият съхраняван в Санкт Петербург, а другият — в Москва. Написан е на старославянски и представлява списък на българските владетели от Авитохол до Умар, със съответните дати. Но най-забележителното в него в това, че думите, които явно обозначават началната година от управлението на всеки хан, са на неизвестен език, очевидно прабългарски. На съвременен език Именникът гласи следното#:

[# Цитирано по Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите. С, 1983, с. 12–13. — Б. пр.]

„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

Ирник живя 100 години и 5 години.# Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

[# Тук у Венедиков е дадено 150 години — Б. пр.]

Гостун-наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем.

Курт държа 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

Безмер — 3 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези 5 князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години с «остриганите глави». И след това дойде отсам Дунав Исперих княз. Също е и досега.

Исперих княз — 61 година. Родът му Дуло, а годината му вер ениалем.

Тервел — 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.

… 28 години. Родът му Дуло, а годината му дванш ехтем.

Севар — 15 години.^[1] Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

Кормисош — 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени Дуловия род, сиреч Вихтун.^[2]

Винех — 7 години. Родът му Укил, а годината му шегор алем.

Телец — 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И той бе заради другиго.

Умор — 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.“

Веднага става ясно, че се налага една поправка: за да се получи от годините на първите петима владетели сбор от 515 години, трябва управлението на Ирник да стане 150 години.^[3] Но не можем да направим нищо повече, преди да сме открили значението на прабългарските думи. Разполагайки единствено с Именника, това е невъзможно, макар че българинът Тудор Доксов, писал в началото на Х в., явно е използувал същата система. Но въпреки че някои учени^[4] са се опитвали да изяснят въпроса, прибягвайки към тюркското и монголско езикознание, те не са успели да открият никакво съответствие между тази система и което и да е известно на нас летоброене. Едва преди около 30 години, когато руски учени откриха при разкопки Чаталарския надпис, бе намерена някаква допирна точка. Там Омуртаговото основаване на Преслав е датирано през 15-и допълнително сведение. Затова ще разгледам общо заключенията на основните изследователи, посочвайки кои от тях приемам. Първият сериозен изследовател на въпроса е Бъри. През 1910 г. той публикува тълкувание на прабългарските думи^[5], което според него отговаря на всички известни факти, макар че внася поправки в текста за по-късните владетели, за да го съгласува по-добре с данните на гръцките хронисти. Теорията му се основава на цикъл от 60 лунни години — цикъл, разпространен сред източните племена; първата дума в изразите (например дилом) означава единиците, а втората — десетилетията. Бъри твърди, че при тази система се избягва опасността от грешки, породена от езиковите сходства. За съжаление така получените дати противоречат на известните ни исторически факти, както изтъква и Маркварт.^[6] По-точно, излиза, че прабългарите трябва да са преминали Дунава 20 години по-рано.

Критиката на Маркварт е основателна, но не е градивна. През 1914 г. обаче професор Микола от Хелзинки отново прибягва до помощта на езикознанието и намира ключ към проблема.^[7] Той предлага 12-годишен цикъл, където всяка година носи името на някое животно. Следователно първата прабългарска дума е съществително име, а не числително — хипотеза, изказана вече от Петровски. Аналогиите с тюркски и кумански думи (напр. дванш = тюрк. davŝan, заек; тоф = кум. taok, кокошка) и редът на годините в съответните цикли дават възможност на Микола да преведе тези прабългарски думи и да определи последователността им в цикъла. Вторите думи той приема за числителни редни, означаващи месеците, и чрез езикови аналогии открива реда ми.

Езиковедските доводи на Микола звучат убедително и вече са общоприети. Но неговите дати не съвпадат с датите, известни от гръцките извори, особено при хановете, живели по времето на Копроним. За да постигне по-добри резултати, след известно време Микола внася някои поправки, но опитът му е безуспешен.^[8] Проблемът остава незадоволително решен, докато проф. Златарски не се заема с него.

