Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (2)

2

Клер махна на едно такси и каза на шофьора адреса на хотела си. По-късно не можеше да си спомни за пътуването. Знаеше само, че през цялото време мислите й бяха кръжали около Лио Перели.

И в мечтите си не бе очаквала, че той ще приеме поканата й. Сега здравата бе загазила.

Откакто Мерили и Дариъс се бяха сприятелили, Клер тайно бе мечтала да срещне някога големия маестро. О, небеса! Никога не се бе надявала да го посрещне като гост в къщата си! Тя се засмя недоверчиво. Наистина, спокойно можеше да покаже своя дом в уединената планинска местност, но щеше ли да се чувствува там добре светски човек като Лио Перели?

Защо бе приел поканата? — питаше се Клер. Тя се бе преоблякла и сега ходеше неспокойно напред-назад из хотелската си стая по халат, като си блъскаше главата как да организира престоя на Лио Перели.

Зарадва се, когато чукане на вратата я изтръгна от мислите й.

— Майко? — чу гласа на дъщеря си.

— Как мина изпитът? — попита, тя и прегърна Мерили.

— Горе-долу — както обикновено напоследък, без настроение отвърна Мерили! Тя захвърли зеления си подплатен анорак на един стол, остави калъфа с китарата до стената и отиде да затвори прозореца. Клер я наблюдаваше. Мерили изглеждаше нежна и стройна в тесните си джинси и фланелка. Дългата й блестяща тъмноруса коса падаше на леки вълни чак под раменете, очите, й бяха ясносини, кожата гладка и чиста, но въпреки това не можеше да се нарече красива, каквато бе майката.

Клер нежно се загледа в приведените рамене на дъщеря си. „Защо, когато си млад, винаги приемаш нещата така сериозно? Защо си така твърдо убеден, че първата любов трябва да бъде и последна?“ Днес поне тя притежаваше средството да развесели Мерили.

— Отгатни какви новини има! — каза тя.

— Какви?

— Бях при Лио Перели.

Мерили се извърна уплашено:

— Не трябваше да се намесваш!

— Значи не се радваш, че той и Дариъс ще ни дойдат на гости във фермата за няколко дни?

За миг Мерили онемя.

— Какво каза?

— Поканих двамата у нас през лятната ваканция и Перели прие.

Лицето на Мерили се проясни.

— Не мога да повярвам! Невероятно! — извика тя, прегърна майка си и я завъртя в кръг около себе си.

— Хей! Завива ми се свят! — оплака се Клер със смях.

— Как успя? — поиска да узнае Мерили.

— Детска игра — излъга Клер весело.

— Чудесно е, че Дариъс ще дойде, но какво ще правиш със стария змей?

Клер потисна смеха си.

— Би могла да говориш с малко повече уважение за един от най-надарените артисти на нашата епоха — каза тя с упрек.

— Както искаш. Само че бих предпочела той да не е баща на Дариъс — Мерили се изкиска. — Какво ще кажеш, да отидем ли заедно на езда и по пътя просто да го загубим в храсталака? Или Бел да му направи един пиратски коктейл, за да стане нов човек? — тя се просна на леглото, опря се на лакти и каза сериозно: — Вярваш ли, че ще промени мнението си за Дариъс и за мен?

— Не зная, мила. Ще изчакаме, Дариъс никога ли не е говорил, че иска да стане независим?

Мерили въздъхна:

— Той е доста объркан. От една страна, иска му се да бъде самостоятелен, от друга, обожава баща си и не иска в никакъв случай да го нарани.

— Надявам се, че всичко ще се оправи. Моля те още веднъж да премислиш всичко. Знаеш, че аз…

— Мамо, моля ти се…

— Преставам. Но съвсем естествено е, че се безпокоя.

— Да, да. Но ти все още не си ми казала какво конкретно си намислила. Какво смяташ да правиш във фермата с мъж, свикнал само на най-голям лукс? Той е човек, видял и преживял всичко, което си струва на този свят!

