Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (13)

13

Една седмица след прибързаното заминаване на двамата Перели и Мерили замина обратно за Ню Йорк, а Клер остана сама. Тя, която винаги се бе справяла, сега неочаквано изпадна в емоционалното състояние на петнайсетгодишно момиче: ту желаеше никога да не бе канила Лио, ту копнееше отново да лежи в обятията му.

Утешаваше се, че това са само глупави мечти. Щеше да се съвземе отново от само себе си.

Крачеше неспокойно из къщата и дълго яздеше. Нарежданията, които даваше днес, на следващия ден отменяше. „Правите ни всички на луди, госпожо Фредерик“ оплака се Бел най-сетне, на което Клер намусено стисна устни.

Каквото и да вършеше, неотклонно си мислеше за Лио. Замечтано си спомняше усмивката му, целувките му…

Ден след ден разчиташе, че ще получи едно „благодаря“ от него. Макар че се бяха разделили скарани, възпитанието изискваше да благодари на домакинята. Ако писмото му беше приятелско, щеше да отговори. Може би така контактът щеше да се запази. О, защо трябваше да гони Лио от къщата си? Тя, с нейния проклет темперамент!

Клер с изненада съзна, че Стивън никога не й бе липсвал така, както този мъж, когото бе познавала само няколко дни. Но какви дни! И при кавгите, и при нежностите — никога не се бе чувствала така изпълнена с живот.

Най-после получи писмо от Мерили, което прочете бегло, докато откри името на Лио.

„Още не съм срещала Лио. Той се готви за започващото идващия месец световно турне. Дариъс се изнесе от дома им и нае апартамент. Вечер свири в едно кафене. Освен това работи усърдно над един модерен концерт. Много се гордея с него…“

И така, Дариъс бе направил решителна крачка към своята независимост и младите хора бяха добре. Клер си отдъхна. Но трябваше да си признае, че се радва на това, че двамата млади оставаха заедно. Главно, защото Дариъс бе връзката й с Лио.

Най-после, 14 дни след заминаването на Лио, пристигна писмо от него самия. Клер разкъса с треперещи ръце илика. Писмото бе написано на машина. Тя зачете с нарастващо разочарование и зараждаща се ярост:

„Скъпа госпожо Фредерик, господин Перели би желал да ви изрази своята благодарност за интересното посещение у вас. Той се надява, че в близко бъдеще ще може да ви се реваншира по подходящ начин.

С почитание, Джон Фолт, секретар на Лио Перели“

Клер гневно смачка писмото. Диктувано! Написано на машина! Не бе проявил дори възпитание да го напише сам! А и тези намеци: „да се реваншира по подходящ начин“! Тя смачка хартията и я хвърли в ъгъла. До края на деня беше в по-лошо настроение от когато и да било.

На всичкото отгоре следващия ден във вестника се появи снимка на Лио с някаква италианска красавица. Болна от ревност, Клер пристъпи до огледалото и се погледна. Изглеждаше отвратително.

„Признай си най-после, че си напълно свършена — каза си тя. — От удоволствието, което изпитваше да си играеш с огъня, се породи страстна любов.“ Ето какво бе станало, задето се бе намесила в живота на Мерили. Обичаше един мъж, който можеше да избира между най-красивите ясени в света, на които тя ни най-малко не можеше да съперничи.

Клер се опитваше да прогони от сърцето си тази любов. „Лио е влюбен в себе си, леденостуден донжуан“ — казваше си. Дойде тук с единственото намерение да я нареди в колекцията си от любовници. Бе успял. Истинската любов обаче се нуждаеше от нежност и взаимно внимание; думи, които липсваха в речника на Лио.

Искаше й се да разбира по-добре мъжете. Изглеждаше, че на Лио все пак му достави удоволствие да спи с нея. Не беше ли и за него онова, което двамата бяха преживели, нещо особено? Как можа тогава просто да си отиде и да се хвърли в обятията на друга?

Въпреки всички лоши качества, които му приписваше, болката в душата й не отстъпваше. Колко прекрасно щеше да бъде, ако на любовта й бе отговорено с любов! Ако съществуваше и най-слабият проблясък на надежда, би седнала в следващия самолет за Ню Йорк. Но ако Лио е мислил само за удоволствието си, щеше да се върне обратно с нови рани.

Мерили и Дариъс дойдоха за Деня на благодарността. Мерили бе шокирана, когато видя колко килограма бе загубила майка й и в какво нервно състояние се намираше. Тя успя да убеди Клер да отиде за известно време при нея в Ню Йорк.

— Съжалявам, в момента, не мога да си го позволя. Не се тревожи за мен. Добре съм.

