Барбара Картланд
Мисия в Монте Карло (8)

Седма глава

Крейг наблюдаваше как гребната лодка, повикана от брега със сигнал, откарваше лорд Нисдън към пристанището.

Малко преди лордът да се качи на нея, той му каза:

— Ако в доклада си за Форин Офис напишете, че още от самото начало ви е било ясно каква е всъщност графиня Алоя Зладимир и че сте искали да разберете чрез нея намеренията на руснаците, аз няма да ви опровергая.

Лорд Нисдън, който имаше много потиснат вид, изведнъж застана нащрек:

— Наистина ли?

— Да. Поради две причини — отговори Крейг. — Първата е, че много добре разбирам чувствата ви към графинята, и втората, че нямам желание да навредя на кариерата ви. Сигурен съм, че ще е отлична.

— Много благородно от ваша страна.

Нямаше време да разговарят повече. Моряците от екипажа вече спускаха през борда въжената стълба, по която лордът трябваше да се спусне на гребната лодка, и той само протегна ръка:

— Благодаря ви, Вандервелт.

Нямаше съмнение, че благодарността му беше искрена.

Когато гребната лодка се отдалечи, Крейг се обърна към един от моряците, застанал наблизо:

— Предай на капитана „пълен напред“.

След това Крейг слезе долу. Когато каза на Рандъл Сеър, че дъщеря му ще бъде в по-голяма безопасност, ако се оженят по-скоро, очите на баща й за миг просветнаха. Но преди да успее да отговори, главата му се отпусна тежко върху гърдите.

— Толкова съм уморен! — едва успя да прошепне той.

Крейг нямаше намерение да спори. Много добре знаеше, че Рандъл Сеър беше принуден да положи огромни усилия твърде скоро след излизането си от транс и сега беше силно изтощен. Той го взе под мишниците като малко дете и го понесе към една каюта за спане, следван от Алоя.

Още с появяването им, от една каюта излезе прислужник и Крейг нареди:

— Съблечете мистър Рандъл Сеър и го сложете да си легне колкото се може по-бързо. Не го събуждайте. Той спи.

Главата на Рандъл Сеър беше на рамото му и Крейг знаеше, че сънят му е дълбок и че ще е трудно да бъде събуден.

Прислужникът отвори вратата на каютата и Крейг внесе Рандъл Сеър в добре обзаведеното помещение, което, както всички каюти в яхтата, беше украсено със скъпи картини на кораби.

Крейг го положи внимателно на леглото, пое ръката на Алоя и я изведе от каютата в коридора.

— Ще се оправи ли татко?

— Обещавам ти, че ще се оправи, но може би, преди да дойде в съзнание, ще трябва да спи двадесет и четири часа. Важното е, че успя да хапне малко.

— Вие… го спасихте! — каза тя развълнувано.

Той я поведе по коридора и влязоха в друга каюта.

Алоя разбра, че това е неговата лична каюта, в която би могъл да се усамоти при нужда, ако салонът е зает от гости.

В нея имаше канапе, два удобни стола, тапицирани с червена кожа, и картина на величествена морска битка между английски военен кораб и испански галеон.

Но очите на Алоя не можеха да се отделят от мъжа пред нея и тя промълви развълнувано:

— Как мога да ви се отблагодаря задето ни спасихте? Как бих могла да ви кажа какво означава за мен това, че татко вече не е в ръцете на лоши хора?

— Ще ви покажа как можете да ми се отблагодарите — отговори Крейг.

Той я притегли към себе си, двамата седнаха на канапето и устните му намериха нейните. Целуна я страстно, жадно, сякаш още се боеше да не я изгуби.

Алоя имаше чувството, че е преминала от дълбините на ада в светлината на небето.

Трудно й беше да повярва, че баща й вече не беше в ръцете на хора, които щяха да го изтезават и убият, че тя самата не беше в ръцете на убийците.

Но в момента й беше трудно да мисли за каквото и да било друго, освен за Крейг, за чувствата, които той събуждаше у нея, и за чудото на целувките му.