Златарски, който първоначално приема теорията на Бъри, с някои изменения^[9], сега^[10] се присъединява към първото тълкуване на Микола, т.е.: сомор = мишка, първа циклова година; шегор = вол, втора циклова година; вери = вълк, трета циклова година; дванш = заек, четвърта циклова година; дилом = змия, шеста циклова година; тох = кокошка, десета циклова година; етх = куче, единадесета циклова година; дохс = свиня, дванадесета циклова година. Месеците са; алем — първи, вечем — втори, тутом — четвърти, алтом — шести, ехтем — осми, твирем — девети. Тези думи претърпяват една-две промени в текста, всичките напълно приемливи — например текучитем е съкратено до етх. Тудор Доксовото бехти се приема за име на петия месец. Но Златарски внася две важни поправки в теорията на Микола и по-ранните теории. Първо, той приема система от лунни години; второ, започва ново летоброене от 680 г. от Р. Хр., когато прабългарите основали държавата си на юг от Дунава.

Би ни отнело твърде много време да разгледаме подробно неговите аргументи. Тук мога да кажа само, че те ми се струват солидни и оправдани от постигнатите резултати. До 680 г. от Р. Хр. Златарски приема циклично летоброене, започващо с годината на рождението на Христос: например Авитохол започнал да управлява през 150 лунна година от Р. Хр., която е шеста циклова година. От известието на Йоан Никиуски можем да съдим, че Кубрат е умрял някъде около 642 г., т.е. 662 лунна година. Следователно управлението на Безмер е завършило през 665 лунна година: и ако извадим 515 години, продължителността на управление на първите петима владетели, ще получим 150-а лунна година. Съвпадението на първата циклова година с рождението на Христос ми се струва произволно и може би е съвсем случайно, макар че е любопитно съвпадението на 679 слънчева година от Р. Хр. (в която прабългарите се установили на Балканския полуостров) със 700 лунна година от Р. Хр. — мистично число, което без съмнение би привлякло вниманието на всеки грък. А Златарски убедително доказва, че Именникът трябва да е бил написан първоначално на гръцки, вероятно скоро след смъртта на Умор (Умар), и следователно от грък. Златарски изтъква също, че продължителността на отделните управления не е изчислена точно, а от цикловите години на заемането на властта и смъртта на владетеля. Но при възкачването на Исперих възниква едно затруднение. Ако Безмер е управлявал 3 години и негов приемник е бил Исперих, то управлението на Исперих би трябвало да започне не в година „вери“, а през петата циклова година. Златарски разрешава противоречието, като отъждествява Безмер с Баян (Исперих без всякакво съмнение е Аспарух) и приема, че Исперих се е отцепил от Безмер две години преди смъртта му. Може би обяснението наистина е приблизително такова, въпреки че лично аз предпочитам Безмер и Баян да си останат отделни личности. Баян е истинско прабългарско име и не прилича много на Безмер. Нещо повече, струва ми се, че хронологията изисква между Кубрат и Аспарух да е имало още едно поколение.

С 680 г. започва нов цикъл. Тук Златарски прави изчисленията в обратен ред от годината на възкачването на Телец, за която знаем от Тоефан, че е била 761—762 г. от Р. ХР.^[11] Според нашето тълкуване на Именника то е станало през ноември 761 г. Първата трудност, която възниква, е че според Именника периодът между основаването на българската държава и възкачването на Телец е 2312 + 21 + 28 + 15 + 17 + 7 = 111 лунни години, което е прекалено много. Следователно трябва да отхвърлим като неточна посочената продължителност на някои от управленията. Нещо повече, тъй като в Именика продължителността на отделните управления противоречи на датите, така, както ги тълкуваме, единственото разумно решение е да коригираме броя на годините там, където е в разрез с наличните данни. Пресмятайки годините по системата на Именника, Златарски намалява управлението на Тервел на 17 години, на неизвестния владетел — на 6 години, това на Север е увеличено на 16 години, на Кормисош не е променено, а на Винех е намалено на 6 години. Това прави общо 85 лунни години, т.е. около 82 слънчеви години — 679—761 г. След Телец Златарски вмъква двете години на Сабин, за чието съществуване по онова време узнаваме от гърците. Така годината на Умор става „дилом“, както е според Именника. Без управлението на Сабин тя би била „дванш“.