Клер поклати безпомощно глава. В същия миг й хрумна спасителната идея.

— Той не е видял всичко и съвсем не е бил навсякъде — каза тя не без язвителност.

Мерили се изправи уплашена:

— Какво имаш предвид?

— Ще живеем всички заедно на хижата.

— Майко! Няма да посмееш!

— Той каза, че иска да опознае простия селски живот — отвърна Клер в най-добро настроение. — Желанието на моите гости е закон за мен!

— Но хижата скоро ще се разпадне — завайка се Мерили. — Та тя е почти на двеста години!

— Но все още се държи добре — възрази Клер. — Не ни ли нарече той селяни, дори туземци? Сега ще види!

Мерили се изсмя:

— Има да се пули!

— А какви кулинарни наслади ще му подготвим! Мисля си например за свински крачета с боб!

Смяха се до сълзи, а като ги избърсаха, Мерили запита:

— Мога ли да разкажа на Дариъс?

— Сама решавай. Ти го познаваш по-добре, отколкото аз.

 

 

Старата хижа се намираше на един склон в планините Блу Ридж, спускащ се към фермата на Клер в Западна Вирджиния. Тя бе построена от предците на Клер. Доколкото бе възможно, семейството я бе съхранило в първоначалното й състояние. Само прозорците бяха уголемени заради прекрасния изглед, който се разкриваше от тях.

Всичко във вътрешността на хижата бе изработено на ръка. За Клер тя винаги бе била убежище, където можеше да се скрие, когато й дойдеше до гуша от всичко. Сега тя стоеше пред голямата опушена камина в избелелите си джинси, с червена фланелка и коси, превързани със синя лента, и оглеждаше „добрата стара гостна“. По стените от дъбови талпи висяха ръчно тъкани килими, плетени кошници и един прекрасен ковьор от времето на прабаба й. В един ъгъл стоеше голям чекрък. Новите пердета от десениран жълто-оранжев плат, селските черги на пода и свещите от пчелен восък придаваха ведра, уютна атмосфера.

— Готово — рече Клер доволно.

Мерили, която седеше на дългата чамова, маса, се почеса по носа.

— Дано да е така. Всичко движимо и недвижимо е изтъркано, измито и лъснато.

— Надявам се, че храната ще ни стигне — каза Клер. За хладилник тук горе им служеше малка барака над реката, където съхраняваха маслото, яйцата и месото. — Да си идем вкъщи и си позволим една последна баня преди нашите гости да пристигнат — заключи Клер. Тя се протегна и прозина, уморена от многото работа.

— Любопитна съм да видя лицето на маестрото, когато чуе, че тук няма баня — Мерили и Клер се ухилиха съзаклятнически и затвориха тежката порта. Качиха се в колата и потеглиха за фермата в долината.

Два часа по-късно Клер стоеше в голямата си светла спалня и за пръв път от няколко години насам се въртеше и суетеше пред голямото огледало, за да огледа от всички страни фигурата си.

С течение на годините бе понатрупала малко повече по бюста и бедрата, но талията й бе тънка както преди.

Съвсем не изглеждаше зле за жена над трийсетте. Но беше толкова ужасно обикновена! Според вкуса на Перели тя навярно прилича на айран, а той бе свикнал с шампанско. Може би трябваше да се подложи на диета или да си изруси косата? Направи гримаса. Разбира се, че няма да извърши нищо подобно. Тя си беше тя.

Клер облече памучна риза на зелени и сини карета, джинси и удобни ботуши. Нямаше друг грим, освен дискретния туш на миглите и червилото. Малките златни обеци и златният часовник бяха единствената отстъпка пред суетата. И естествено брачният пръстен, който все още носеше.

Усмихна се на образа си в огледалото. Нямаше основание за тревога. Лио Перели не беше първият гост, когото щеше да посрещне. На „неин терен“ той не представляваше никаква заплаха. Пък и тя не беше нито красива, нито достатъчно изтънчена, за да му бъде интересна като жена, така че можеше да гледа преспокойно на предстоящите дни.

Поставеният върху мраморната рамка на камината френски часовник удари два пъти. Време беше. Клер хвърли поглед още веднъж на спалнята си. Имаше странното чувство, че ще гледа на стаята с други очи, когато Лио си замине.

Беше прекарвала тук със Стивън почти всяка нощ. С изключение на една снимка върху камината, нищо вече не напомняше за него. Последните години той дори не бе спал в тази стая. След като бе напуснал поста си на ректор във Вирджиния колидж, за да се посвети изцяло на писателското поприще, той се бе изнесъл в съседното помещение, където понякога работеше и нощем. Скоро вече не можеше да става дума за истински брак. Наистина Клер бе сигурна, че Стивън все още я обича, но те бяха живели по-скоро един до друг, отколкото заедно. И когато накрая той почина от рак, тя тъгува за него както се скърби за брат, а не за съпруг.

Като единствено дете на родителите си, Клер наследи фермата, която сега ръководеше сама. Харесваше й да си бъде сама господар.

Животът й тук протичаше приятно и спокойно: Мерили, фермата, кънтри музика, благотворителна дейност. От време на време се срещаше с един мъж, когото познаваше открай време. Може би някой ден щеше да се омъжи за Бойд Кас, местния лекар, отдавна влюбен в нея. Тя се чувствуваше добре в негово присъствие. Някоя бурна връзка само би объркала всичко. И все пак…

Откакто бе срещнала Лио, Клер бе неспокойна и нервна. Събуждаше се посред нощ, не можеше вече да заспи и учудено се питаше за причината. Може би това се дължеше просто на промяната. В края на краищата бе останала доста време в града и сега трябваше отново да свиква с тукашното спокойствие.

Клер пристъпи до прозореца и загрижено погледна към небето. Дано времето се задържи хубаво! Не можеше да си представи какво ще прави затворена в хижата със сприхавия маестро, ако завали дъжд.

Тя метна кафявата си чанта през рамо, взе едно яке от дъбовия скрин и напусна стаята. Слезе по стълбите, мина покрай библиотеката, трапезарията, кабинета си и застана на кухненската врата.

— Тръгваме, Бел — каза тя на икономката си. — Стискай ни палци!

Мерили вече чакаше в колата. По време на пътуването Клер наблюдаваше дъщеря си отстрани. Изглеждаше елегантна в своите джинси, бяла блуза и жълто шалче. Косите й блестяха, но под слънчевия загар изглеждаше малко бледа. Кокалчетата на ръцете й изпъкваха набелели, толкова здраво стискаше кормилото.

— Много съм нервна, мамо. Ами ако всичко пропадне и в края на седмицата маестрото ме харесва още по-малко, отколкото преди? Не беше ли по-добре да живеем в голямата къща? Какъв неприятен тип! Защо се меси всъщност в нашите отношения? Сякаш още живее в Средните векове!

— Не се безпокой — отвърна Клер. — Остави работата в моите ръце.

— Както искаш.

Когато стигнаха до малката стара гара на Олдървил, лицето на Мерили се беше вече прояснило.

Клер бе посъветвала Лио да пътуват с влак от Ню Йорк, тъй като наблизо нямаше голямо летище. Сега тя стоеше спокойно на перона и чакаше пристигането на влака.

Лио слезе с калъфа за цигулка в ръка. Беше самата елегантност в сивия си копринен костюм, който отиваше отлично на мургавия му тен. Истински светски мъж!

Клер стоеше като прикована. Обхвана я паника. „Забрави всичките си планове!“ — каза си тя. Как можа да й хрумне идеята да заведе този изискан, културен човек в някаква хижа, където нямаше дори течаща вода!

Внезапно разбра защо през последните седмици бе гледала с относително спокойствие на този ден. Всъщност никога не бе разчитала, че Перели действително ще дойде.

Сега беше напълно объркана. Дланите й бяха мокри от пот. Всемогъщи боже! Той бе наистина тук! Лично! Самият той! Ами сега?