Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (10)

10

Ръката на Лио се плъзна по рамото й. Клер настръхна.

— Така, значи сега сме сами и въпросът, който засяга моите качества на любовник, стои открит — каза той с мек като коприна глас.

Докосването му предизвика у нея възбуда и същевременно гняв. Тя се загледа нерешително пред себе си. Изглежда сега щеше да последва големият опит за прелъстяване. Тя стисна устни. Щеше да му покаже, че не е лесна плячка.

За свое съжаление вече бе разбрала, че всеки опит за съпротива само поощряваше Лио. Значи трябваше да измисли нещо, което веднъж завинаги да го излекува от влюбчивостта му.

— Ще трябва да се подчиня на неизбежното, Лио — каза тя с потрепващи мигли.

Той я хвана под брадичката и я принуди да го погледне:

— Нямам пълно доверие в този нежен, смирен тон.

Тя го погледна с широко отворени, невинни очи:

— За какво говориш?

Неочаквано Лио се извърна от нея и силно кихна.

— Да не си се простудил? — гласът на Клер звучеше прекалено любезно.

— Сигурно е от лука. Имам алергия към лука.

Кихавица и лук! Ура! Еврика!

Клер сниши гласа си, така че, както се надяваше, той прозвуча някак пресипнало и съблазнително:

— Ами ако това са първите признаци на настинка? — тя бавно го докосна с пръст по бузата. — Това би било ужасно, тъй като ти предстои турне. Може би трябва да прекараш следобеда в леглото?

— Прекрасна идея! — Лио взе ръката й и я целуна. После устните му бавно се изкачиха до лакътя й.

В продължение на миг Клер се бори с желанието да го остави да прави каквото си иска. В главата й се блъскаха най-противоречиви мисли. Тялото й копнееше за него. Но сега не бе нощ, омагьосана от лунните лъчи.

Тук, на ярката дневна светлина, тя не можеше да забрави гордостта си, не можеше да забрави, че за него тя бе само едно повърхностно приключение.

Поне да беше сигурна, че изпитва нещо към нея… Потърси в лицето на Лио израз на нежност. Но намери там само цинизъм и подигравка.

Не, той търсеше само бърза авантюра. Колко малко държеше на нея си пролича, когато на празника предпочете компанията на други жени, за да се забавлява с тях. Споменът за това сковаваше сърцето й като ледена броня.

Тя въздъхна, сведе поглед и събра силите си за играта, която възнамеряваше да играе.

— Облечи си пижамата, докато аз… се оправя — прошепна тя.

— Никога не можех да си представя, че така бързо ще свиеш платната — Лио тихо се засмя.

— Добре съзнавам, когато съм загубила.

Той я целуна.

— Време беше. Но ела веднага и ме съблечи.

Гореща вълна обля Клер:

— Още не съм стигнала дотам — заекна тя.

Този път Лио се изсмя високо:

— Понякога си наистина ужасно целомъдрена. Е, добре, чакам те — каза той и се запъти към стаята си.

— Затвори си вратата, за да не прониква вътре миризмата на лук! — извика Клер след него.

Той усмихнато се подчини.

Тя гледа известно време след него, без да помръдне. Сетне миловидното й лице се оживи. Отиде до печката, свали капака на тенджерата и изсипа лука в едно сито. С насълзени очи го смачка и сложи половината от кашата върху няколко скатани една върху друга тънки кърпи, които след това нави на руло. В планините смятаха компреса с лук за старо домашно средство против настинки.

Докато го приготвяше, самоувереността й се върна. Движеше се на познат терен. Лио щеше да преживее нещо нечувано!

Клер се промъкна на пръсти в стаята си и си облече халата върху другите дрехи. Предвидливо събу ботушките и нахлузи пантофи.

Върнала се в кухнята, тя се запита как да скрие от Лио горещия компрес, докато се приближи достатъчно към него. Може би да му поднесе някое силно питие? Тъкмо това беше нужно. Като въведение към сцената на прелъстяването!

Взе от килера една бутилка от касата с вина, която Лио бе донесъл. Върна се в кухнята и върху табличка постави бутилката и две чаши. Сложи и горещия компрес, като го покри с кърпа.

Едва сега забеляза, че навън наближава буря. Погледна от прозореца. Небето се бе смрачило, дърветата бурно се превиваха под силния напор на вятъра. По всичко изглеждаше, че тя скоро ще се разрази. Клер трепна, когато нещо падна върху покрива. „Сигурно няколко малки клони“ — успокои се тя. Нямаше защо да се тревожи. Хижата бе устояла на много бури. В момента по-важно бе самата тя да преодолее урагана, който щеше да се разрази в стаята на Лио.

Почука на вратата на Лио с разтуптяно сърце.

— Влез.

