Макс Алън Колинс
Греховният град (11)

11

Смяната на Катрин Уилоуз отдавна беше свършила, но тя още продължаваше да работи, когато умората изведнъж я връхлетя. Седеше на бюрото си и говореше с адвокат, и, което беше най-странно, идеята за това си беше чисто нейна.

Говореше с Дженифър Удс, юрисконсулт в „ISPN“ и тъкмо се беше представила. Жената, чийто глас беше нисък, самоуверен и професионален, не изглеждаше никак учудена или дори впечатлена, че й звъни криминалист от полицейското управление на Лас Вегас.

— С какво мога да ви помогна, госпожице Уилоуз?

— Госпожице Удс, имаме заподозрян в убийство, който твърди, че е гледал телевизия по време на убийството.

— Наша програма, предполагам.

— Точно така.

— Кой ден, в колко часа?

Катрин продиктува от записките си:

— Четвъртък, 25-ти октомври, от пет и половина тихоокеанско време до полунощ, да речем.

— И какво ви трябва, госпожице Уилоуз?

— Първо програмата ви и второ, видеозапис, ако си водите архив. Както вече казах, проверяваме алибито на заподозрян в убийство.

Пауза, обмисляше ситуацията.

— Добре, госпожице Уилоуз, ето как стоят нещата. Трябва да ни изпратите писмено искане. Не е ли черно на бяло, за нас такава молба не съществува.

— Мога ли да я пратя по факса?

Мълчанието на адвокатката издаваше колебание.

— Можете да я пратите по факса, за да задействаме нещата, но не мога да ви давам никаква информация, нито видеозапис, преди да получим писмото по пощата.

— Разследваме убийство.

— Именно, госпожице Уилоуз. А ние сме юридическият отдел на голяма компания.

— Ще се радваме на всякаква помощ, която бихте ни оказали — каза Катрин, овладявайки яда си. Колкото и да й се щеше да се разтичат, всъщност разбираше колебанието им: в този момент Катрин Уилоуз беше просто глас по телефона. — Ще ви пратя по факса молбата до десет минути, а утре ще я получите и по пощата. Какъв е вашият адрес и номерът на факса ви?

Удс й ги каза и добави:

— Веднага ще се заема с това. Ще ви се обадя, щом разбера нещо.

Катрин издекламира всичките си телефонни номера и завърши с думите:

— Благодаря ви. Наистина правите голям жест, като се захващате с това.

— Не ви обещавам нищо.

После адвокатката затвори.

Пет минути по-късно Сара влезе рязко в стаята, с определено уморен поглед след поредната безкрайна смяна.

— Откри ли нещо?

Поклащайки глава, Катрин каза:

— Освен че дори и когато ми правят услуга, пак не ги обичам адвокатите.

— От телевизията ще помогнат ли?

— След като адвокатите им ги уверят, че няма опасност някой някога да ги съди, загдето са изпълнили гражданския си дълг, мисля, че да.

— А ние какво ще правим междувременно?

— Имам предложение: защо не си ходим?

Сара вдигна вежди и кимна.

— Добра идея.

— Склонна ли си да дойдеш час-два по-рано? Може би дотогава добрите духчета ще са ни лъснали ботушките. — Катрин се пресегна към чантичката.

— Добри духчета като Грег Сандърс — уточни Сара, докато вървяха по коридора към съблекалнята, — и Дан Хелпингстайн ли?

— Големи добри духове като тях, да.

И двете жени се прибраха да проспят деня, както правят знаменитостите на Вегас.

 

 

Градът беше загърнат със синята патина на здрача, а небето бе пронизано от нишки избеляло оранжево по хоризонта, накъсан от буцестия гръбнак на дремещ звяр, за какъвто напомняше тъмносинята планинска верига. Гъсти сиви облаци като заводски дим подканяха нощта.

Облечена със стилно черно кожено яке, тюркоазена блуза, нови черни джинси и черни остри ботушки, Катрин Уилоуз пресече бодро паркинга. Чувстваше се освежена, отпочинала и готова да се захване отново с разследването на убийството на Джена Патрик. Все още не си беше признала, че този случай има особено значение за нея, че се беше развълнувала от това как една млада жена, решила да започне друг живот, е направо лишена от него преждевременно.

Взе Сара от стаята за почивка, където криминалистката с кестенява коса милостиво изпращаше кафето за дневната смяна на заточение през сифона на мивката.

— Здрасти — каза Сара.

— Здрасти — отвърна Катрин. — Да видим какво са направили добрите духчета.

— Да започнем с Грег, а?

Катрин кимна.

— Почваме с Грег.

Грег Сандърс се беше надвесил над модерната си апаратура. Господи, колко е млад, помисли си Катрин. С тази щръкнала коса и палава усмивка приличаше повече на хлапе, отколкото на талантлив учен. Въпреки това талантът му беше безсъмнен.

Катрин застана срещу стройната фигура в синя престилка, а Сара, все още леко сънена, се подпря на плота. За тях двете това си беше сутрин, в края на краищата.