— Какво прави Бойд?

— Той се жени следващата седмица за една учителка от колежа.

— О!

— Никога не съм била истински влюбена в него, Мерили — каза Клер весело.

След като младите си заминаха, подчинявайки се на необходимостта да се занимава с нещо, Клер се залови да прочисти из основи библиотеката си. Тя откри книги, които от памтивека никой не бе вземал в ръка. Тези, които й се сториха особено ценни, отдели настрана.

Няколко дни по-късно държеше в ръката си чек за значителна сума, дадена й от един антиквар за някои първи издания, сред които собственоръчно подписан от Марк Твен екземпляр на „Хъкълбери Фин“. Парите щяха да стигнат за нов покрив, нова ограда… просто за всичко, което по спешност трябваше да бъде направено.

Но стана така, че трябваше да бъдат употребени за друго.

В началото на декември Мерили й се обади по телефона:

— Мамо, Лио е в Сан Франциско и ти също трябва да дойдеш. Дариъс е вече там, а аз ще замина…

— Бавно, Мерили. Не разбирам нито дума.

— Извинявай. Толкова съм възбудена от радост. Дариъс изпрати композицията си на Лио. Лио се обади и покани Дариъс да я свири, когато следващата седмица той ще дирижира симфоничния оркестър. Сан Франциско е последният пункт от турнето му. Дариъс е вече там. Аз трябва да го последвам, и ти ще дойдеш с мен!

Клер се поколеба само за миг. Ако пропуснеше тази възможност, винаги щеше да я преследва мисълта: „Какво щеше да стане, ако…“ Тя трябваше да приключи „аферата Перели“ гордо и с високо вдигната глава.

Животът се пробуди в нея. Веднага се обади на летището и си поръча чартърен полет за Чарлстън и оттам за Ню Йорк. Беше й все едно, че щяха да отидат почти всички пари, които бе получила от продажбата на книгите. По дяволите покрива, имаше по-важни неща!

Всъщност Клер не беше градски човек. Но коледно украсеният град Сан Франциско я накара да промени мнението си за безличната студенина на големите градове. Рибарският пристан, паркът при Голдън Гейт, Чайнатаун… Колко красиво и уютно беше всичко. Да можеше, би останала цял месец тук! Никога досега не се бе чувствала така добре в голям град. А може би се дължеше на това, че в мислите й постоянно се въртеше една и съща плоча: „Лио е тук. Скоро ще го видиш пак.“

Дариъс бе взел Клер и Мерили от летището с лимузината на баща си и ги бе докарал в апартамента им в един прекрасен хотел на Ноб Хил. Купа с плодове и букет рози с визитната картичка на Лио бяха всичко, което засега загатваше за него.

Клер бе наясно. През последните месеци тя бе отслабнала толкова много, че роклите й висяха на нея като чувал. Тя искаше да се изложи на критичния поглед на Лио едва след като посети някой козметичен салон и си накупи някои неща.

А какви прекрасни неща за купуване имаше в този град!

Безумните покупки не предизвикаха у нея никакви угризения, че е похарчила до последния цент парите, предназначени за нов покрив, за ограда и всичко останало. Не се поколеба и когато видя една рокля мечта. Щеше да я облече за концерта на Дариъс и приема след него. Това беше стръвта, с която щеше да привлече Лио.

Тя си ангажира час за събота късно следобед в един от най-добрите козметични салони на града и нетърпеливо започна да брои часовете, които й оставаха дотогава. Фризьорката и козметичката направиха истински чудеса с косите и лицето й. Клер се върна в хотела и с треперещи от вълнение ръце се облече за голямата вечер. После с широко отворени очи се загледа в непознатото същество, което я гледаше от огледалото.

В салона бяха обуздали опърничавата й грива й я бяха вдигнали във висока елегантна прическа. Със сини и виолетови сенки и туш бяха превърнали очите й в блестящи, тайнствени езера. Светла пудра отчасти прикриваше слънчевия й загар. На скулите й имаше малко руж, а на устните й — ярко червило, което още повече изтъкваше синевата на очите й.

Тя отвори ковчежето с бижута и взе оттам кристалното колие с подходящи обеци и гривна, които бе наследила от майка си. Сложи ги и отново се огледа.

Прекрасната вечерна рокля се състоеше от черна, дълга до прасците пола, която плътно се увиваше около стройните й бедра, а високата цепка от едната страна позволяваше да се виждат добре оформените й крака. Корсажът бе изработен от черни пайети. Дълбокото деколте примамваше погледа към гънката на гърдите й. Блестящото колие се очертаваше ясно на загорялата й от слънцето кожа.