Макар в стаята да бе хладно, той лежеше на леглото по морскосиня копринена пижама, скръстил ръце под главата си.

— Какво е това? — попита той и посочи таблата.

— Нещо за пиене.

— Фантастично!

Клер остави таблата на нощната масичка и пристъпи неохотно към леглото. Лио й подари такава усмивка, която би стопила дори айсберг. Коленете й отмаляха и тя седна на леглото по-бързо, отколкото всъщност искаше.

Лио протегна ръце към нея:

— Не! Не мърдай! — гласът й прозвуча почти пискливо.

Той отново скръсти с усмивка ръце под главата си.

Клер се наведе над него с малко насилена усмивка и с неспокойни, разтреперани ръце започна да разкопчава пижамата му. Лио я наблюдаваше, дишането му се ускори.

Докато докосваше мускулестите му гърди и вдишваше мириса на кожата му, у нея ненадейно избухна по-силна буря, отколкото навън. Защо трябваше да се противи още? Защо просто да не се сгуши до него и да го остави да прави с нея каквото си иска?

Гласът на Лио я изтръгна от мислите й:

— Ръцете ти са студени. Ела, ще те стопля.

Тя отново потърси в лицето му израз, който би могъл да помете съмненията й. Но видя само самоуверената усмивка на мъж, който познаваше жените и добре знаеше какво ще последва.

Беше сигурен в себе си!

— Преди това имам нещо за теб. Затвори очи и лежи мирно!

Лио се подчини той се усмихваше доволно. Клер скочи, взе компреса и му го плесна на гърдите.

Лио рязко се надигна. Той се втренчи в силно миришещите кърпи, сякаш това бе някакъв огромен паяк.

— Какво е това? — задъха се той. Очите му започнаха да сълзят.

Клер също се просълзи. Тя го хвана за раменете и го тласна обратно в леглото.

— Компрес с лук срещу настинка. Лежи спокойно!

С един скок Лио се измъкна от другата страна на леглото, махна компреса от тялото си и го захвърли. После загледа втренчено Клер и бавно пристъпи към нея.

Тя тръгна заднишком към вратата.

— Лио…

— Ти съвсем не искаш да спиш с мен! Но отиде твърде далеч!

Клер посегна към дръжката, отвори вратата и изтича във всекидневната. Потърси закрила зад дивана.

— Успокой се, Лио!

Но по лицето му се виждаше, че този път той няма да я послуша.

— Ти си помисли, че съм ти паднала вече — изрече тя задъхано. — Който си играе с мен, си изгаря пръстите.

С един скок Лио се намери върху дивана. Той се прекатури и при падането повлече и Клер на пода.

— А сега… — преди да завърши изречението оглушителен трясък, придружен от звук на пукащо и цепещо се дърво, разтресе цялата хижа.

Двамата останаха известно време като парализирани, после Клер отблъсна Лио от себе си. Тя се надигна, изтича в стаята му и отвори вратата.

— О, боже мой!

Джон често бе казвал на Клер, че старото дърво е болно. Но от сантиментални причини тя не бе разрешавала досега да го отрежат. Сега половината от него се простираше в стаята. Върхът му бе точно върху леглото. Бе започнало и да вали и всичко в стаята бе вече мокро.

— О, небеса! — Лио застана зад нея и сложи ръка около раменете й. — Можехме да бъдем мъртви — той здраво прегърна Клер, защото почувствува, че тя трепери. Вятърът свиреше злокобно, цялата хижа сякаш стенеше.

Клер тревожно погледна към тавана. Кавгата с Лио бе забравена.

— Смятам, че засега не можем да направим почти нищо тук. Най-добре си облечи нещо, а аз ще взема завивки и ще отидем в мазето. Хижата може да се срути всеки миг. Мазето наистина не е подслон с три звезди, но е сигурно и сухо — той кимна. Клер се извърна и отиде в кухнята. Лио я последва малко след това, като носеше кутията с цигулката.

Тя дръпна настрана килима и на пода се показа четвъртит капак.

— Ще дръпнеш ли дръжката?

Тъй като капакът винаги заяждаше, можаха да го вдигнат само със задружни усилия. Вгледаха се в мрачната дупка, от която вееше студен въздух. Клер сложи ръце на кръста си и трескаво започна да обмисля какво да вземат със себе си долу.

„Светлина.“ Тя взе лампа и кибрит и ги даде на Лио:

— Моля те, вземи това и стой на стъпалата, за да мога да ти подавам нещата.

После изтича в стаята си, взе завивки и му ги подаде.

От килера извади една кутия, в която сложи самун хляб, салам и остатъка от ягодовия сладкиш от предния ден. Също така нож, лъжица, две чаши и стомна с вода. Вероятно щеше да се наложи да издържат долу, докато Мерили и Дариъс се върнат с джипа.