— Какво си ни приготвил? — попита Катрин.

Сандърс прегледа някакви листа и се усмихна, което можеше да означава както провал, така и успех — с него човек никога не знаеше.

— Ще започна отзад напред. Фалшивите брада и мустаци, които открихте в къщата на Липтън, сещате ли се? От човешки косми са.

— Косми от човешки скалп — уточни Катрин.

Сара се намръщи, не можеше да разбере за какво говорят.

Сандърс продължи мисълта на Катрин.

— От коса от човешки скалп се правят най-качествените перуки. — Извади два плика, които съдържаха брадата и мустаците.

— Добре — каза Катрин, разбирайки какво има предвид Сандърс, но не съвсем. — И какво следва от това?

Той разпери длани.

— Ами, космите на брадата и мустаците от дрешника на Липтън не отговарят на нито едни от космите, които донесохте от „Дрийм Долс“.

— Наистина ли?

Той вдигна малък плик, в който имаше един-единствен кафяв прав косъм.

— Да. Този например е от клуба и го идентифицирах като косъм от перука, но от евтините… не е човешки косъм, а изкуствен.

— Добре — каза Сара, все още неподготвена да разтълкува тази информация. — И какво друго?

Сандърс им показа още два плика за доказателства.

— Бутилката с лепилото и кутията за обувки, в която намерихте всичките тези неща? Единствените отпечатъци по нея са на жертвата, Джена Патрик.

Сара вдигна рамене.

— Значи Рей Липтън или е носил ръкавици или е забърсал бутилката и кутията.

Сандърс вече клатеше глава.

— Не е много вероятно.

— Защо? — попита Катрин.

— Няма следи от забърсване, а само множество ясни отпечатъци. Отпечатъците на Патрик щяха да са размазани, ако кутията е била забърсвана. Струва ми се, че само Джена Патрик се е докосвала до тези вещи.

— Добре — каза Катрин. — Значи Рей Липтън не ги е пипал. Може би това са някакви други фалшиви мустаци и брада, колкото и невероятно да звучи… Ами задната стая в стриптийз клуба?

— Да — каза Сара нетърпеливо. — Някакви следи от нашия човек там?

Сандърс въздъхна, отпи глътка кафе и поклати глава.

— Донесохте ми цял тон улики. Мога да ги преглеждам чак до пенсия. Знаете ли, не съм и предполагал, че женските пубисни косми могат да бъдат такава досада.

Сара направи физиономия.

— Благодаря за откровението, Грег.

— Както и да е, нито един от отпечатъците не е на Рей Липтън. Няма и негови косми.

Сара изведнъж се оживи, най-сетне разсънена.

— Почакай, Грег. Какво искаш да кажеш? Че Липтън не го е направил?

— Не съм казал това. Все пак остава видеозаписът, нали?

— Тая работа започва да става леко съмнителна — обади се Катрин.

След като отпи още една глътка кафе, Сандърс вдигна едновременно вежди и рамене и заобяснява:

— Не че Липтън не е могъл да го направи, но просто няма никакви истински доказателства от стриптийз клуба, че го е направил, с изключение на записа от охранителната камера. И ако мислите, че това не е той на касетата… какво се оказва тогава?

Сара се обърна към Катрин:

— Какво се оказва?

— Ами какво? — каза Катрин. — Че се връщаме в изходна точка: трябва да открием доказателства, че Липтън го е направил… или доказателства, които го оневиняват.

— И да се надяваме, че сочат към някой друг — каза Сара. — Грег, имаш ли още нещо за нас?

— Отпечатъци от пръсти, огромно количество. Косми, влакна и ДНК. Само дето не знаем на кого са. Трябват ми проби от танцьорките и от клиентите.

Катрин поклати глава.

— Имаме списък на клиентите, които са били там, когато е открит трупът. О’Райли и Вега ги разпитаха и им взеха отпечатъци. Може би от дневната смяна могат да ни помогнат и да съберат малко материал.

— Няма да е лошо — подкрепи я Сандърс. — А що се отнася до клиентите, които може да са били там по-рано през деня или нощта — продължи тя — или, още по-важно, тези, които са се измъкнали преди тялото на Джена да бъде намерено… няма начин да ги проследим.

— Освен ако не са редовни клиенти — каза Сара, — и ако оня тип, Капа… какво му беше името, не ни насочи към някои от тях.

— Капелос — каза Катрин. — Може и да помогне. — Набра по мобилния си телефон детектив Ерин Конрой и обяви:

— Трябва да посетим „Дрийм Долс“ още веднъж.

— Да не би да имаме следа?

— Може и да имаме, след като поразпиташ още малко… Чакай ни със Сара там и ще ти разкажа, като се видим.

Петнайсет минути по-късно се срещнаха с детективката на почти празния паркинг пред стриптийз клуба. Шикозният надпис „Дрийм Долс“ танцуваше неоновия си танц за отсъстващите посетители.

