Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (5)

5

Мерили бе вече станала, когато Клер се събуди към девет часа. Тя си изми лицето, среса се и си сложи малко червило. Сетне си облече син халат над нощницата и излезе от спалнята си, за да приготви закуската.

Помещението ухаеше на кафе и пържена сланина. На печката изпускаха пара две големи ведра с вода за баня. Дъщеря й бе помислила за всичко!

Клер прибави една цепеница и с удоволствие си наля чаша кафе. После седна на масата и прочете облегнатата на чашата с мед бележка:

„Дариъс и аз отиваме да берем ягоди. Взели сме си нещо за обяд. Сланината и царевичният хляб са сложени на топло, пилетата са нахранени. Яйца още няма. До следобед.

Мерили“

Клер се усмихна. Изпи кафето си и се почувствува почти нормално. Чу, че вратата зад нея се отвори. Когато се извърна и видя Лио, сърцето й прескочи.

Той бе в червен копринен халат, облечен върху пижама на червени райета. Облегна се на рамката на вратата и се прозина. Под очите му имаше тъмни сенки. Брадата му беше набола. Общо взето правеше впечатление на човек, прекарал безсънна нощ.

Без да иска, Клер изпита съчувствие. Лио изглеждаше толкова изморен и безпомощен. Прииска й се да отиде при него и да го прегърне… Май не бе с всичкия си! Какво ставаше с нея? Трябваше да се радва за състоянието му.

Тя стана, за да си налее още една чаша кафе.

— Добро утро! Времето е прекрасно, нали? Добре ли спахте?

Лио я погледна унило:

— Матракът е на бубонки и шуми.

— О, ние пълним матраците с царевични шушулки. Ние, селяните, не можем да си позволим друго.

— Остават ли кочаните вътре?

Клер се засмя:

— Вие сте шегаджия, Лио.

Той измърмори нещо под носа си и отново се прозина.

— Надявам се, че пантерата, която ходеше по покрива, не ви е събудила?

— Тя не ме обезпокои. Ако бе дошла в стаята ми, лесно щях да я смажа с матрака си.

— Вземете ведрото с гореща вода, ако искате да се обръснете. Положително ще се почувствувате по-добре. Дотогава закуската ви ще бъде готова.

— По принцип закусвам само с кроасан и кафе — изръмжа Лио. — Смятам, че не е цивилизовано да се яде много толкова рано.

— Ние тук обаче не сме цивилизовани — възрази Клер сладко. — Сигурно междувременно сте го забелязали — тя извади от едно чекмедже бръснач с дръжка от слонова кост. — Този бръснач бе на дядо ми, но е още доста остър. За съжаление трябва да използвате обикновен сапун — тя откъсна лист хартия от рулото над умивалника: — Вземете я в случай, че се порежете.

Той взе бръснача и хартията. После хвърли мрачен поглед на Клер, взе ведрото и излезе.

Малко след това през тънките стени долетяха високи ругатни. Клер се усмихна злорадо. Горкият, сигурно се бе порязал.

Когато Лио се върна обръснат и сресан, две големи мушамички украсяваха бузите му. Но той се усмихваше приятелски.

На какво ли се дължеше това? Клер го наблюдаваше недоверчиво, докато той сядаше на масата. Наля му чаша кафе и я сложи пред него.

— Мляко и захар има на масата.

Ръката на Лио се плъзна по гърба й, после я обхвана здраво през талията. Стана й толкова горещо, сякаш пръстите му я бяха погалили на голо.

— Може да ми потрябва нещо сладко — каза й тихо.

Лицето й бе толкова близо до неговото, че тя усети дишането му върху бузите си. Клер се отдръпна. Сърцето й биеше като лудо. Тя се постара да бъде мила с него и ето каква беше благодарността му! Опит за съблазняване преди закуска!

— За ядене е само онова, което е на масата — изсъска тя.

Той повдигна вежди:

— Това може да се уреди.

Клер дори не го удостои с отговор. С високо вдигната глава, макар че ръцете й леко трепереха, тя сложи сланина и хляб върху две чинии и ги постави пред Лио. После седна срещу него.

— Друго няма. Кокошките още не са снесли яйца. Не е за чудене, като си помисля как уплашихте бедните животинки тая заран!

Лио ядеше с апетит. По звуците, които издаваше, можеше да се заключи, че всичко му се услажда. Когато Клер му хвърли възмутен поглед, той бавно и с наслада си облиза меда от пръстите.

Тя го погледна навъсено, беше загубила апетита си. Трябваше да остави този тип да умре от глад!

Най-после Лио побутна чинията си с въздишка на задоволство.

— Както виждате, бързо свикнах с вашето ядене — каза той подигравателно. — Сега ми е по-добре. Мога ли да получа още малко кафе?

Тя стана веднага. По силата на навика.

— Още ли спи Дариъс? — попита Лио.

— Отишли са с Мерили да берат ягоди.

— Много добре.

— Мислех, че не ви харесва двамата да бъдат заедно.

— Така беше в Ню Йорк. Тук, мила моя Клер, природата трябва спокойно да следва хода си.

Докато Клер му наливаше кафе, Лио сложи ръка на китката й:

— Значи сме сами? — попита той предизвикателно.

— Не бих казала това на жена, която държи в ръка джезве с горещо кафе.

Той се намръщи и я пусна. Тя наля и на себе си още една чаша. С всички сили се стараеше да не трепери.

— Хайде, Клер, нека бъдем приятели. Ако съм ви ядосал, моля да ме извините.