Тя подаде кутията на Лио и се върна в стаята, за да примъкне касата с виното до капака за мазето. Той отнесе касата долу. Клер се огледа още веднъж загрижено и после слезе по стъпалата, като затвори капака над главата си.

Шумът от бурята проникваше долу приглушено.

Лампата осветяваше голите, но сухи стени.

Лио нагласи нещо като легло от възглавници, одеяла и завивки. Ненадейно Клер бе обзета от чувството, че нервите всеки миг ще й изневерят.

Когато привърши, Лио се обърна, погледна отчаяното й изражение и я улови за ръката:

— Седни там.

Клер потъна всред възглавниците. Тя видя скъпоценната цигулка на Лио, която той грижливо бе опрял на стената, и се изсмя звучно. Един безценен Страдивариус в мазето на двестагодишна хижа! Смя се, докато смехът й премина в хълцане.

Той не каза нищо. Седна до нея и започна да масажира шията й.

— Всичко се руши — Клер изхлипа. Разтресена от ридания, тя се облегна на Лио, благодарна, че чувствува топлината на тялото му, тъй като самата тя зъзнеше. Той се отпусна на възглавниците и изтегли одеялото върху себе си и Клер.

Няколко минути я държа мълчаливо в ръцете си. После ненадейно рече:

— Глътка вино ще ти се отрази добре — и стана. — Имаме ли тук тирбушон?

— Не.

— Нищо. Винаги съм искал да го направя по този начин — той се отдалечи и счупи гърлото на бутилката, в стърчащия зид. — Моля. Нито капка не е разляна. И така, малко вино за дамата! — наля в една чаша й я подаде на Клер.

— Благодаря. Не зная какво става с мен — каза тя, зъбите й тракаха.

— Вероятно шок — Лио пак седна до нея с бутилката и с чашата в другата ръка. — Пий!

Клер изпразни чашата на един дъх. Той й доля. Но когато тя поиска да я изпие пак така наведнъж, Лио я хвана здраво за ръката:

— Не, ще се напиеш.

— Може би искам да се напия — тя погледна към тавана. — Нещо, на което много държа, се руши в момента — Клер почувствува, че благодарение на виното вече не й е, толкова студено. Беше престанала да трепери. — Може ли да получа още малко?

Лио й наля още веднъж. После отпи и той. Внезапно се засмя тихо.

— Какво има? — Клер го погледна въпросително.

— Мисля си, че съм пил вино при всякакви възможни ситуации — отвърна той. — Но сега е върхът!

— Пия за това — тя отпи голяма глътка.

— Така не се пие това прекрасно вино — упрекна я той.

Клер почувствува, че й стана по-топло, отпусна се. Виното бе извършило своето.

— Наистина е чудесно — тя успя да се усмихне колебливо. — Ако бяхме на прием, щеше да липсва само музиката. Ще ми изсвириш ли нещо?

— Тук, в мазето? — попита Лио недоверчиво. Но след малко повдигна рамене: — Всъщност защо не? Имаш ли някакво желание?

— Нещо по-живо.

Той размисли за момент, после взе цигулката и започна да свири откъс от „Кармен“.

Клер слушаше и чувствуваше как постепенно напрежението й отслабва. Бурята и обстоятелството, че седеше с Лио в мазето, всичко това вече не изглеждаше толкова лошо. Като свърши да свири, тя изръкопляска:

— Браво! — и вдигна чашата си за него.

Лио се поклони усмихнато. Предпазливо намести скъпоценния си инструмент в кутията. Когато Клер му подаде празната си чаша, той отначало поклати глава, но после я напълни още веднъж.

— Тук е студено — Лио си потърка ръцете и се огледа нерешително.

Клер отмахна одеялото:

— Ела, преди да си замръзнал — той прие предложението й и тя почти се разкая. О, боже, какво ли щеше да стане, когато бъдат толкова близо един до друг? — На колко години си всъщност? — попита тя, за да наруши напрегнатото мълчание.

— На четиридесет и пет. Защо?

— Високата, темпераментна жена, която видях у вас… тя ли ти е приятелката? — по дяволите, защо му задаваше тези интимни въпроси? Сигурно виното бе развързало езика й.

— Един джентълмен не говори за връзките си с жени — Лио се подсмихваше.

Клер също го погледна насмешливо:

— Ти не си никакъв джентълмен.

— Невъзможна си! Пийни си още малко! — той й наля, после и на себе си. Бутилката се изпразни.

Тя тихо се засмя:

— Сигурно никога не си мислил, че ще попаднеш в такова мазе!

— Честно казано, не — Лио се загледа в чашата си.

— Защо не ме гледаш? — попита Клер войнствено. — Намираш, че не съм хубава ли?

— Как ти хрумна подобна мисъл?