— Защо е такова мъртвило? — зачуди се Сара на глас.

Катрин огледа празните места за паркиране.

— Ранна вечер е, обикновен работен ден.

И въпреки това паркингите пред стриптийз клубовете във Вегас рядко бяха празни, независимо от часа.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш — попита Конрой със свити устни, — защо се връщаме на тази прекрасна сцена на престъпление?

— Рей Липтън — каза Катрин тихо — може и да не е нашият човек.

Приближи се някакъв мустанг кабрио и мъжът в него подвикна на трите жени на паркинга, най-вероятно вземайки ги за стриптийзьорки на път за работа. После мина ниско БМВ с надънена музика, от която прозорците на по-старите сгради наоколо се раздрънчаха.

— Липтън не е нашият човек? — попита Конрой в недоумение.

Катрин поклати глава. Конрой се намръщи.

— Защо, по дяволите? Хванат е черно на бяло на касетата.

— Онова може и да не е той — призна Сара. — А ако е бил той, някак е успял да не остави нито един отпечатък.

— Вие криминалистите да сте чували за ръкавици? — попита Конрой.

— Не е толкова просто — каза Катрин.

Разказа на Конрой как Грег тълкува уликите и как Хелпингстайн е подсилил предварително записа, при което появилата се фигура не съответства напълно на тази на Липтън.

Конрой попита доста унило:

— Някакви предложения?

Катрин каза:

— Аз и Сара ще вземем кръв и косми от танцьорките, та си помислих, че може би ще искаш да ги разпиташ повторно.

— Да — каза Конрой. — Май е добра идея. Но дали не трябва да си поговорите малко повече със собственика.

Конрой помогна на двете криминалистки да извадят оборудването от тахото и после се отправиха към клуба. Катрин, следвана от Сара и Конрой на почтително разстояние, се приближи към Тай Капелос, който се разпореждаше зад бара. Беше облечен като че ли със същата бяла риза с дълги ръкави от предната вечер.

— Здрасти, Тай — каза тя.

— Здрасти, Кат… знаех си, че не можеш дълго без нас. Липсвах ти, нали?

— Така си е, Тай — каза Катрин. — Ти си неустоим.

В клуба беше тихо. Само няколко момчета на колежанска възраст киснеха близо до сцената, а по масите тук-там седяха мъже с костюми и връзки — дали конгресни туристи или местни бизнесмени „на делова среща“, Катрин не можеше да определи. Слава Богу, че музиката не свиреше. Червея си беше в кабинката, преглеждаше дискове и търсеше парчета, напомняйки й на Грег Сандърс, когато изследваше улики. В момента на сцената нямаше танцьорки.

— Ей, Тай — каза Катрин. — Добре, че нямам акции в проспериращия ти бизнес.

Капелос вдигна рамене.

— Време за почивка, Кат. Знаеш как е. Момичетата се преобличат отзад.

— Това ли е всичко, Тай?

Доброто му настроение изчезна и той й отговори шепнешком.

— Нищо друго не убива бизнеса така както убита танцьорка.

— Със сигурност. Твоите ценители на красотата обичат дискретността. Има ли убийство, никога не знаеш кога ченгетата ще се появят пак.

— Ти го каза, Кат, не аз… Шерифът поне имаше благоразумието да ни прати хубави полицайки.

— Ти си все така галантен, Тай — каза тя и обясни каква беше целта на посещението им.

— Разбира се, давайте — съгласи се Капелос.

Катрин се обърна към Конрой, която я погледна многозначително. Криминалистката кимна едва забележимо, разбрала намека и каза:

— Вие двете тръгвайте… аз ще ви настигна.

Конрой се усмихна леко и заедно със Сара тръгнаха към коридора отзад.

Катрин насочи отново вниманието си върху Капелос и попита:

— Коя от танцьорките ти носи най-много пари?

Той вдигна рамене, лъскайки една чаша.

— Е, хайде де, Тай, аз да не съм от финансовото разузнаване. Не искам да правя мръсен номер на никого, най-малкото пък на теб. Искам само да знам дали Джена е имала завистници.

Отново повдигане на рамене, този път по-дружелюбно.

— Да, може и така да се каже… Тя беше наистина сладка, ако ме разбираш, държеше се непринудено. Изкарваше доста добри пари дори преди да си направи пластичната операция на циците, която излезе много успешна и я направи още по-търсена. Това не се харесваше особено на някои момичета. Знаеш как е.

Катрин знаеше, че животът на Джена в „Дрийм Долс“ не ще да е бил лесен. А като сложим и ревнивия приятел, Джена едва ли е била много щастлива. Нищо чудно, че е искала да се махне.

— Джена говорила ли е някога за напускане?

Капелос махна с ръка, омаловажавайки въпроса.

— Разбира се. Като всички.

— Значи не си взимал насериозно приказките й за напускане.