Доволна от себе си, Клер леко положи малко от новия греховно скъп парфюм зад ушите и между гърдите си, тази жена нямаше вид на някой, който прескача огради и пада презглава в калта, помисли си Клер. Лио щеше да облещи очи. Той, с неговите принцеси, артистки и хайлайфни дами!

На вратата се почука и влезе Мерили.

— Мамо, изглеждаш фантастично! — извика тя с възторг.

— Благодаря, Мерили. Впрочем, ти също.

Мерили бе облечена с широка, къса, кафява пола и бяла блузка с рюшчета.

— Просто не мога да повярвам, че това си ти! — Мерили обикаляше удивена около майка си. — Лио ще има да се чуди!

Усмихната, Клер взе черната си вечерна чанта и бялата кожена наметка.

Докато минаваха през хола на хотела, Клер с удоволствие съзна, че я проследиха заинтересувани погледи и шепот. Черната лимузина чакаше пред входа. Клер се качи с грацията на херцогиня. Вътре майка и дъщеря размениха заговорнически погледи.

— Бих могла да свикна с всичко това — каза Мерили.

— И аз — с тих смях двете си стиснаха ръцете. Във фоайето на концертната зала Мерили внезапно се огледа боязливо:

— Мамо, толкова ме е страх. Всички тези хора ще съдят Дариъс още по-строго, защото е син на Лио. Дали ще им хареса концертът?

— Положително, мила — отвърна Клер. — Лио е твърде голям професионалист, за да приеме в програмата нещо, което не би отговаряло на високите му изисквания за качество. Не би направил изключение за сина си. Не се тревожи, Дариъс непременно ще успее.

Клер имаше право. След като оркестърът в първата част на концерта под диригентството на Лио изпълни творби от Дмитрий Шостакович, Арон Копланд и Чарлс Айвис, в програмата след паузата бе включена композицията на Дариъс. Самият той щеше да седи на рояла и да свири.

Когато след концерта Дариъс се поклони, за миг се възцари мълчание. После избухнаха бурни аплодисменти. Мерили скочи с обляно от сълзи лице и извика: „Браво!“ Клер също стана, на свой ред дълбоко развълнувана. Други последваха примера й и прави продължиха да аплодират Дариъс и Лио.

Мерили веднага избърза в гардеробната на артистите, а Клер потърси най-напред тоалетната, за да провери грима си и да начерви отново устните си. Нали искаше да изглежда безупречно, когато застане срещу Лио.

Глъчка зад сцената я привлече към едно помещение, в което гъмжеше от смокинги и кожи. Дълбокият глас на Лио се чуваше още отвън. В друго помещение се бе събрала по-малка група. Клер чу Мерили да се смее, значи и Дариъс бе там. Тя се поколеба за миг на вратата на Лио, после влезе в другото помещение. Имаше време да се види с него на приема.

Цял сияещ, Дариъс бе обгърнал с ръка Мерили.

— Госпожо Фредерик! Едва ви познах! Вече се питахме къде се криете!

Клер прегърна младия човек.

— Беше блестящ. Музиката ти много ми хареса.

— Благодаря. Удоволствие е да чуеш това. О, тук има един човек, е, когото бих искал да ви запозная — той кимна на висок блондин в смокинг, който приятелски се усмихна на Клер. — Това е Брад Кърт, домоуправителят на татко. Брад, това е Клер Фредерик, майката на Мерили.

— О, сега зная на кого дължи своя чар Мерили.

Клер му се усмихна:

— Какви са задачите на един домоуправител?

— Грижа се пътят на маестрото винаги да е осеян с цветя. Щом стана дума за това, трябва веднага да отида да видя дали всичко е готово за приема. Искате ли да дойдете с мен?

Клер се поколеба. Дариъс и Мерили отново се бяха задълбочили в разговор с други млади хора, значи най-добре бе да приеме предложението на Брад.

— С удоволствие — каза тя и му се усмихна.

Приемът беше в една зала на хотела „Сейнт Франсис“ на Юниън скуеър. На подиума бе настанен оркестърът, келнери с червени фракове чакаха зад бара. На голяма маса бе сервиран разкошно украсен студен бюфет.

Залата бавно се пълнеше с гости. Само звездите на тази вечер ги караха още да чакат. За да се пребори с нервността си, Клер вече бе изпила чаша шампанско, преди великият маестро най-после да се появи, придружен от Дариъс и Мерили. Клер преглътна и бързо остави чашата си. Гостите поздравяваха и ръкопляскаха. Дариъс и Мерили бяха смутени и не знаеха на кого по-напред да стиснат ръка и кого да погледнат. Лио се справяше с този обичаен за него прием с усмивката на разглезен от успехите човек. Стискаше ръце, поздравяваше жени с целувка по бузата…

При вида на Лио сърцето на Клер неволно заби по-бързо. Сега ще ме види, каза си, ще дойде при мен. И няма да го пусна вече. Получих си урока. Сега съм вече друга жена, нежна и женствена.