Клер се загледа в чашата си. Тя трябваше да се откаже от приятелството на Лио и съвсем не мислеше да му прощава!

— Да забравим миналото. Мога ли сега да се изкъпя? — гласът му се подмилкваше.

Тръпки я побиха. Защо Лио не спазваше надменния си самонадеян тон, тогава щеше да й бъде по-лесно и на нея да беснее срещу него! Не искаше да си го представя гол във ваната, иначе накрая щеше да попадне вътре с него.

— В-ваната е много малка — заекна тя. — Няма ли, да бъде по-добре да вземете душ? Инсталирали сме го в градината. Примитивен е, но върши работа.

— Да се изкъпем ли заедно? — очите на Лио искряха съблазнително.

Клер пламна.

— Не! — тя прибра масата. — Вземете си кърпа и сапун от стаята.

Той се усмихна така злорадо, сякаш всеки миг из косите му щяха да изскочат два рога.

Когато Лио се върна, Клер му посочи ведрото с гореща вода върху печката.

— Занесете го навън.

Той хвана дръжката и веднага се отдръпна:

— Ау!

— Увийте кърпата около дръжката — рече Клер безжалостно.

Тя го последва с две празни кофи. В кладенеца спусна едната и я извади пълна. После накара Лио да изсипе половината от горещата вода в празната кофа, която допълни със студена вода.

На другия край на градината се издигаше четириъгълна барака без покрив, която служеше за душ. Кофата бе закрепена на система от макари. Който искаше вода, просто теглеше синджира.

— Нима това функционира?

— Досега винаги.

Лио погледна недоверчиво, но влезе в бараката. Веднага дръпна синджира и възторжено посрещна потичането на водата:

— Прекрасно! Елате и вие!

Понеже тя не отговори, той си затананика някаква френска песен.

Клер позна стара песен на Морис Шевалие, в която се възпяваха качествата на любимата жена. Неволно си спомни любовната сцена от предния ден. Значи той пак се подиграваше с нея!

— Подайте ми втората кофа!

Тя се опомни, взе кофата с леденостудената кладенчова вода и му я подаде. Зачака усмихната какво ще се случи.

Синджирът издрънча и кофата бе изпразнена. Прозвуча вик на ужас и изненада.

Клер забърза обратно към хижата, като се смееше. Стигнала до стълбата, тя се извърна. Лио тъкмо излизаше от бараката с мокра коса и по халат, свободно привързан, така че се виждаше по-голяма част от мокрото му тяло.

Тя изтича по стъпалата, все още кискайки се, спъна се на разклатеното стъпало и се просна по колене на верандата. Лио се втурна и коленичи до нея. Той я обърна по гръб, хвана я за раменете и силно я разтърси:

— Смешно ви е значи?

Напрежението от последните часове и изминалата нощ се разрази и Клер се разсмя от все сърце. Когато Лио надникна в сияещото й лице, също се засмя:

— Човек не постъпва така с милия си гост! — той започна да я гъделичка.

— Не… Престанете!… Недейте!… — Клер се закиска безпомощно. Напразно се опита да отблъсне Лио. Най-после хвана с двете си ръце мократа му коса и я дръпна.

— Ау! — той я обгърна и се изтъркаля по гръб, така че Клер се намери върху него.

— Какво си мислиш, състезание по борба ли ще правим? Добрите момци не правят такова нещо с момичета!

Лио се разсмя:

— Очите ти са като прозорци към Средиземно море — измърмори той. — Такова наситено синьо никога досега не съм виждал.

Неговите бяха полузатворени. Едната му ръка се разходи по гърба й и продължи по-надолу. С другата привлече главата й към себе си.

Клер не смееше да диша. Когато устните му докоснаха нейните, неволно почувствува, че у нея лумнаха пламъците на възбудата.

Без да я пуска, той я обърна по гръб. Целувката му стана по-настойчива, по-страстна, желанието у Клер се засили. Бедрата му я притискаха към твърдите дъски на верандата.

Скоро щяха да достигнат онази фаза, от която връщане назад няма. Но Клер не искаше да се любят на верандата. Ами ако децата се върнеха ненадейно? Тя го отблъсна:

— Не, Лио, не така.

Той измърмори нещо и отново притисна главата й надолу.

— Не… моля те, остави ме… да стана — Клер отчаяно се опитваше да се освободи от него, но той я натискаше с цялата си тежест.

— Хмммм — измърмори до устата й.

— Проклятие! — тя го заудря с юмруци по гърба.

Лио хвана ръцете й здраво.

Наведе се над врата й и го покри с горещи целувки. С едната си ръка смъкна ципа на халата й и издърпа предпазливо деколтето на нощницата й, за да може да й гали гърдите. Когато устните му се сключиха върху твърдите й зърна, от гърлото на Клер се изтръгна стон.

Тя заби нокти в дланите на ръцете си и започна да се бори срещу огромното си желание да капитулира. Все още й бе останала капчица разум.

— Моля те, Лио, пусни ме…

— Значи гордата дама може и да моли. Искам да го чуя още веднъж — каза той. В гласа му прозвуча тих триумф. В очите му блеснаха весели искри.

Тези думи окончателно отрезвиха Клер. Стана й още по-горещо, но този път повече от гняв, отколкото от възбуда.

— Ако продължаваш, ще ти издера очите!

— Недей! — усмихнат, Лио се наведе над нея и я зацелува необуздано и страстно.

В този миг в градината спря някаква кола. С широко отворени от изненада очи д-р Бойд Кас се загледа в двойката на верандата.