Нора Робъртс
Опасно изкушение (9)

Осма глава

Савана се събуди със стон и покри очите си с ръка, за да се предпази от ярката слънчева светлина. Чувстваше тялото си така, сякаш бе яздила див мустанг по каменист път.

И тогава се сети, че бе много близо до истината.

Усмихна се при спомена за изминалата нощ. Досега мислеше, че знае какво е да искаш — дом, живот, мъж. Бе сигурна, че бе изпитвала всякакъв вид глад — за храна, за подслон, за любов. Но нищо изпитвано досега не можеше да се сравни с разтърсващото я чувство към Джаред Макейд.

В живота й бе имало мъже. Някои бяха минавали и отминавали, други бяха възпламенявали кръвта й. Ала никога не бе имала нужда от никой от тях. А това, осъзна тя, бе и опасно, и прекрасно.

За нея никога нямаше да има друг мъж. Той бе първият и щеше да бъде последният, който ще грабне сърцето й.

Когато и съзнанието, и тялото й се пробудиха, чу песента на птиците и далечния лай на кучетата на Шейн. Усети топлината на слънцето, струящо през пролетните листа и прохладата на утринния ветрец.

С все още премрежени очи се протегна лениво. Чувстваше се като котка, която чака да я погалят.

— Имаш татуировка.

Савана измърка доволно, опъна ръка над главата си и най-после отвори очи.

Джаред седеше до нея. Косата му бе разбъркана от съня и от нейните ръце, очите му бяха натежали и се взираха замислено в една точка високо на дясното й бедро. Тя се зачуди дали на света има друга толкова щастлива жена, която да се събуди с такава гледка.

— Сутрин изглеждаш добре — забеляза Савана и простря ръка да го потупа. — Гол и рошав.

Той не бе сигурен колко дълго я бе гледал как спи. Но знаеше, че когато отметна одеялото от нея, за да се наслади на тялото й на слънчева светлина, бе забелязал пъстрата малка птичка на бедрото й.

Просто не можеше да не й обърне внимание.

— Имаш татуировка — повтори Джаред.

— Знам — засмя се тя и се изправи на лакът. Тъмношоколадовите й очи проблеснаха весело. — Това е Феникс — обясни, развеселена от смръщените му вежди. — Нали знаеш, птицата, която се възражда от пепелта. Направиха ми я в Ню Орлийнз, когато разбрах, че няма да съм бедна до края на живота си.

— Татуировка…

— Някои мъже мислят, че е секси. — Разбира се, бе я направила не заради мъжете, а заради себе си. Дамгосване, което да й напомня, че може да се прероди, да се извиси над онова, което е била. — А ти?

— Трябва да си помисля.

Не можеше да обясни защо бе толкова впечатлен, толкова потресен. Какви други тайни имаше Савана? Какви други неизтриваеми следи от миналото си? Той се откъсна от татуировката, погледна в лицето й и отново бе разтърсен от сънливата усмивка в очите й, от извивката на устните й.

— Как се чувстваш?

— Сякаш цяла нощ съм правила дива любов в гората. — Тя се засмя, приближи се до него и обви ръце около врата му. — Чувствам се прекрасно. — Устните й, меки и топли, намериха неговите. — А ти?

— Точно по същия начин.

Савана се надяваше да е така. Би преживяла живота си в блаженство, ако Джаред можеше да почувства към нея поне частица от онова, което тя чувстваше към него.

Той я придърпа към себе си и я прегърна така, както никой досега не я бе прегръщал. Сякаш това беше много важно.

— Едва ли можем вечно да седим тук — прошепна Савана.

— Не, ала можем да се върнем. — Нужно му бе да помисли, но знаеше, че това бе невъзможно, докато я държи в ръцете си. Бе пренебрегнал задълженията си във фермата, напомни си Джаред. — Трябва да вървя. — Ала зарови лице в косата й, а ръцете му продължаваха да я прегръщат. — В една ферма неделята не е почивен ден.

— Аз скоро трябва да прибера Браян. — Но главата й се сгуши в рамото му.

— Защо не го доведеш и… И просто да го доведеш?

— Добре.

— Савана?

— М-м-м?

Той вплете пръсти в косата й и притегли главата й назад. Устните му отчаяно се притиснаха към нейните.

— Още само един път — прошепна Джаред и я отпусна на одеялото.

 

 

Когато вървеше към фермата, съзнанието му бе замъглено от нейния образ. Никога не бе познавал жена, която да го остави толкова замаян, толкова омаломощен. Мина покрай свинарника, където прасетата, усетили присъствието на човек, загрухтяха обнадеждено. В курника кокошките кудкудякаха и се трупаха над храната. Джаред едва не настъпи една котка, която бе излязла да се опъне на слънце.

Потърка лицето си с ръка и се запъти към задния вход. Миризмата на закуска го удари в носа и стомахът му изведнъж се сети, че бе прегладнял. Можеше да излапа и кренвиршите, които Девин приготвяше, и тенджерата заедно с тях.

— Кафе — почти простена той и залитна към масата.

Девин погледна към него, после към Шейн, който вече пиеше втората си чаша. Двамата искрено се забавляваха.

— Ризата ти е наопаки — забеляза кротко Девин.

Джаред си опари езика с кафето, изруга и се стовари на стола до масата.

С лукава усмивка Шейн се облегна до печката, където Девин приготвяше закуската.

— Брат ни Джаред тази сутрин изглежда малко поизмачкан. Изглежда така, сякаш цяла нощ е пълзял през гората.

— Май трябваше да изпратя онзи спасителен отряд да го издирва. — Девин с удоволствие счупи яйцата над тигана. — Тежко е да прекараш цяла нощ в населена с духове гора. Сам.

— Наистина ми е мъчно за теб, Джаред. Дай да ти сипя още малко кафе. — Самата загриженост, Шейн донесе кафеника на масата. — После можеш да ни разкажеш всичко. Нищичко не пропускай. Целите сме слух.

Джаред вдигна чашата, която Шейн му наля, и отново си опари езика.

— Влюбен съм в бивша еротична танцьорка с татуировка.

С финеса на специалист Девин разклати тигана.

— Стриптизьорка ли е била?

— Къде е татуировката? — поинтересува се Шейн. Това му струваше ядно сръгване в ребрата. — Добре, де, опиши най-общо.

— Влюбен съм в нея — повтори Джаред, претегляйки всяка дума.

— Е, какво толкова, и друг път си бил влюбен. — Шейн отиде да извади бисквитите от фурната. — Този път поне си хванал нещо интересно.

— Млъкни — сряза го Девин, натовари закуската на една табла и я донесе до масата. После седна и се вгледа в лицето на Джаред. След малко се облегна назад и дълбокомислено въздъхна: — Съвсем ли си влюбен?

Джаред за опит потърка гърдите си, които го боляха от ударите на сърцето.

— Така го чувствам.

Шейн тръсна глава и пресипа бисквитите в една купа.

— Човече, гинем като мухи. Първо Рейф, сега ти. — Донесе бисквитите на масата, седна и опря глава на ръцете си. — Става страшно.

— Каза ли й? — попита Девин.

— Ще трябва.

— Остава сега пак да облечем костюмите и да тръгнем да те женим — изръмжа Шейн и започна да пълни чинията си.

— Нищо не съм казвал за женене — възрази бързо Джаред. Паниката го стисна за гърлото. — Минал съм вече през това. Нищо не съм казвал за женене.

— Ти не си бил женен, бил си в договорни отношения. — Шейн бодро залапа яйцата. Добрата здрава закуска винаги оправяше настроението му. — Със същия успех можеше да се гушкаш и с някой формуляр.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за това?

Шейн преглътна яйцата с кафе.

— Защото никога не съм те виждал да изглеждаш така, както изглеждаш сега, братле.

Девин ядеше бавно и кимаше в знак на съгласие.

— Хлапето ли те притеснява?

— Не, Браян е страхотен. — Джаред се намръщи и си взе каквото беше останало на таблата. Наистина харесваше момчето, харесваше му да си прекарва времето с него, да си говори с него. И истината бе, че една от причините за провала на брака му беше, че той искаше деца, а жена му не.

Не, момчето не го притесняваше. Трън в очите му беше мъжът, помогнал то да бъде създадено. И другите мъже оттогава досега, осъзна Джаред.

Просто не можеше да погледне философски на тях. И не се харесваше заради това. Улови погледа на Девин, този кротък, разбиращ поглед, и неспокойно размърда рамене:

— Просто трябва да свикна.

Девин посоли яйцата си.

— Проблемът при адвокатите е, че винаги обичат да съберат всички дребни факти, парченце по парченце, за да могат да оспорят и едната, и другата страна. Винаги те е бивало за това, Джаред. Татко казваше, че можеш да извъртиш всяко просто нещо от криво до право и обратно. Може би това е едно от нещата, които трябва да приемеш такива, каквито са.

Джаред искаше. И се надяваше да може.

 

 

Не се пренесе при нея, поне не официално. Ала прекарваше повечето нощи там и някои от дрехите му намериха място в нейния гардероб, а книгите му в библиотеката й.

Свикна след работа да минава да прибира Браян, когато имаше вечер тренировка. Често двамата се заиграваха с топката по поляните.

Ако някой случай го задържаше в кабинета, й се обаждаше по телефона. Понякога й се обаждаше и само за да чуе гласа й.

Редовно й носеше цветя, а за Браян картички с бейзболисти или някакви други съкровища. Винаги излизаха тримата и даваха на града добър повод за одумване.

Браян го прие без въпроси — факт, който и зарадва, и разстрои Джаред. Искаше му се да вярва, че това бе, защото момчето държи на него, приема го за член на семейството. Но се чудеше дали Браян просто не бе свикнал с мъжко присъствие.

Когато тази гадна мисъл се загнезди в главата му, Джаред направи всичко възможно да си я избие. В края на краищата, имаше значение само какво е сега. Само как тя го гледа, как се смее, когато ги наблюдава с Браян да се боричкат на поляната. Как се извива към него, след като се е навела да полее цветята или колко съсредоточено работи в кабинета си.

Имаше значение само как мирише, когато излиза от ваната. Как се притиска към него нощ след нощ в леглото, сякаш никога няма да може да му се насити. И как хваща ръката му, когато седят вечер на верандата.

Забави се до късно в съда и напрежението от дългия ден не го напускаше. Бе си взел работа за вкъщи и знаеше, че болката, пулсираща в слепоочията му, ще стане нетърпима.

Спря се в града и се отби в универсалния магазин да си купи някакво лекарство.

— О, здрасти, Джаред.

Пътя му бе преградила госпожа Мец, натоварена с хляб и макарони. Тя бе главният специалист по клюките в града.

— Добър вечер, госпожо Мец. — Ритъмът на градчето бе прекалено вкоренен в него, за да отмине. Освен това я харесваше. Помнеше и как го бе черпила с домашните си сладки, и как го бе гонила с пръчка. — Как върви?

— Горе-долу. Трябва да капне малко дъжд. Пролетта беше много суха.

— И Шейн малко се тревожи за това.

— Довечера ще завали — предрече тя. — Идва буря. Чух, че малкият Морнингстар в събота направил добър мач.

— Вкара три гола и започна две двойни игри.

Тя се изкиска и тройната й брадичка се разтресе.

— Говориш като горд татко. — Преди да е успял да отговори, бързо добави: — Виждам те тук-таме с момчето и с майка му. Жена, която синът ми Пийт би нарекъл супер.

— Да, така е. — Джаред най-после намери на рафта аспирин.

— Ама й е трудно — продължи госпожа Мец и премести огромното си тяло, за да му отреже пътя за отстъпление. — Искам да кажа, сама да си гледа детето. Не че много жени днес не се намират в същото положение. Тя е от запад, нали? Предполагам, че бащата на детето още е там.

— Не мога да ви кажа. — Понеже това бе чистата истина, пулсирането в главата му се усили.

— Нали не мислиш, че човекът няма да иска от време на време да вижда сина си? Те са тук вече почти от четири месеца. Сигурно ще намине да види едно такова хубаво момченце.

— Сигурно — съгласи се Джаред предпазливо.

— Разбира се, някои мъже пет пари не дават за децата си. Като Джо Долин. — При това име веселото й лице помръкна. — Не мога да ти кажа колко съм щастлива, че движиш развода на Каси, така че да мине по-леко. Повечето хич не са леки. Помня, когато малкият син на сестра ми се развеждаше, хвърча перушина. Обзалагам се, че и разводът на Савана Морнингстар е бил тежък.

О, не можеш да се обзаложиш, помисли той. Ала никога не би й дал повод за клюки, като й каже, че не е имало никакъв развод, защото не е имало и никакъв брак.

— Не е споменавала.

— Едно време беше по-любопитен, Джаред. — Усмихна му се лъчезарно, за да изпревари ръмженето му: — А виж сега какъв си станал, адвокат с дипломатическо куфарче. Един-два пъти идвах да те гледам в съда.

Гневът му поутихна.

— Да, знам. — Бе я виждал там, с ярка рокля на цветя и големи обувки. И се държеше така, като че ли бе личната му агитка.

— По-добър си от Пери Мейсън, така казах на господин Мец. Че Джаред Макейд е по-добър от Пери Мейсън. Вашите щяха да се гордеят с теб. Пък ние тук мислехме, че повечето от вас никога няма да станат свестни хора. — Това й се стори толкова смешно, че едва не се преви надве от смях. — Леле, колко лошо момче беше! Не си мисли, че не знам кой насини окото на моя Пийт след пролетния бал в гимназията.

Този спомен бе много мил.

— Той се опитваше да се натиска на моето момиче.

— Тогава Шерилин идваше насам. В гимназията ходеше с Шерилин, нали?

— За малко.

— Както и да е, идваше насам, пък и ти също, а аз си спомням. Момичетата винаги са се въртели около теб и братята ти. Майката на малкия Браян сигурно се радва, че е хванала един Макейд и трябва да ти кажа, че тримата наистина изглеждате много добре заедно. Имам чувството, че майка ти би харесала това момиче.

— Да. — Джаред усети как стомахът му се свива. Какво ли би казала майка му за жена като Савана?

Мислеше за това по пътя към вкъщи и главата го заболя още повече. Ако майка му бе жива, как щеше да й представи Савана? Самотна майка, еротична танцьорка, панаирджийка, укротителка на телета, улична актриса?

Избери си една от тях, помисли той, и разтърка слепоочията си.

Проблемът бе, че можеше да си я представи като всичко това, да я види на всеки етап от развитието й. И бе толкова лесно да се разбере как всеки етап бе част от цялото, от жената, която сега го чакаше.

Изкушаваше се да се отбие у Рейф или да отиде направо във фермата. Просто за да докаже, че може. Че майката на Браян не го бе хванала на въдицата. Но зави по отбивката към нейната къща, защото му се стори, че всичко друго би било малодушно.

Никой Макейд не беше малодушен.

Тя отново бе надула докрай музиката. Обикновено това го забавляваше — как рокът от стария касетофон разтърсва околните хълмове. Ала сега седеше в колата и разтриваше пулсиращата си глава.

Качи се на терасата. Тежкото куфарче му късаше ръцете. През остъклената врата видя гърба й в кухнята. Савана миеше чинии и пееше заедно с касетофона с гърлен, чувствен глас, от който кръвта на всеки мъж би кипнала. Бедрата й се движеха в такт с музиката.

Определено знае как да се движи, помисли Джаред ревниво и гневът го връхлетя едновременно с първата светкавица, която раздра небето на запад.

Преди да бе успял да се спре, затръшна вратата зад гърба си. Тя прогърмя над музиката като пистолетен изстрел. Савана се обърна и разпуснатата й коса се люшна.

— Няма ли да намалиш проклетия касетофон? — изкрещя той.

— Разбира се. — Все още танцувайки, Савана прекоси стаята и го изключи. — Извинявай, не чух, че идваш.

— И товарен влак да идваше, пак не би го чула.

Тя само вдигна вежди, изненадана от тона му и избърса мокрите си ръце в джинсите си.

— Тежък ден ли си имал?

Джаред направи няколко крачки и стовари куфарчето си на масата, където маргаритките, които й бе подарил преди няколко дни, още миришеха на слънце.

— Така ли си танцувала за пари?

Ударът бе толкова бърз, толкова неочакван и силен, че Савана не успя дори да ахне. Трепна, после се овладя и надмогна болката.

— Не. Не бих спечелила много, ако влагах в танца само толкова. — Отиде до хладилника и извади една бира, която не й се пиеше, но ако имаше неща в ръцете си, това щеше да им помогне да не треперят. — Искаш ли и ти?

— Не. Не ти ли беше неприятно да те гледат и да им текат лигите?

— Не точно. — Нарочно бавно надигна шишето и отпи.

— Значи ти е било приятно. — Притискаше я, като свидетел, който се бе заклел да каже истината, цялата истина и само истината. — Приятно ти е било да танцуваш, да те гледат и да им текат лигите.

— Даваше ми възможност да си плащам наема. Мъжете обичаха да гледат моето тяло и реших, че биха си плащали за това.

— А ако биха си плащали да гледат, биха си плащали и да… — Замълча, препъна се в онова, което едва не излезе от устата му. Досега не бе имал представа, че то е там.

Тя дори не мигна. Този път не бе неочаквано.

— Щом питаш… — Лениво, безгрижно сви рамене. — Мислила съм за това. Имаше моменти, когато нямах какво друго да продавам, така че съм се замисляла да продам себе си.

Ужасеното извинение, което бе на върха на езика му, потъна.

— И направи ли го?

Савана го изгледа студено.

— Отивам да кажа лека нощ на сина си. — Джаред я сграбчи за ръката и очите й от студени станаха яростни. — Не си играй с мен, Макейд. Ако искаш остани, ако искаш си върви, твоя си работа, но не си играй с мен. — Издърпа се и изтича нагоре по стълбите.

Искаше му се да счупи нещо. По възможност нещо по-остро, за да може да се промуши с него, след като го счупи. Извади кутийката аспирин, рязко я отвори и изгълта три таблетки с остатъка от нейната бира.

На горния етаж Савана сложи Браян да спи и след като затвори вратата на стаята му, се заключи в банята, за да наплиска пламналото си лице със студена вода.

Колко глупава е била, обвиняваше се тя, колко сляпа е била да не види какво таи Джаред в душата си. Колко безразсъдна, за да не си изгради защита срещу това, което той мисли за нея.

Сега обаче щеше да си изгради, обеща си Савана. Нямаше да позволи да бъде наранена от въпросите, които Джаред й задава или които чете в очите му. Нямаше, закле се тя, нямаше да му разреши да я кара да се срамува от отговорите.

Бе се борила твърде дълго и твърде упорито, за да разреши на когото и да било да я кара да се чувства нещо по-малко от това, което бе.

Ала, колкото и да се мъчеше, не успяваше да открие в себе си онова тихо, спокойно място, където би могла да избяга.

Струваше й се, че Джаред може да я последва там.

Старателно избърса лицето си. През цялото време се ослушваше за звука на колата му. Но не се чуваше нищо, освен далечния тътен на гръмотевиците и шепота на духовете.

Когато слезе долу, той бе седнал на кухненската маса и бе разтворил книгите си. Савана се поколеба и Джаред свали очилата си, ала тя му обърна гръб и излезе навън да чака бурята.

Тя дойде бавно от запад, като надигащ се гняв. Вятърът изведнъж налетя и огъна дърветата. Ревът му — дъжд, вятър, гръм — се претърколи през хълмовете и избухна.

Във въздуха се разнесе миризма на озон. Вълшебна, дива миризма. Савана отметна назад глава и я пое. И когато вятърът блъсна дъжда под навеса на терасата и зашиба лицето й, тя остана на мястото си и приветства гръмотевицата, която падна толкова близо, че сякаш опърли дърветата.

Най-накрая Джаред остави работата си и излезе при нея. Савана бе цялата мокра. От косата й капеше вода, ризата й бе просмукана, въздухът бе студен, но тя не трепереше. Най-после се обърна, облегна се и кръстоса крака.

— Още нещо да те тормози?

Джаред бе свалил вратовръзката и навил ръкавите на ризата си, ала се чувстваше съвсем като адвокат.

— Въпросът беше поставен грубо — подзе той, ядосан на премерения си глас. — Извинявам се за това. Но не и че искам отговор. Питам те дали си проституирала.

— На това му се вика перифразиран въпрос. Нали, адвокате?

— Имам право да знам.

— Защо?

— По дяволите, аз спя с теб. Живея с теб.

Стомахът й се сви, ала Савана наклони глава.

— Нещо да съм искала от теб? — Джаред пристъпи към нея и очите й светнаха предупредително: — Да не си ме докоснал сега! Как смееш, Макейд, да дотанцуваш тук, сякаш всичко това е твое, да хвърлиш миналото ми в лицето ми, сякаш си бил част от него? Е, това не е твое и ти не си бил част от него.

Той се приближи още повече. Бурята бушуваше в него, около него.

— Да или не? — Тя се опита да го отблъсне и Джаред я натисна назад и хвана брадичката й. Савана му се озъби, очите й пламнаха. — Да не мислиш, че просто искам да знам? Аз трябва да знам! И съм готов да приема всичко, което ми кажеш. Защото съм влюбен в теб. — Вдигна брадичката й по-високо. — Влюбен съм в теб, Савана.

Тя се дръпна назад и го отблъсна с цялата си сила.

— И така ли ми го казваш? „Била ли си проститутка, защото аз те обичам?“ Е, Джаред, върви по дяволите! Няма да ти позволя да принизиш това, което чувствам към теб. Мразя те за това, че ме караш да се чувствам принизена, когато го чувам, когато ти казвам това, което не съм сигурна, че искаш да чуеш от мен. Обичам те толкова много, че бих приела всичко, което ми дадеш. Дори това.

— Недей… — Трябваше да се спре да не се хвърли напред, когато Савана посегна към вратата. Не можеше да я докосне сега. Знаеше, че не го заслужава. — Моля те, не си отивай. Ти си права. Напълно си права.

Тя погледна къщата, за която се бе борила цял живот. Затвори очи и си помисли за мъжа зад нея, мъжа, когото никога не бе вярвала, че ще има. Изведнъж се почувства изтощена, победена от собственото си сърце.

— Никога не съм се продавала — каза тихо, със старателно безизразен глас. — Дори когато трябваше да гладувам. Можех да го направя, имаше много възможности и много хора, които приемаха, че го правя. Но не съм. Не направих този избор заради мен. Направих го заради Браян, защото той не заслужаваше майка, която би се продала за храна или за подслон. — Пое дълбоко въздух и се обърна. — Удовлетворен ли си, Джаред?

Ако можеше, той би върнал нещата назад. И въпреки това знаеше, че ако не беше попитал, съмнението би тровило всичко между тях. Знаеше също, че има още неща, които чакат своя въпрос и своя отговор. Ала не тази вечер.

— Можеш ли да разбереш колко страдам, че е трябвало да направиш избор? Че си била сама и си имала проблеми?

— Не мога да променя нищо, което се е случило през последните десет години. И не бих го променила.

Джаред пристъпи към нея бавно, нерешително.

— Можеш ли да разбереш, че те обичам? Че едва сега осъзнавам, че никога до този момент не съм обичал жена и че полудявам от мисълта, колко си ми нужна? — Вдигна ръка и отметна кичур от мократа й коса. — Позволи ми да те прегърна, Савана. Просто да те прегърна. — Внимателно обви ръце около нея, залюля я и изпита облекчение, когато най-после и тя вдигна ръце към него. — Обидих те. Извинявай. Дори не съм предполагал, че мога. — Притисна устни към косата й. — Мислех, че на света съществувам само аз, че никой друг не може да изпитва същите чувства. Пледирам за невменяемост.

— Няма значение. — Струваше й се, че ако можеше, би потънала в него. — Сега няма значение.

— Нека ти го кажа отново. — Нежно наведе назад главата й и се вгледа в тъмните й, влажни очи. — Обичам те, Савана. Толкова отчаяно съм влюбен в теб. — Докосна устните й със своите и усети трепета й. — Толкова безпомощно съм влюбен в теб. Дъхът ми спира всеки път, когато те погледна.

Тя не можеше да говори. Така бе копняла да я погледне с такава яростна любов в очите. Това бяха думите, които не си бе разрешавала да мечтае, че ще чуе. Обви ръце около врата му и се притисна към него.

— Трепериш — прошепна той. — Студено ти е.

— Не, не. Ох, обичам те. Не знам как иначе да го кажа.

— И така става. Бурята преминава. — Чуваше се как тътенът отзвучава. — Сега ще завали един хубав дъжд. Такъв, какъвто ни трябва. — Вдигна я на ръце. — Искам да правя любов с теб и да слушам дъжда.

Бе толкова, нежен, че сърцето й спря. Докато я носеше към стаята, я целуваше по бузите, по шията. После затвори вратата зад себе си, пристъпи в тъмнината и я положи на леглото.

Савана чу свистенето на кибритена клечка и след това затрептя пламъчето на свещта. Джаред смъкна мокрите й дрехи и плъзна ръка по кожата й. Изведнъж тя се почувства несигурна и нервна.

Коленичи на леглото да разкопчее ризата му, но пръстите не й се подчиняваха. Той ги притисна един по един към устните си.

Савана чувстваше миризмата на дъжд и мокра земя, шепота на оттеглящата се буря, поддаването на дюшека под тях.

После остана само Джаред. Въздишките им се сляха с ромоленето на дъжда. Той бе толкова нежен с нея, толкова внимателен, и тялото й се лееше в ръцете му като благоуханен топъл восък. Всеки път, когато устните им се срещаха, бе по-дълбоко и по-истинско. Всеки път, когато телата им се притискаха, бе по-меко и по-топло.

Докосване на пръсти, леки целувки, тръпнеща плът. Опиянени от любов, двамата се гледаха, слушаха учестяващия се ритъм на сърцата си.

Джаред проникна плавно в нея и въздишката му се сля с нейната, тялото му започна да се издига и спуска с нейното. Устните му срещнаха нейните.

Почувства как я заля вълна от удоволствие, дълга, бавна вълна, която го отнесе със себе си.