— Въпросът е дали тя самата ги е взимала на сериозно. По дяволите, знаех, че гаджето й Липтън иска тя да се махне… въпреки че той се запозна с нея именно тук… Тя обикновено отваряше дума за това, след като се бяха карали. „Може би Рей е прав, може би тук наистина се продавам като проститутка.“ Много отдавна се научих да не хващам вяра на такива приказки. Това са объркани момичета, нали знаеше, Кат… с ниско самочувствие, често са наркоманки, много от тях са жертви на кръвосмешение.

— Джена взимаше ли наркотици?

— Не знам за личния й живот. Не е нужно да ти казвам, че не разрешавам такива боклуци тук, където е моят бизнес. Но какво правят в свободното си време, как си харчат парите, които изкарват, това си е тяхна работа.

— Джена някога да е споменала, че с Липтън ще се женят?

— Да, обаче реших, че само си говори, за да задържи Липтън на куката. Е, вярно, че е избухлив, но изглежда добре и има успешен малък бизнес.

— Значи мислиш, че е искала да се омъжи за него?

— Да, но предполагам, че е смятала да поработи още няколко години и да спести малко парици, нейни си собствени, преди да напусне шоубизнеса и да се превърне в машина за правене на деца.

— Тя казвала ли го е? Намеквала ли е, че Липтън иска голямо семейство?

— Да. Щеше да бъде обикновена домакиня, по нейните собствени думи. Виж, не е нужно да ти казвам, че „Дрийм Долс“, та дори и по-излъсканите клубове като „Шоугърл Уърлд“ и „Олимпик Гардънс“ далеч не са Бродуей или Холивуд… но все пак си е шоубизнес, а Джена беше звезда в своята малка вселена… Трудно се обръща гръб на такава слава.

— Но нали Джена все пак е искала да се омъжи за Рей — повтори Катрин, притискайки Тай. — Ако не сега, все някога.

Капелос разпери ръце.

— Никой не знае. Да познаваш някого, който да говори за женитба и да е с всичкия си?

Изведнъж лицето на нейния бивш съпруг Еди изскочи в паметта й като клоун на пружина. Тя поклати глава, за да се отърси от образа.

— Абсолютно — каза Капелос, разбирайки погрешно жеста като съгласие.

Катрин реши, че не си струва да го поправя.

— Коя от танцьорките според теб ненавиждаше Джена най-много?

Капелос се възмути.

— По дяволите, коя ли не! Вече не е като едно време, когато вие, момичетата, се поддържахте една друга. Тия сега по-скоро ще се заплюят в лицето, отколкото да си кажат „здрасти“. Бизнесът е по-печеливш, отколкото когато ти напусна, Кат. Някои от тези момичета изкарват по шестцифрени суми.

Катрин примижа. Добре ли чу?

— Сериозно?

— Сериозно като инфаркт… и Джена беше едно от тези момичета. Гледаше си добре работата, правеше сериозни пари в зелено, но това за нея не беше нищо необичайно… Когато работеше в Лос Анджелис, порно продуцентите я преследваха непрекъснато.

— Тя проявяваше ли интерес?

Замисли се и между дебелите му вежди се появи бръчка.

— Честно казано, струва ми се, че може и да се е въртяло в главата й. Каза ми, че някои от топ момичетата в секс индустрията работят няколко години и после се оттеглят като милионерки.

— Липтън знаеше ли, че тя обмисля порно кариера?

— Ако е знаел, тогава…

— Тогава какво, Тай?

— Щях да кажа… че е щял да я убие.

Приковаха поглед един в друг за няколко дълга мига, после Катрин се усмихна насила и каза:

— Благодаря, Тай. Отивам отзад да им помогна. Знам, че детектив Конрой ще има още въпроси, най-вероятно за редовните клиенти. Ще се радвам ако и с нея си толкова откровен, колкото с мен.

Капелос се ухили.

— Никакъв шанс, Кат, никакъв шанс.

Тя се закикоти, а Капелос прикова вниманието си върху едно от колежанчетата, което се беше приближило до бара.

Катрин се промуши през завесите в края на коридора и прекрачи в обратната страна от живота в „Дрийм Долс“.

Гримьорната беше много по-светла от тъмния бар и й трябваха няколко минути, за да привикнат очите й. Когато звездичките се разпръснаха, откри, че помещението беше по-дълбоко, отколкото си спомняше. Беше дълго около девет метра, с място за девет малки тоалетки покрай всяка от двете стени. От средата на тавана висяха глобуси, прикрепени върху четири вентилатора. Тай най-сетне се беше отървал от онези флуоресцентни лампи, които боядисваха танцьорките в призрачно бяло, помисли си Катрин. Стените в пастелно зелено правеха стаята мека и приветлива в сравнение с тъмнината, властваща отвъд тежките завеси.

Конрой стоеше в далечния ляв ъгъл и разпитваше гъвкава танцьорка с шоколадова кожа, облечена само с червена прашка с пайети. Почти по средата на дясната стена Сара взимаше кръвна проба от блондинка е червени бикини, пищно момиче на около двайсет.

