Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The History of the First Bulgarian Empire, 1930 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Пипева, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2007)
Издание:
СТИВЪН РЪНСИМАН
ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
преводач Мария Пипева
редактор Анета Мечева
коректор Людмила Стефанова
художник Гриша Господинов
отпечатано в печатницата при СУ „Св. Кл. Охридски“
ИК „Иван Вазов“ / „Силует“-ООД
София, 1993
ТОВА ИЗДАНИЕ Е РЕАЛИЗИРАНО СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ФОНД „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“
The History of the First Bulgarian Empire
G. BELL & SONS Ltd London, 1930
© Steven Runciman
История
- — Корекция
СЪВРЕМЕННИ ТРУДОВЕ
Abicht, R. Der Angriff der Bulgaren auf Konstantinopel im J. 896, A.S.P., vol. XVII. Avril, A. d’. Saint-Cyrille et Saint-Méthode. Paris, 1885. Banescu, N. Bulgarie et Paristrion, Bulletin de la Section Historique de l’Académie Roumaine. Bucarest, 1923. Bées, N. A. Epidromai Boulgaron epi Tsaron Symeon Hellenikon, vol. I.
Athens, 1928. Boot, C. de. Vita Euthymii. Berlin, 1888.
— Zu Johannes Skylitzes: Weiteres zur Chronik des Skylitzes, B.Z., vols.
xm, xrv.
Brehier, L. les Missions Chrétiennes chez les Slaves au IX Siècle, Monde Slave, vol. IV. Paris, 1927. Brooks, Е. W. The Age of Basil I, B.Z., vol. XXI.
— The Chronology of Theophanes, B.Z., vol. VIII.
Brückner, A. Thesen zur Cyrillo-Methodianischen Frage, A.S.P., vol. XXVIII. Bury, J. B. History of the Eastern Roman Empire from Arcadius to Irene. London, 1889.
History of the Eastern Roman Empire, 802—67. London, 1912.
History of the Later Roman Empire. London, 1923.
The Bulgarian Treaty of A.D. 814, English Historical Review, vol. XXV. London, 1910.
The Ceremonial Book of Constantine Porphyrogermetus, ibid., vol. XXII. London, 1907.
The Chronological Cycle of the Bulgarians, B.Z., vol. XIX.
The Treatise De Administrando Imperio, B.Z., vol. XV. Cambridge Mediaeval History, The. vols. I, II, IV. Cambridge, 1911, 1913, 1923. Conybeare, F. C. The Key of Truth. Oxford, 1898. Diehl, C. Choses et Gens de Byzance. Paris, 1926. Ducange, C. du F. Familiae Augustae Byzantinae. Paris, 1680. Duchesne, L. Les Premiers Temps de L’Etat Pontifical. Paris, 1911. Dtimmler, L. Über die Aelteste Geschichte der Slawen in Dalmatien. Vienna, 1856. Dvornik, F. Les Slaves, Byzance et Rome au IX Siècle. Paris, 1926. Farlati, D. Ulyricum Sacrum. Venice, 1751. Feher, G. Bulgarisch-Ungarische Beziehungen in dem V—XI Jahrhunderten.
Budapest, 1921.
— Влияние на българската църква в Маджарско, С.В.З., т. II. Ficker, G. Die Phundagiagiten. Leipzig, 1908.
Finlay, G. History of Greece. Oxford, 1877.
Gay, J. L’Italie Méridionale et l’Empire Byzantin. Paris, 1904.
Geizer, H. Der Patriarchat von Achrida. Leipzig, 1902.
— Ungedruckte und Ungenügend Veroffentliche Texte der Notitiae Episcopatuum, B.Z., vols. I, II. Gibbon, E. Decline and Fall of the Roman Empire, ed. Bury. London, 1909–14. Hergenröther, J. Photius, patriarch von Konstantinopel. . Ratisbon, 1867—9. Hirsch, F. Byzantinische Studien. Leipzig, 1876.
— Kaiser Konstantin VII Porphyrogennetos. Berlin, 1873. Howorth, H. The Spread of the Slavs: Pt. IV, The Bulgariens. Journal of the Anthropological Institute, vol. II. London, 1882. Hubert, H. Observations sur la Chronologie de Théophane, B.Z., vol. VI. Jagič, V. Cyrillo-Methodiniana, A.S.P., vol. XXVIII.
— Entstehungsgeschichte der Kirchenslavischen Sprache (второ изд.).
Berlin, 1913.
— Графика у славян, Енциклопедия славянской филологии. Петер бург, 1911.
Jireček, C. Archäologische Fragmente aus Bulgarien, Archäolog. Epigraph., vol. X. Vienna, Mitteilungen aus Oesten Ungarn, 1888.
Das Fürstentum Bulgarien. Prague. 1891.
Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel. Prague, 1877.
Geschichte der Bulgaren. Prague, 1876.
Geschichte der Serben. Gotha, 1911.
Jorga, N. Formes Byzantines et Realités Balkaniques. Paris, 1922.
— Le Danube d’Empire, Mélanges offerts à G. Schlumberger. Paris, 1925.
— Les plus Anciens Etats Slavo-Romains, R.E.S., vol. V. Krumbacher, K. Geschichte der Byzantinischen Litteratur. Munich, 1897. Katsarov, G. Die Gesetzgebung des Bulgarischen Fürsten Krum, B.Z., vol.
XVI. Kuun, G. Relationum Hungarorum cum Oriente Historia Antiquissima.
Claudiopolis, 1897. Lampros, S. Historia tes Hellados. Athens, 1898. Laurent, J. Sul Libro II dei Miracula S. Demetrii Martyris, Bessarione, Vol.
IV. Lavrin, J. The Bogomil Heresy, S. R., vol. VIII, No. 23. Léger, L. Cyrille et Méthode. Paris, 1868.
— La Bulgarie. Paris, 1885.
La Littérature Bulgare au Moyen Age, Revue des Cours Littéraires, vol. VI. Paris, 1869.
— L’Hérésie des Bogomiles, Revue des Questions Historiques, vol. VIII. Paris, 1870.
Le Quien, M. Oriens Christianus. Paris, 1740.
Lombard, A. Constantin V, Empereur des Romains. Paris, 1902.
Lucius, J. De Regno Dalmatiae et Croatiae. Amsterdam, 1666. Lüttich, R. Ungarnzüge in Europa im 10 Jahrhundert. Berlin, 1910. Marquart, J. Die Altbulgarische Ausdrücke in der Inschrift von Catalar, И.Р.А.И.К., t. XV.
Die Chronologie der Alttürkischen Inschriften. Leipzig, 1893.
Osteuropäische und Ostasiatische Streifzüge. Leipzig, 1903. Mazon, A. Le Moine Chrabe et Cyrille, C.B.3. Mikkola, J. J. Die Chronologie der Türkischen Donaubulgaren, Journal de la Société Finno-Ongrienne, vol. XXX. Helsingfors, 1914.
— Тюркско-болгарское летосчисление, И.Р.Я.С., т. XVIII. Miklosich, F. Chrestomathia Palaeoslovenica. Vienna, 1861.
Miller, W. The First Bulgarian Empire, in the Cambridge Mediaeval History, vol. IV. Minns, Е. Н. Saint Cyril Really Knew Hebrew, Mélanges publiés en l’honneur de M. Paul Boyer. Paris, 1925. Murait, E. de. Essai de Chronographie Byzantine. St. Petersburg, 1855. Muratori, L. A. Rerum Italicarum Scriptores. Milan, 1723—51. Niederle, L. Slovanské Starožitnosti. Prague, 1906. Pastrnek, F. Dejiny Slovanskych Apostolû Cyrilla a Methoda. Prague, 1902. Rački, F. Bogomili i Patereni. Zagreb, 1869–70.
— Documenta Historiae Croaticae Periodum Antiquam Illustrantia. M.S.H.S.M., vol. VII. Zagreb, 1877.
Rambaud, A. L’Empire Grec au Xme Siècle. Paris, 1870.
Rapoport, S. On the Early Slavs, The Narrative of Ibrahim Ibn Yakub, S.R., vol. VIII, No. 23. Rösier, R. Rumänische Studien. Leipzig, 1871. Runciman, S. The Emperor Romanus Lecapenus. Cambridge, 1929. Safarik, F. Slovanské Starožitnosti. Prague, 1837. Schlumberger, G. L’Epopée Byzantine à la Fin du Хше Siècle. Paris, 1896–1905.
— Sigillographie de l’Empire Byzantin. Paris, 1884.
Un Empereur Byzantin au Xme Siècle. Paris, 1890. Šišič, F. Geschichte der Kroaten. Zagreb, 1917.
Priručnik Izvora Hrvatske Historije. Zagreb, 1916. Snoj, Staroslovenski Matejev Evngelij, Ljubljana, 1922. Snopek, F. Die Slavenapostel. Kremsier, 1918.
Tafel, T. De Thessalonica Ejusque Agro. Berlin, 1839.
Tougard, S. De l’Histoire Profane dans les Actes Grecs des Bollandistes.
Paris 1874. Vogt, A. Basile I, Empereur de Byzance. Paris, 1908. Vondrak, V. Zur Frage nach der Herkunft des Glagolitischen Alphabets, A.S.P., vols. XVIII, XIX. Wessely, C. Glagolitisch-Lateinische Sprache. Leipzig, 1913.
Westberg, F. Ibrâhîm’s Ibn Ja’kûb’s Reisebericht über die Slawenlande. 81.
Petersburg, 1898. Zachariae von Lingenthal_, K. E. Beiträge zur Geschichte der Bulgarischen Kirche. St. Petersburg, 1864. Абоба — Плиска:_ Материалы для болгарских древностей, И.Р.А.И.К., т. X. Анастасиевић, Д. Н. Хипотеза о Западноj Бугарскоj, Гласник Скопског научног друштва, кн. III, Скопље, 1928. Антоний, архиеп. Из истории християнской проповеди. Петербург, 1895. Баласчев, Г. Българите през последните десетгодишнини на десетия век.
София, 1929.
Климент Словенски. София, 1898.
Новыя данныя для истории греко-болгарских войн при Симеоне, И.Р.А.И.К., т. IV.
Отговор на Мутафчиевия преглед (вж. по-долу) на Българите през последните. . . София, 1929.
Благоев, Н. Беседата на Презвитер Козма против богомилите, Годишник на Софийския университет, кн. XVIII. София, 1905 сл.
Крумови закони, С.Ю.Д., кн. IV.
Правни и социални възгледи на богомилите. София, 1912. Бобчев, С. С. Значението за България на св. Иван Рилски, Годишник на Свободния университет, кн. I. София, 1922.
Bulgaria under Tsar Simeon, S.R., vols. VII, VIII, Nos. 21, 22.
Nachträge zu den Notitiae Episcopatuum, Zeitchrift_ _fur Kirchenges-chichte, vols. XII, XIV. Gotha, 1891–4.
Васильев, А. А. Арабский синаксар о болгарском походе императора Никифора, Новьш сборник в честь В. И. Ламанского. Петербург, 1905.
История Византии. Петроград, 1917.
Происхождение императора Василия Македонянина, В.В., т. XII.
Славяне в Греции, В.В., т. V.
Византия и араби. Петербург, 1900, 1902.
History of the Byzantine Empire. Madison, 1928. Васильевский, В. Г. К истории 976—986 годов, Ж.М.Н.П., ч. 184.
Хроника Логотета на славянском и греческом, В.В., т. II.
О мнимом славянстве гуннов, Ж.М.Н.П., с. 222, 226.
Один из греческих сборников Москов. синод, библиотеки, Ж.М.Н.П., ч. 248.
Советы и разкази византийскаго боярина XI века, Ж.М.Н.П., ч. 215.
Гильфердинг, А. История сербов и болгар. Петербург, 1868.
Голубинский, Е. Краткий очерк истории православнмх церквей.
Москва, 1871. Господинов. Разкопките в Патлейна. София, 1915. Грот, К. Константин Багрянородньш о сербах и хорватах. Петербург, 1882. Дринов, М. С. Исторически преглед на българската църква. София, 1911.
Новый церковно-славянский памятник, Ж.М.Н.П., ч. 238.
Южные славяне и Византия в X веке. Москва, 1875. Златарски, В. Н. Български архиепископи-патриарси през Първото царство, И.И.Д.С., кн. VI.
Два известни български надписа, С.Н.У.К., кн. XV.
Де се намирал гр. Девол, И.И.Д.С., кн. V.
История на българската държава. София, 1918, 1929.
Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета, С.Н.У.К., кн. 24.
Известието на Михаила Сирийски за преселението на българите, И.И.Д.С, кн. IV.
Известието на Ибрахим-ибн-Якуба, С.Б.А.Н., т. XXII.
Кой е бил Тудор черноризец Доксов, Б.П., кн. 3.
Кои са били вътрешни и външни боляри, Университетски сборник в чест на С. Бобчев. София, 1921.
Към историята на открития в местността Патлейна манастир, И.Б.А.И., кн. I.
Нови известия за най-древния период на българската история, С.Н.У.К., кн. 2.
Первый поход Симеона на Константинопол, Recueil d’Etudes dedées à М. Kondakov. Prague, 1926.
Писмата на Николая Мистика до Симеона, С.Н.У.К., кн. X—XII.
Писмата на Романа Лакапина до Симеона, С.Н.У.К., кн. XIII.
Послание на Фотия до Бориса в славянски превод, Б.С., кн. V.
Die Bulgarische Zeitrechnung, Journal de la Societe Finno-Ongrienne, vol. XL. Helsingfors, 1924.
The Making of Bulgaria, S.R., vol. IV.
Иванов, Й. Аксиос-Велика-Вардар, Македонски преглед, год. I. София, 1925.
Богомилски книги и легенди. София, 1925.
Български старини из Македония. София, 1908.
Произход на цар Самуиловия род, С.В.З.
Св. Иван Рилски. София, 1917.
Ильниский, Г. А. Грамоти болгарских царей. Москва, 1911.
— Кто был черноризец Храбр?, Византийское обозрение, т. III. Юрьев, 1917.
Калайдович, К. Йоанн Эксарх болгарский. Москва, 1824. Кузнецов, И. Писмата на Лъва Магистра и Романа Лакапина, С.Н.У.К., кн. XVI и XVII.
Лавров, П. А. Нова служба цару бугарскоме Петру, Jжнословенски филолог, т. I. Београд, 1913. Лопарев, К. М. Две заметки по древней болгарской истории, 3.Р.А.О., т. III. Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886. Милев, Н. Кубрат от историята и Кубер в Чудесата на св. Димитрия, Списание на българското книжовно дружество, кн. 71. Милетич, Л. Към Самуиловия надпис от 993 г., И.Р.А.И.К., т. IV. Мутафчиев, П. преглед на Баласчев. Българите през последните. . ., Македонски преглед, год. V, кн. II, София, 1929. Новаковић, С. Легенда о Владимиру и Косари. Београд, 1893. Палаузов, С. Век болгарскаго царя Симеона. Петербург, 1852. Панарет, архим. Животът на Ивана Екзарха. Станимака, 1914. Платонов, Н. В. Патриарх Фотий. Москва, 1891. Попов, Н. А. Император Лев Мудрьш. Москва, 1892. Прокић, Б. 1ован Скилица. Београд.
— Die Zusätze in der Handschrift .Johannes Skylitzes. Munich, 1906. Розен, В. Р. Император Василий Болгаробойца. Петербург, 1883. Соболевский, А. И. Черковно-славянските стихотворения в IX—X век, С.Н.У.К., кн. XVI-XVII. Соколов, М; Из древней истории болгар. Петербург, 1879. Трифонов, Й. Беседа на Козма Пресвитера, С.Б.А.Н., кн. 30. Туницкий, Н. Л. Св. Климент, епископ словенский. Сергиев Посад, 1913. Успенский, Ф. И. Надпись царя Самуила, И.Р.А.И.К., т. IV.
Пограничньш столб между Византией и Болгарией при Симеоне, И.Р.А.И.К., т. III.
Русь и Византия в X веке. Одесса, 1888.
— Староболгарская надпись Омортага, И.Р.А.И.К., т. III. Хвольсон, Д. Известия о хазарах и т.д. ибн-Даста. Петербург, 1869. Шкорпил, К. Бележки за старата българска столица Преслав, И.А.Д.С., т. IV.
Паметници из Българско и Тракия. София, 1888.
Първата българска столица до Абоба. Варна, 1901.
Старобългарски паметници в Добруджа. София, 1918., Шопов, А. Един документ за българската история, С.Н.У.К., кн. II.