Крайните резултати от изчисленията на Златарски са следните:

Авитохол заема властта през март 146 г. от Р. Хр.^[13]

Ирник — март 437 г.

Гостун — септември 582 г.

Курт — 584 г.

Безмер — 642 г.

Исперих — 643 г.

Отцепването му: януари 645 г.

Начало на българското летоброене: януари 680 г.

Тервел заема властта през декември 701 г.

Неизвестен владетел — 718 г.

Севар — 724 г.

Кормисош — 739 г.

Винех — 756 г.

Телец — 761 г.

Сабин — 764 г.

Умор — 766 г.

Тези резултати, естествено, не могат да претендират за абсолютна сигурност, но доводите, с които ги подкрепя Златарски, ми се струват убедителни.

По-нататък Златарски показва, че Тудор Доксов и неговите съвременници са пресмятали иначе необяснимите дати по българското летоброене. Като определят за година на сътворе-нието на света 5505 г. преди Христа, те започват българската ера с 6185 г. от сътворението на света, но след това използуват лунни години. Така за дата на покръстването на България се сочи както 6376 г., така и 6377 г. от сътворението на света, но Тудор Доксов нарича годината „етх бехти“. И така, 6376 — 6185 = 191, което дава единадесетата година от 12-годишния цикъл. Нещо повече, както показват изчисленията на Златарски, петият месец на 191 лунна година се равнява на слънчева година 184,62 до 184,71 от българска ера, което е септември 865 г. Златарски също така се опитва да докаже, че и руският хронист, известен като „Нестор“, датира събитията в Империята по същата хронологична система. Самб по себе си това е вероятно, тъй като „Нестор“ е черпел сведенията си за Империята от български преводи. Но макар и Златарски да изтъква интересния факт, че тук „Нестор“ е използувал система от лунни години, смятам за невъзможно да твърдя със сигурност, че той е възприел изцяло системата. За да се получи съответствие при някои от примерите, са необходими поправки в текста. Мисля, че „Нестор“ не е бил запознат с тънкостите на българското летоброене и просто е бил объркан. Датите му нямат доказателствена стойност.

Има още един момент, който си заслужава да бъде изяснен. 515, броят на годините, през които се смята, че са управлявали първите петима ханове, от Авитохол до Безмер, традиционно са били приемани просто за времето, прекарано от прабългарите в степите преди първото преселване на Аспарух. Но е крайно невероятно те да са се задържали на едно място за толкова продължителен период. Числото 515 има друго значение. Според хронологичната система на Африкан, широко използувана в Константинопол, 680 г. от Р. Хр., т.е. първата година от българското летоброене, се равнява на 6180 г. от сътворението на света. Но 6180 години представляват 515 цикъла от по 12 години. Някой грък, който е бил запознат с прабългарската система от 12-годишни цикли, но не е знаел, че те използуват лунни години, може би е осведомил прабългарите, че до момента на преминаването им през Дунава са изминали 515 цикъла. Тези 515 цикъла са се превърнали в 515 години, които за по-голям реализъм са били приписани на петимата прабългарски ханове, чиито имена са били известни. А първите двама от тях са получили закръглените, но твърде продължителни управления от съответно 300 и 150 години, така че да се получи необходимото число — макар че, както посочвам по-долу, в случая с възкачването на Ирник това е било исторически оправдано.

Това още веднъж подчертава големите трудности, пред които ни изправя Именникът — трудности, които всеки негов тълкувател трябва да има предвид. Почти е сигурно, че той е бил написан за прабългарите от гръцки роби и съчетава някоя източна хронологична система със схващанията на тези непросветени гърци, основаващи се на суеверия и случайни съвпадения. Ето защо нито една отделна теория за тълкуването му не е достатъчна и само поради тази причина смелата хипотеза на Бъри е била обречена на провал.^[14]

[#12 Продължителността на Испериховото управление след преминаването на Дунава.]