Още седем или осем жени стояха наоколо, повече или по-малко разсъблечени и никоя от тях ни най-малко не се притесняваше от голотата си, нито дори забелязваше трите напълно облечени жени сред тях. Безмилостното осветление разкриваше целулит, белези от бременност и други несъвършенства, които слабата синкава светлина навън прикриваше. Телата на някои бяха покрити с лъскав слой пот, от което Катрин заключи, че доскоро са танцували.

Една червенокоса жена с бюст, който беше толкова истински, колкото и цвета на косата й, закрачи напред на тънки остри токчета, които я правеха метър и осемдесет висока. Около трийсет, дори трийсет и пет… направо древна за тази професия, както Катрин добре знаеше, пищната танцьорка имаше студените очи на ветеранка и тясно и остро лице с малка кръгла устица, която изглеждаше постоянно нацупена. Приближи се, бършейки се с голяма бяла кърпа за плаж и каза:

— Ти с тях ли си?

Кимна към задната част на стаята. Катрин също кимна, представи се и добави:

— От криминалния отдел. А вие сте?

— Бясна… Благодаря, че попитахте. — Тя уви кърпата около тялото си като саронг, взе пакет цигари от близката тоалетка и запали. Издиша и каза: — Чудех се кога ли ще свършите тук, та да можем ние да започнем отново да изкарваме пари.

Без да обръща внимание на войнственото настроение на стриптийзьорката, Катрин попита:

— Казах ви името си, а вашето е…?

Вирнала брадичка, танцьорката каза гордо:

— Белинда Пищната.

Катрин се изсмя на глас.

— Това случайно да не е артистичен псевдоним?

Червенокосата се огледа, увери се, че никой не чува, и прошепна:

— Пат Хенсли.

— Другите момичета не знаят ли истинското ви име?

— Не сме толкова близки. Обичам личният ми живот да си е лично мой, това е всичко… Имам да храня мъж и две деца.

Катрин приседна на ръба на една тоалетка.

— Значи парите са попресъхнали тук?

Разтърсвайки своята огненочервена грива, танцьорката каза:

— И преди беше доста трудно да се изкарват пари, докато Джена беше жива… Тук не е точно „Фламинго“^[1], нали разбирате. Но сега…

— Как е сега?

— Кой би си мечтал да иде в клуб, където е извършено убийство? Джефри Дамър може би? Или Тед Бъни? А тези двамата не ходят много-много по клубове напоследък. Прибави и ченгетата, дето се мотаят тук нонстоп, откакто Джена хвърли топа.

Направо да се разчувства човек.

— Е, има някакви клиенти навън. Пък и още е рано.

— Предполагам, че толкова ще си останат цяла нощ.

Бързайки да използва, че танцьорката се е разприказвала, Катрин попита:

— Случайно да имаш представа колко е изкарвала Джена Патрик?

Хенсли се изсмя презрително.

— По дяволите, не. Шегуваш се, нали?

— Значи и ти си докарваш добри пари?

Като посочи с добре поддържания си маникюр към деколтето си, танцьорката отвърна:

— Ако познаваш поне малко този живот, бъди сигурна, че докато си ги имам тези двенките, винаги ще изкарам по нещо.

— А да знаеш дали Джена Патрик беше истинското й име?

Войнственото настроение изчезна.

— Да, това беше истинското й име. Звучеше добре. Сега много стриптийзьорки се казват Джена, това е модерното име за порно звезди.

— Значи ти знаеше, че това е истинското име на Джена, но тя не знаеше твоето?

— Ей, само защото ме боли сърцето за бизнеса, да не си мислиш, че се радвам, дето Джена вече я няма. Истината е, че бяхме приятелки. Разбирам се и с нейната съквартирантка.

— Тера Джеймсън ли имаш предвид?

— Точно така. Виждала ли си я как танцува? Тя е висока класа. Родила се е със страхотен балкон, учила е балет и други глупости. Да, преди Тера да отиде в „Шоугърл Уърлд“, ние трите си бяхме доста гъсти.

Катрин хвърли един поглед към Конрой, която продължаваше да говори с афроамериканката.

— Детектив Конрой говори ли вече с вас?

Танцьорката вдигна рамене.

— Миналият път, когато идвахте.

— А сега не?

— Не, защо?

— Бях останала с впечатлението — каза криминалистката — че момичетата тук не са толкова близки.

Пат кимна.

— Това е доста вярно, но аз съм нещо като… лъвицата майка. И ние трите, Тера, Джена и аз, киснехме доста заедно. Ходехме на пазар, от време на време закусвахме заедно след работа, такива неща.

— Колко добре познаваш приятеля й?

— Рей Кибритлията ли? Съвсем слабо — Пат се усмихна кисело. — Малко бях учудена, когато Джена се хвана точно с него.

— Учудена? Защо?

Танцьорката отново се огледа, за да се увери, че никой не чува.

— Никога не съм знаела какви са точно отношенията между Джена и Тера, не съвсем…

Катрин кимна, въпреки че нямаше представа с какво се съгласява.