— Ти обичаш високи, красиви жени, които миришат хубаво, нали?

Лио се изсмя високо:

— Разбира се.

Клер се изкиска:

— Знаеш ли какво? Ти не миришеш хубаво. Миришеш на лук.

— Ти си пияна.

— Вярно е.

— Да хапнем нещо — Лио стана и намаза парче хляб. — Изяж го! — заповяда той.

Клер послушно отхапа. После размаха напред-назад празната си чаша:

— Още!

— Само малко — той счупи гърлото на втора бутилка и й наля.

— Хлябът трябва да плува — обясни Клер, като дъвчеше.

Лио направи гримаса и също си взе филия хляб. След като яде и пи, той отново се сгуши под одеялото.

— Сега спи! Изглежда бурята ще трае още известно време — каза той и затвори очи.

На Клер не й се спеше. Усещаше се съвсем бодра. Виното замъгляваше съзнанието и съвестта й. Какво я интересуваше утрешният ден? Сега беше тук, в това топло гнездо от възглавници и одеяла, на златната светлина от лампата.

Тя се опря на лакът и се загледа в лицето на Лио.

— С колко жени си спал?

— Това не те засяга! Спи!

— Бас държа, че дойде тук, за да спиш с мен, нали?

— Стига вече!

— Но не извади голям късмет, а?

Той се изтъркаля настрани и демонстративно й обърна гръб.

Тя се наведе над него и нежно го ухапа по ухото.

— Клер!… — изръмжа Лио. Извърна глава и я погледна.

— Да?

— Какво значи това? Лягай и спи! — той се обърна отново и затвори очи.

Клер се отпусна пак на възглавницата и се втренчи в тавана. Как да заспи, когато до нея лежеше най-очарователният мъж на света? Самото усещане на близостта му будеше у нея горещо желание. Нима с Лио не беше така? Тя погледна към него и внезапно не можа да устои на порива да го погали по косата.

— Клер… — помоли Лио. — Ти не знаеш какво правиш — той се опита да махне ръката й.

Клер се усмихна. Най-после разбра колко е възбудително да съблазняваш някого против волята му. Тя решително го обгърна с ръце и се притисна до него.

— Не, Клер…

— Око за око, зъб за зъб — пошепна тя. — Да видим дали още помня какво ми правеше — обсипа с малки горещи целувки врата му. Пръстите й се плъзнаха по гърдите му и разкопчаха копче по копче ризата му. Толкова беше погълната от старанието си да възбуди Лио, че не усети как собственото й тяло пламтеше от желание.

Повдигна глава:

— О, колко горещо стана!

— Клер! — когато тя съблече халата и издърпа пуловера си през главата, Лио изохка.

— Хареса ли ти? — попита Клер с дрезгав глас. Тя се притисна отново към него и почувствува грубия плат на ризата му до голата си кожа. Започна да гали Лио предизвикателно по гърдите и корема и стигна до покритото с косми място, скрито под колана на панталоните му.

— Престани!

— Ти през цялото време ме задиряше, а сега не искаш? Сега обаче аз искам! — отвърна тя.

— Не си с всичкия си…

— Имаш право, луда съм — прекъснато тя. — Луда съм по теб!

Смъкна ризата от раменете му и с показалеца си очерта линия чак до врата му. Наведе се и последва линията с устните си. Ръката й се плъзна към колана на джинсите и разкопча токата. Чу, че той задиша учестено. Тя веднага оттегли ръката си.

— Обикновено тук прекъсваш. Затова и аз сега ще спя.

Лио простена. Той се извърна и погледна измъчено Клер. От желанието, което прочете в погледа му, й стана едновременно студено и горещо.

— Да те вземат дяволите! — изруга той. Притегли я към себе си и започна да я целува диво и страстно.

Клер се отпусна назад и се отдаде напълно на прекрасните чувства, които милувките му будеха у нея, на жаравата, която той с ръце и устни разпалваше в буен огън. Сякаш от някаква безкрайна далечина разбра, че е съвсем гола.

— Близо до небето е студено — пошепна тя, но след миг щастливо въздъхна, когато топлото тяло на Лио легна отгоре й. И той бе вече гол. Усещаше кожата му до своята, топлината му сякаш преливаше в нея.

Лио продължаваше да я целува и гали, докато й се стори, че напълно губи разсъдъка си. Когато проникна в нея, двамата за секунда сдържаха дъха си. После Лио започна да се движи бавно, Клер се нагоди към ритъма му. Той държеше нежно главата й, а тя се издигаше към него. Най-после, и все пак твърде рано, достигнаха върха на страстта.

Останаха да лежат прегърнати, дишаха силно. Клепките на Клер бавно натежаха. Приятно замаяна и успокоена, тя най-после заспа.