Едва когато той вдигна глава и видя как лицето й разцъфва с някаква нова красота, тя успя да каже:

— Обичам ви… обичам ви… искам да падна в краката ви и да ви благодаря за това, че сте… толкова добър… Не мога да изразя с думи това, което чувствам…

— Устните ви изразяват това много по-добре с целувки, отколкото с думи — отговори Крейг.

Собственият му глас му се стори непознат, някак си дълбок и в същото време несигурен.

Никога досега не беше чувствал нещо такова, въпреки многобройните си любовни приключения.

Не само харесваше и желаеше Алоя като жена, не само красотата й го изпълваше с вълнение, но и се чувстваше толкова близък и свързан с мислите й, че едва ли бракът би могъл да ги сближи повече.

И сякаш Алоя прочете мислите му, защото попита:

— Наистина ли… както казахте на татко… смятате, че трябва да се оженим?

Каза го смутено и червенина покри магнолиевата белота на лицето й.

— Разбира се, че смятам да се оженим — отговори Крейг, — но само ако и вие желаете това.

— Нима можете да си задавате този абсурден въпрос! Не бих могла да си представя нищо по-хубаво от това да стана ваша жена… ако наистина ме обичате!

— Обичам ви, както не съм обичал никоя друга досега! — отговори Крейг. — И може и да ви е трудно да повярвате, но не съм казвал тези думи на никоя друга жена, освен вас!

— Истина ли е това?

— Кълна се, че е истина. Защото досега не бях срещнал никоя, която да е толкова съвършена за мен и вие знаете, че мислите ни ни свързаха дълго преди да си позволите да ме обикнете.

Тя възкликна щастливо и скри лице в рамото му. Той целуна косите й и каза:

— Нима наистина намерих това щастие? Да ви срещна, когато най-малко очаквах?

Алоя се засмя и попита:

— Как можахте да се влюбите в мен, след като знаехте, че шпионирам за руснаците?

— Инстинктивно почувствах, че не го правите по свое желание — отговори Крейг. — Но дори и да не беше така, пак бих се влюбил във вас и не бих могъл да избягам от чувствата си.

Тя го погледна и на лицето й отново се появи страх.

— Ами ако… баронът наистина изпълни заканата си и убие татко… и вас?

— Няма да го направи.

— Кое ви дава тази увереност?

— Ще ви кажа по-късно — отвърна Крейг. — Искам да говорим за вас, искам да ви кажа, че ви обичам и да чуя, че съм единственият мъж, когото някога сте обичала.

— Това не е трудно — каза Алоя, — защото не знаех, че любовта може да бъде такава, докато не ви срещнах… Макар и да не исках да призная… вие бяхте в сънищата ми.

— И вие в моите.

И той отново започна да я целува, докато им се стори, че вече не са на яхтата, а летят към слънцето и величествената му светлина изпълва телата и сърцата им, озарява устните им.

Цял век по-късно, поне така им се стори, на вратата се почука. Крейг пусна Алоя от прегръдките си и отиде да отвори.

На прага стоеше прислужникът му. Крейг разбра, че иска да му каже нещо, и излезе навън в коридора.

— Добре ли е Рандъл Сеър?

— Все още спи, сър. Направихме всичко, за да се чувства добре. Но онези чудовища са го рязали с ножове и са го горили с пурите си.

Устните на Крейг се свиха. Беше очаквал руснаците да правят подобни неща, за да разберат дали наистина е изпаднал в транс или се преструва. Знаеше, че и двамата му прислужници умеят да оказват първа помощ при раняване, и затова попита:

— Погрижихте ли се за него?

— Направихме това, което можахме, сър — отговори прислужникът. — Сега за него е най-добре да спи. Веднага щом се събуди, ще му дам нещо хранително, за да може да възвърне силите си.

Крейг кимна и каза:

— Предполагам, че сте решили да се сменяте край леглото му?

— Разбира се, сър.

Прислужникът каза това с тон, който показваше, че е обиден, задето Крейг дори за миг си е помислил, че биха постъпили иначе.

— Благодаря — каза Крейг. — Надявам се разбирате, че предпочитам да не викаме лекар. Ще се наложи да давам обяснения, които бих предпочел да си спестя.

— Оставете всичко на мен, сър. И не позволявайте на младата дама да се тревожи за баща си.