— … но предполагах, че… нали разбираш…

Антените на криминалистката потрепнаха, докато казваше:

— Не… не разбирам.

— Понеже Тера нали беше лесбийка, предполагах, че и Джена е същата. Затова и бях толкова учудена, когато Джена се хвана с Липтън. Искам да кажа, не знаех, че Джена е бисексуална, ама на кой му дреме. След като й е гот…

Катрин заби поглед в танцьорката.

— О, мамка му — каза Пат, очите й станаха големи като бюста й. — Вие да не би да не знаехте, че Тера е с такива наклонности, а?

— Не беше ставало дума досега. Знаехме само, че са живели заедно. Но никой не беше споменал за връзка между двете, освен че са съквартирантки.

— Не сте ли говорили още с Тера?

— Говорихме. Но тя не обели и дума за това.

Танцьорката вдигна рамена.

— Е, дори и в днешно време хората невинаги го афишират.

„Ти обаче знаеш, че тази бисквитка със сексуална информация ще доведе до ново посещение на апартамента на Тера Джеймсън“, помисли си Катрин.

Криминалистката реши да продължи да упорства. В края на краищата Пат беше близка приятелка на загиналата.

— Имаш ли някаква представа кой би могъл да завижда на Джена, независимо дали тук в клуба или… знам ли, може би някой близък до Липтън? Може би някой негов колега в строителната компания?

Пат се огледа бавно из помещението.

— Тук в „Дрийм Долс“? Всички тези момичета, които не са успели да спестят за нови цици, й завиждаха. А нейните станаха много хубави… Аз отделям за ремонт и на моите.

Катрин обходи с поглед съблекалнята и осъзна, че думите на Пат важаха за всяка от останалите танцьорки. Това означаваше, че ако Липтън наистина е невинен, няма да им липсват заподозрени.

Сара се присъедини към тях и огледа Пат.

— Готова ли си да дадеш проби в кабинета?

Пред очите на Катрин, Пат Хенсли изчезна и на нейно място застана Белинда Пищната, завърнала се в цялото си предизвикателно великолепие.

— За какво ви е притрябвало и това? Не ви ли стига дето ни пречите да си изкарваме прехраната?

Сара сви устни.

— Можеш да го направиш или по собствено желание или ние ще изкараме заповед от съда. Направиш ли го сега махаме ти се от главата. Изборът си е твой.

Звездата стриптийзьорка Белинда Пищната изнесе цял спектакъл, преди да се съгласи да последва Сара отзад и да даде кръвна проба. Обръщайки се незабелязано към Катрин, Пат надзърна иззад маската на Белинда и прошепна:

— Да не забравят коя е истинската дива в тая помийна яма.

Докато Конрой и Сара си вършеха работата, Катрин се върна в малката стаичка, където беше станало убийството. Със своето швейцарско войнишко ножче криминалистката преряза жълто-черната лента, ограждаща местопрестъплението и отвори вратата. Топла застояла миризма на спарена стая блъсна Катрин в лицето, сякаш нито атом въздух от климатика не беше проникнал през печата на полицията.

Надяна гумените ръкавици и влезе вътре. Нещо им убягваше — нещо важно, помисли си тя, и може би точно тук вътре беше пропуснатото…

Застанала на прага на убийството, Катрин видя как е станало.

Липтън — с фалшива брада и мустаци, тъмни очила, нахлупена ниско шапка, надписът „Липтън Кънстракшън“ на якето му се откроява с тъмни червени букви на синкавия фон — върви надолу по коридора, води Джена Патрик по познатата пътека към стаичките за танци в скута. Гола, само по ефирна прашка в бледо виолетово, Джена го следва на няколко крачки, на красивото й лице грее усмивка на недоумение, докато се чуди защо приятелят й предизвиква съдбата като идва тук. Все пак Джена се възбужда от това, че той е готов да се дегизира, за да бъдат заедно тук, на това вече забранено за него място, „Дрийм Долс“…

Влизат в малката стаичка, той сяда на стола и Джена затваря вратата. Тя отива при него, може би дори се целуват. Той, в края на краищата, не е обикновен клиент. Джена се завърта, сяда в скута му и започва да се извива в такт с музиката, която се процежда през колоните, докато зад гърба й той си слага ръкавици, изважда електрическия кабел от джоба си и в критичния момент го прекарва през главата й и го увива около тънката й шия.

Стяга го здраво. За секунди прекъсва притока на кръв към каротидните артерии. Тя се мъчи да го хване, очите й се оцъклят от страх и болка и предателство и мъка, но е прекалено късно… На практика в безсъзнание, мозъчната смърт вече е на няколко кратки минути, тя спира да се бори, когато електрическия кабел свършва ужасното си дело. Липтън седи тихо и я гледа как умира.

Когато е мъртва, паднала на пода, той трябва само да стане и да прекоси бара, да излезе през вратата навън в студената нощ, където го чака нов живот, където ще намери някоя друга жена, която няма да излъже очакванията му и няма да води такъв мизерен, отблъскващ начин на живот.

— Добре ли си? — попита Конрой.

Катрин се отърси от картината в съзнанието си. Дори не беше чула детективката да идва зад гърба й.

— Да, добре съм. Просто се чудех как е станало.

Сара излезе в коридора.

— Четири от момичетата ги няма, но са на работа утре. Можем да отскочим до тях или да се върнем утре.

— По-добре утре — каза Конрой, докато трите жени обсъждаха нещата в коридора. — Имам си достатъчно работа засега.

— Нещо интересно? — попита ги Катрин.

Конрой вдигна рамене.

— Трудно е да се каже. Танцьорката, която говори с теб… — Тя погледна бележките си… — Белинда Пищната, известна също и като Пат Хенсли?

— Е и?

— Тя изкара наяве някои неща, в които може би си струва да поровим. Особено, ако все още имаш съмнения за Липтън.

— И по-точно, че Тера Джеймсън е лесбийка — каза Катрин, — а Джена бисексуална.

— Ами — каза Сара, приемайки информацията мимоходом. — Мисля, че трябва отново да се отбием у съквартирантката.

— Да — каза Конрой. — Това е жестока идея — детективката изпусна дълга въздишка. — А как мислите, да пуснем ли Липтън? Сигурни ли сте, че не е човекът?

— Съвсем не е сигурно — каза Катрин. — Имаме Джена, която може да е имала любовна връзка със своята съквартирантка, но Тай ми казва, че Джена е била ухажвана от някакви порнографи от Лос Анджелис, които й предлагали света на син филмов поднос. С изключение на задръстеното му алиби и касетата от охранителната камера, всичко при Липтън е много съмнително… и ако тоя спец, който сме хванали да работи върху касетата каже, че това все пак не е Липтън, тогава…

— Това всъщност не отговаря на въпроса ми — каза Конрой. — Пускаме ли го на свобода или не?

Катрин се замисли. После попита:

— Колко време можете да го държите?

— Без да повдигаме обвинения ли? — Сега Конрой се замисли. — Може би срокът изтича. Щеше вече да е на улицата, ако беше поискал адвокат.

Сара попита:

— Можете ли да го задържите като свидетел?

Конрой разпери пръсти.

— Как? Ако Рей не е бил там, значи не може да е свидетел, а ако е бил там, това го превръща в основния ни заподозрян. Дами, по-добре поговорете с нашия видео експерт и разберете какво е положението.

 

 

След малко повече от половин час, с благословията на детектив Конрой, Катрин отново се намираше в стаята за разпити заедно с Рей Липтън. На масата пред нея стоеше средно голяма кутия за доказателства с капак.

Строителният минимагнат имаше ужасен вид. Последните четирийсет и осем часа изглежда го бяха сдъвкали, очите му бяха зачервени, подути и застинали в празен поглед, който издаваше, че не е съвсем сигурен къде точно се намира. Не се беше бръснал, нито къпал и излъчваше тежката кисела миризма на пот, неизбежна, когато човек живее в едни и същи дрехи в една и съща клетка прекалено дълго. Стоеше сам на масата с клюмнала глава. Въпреки че беше физически много по-дребна, криминалистката сякаш бе надвиснала над него.

Гласът му беше нисък и дрезгав, сякаш не бе пил вода от последния път, когато го бяха видели.

— Трябва ми адвокат, нали?

— Ако искате, ваше право е да се обадите по телефона.

В едната си ръка Катрин държеше факс от Дженифър Удс от правния отдел на „ISPN“. Освен строго напомняне да пусне писмото, Удс беше пратила списък на всички предавания от обед до среднощ на 25-ти октомври 2001 година. По „Федекс“ пътуваше видеокасета.

— Но преди да се обадите — добави Катрин, — бих се радвала да поговорим още малко за това ваше алиби.

— Нямам никакво алиби. — Той поклати глава. — Казах ви, госпожице Уилоуз, бях си сам вкъщи и гледах мач.

— Точно за това говоря, господин Липтън. Мачът може да ми помогне да ви намеря алиби.

Той вдигна поглед.

— Будалкате ме, нали?

— Съвсем не, господин Липтън. Няма да ви оневини, но ще е добро начало. Така… кога казвате, че сте започнали да гледате мача?

Липтън вдигна рамене.

— Мачът започна в пет и половина. Прибрах се около седем, взех душ, пъхнах нещо в микровълновата за вечеря, сигурно съм седнал пред телевизора около седем и половина. Второто полувреме беше почнало. Както вече казах, Питърсън отбеляза фийлд гол, после тоя тип, за който никога не съм чувал, улови топката след кикоф за тъчдаун.

Катрин погледна листа в ръката си. Според „ISPN“ Доминик Роудс беше уловил топката след кикоф и отбелязал тъчдаун 4 минути и 50 секунди преди края на третата четвърт. Това беше станало в осем без двайсет и шест тихоокеанско време.

— Името Доминик Роудс говори ли ви нещо?

Лицето на Липтън светна.

— Да, това е човекът.

— И после какво?

— След няколко минути „Чийфс“ отбелязаха тъчдаун. Беше страшно полувреме… мисля, че имаше четири тъчдауна само четвъртата четвърт.

— Спомняте ли си по колко тъчдауна имаха двата отбора?

— По два — каза той уверено. Но после изражението му се помръкна. — Всъщност… бихте ли ми казали нещо?

— Ще опитам.

— Каква ми е ползата от всичко това?

— Мачът са го излъчвали директно, нали?

— Да. Разбира се. Не си падам по ония тъпи записи със закъснение.

— А вие записахте ли го?

Това изглежда изобщо не му беше хрумнало. Липтън поклати глава.

— Е, аз самата съм съвсем сигурна в това — му съобщи Катрин. — Във видеото ви нямаше касета, а проверихме всички видеокасети у вас и мачът не беше записан на никоя от тях. Трябва да сте го записали, да сте го гледали и да сте се отървали от касетата преди пристигането на полицията. И по-важното, трябва да сте предвидили, че ще ви попитаме за подробности от мача и трябва да сте били подготвен за нашите въпроси. Не е невъзможно, но в реалния живот, във времевата рамка, за която говорим, е твърде невероятно.

Погледът му се оживи.

— Това означава ли, че най-сетне съм свободен?

Катрин му се усмихна със съжаление и поклати глава.

— Все още не. Продължаваме да работим по касетата от охранителната камера.

Строителят въпреки това запази обнадежденото си изражение.

— Не се тревожа, онова на касетата не съм аз, защото не съм бил там… Вие самата също не мислите, че онова съм аз, нали, госпожице Уилоуз?

Като хвърли бърз поглед към стената от двойно огледало, зад която знаеше, че Сара и Конрой наблюдават, тя отби въпроса:

— Тук не става въпрос за моето мнение.

— Разбира се, че става. Не можете да ме убедите, че вашите хора не разглеждат доказателствата от определена гледна точка. Всеки знае, че инстинктът е също толкова важен, колкото и фактите.

Катрин знаеше, че Гил Грисъм не би се съгласил, но каза:

— Да кажем просто, че не съм убедена нито в едното, нито в другото.

Това леко попари ентусиазма му.

— Освен това очаквам от вас обяснение на ето какво. — Тя повдигна капака на кутията, която съдържаше пликовете с доказателства от къщата: брадата, мустаците, лепилото и кутията от обувки.

Липтън ги погледна, без да докосва нищо. Вдигна рамене.

— Това са неща на Джена.

— Брада и мустаци?

— Да, от нейната сценка.

— Нейната сценка?

Липтън кимна небрежно.

— Често го правеше… слагаше си тия неща и танцуваше из бара, облечена като мъж на възраст. Не излизаше на сцената, нали разбирате. Докато още танцуваше някое друго момиче, Джена просто се появяваше в клуба, един вид тайно. — Той се ухили и разтърси глава при спомена. — Всички се хващаха.

— Наистина ли?

— О, да. Правеше го много добре. Отъркваше се в тия типове, докато се придвижваше из бара, вбесяваше ги, защото я мислеха за някой дърт педал, който се надява да му излезе късметът. Най-накрая стигаше до сцената и се качваше при момичето, което танцуваше там, и се отъркваше цялата в нея.

— Ъхъ.

— Това беше единствената част от танците й, която ми харесваше. Вижте, другата танцьорка се преструваше на вбесена от стареца и си тръгваше от сцената… и тогава този „старец“ започваше да се разсъблича. И когато тъпанарите най-сетне разбираха, че малко преди това са отблъснали точно нея, побесняваха. Всичките бяха в краката й.

— Това сигурно ви е действало възбуждащо — каза Катрин.

— Не — отрече Липтън и поклати глава. — Тъкмо обратното. Това не беше евтина игра на секс. Сценката й беше… нещо като огледало на обществото. Джена обичаше да показва такива работи. Тя беше умна, нали ме разбирате, и усещаше нещата. Не отблъсквай хората, преди да ги опознаеш. Много тънък намек, ама имаше адски повече значение, отколкото просто разсъбличането на Джена. Както вече казах, само това харесвах в работата й.

— Защо никой не спомена за тази сценка досега?

— Не я беше играла от доста време. След като си направи… как да кажа, разкрасителната операция, вече не й беше толкова лесно да се преструва на мъж… Това оневинява ли ме?

— Не.

Лицето му помръкна. Тя продължи.

— Трябват ми доказателства, че наистина е имало такава сценка.

— Оня тип Капелос ще ви каже.

— Ще му се обадя веднага и ще разбера — каза тя. — Нали ви казах още в началото, господин Липтън.

Сега погледът на заподозрения спря между надеждата и отчаянието.

— Ако сте невинен — каза тя — ще го разберем и ще хванем истинския убиец.

— Не заради мен… — каза той.

Тя не го разбра. Изражението й питаше: Какво значи това?

— Заради Джена.