Едва тогава тя позна жената, която стоеше до него и радостта й се пръсна като сапунен мехур. Жената беше висока и необикновено расова. Черната й коса стигаше почти до талията. С небрежно преметната през рамо визонена кожа тя вървеше самоуверено до Лио. Беше облечена в къса бяла пола, осеяна с пайети, която подчертаваше дългите й крака. Твърде късата горна част, замислена вероятно като жакет — но очевидно на шивача не му бе стигнал платът! — се държеше отпред на талията само от едно копче и разголваше по-голямата част от доста пищните й гърди. Да не говорим какво би станало, ако жената се наведеше…

Клер бе близо до отчаянието. С това блестящо същество до себе си едва ли щяха да му останат очи за нея. Почувствува се внезапно отново като Пепеляшка. Търсейки опора, тя сложи ръка на рамото на Брад.

В този миг Лио погледна към тях. Кимна усмихнат на Брад. После погледът му падна на Клер. Тя се усмихна и той я удостои с учтиво кимване, което би направил от вежливост към всеки чужд човек.

Клер се почувствува страшно нещастна. „Всичко бе напразно“ — помисли си потисната, а после; „Трябва да се махна оттук“. Но преди да може да се помръдне от мястото си, погледът на Лио се върна върху нея и зашари по лицето и фигурата й. Позна я и отвори широко очи от удивление.

„Благодаря ти, боже, помисли Клер. Той ме позна. Може би…“

Лио промърмори нещо на жената до себе си. После се приближи до Клер. Сърцето й бе обзето от буйна радост. Дъхът й секна. Беше се сбъднало: мечтата й бе станала действителност. „О, Лио! Любими! Този път ще направим всичко другояче. Ще те следвам до края на света. Между нас няма да има вече лоша дума.“

Лио застана пред нея и я разгледа още веднъж от главата до петите. След това я хвана за ръката и я заведе до една ниша. Сега щеше да й каже, че изглежда прекрасно, ще й нашепне нежни думи, като…

— Какво означава този глупав карнавал и маската на клоун? — попита той рязко.

Клер го изгледа изумено. Имаше чувството, че подът ще се продъни под краката й и тя ще падне в леденостудена вода.

— Моля? — заекна тя.

— Изглеждаш отвратително!

Защо беше толкова разгневен?

— Не е вярно!

— Вярно е!

Клер бе обзета от истинска ярост. Тя забрави добрите си намерения.

— Как си позволяваш да говориш с такъв тон? В края на краищата партньорката ти ходи наоколо почти гола.

— Това не ме засяга.

— Не можеш ли да говориш по-нормално? — гласът й се повиши. — Само крещиш!

— Говори по-тихо! — изсъска й Лио.

Клер се огледа и забеляза, че хората любопитно поглеждаха към тях. Нека си гледат! Беше й все едно.

— Да танцуваме! — заповяда Лио. — Усмихвай се! — той я завъртя и кимна приятелски на някаква двойка: — Радвам се, че ви виждам.

Клер се усмихваше, но усмивката не стигаше до очите и.

— Ако не ме пуснеш, ще те настъпя по хубавите обувки — изсъска тя.

Той се усмихна лъчезарно на друга двойка и прошепна на ухото й:

— Колко е хубаво всъщност да чуя отново милия ти глас! Как ми липсваше твоето хокане!

Тя стисна зъби. Когато музиката спря, почувствува облекчение, но и разочарование. Освободи се енергично от Лио:

— Най-добре е сега да се върнеш при новата си любима, иначе тя ще те лиши от милостите си.

Лио смръщи чело и се огледа:

— Не я виждам.

— Може би тъкмо изпълнява стриптийза си в някое заведение!

— Ревнуваш ли? — попита Лио и отново се извърна към нея, като едва забележимо повдигна вежди. — Ако това ще те успокои, още не съм спал с нея.

Тя почувствува как кръвта се блъска в бузите й и сви юмруци.

— Няма нужда да ме успокояваш, тъй като нямам никаква причина за вълнение. Не ме интересува кога и с кого спиш! И съвсем не съм ревнива!

Без да каже дума повече, Клер се обърна и си проправи път през тълпата. Сега болката започна да измества гнева.

Тя успя някак си да вземе такси и нареди да я откара в хотела.