— Ще опитам да го направя — отговори Крейг. Той знаеше, че Алоя не бива да разбере как са се отнесли с баща й, поне засега, но когато се върна в каютата, тя го попита:

— Как е татко? Руснаците… направили ли са му нещо лошо?

— Ще се оправи — успокои я Крейг. — Прислужниците ми умеят да се грижат за болен човек и го правят по-добре от доста лекари.

— Това означава, че са се грижили за вас, когато са ви ранявали по време на мисия… като татко?

— Никога не съм правил нещата, които е правил чудесния ви баща — отговори Крейг. — Аз съм само негов ученик, който го следва по пътя му.

— Знам, че сте много повече от това. Татко ми е говорил за вас — каза Алоя замислено. — Зная, че ако не ни бяхте спасили, щяха да ни откарат в Русия и никога… никога повече нямаше да бъдем свободни.

Крейг почувства, че сълзите напират в очите й, и я притисна още по-силно до себе си.

— Като дъщеря на баща си, вие знаете не по-зле от мен, че след като една мисия завърши успешно, много по-добре е тя да не се споменава повече. И разбира се, не бива да се боим от това, което би могло да се случи, но не се е случило. Искам да забравите всичко това и да насочите вниманието си към мен.

— Това не е трудно — отвърна Алоя. — Защото ви обичам повече от всичко на света и за мен няма нищо друго, освен вас…

Крейг се развълнува от думите й и нямаше какво друго да направи, освен да я целува, докато престанат да усещат каквото и да било, освен ударите на сърцата си и любовта, която можеха да изразят само устните им.

Алоя беше много щастлива и любовта й я беше накарала да разцъфне от щастие, Крейг беше сигурен, че тази нощ тя ще спи добре.

Самият той трябваше да отдели няколко часа, за да напише поверителния доклад за това, което се беше случило, който трябваше да попадне в архивите на Форин Офис и до който щяха да имат достъп само няколко високопоставени служители, занимаващи се активно с руските амбиции в Тибет.

По-късно следобеда, след като изпиха по чаша английски чай в салона, Алоя каза:

— Предполагам разбирате, че освен дрехите, които нося в момента, нямам нищо друго. Възможно ли е някой от прислужниците ви да ми намери поне четка за зъби?

Крейг се усмихна.

— Елате да ви покажа каютата. Имам чувството, че когато сме я обзавеждали, сме мислили за вас.

Тя му се усмихна пленително, а той не можа да се сдържи и добави:

— Когато се оженим, вие ще споделяте моята каюта. Тя е по-голяма, но има нужда от женска ръка.

Тя се смути и той си помисли, че червенината върху лицето й е най-хубавото нещо, което някога е виждал. Алоя мушна длан в неговата и той я поведе към каютата.

Когато отвори вратата и я видя, Алоя възкликна:

— Колко е хубава!

Без да каже нищо, Крейг отвори един шкаф в стената и изумена, Алоя видя, че вътре висят всички тоалети, осигурени й от руснаците, за да изкушава лорд Нисдън.

Тя извика изненадано и погледна Крейг въпросително.

Той обясни:

— Не бива да подценявате способностите ми на организатор. Помислих си, че би било справедливо, след като руснаците са ви осигурили такива скъпи и хубави тоалети, за да постигнат целите си, да продължите да ги носите, докато имам възможност сам да ви купя, както възнамерявам, най-красивите дрехи, които някога е притежавала една жена.

— Но… как успяхте да ги вземете? — попита Алоя.

— Преди да тръгна от хотела, наредих на прислужниците си да отидат в апартамента ви да опаковат всичко, което намерят там.

— Но прислужницата ми Олга… не може да не се е опитала да ги спре.

Крейг се засмя.

— Предполагам, че е употребила доста думи, за да го направи, но прислужниците ми са я накарали да млъкне.

Той видя, че на лицето на Алоя се изписва едва ли не ужас, и побърза да обясни:

— Не са й направили нищо лошо. Наредих им само да запушат устата й и да я завържат. Накарах ги да оставят бижутата на барона в скута й, за да не могат по-късно да ни обвинят в кражба.

Той каза това толкова весело, че тя се усмихна.

— Не мога да повярвам! Олга беше ужасна… Много властна жена!

— Предполагам, че ще мине известно време, преди да я открият камериерките в хотела… Може би вече са я открили.

Алоя отново се усмихна и обгърна врата му с ръце.

— Как можете да мислите за всичко? — попита тя. — Вече се боя, че няма да ме одобрите като съпруга, да не говорим за домакиня.

Крейг я притисна към себе си.

— Вие сте всичко, за което някога съм мечтал. Нищо друго няма значение.

Той започна да я целува отново, докато едно залюляване на яхтата не ги накара да се изправят.

— Скъпа — каза той, — искам да бъдете красива, макар че не мога да си представя как бихте могла да станете още по-красива, отколкото сте сега. Но след половин час сигурно ще разбера, че съм се лъгал!

— Половин час? — възкликна Алоя. — Това е много малко време, за да се преоблека, така че ме оставете бързо!

Тя се засмя и понеже му се стори божествена, Крейг започна да я целува отново, докато тя не го отблъсна от себе си и не затвори вратата след него.

Докато отиваше към своята каюта, Крейг мислеше, че никога през живота си не е бил толкова щастлив. Струваше му се, че всеки нерв в тялото му е зареден с електричество.

Когато Алоя дойде при него в салона, нощта се беше спуснала и на небето грееха звезди.

Морето беше спокойно и светлините от яхтата се отразяваха във водната повърхност, а светлините от брега придаваха на гледката такава красота, че Крейг си помисли, че никога няма да я забрави.

Но когато Алоя влезе при него, той разбра, че тя е по-красива от всичко, което някога е виждал — по-красива от снежните върхове на Хималаите, от слънцето, изгряващо над пустинята, от осветения от луната Тадж Махал.

Навярно когато се беше обличала, Алоя бе мислила за Индия, защото роклята й напомняше сари — беше прибрана в кръста и увита около едното рамо.

Тъй като моделиерът се беше опитал да улови тайнствената дълбина на очите й, материята беше бледорозова, бродирана със сребро и украсена с аметисти.

Роклята беше прекрасна, но Крейг не можеше да свали поглед от бялата кожа на Алоя, от сребристия блясък на косите й и от светлината в очите й, която повече от всякакви думи му казваше колко го обича.

Те останаха за миг неподвижни, загледани един в друг, и след това Алоя се затича към него, сякаш единствено в обятията му се чувстваше в безопасност.

— Изглеждате прекрасно, скъпа — каза Крейг.

— Исках да го чуя от вас — отговори тя.

Имаха да си кажат толкова много неща, че след като стюардите прибраха приборите след вечеря, те останаха в салона още дълго. След това Крейг я заведе на палубата, за да се полюбуват на звездите.

— Как можах да съм толкова глупава и да не повярвам, че Бог и силата, в която и двамата вярваме, ще позволят татко и аз да изпаднем в беда? — попита Алоя тихо.

След малко тя добави:

— Сега се срамувам, че се страхувах толкова много… Но, струваше ми се, че няма изход… че за нас няма да има спасение, докато… докато не срещнах вас…

Крейг си спомни как, когато разговаряше с лорд Нисдън Алоя му беше заприличала на малко животинче, уловено в капан, което се мъчи да избяга.

Спомни си с горчивина колко обезпокоен беше самият той, когато не знаеше как да помогне на Алоя или да открие Рандъл Сеър, и я притисна към себе си.

— Трябва да се уповаваме на вярата си — каза той. — Светът има нужда от това. Има нужда от вярата, че всъщност ние не сме сами и винаги можем да използваме силата, ако решим.

Алоя пое дъх.

— Мислех — каза тя, — че на света няма друг човек, който мисли като татко.

— Има толкова много неща, които не знаем — каза Крейг. — И понеже сега сме заедно, за мен ще е още по-вълнуващо от когато и да било, да продължа да изучавам неизвестното и тайните на Вселената, които остават скрити, освен за неколцина избраници.

— И вие сте един от тях — отговори Алоя тихо.

Той се обезпокои, че тя може да настине, и затова отново я заведе долу в салона.

— Утре ще бъдем в Марсилия — каза той. — А сега искам да се наспите и повече да не се тревожите за нищо.

Тя го погледна и той разбра, че желае да го пита още много неща, но понеже, за разлика от повечето жени разбираше, че той желае да запази плановете си в тайна, остана мълчалива.

След това му каза:

— Искам да пожелая лека нощ на татко.

— Разбира се — отговори Крейг.

Той отвори каютата, в която спеше Рандъл Сеър. Веднага щом влязоха, прислужникът, който дежуреше, излезе навън, за да ги остави сами.

Въпреки слабото осветление, Крейг успя да види лицето на Сеър и се убеди, че е спокойно и че сънят му е естествен. Алоя остана загледана в баща си известно време и след това коленичи край него. Тихо, сякаш знаеше, че той може да я чуе в света на сънищата, тя каза:

— Ние сме в безопасност, татко, и аз благодаря на Бога и на Крейг за спасяването ни. Щастлива съм, по-щастлива отколкото когато и да било. Вече няма от какво да се страхувам.

Говореше много вълнуващо.

След това скри лицето си с ръце и Крейг разбра, че молитвите й са твърде съкровени и че дори и той не може да ги чуе.

Той изчака, докато Алоя се изправи, и си помисли, че лицето й е толкова одухотворено и радостно, колкото трябва да е било лицето на света Девоте, когато душата й като гълъб е излетяла от тялото.

Когато си спомни светицата, той отправи към небето една благодарствена молитва за помощта, която му беше оказал отец Августин.

Знаеше, че голямата сума пари, която беше наредил на секретаря си да остави на отец Августин, ще бъде от полза не само за бедните в Монте Карло, но и за всички онези, които се криеха, за да запазят живота си подобно на Рандъл Сеър.

След това заведе Алоя в каютата й, целуна я за лека нощ и едва когато затвори вратата и остана сам, усети как в тялото му пулсират всички чувства, които тя беше събудила у него.

За разлика от другите жени, към които беше проявявал интерес, Алоя стимулираше ума му. И нещо повече, техните души сякаш се обединяваха и заедно можеха да достигнат духовното, което беше недостижимо за обикновените хора, които не си даваха сметка, че нещата, които събуждат интереса и любопитството им, наистина съществуват.

„Открих това, което търсят много хора, но никога не могат да го достигнат“ — помисли си той, преди да заспи.

 

 

На следващата сутрин Алоя се събуди след дълбок сън и толкова щастливи съновидения, че й беше трудно отново да дойде на себе си.

Все пак сетивата й бяха достатъчно будни, за да си даде сметка, че след тази първа от много време насам нощ, прекарана без страх, тя се чувства по-различно — и духовно и физически.

След това разбра, че двигателите не работят и че сигурно са спрели в някое пристанище.

Тя стана, дръпна пердето от илюминатора и видя някакъв кей. Вероятно бяха пристигнали в Марсилия.

Понеже нямаше търпение да види Крейг и да разбере дали това е така, тя веднага започна да се облича и да се пита колко ли е часът.

Изненада се, когато разбра, че е почти пладне и че е спала близо четиринадесет часа.

„Крейг разбра, че тъкмо от това имам нужда — помисли си тя. — Той мисли за всичко! Как може на света да има толкова прекрасен човек?“

Тя натисна звънеца и когато се появи единият от прислужниците, го попита:

— Как е баща ми тази сутрин?

— Спа много добре, мис — отговори прислужникът. — Събужда се два пъти и му дадох малко супа, която претоплях през цялата нощ. Веднага след това заспиваше отново.

— Сега спи ли?

— Като младенец, мис. Не се тревожете за него. Ще ви донеса кафе.

Прислужникът излезе, преди да успее да го попита за Крейг. Тя се зачуди дали и той изпитва същото нетърпение да я вида, както тя.

Когато прислужникът се върна с кафето, успя да го попита:

— Знае ли мистър Крейг, че съм будна?

— Господарят слезе на брега, мис — отговори прислужникът, — но скоро ще се върне. Каза да ви предам, че няма да се бави много.

Алоя облече една от роклите, за които френският моделиер беше казал с гордост, че ще се превърнат в център на вниманието в Монте Карло.

Спомни си колко омразна й беше мисълта, че непознати хора ще я оглеждат и че всичко това се прави, за да привлече вниманието на един мъж, от когото трябваше да изкопчи нужната на руснаците информация.

— Ако не научиш от него това, което искаме — беше заявил баронът, — ще отведем баща ти и никога повече няма да го видиш.

Тогава Алоя извика ужасена и той добави:

— Всичко зависи от теб. Искам този човек да стане твой любовник. Една жена може да накара един мъж да й каже всичко, което поиска, стига да са заедно в леглото.

— Как… можете… да искате такова нещо от мен!?

Баронът я погледна така, сякаш беше робиня, изложена гола на показ на пазара, а той преценява дали си струва цената.

Тя знаеше много добре, че когато започнеха да измъчват баща й, за да го накарат да им предаде нужната им информация, не би могла да направи нищо, за да му помогне.

Ето защо единствената й надежда беше да печели време и да се моли да стане някое чудо, което да им помогне да избягат от руснаците, преди да ги отвлекат от Монте Карло. Затова и се съгласи да играе ролята на прелъстителка пред лорд Нисдън, както искаха руснаците, да си играе със суетността му и да казва, че го намира много привлекателен, без да забравя нито за миг, че е въпрос само на дни наистина да му стане любовница. Всяка минута, всяка секунда от времето, прекарано с лорда, тя се чувстваше като потънала в кал и мръсотия, но това беше единствената възможност да помогне на баща си.

Когато Крейг се появи, на нея й се стори, че това е някаква небесна светлина. Сякаш сам архангел Михаил и инстинктът й бяха подсказали, че може да му се довери, макар и да се страхуваше да го направи.

— Само една дума на някой външен човек — беше я предупредил баронът, — само един вик за помощ и баща ти ще умре!

Но инстинктивно беше почувствала, че Крейг ще й помогне. Още при първите думи, които размени с него на балкона, тя разбра, че той е по-различен от всички мъже, които беше срещала.

Нещо у нея се бе устремило към него и я беше накарало да го почувства близък така, както чувстваше баща си.

И докато се молеше да ги спаси, разумът й я предупреждаваше, че ако направи една-единствена непредпазлива стъпка, ако каже една необмислена дума, ще подпише смъртната присъда на баща си.

Нощем, когато се мъчеше да заспи, тя си мислеше за силата, за която й беше говорил баща й, и се мъчеше да му повярва, че тя винаги е някъде наоколо.

И в същото време изпитваше ужас от неопитността си.

След това чудото наистина се беше случило и Крейг победи барона, надхитри пазачите на баща й. Направи го толкова хитро, че и сега й беше трудно да повярва, че всичко е минало без проливане на кръв и без никой да пострада.

„Обичам го! — каза си Алоя. — Боже, моля те, накарай го да ме обича и той!“

Разумът й казваше, че в живота му е имало много други жени. Той беше толкова хубав, толкова привлекателен. Лорд Нисдън и беше казал колко невероятно богат е.

Но инстинктът й говореше, че всичко това е без значение и че помежду си те имат нещо безценно, нещо свято, с което нищо друго не можеше да се сравнява.

Тя застана на палубата и след малко видя на кея да спира кола. От нея слязоха Крейг и капитанът на яхтата.

Още когато той стъпи на трапа, първият й порив беше да се хвърли в обятията му, но със свръхчовешко усилие успя да се овладее и да изчака той да дойде при нея.

Крейг не каза нищо. Той я улови за ръка и я заведе в салона. Усмихна й се, а тя прошепна едва чуто:

— Чаках ви…

— Не се съмнявах в това, скъпа, но все пак сключването на брак отне доста време — отговори Крейг.

Тя се вгледа в него с невярващи очи и каза:

— Как… Нима сме женени?

— В съответствие с френските закони, кметът на Марсилия сключи нашия брак. Капитанът беше ваш пълномощник.

— Аз… аз съм омъжена за вас!? — гласът на Алоя сякаш идеше изпод земята.

— Да, ние сме мъж и жена! — отговори Крейг. — