Стивън Рънсиман
История на Първото българско царство (14)

Приложение III
ЕРНАХ И ИРНИК

Не е възможно да не забележим поразителната прилика между името Ирник, втория владетел в Именника, и Ернах или Ернак, най-младия и любим син на Атила. Твърде рисковано е обаче да се отъждествяват лица, чиито имена по една случайност си приличат, особено при полуварварските племена, където много често няколко отделни имена произлизат от един и същи корен. Макар че, от друга страна, извънредно рядко се случва двама души да носят едно и също име, както е разпространено в по-цивилизованите общества.

Професор Златарски смята, че е погрешно и безсмислено да отъждествяваме тези две личности.^[1] Действително, трябва да признаем, че ни е известно твърде малко за Ернах след смъртта на Атила (453 г. от Р. Хр.). Приск съобщава само, че заедно с брат си Денгизих той управлявал един остатък от държавата на Атила в Малка Скития (дн. Бесарабия), откъдето братята често нападали Империята, и при едно от тези нападения Денгизих бил убит. Златарски изтъква, че: 1) според Именника Ирник поема управлението през 437 г., а не през 453 г.; 2) балканските българи произхождат от източния клон на прабългарите, утигурите, които живеели на изток от Дон; 3) ако Ернах е Ирник, то и той, и Атила би трябвало да принадлежат към рода Дуло, а това име никъде не се споменава във връзка с тях.

Всички доводи на Златарски са неопровержими, но ми се струва, че не са подкрепени от необходимите доказателства. Всъщност първият и третият звучат доста неубедително. 1) Когато на един владетел се приписва управление от 150 години, явно би било прекалено наивно да се очаква, че датата на възкачването му е точна. При тези обстоятелства една грешка от 16 г. е напълно допустима. 3) Няма причини да ни е известно родовото име на Атила. Имената на варварските родове често са се изменяли със смяната на поколенията, а освен това ми се струва, че аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло. 2) Този довод е по-силен. Напълно приемам, че ядро на Кубратовата държава са били утигурите. Смятам обаче, че тук не бива да забравяме уногондурите. Те представлявали остатъка от Атило-вата държава, който Ернах и родът му успели да задържат. Под натиска на аварите те или насилствено били изтласкани на изток, или мигрирали сами, с цел да избягат извън аварската граница. Вероятно един от техните вождове е оглавил бунта на прабългарите срещу аварите и така е застанал начело на обединената прабългарска държава. Би било естествено центърът на държавата да е разположен в територията на утигурите, която е била най-малко подложена на аварски нападения. Струва ми се, че тази теория не само оборва довода на Златарски, но и обяснява разпространеността на името уногон-дури, което не би могло да бъде производно или сгрешено, а би трябвало да назовава конкретно племе.

При това положение, особено като се има предвид забележителното сходство в имената, би било проява на свръхкритичност да отричаме идентичността на Ирник и Ернах и произхода на прабългарския владетелски род от Атила.

Сега възниква въпросът дали Атила трябва да се отъждествява с Авитохол. Ако Ернак е Ирник, то второто отъждествя-ване не е от особено значение. Лично аз се съмнявам в него: приемам името Авитохол, както и Атила, за форма на Авит, тюркската дума за прародител, която придобила ново значение; когато библейските предания стигнали до степите и тюрките, хазарите и хуните решили, че са потомци на Яфет.^[4] Впрочем унгарските историци доказвали този произход, като поставяли 34 поколения между Яфет и Атила^[5]). Така получената прилика между имената на Авитохол и Атила вероятно е спомогнала то да се вкорени по-дълбоко в съзнанието на прабългарите, но аз мисля, че всъщност Авитохол е бил далечен прародител, основател на тяхното племе. Не бива да забравяме, че Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернах, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция.

[#2 Priscus Fragmenta, p. 587.]

[#3 Вж. по-горе, с. 29.]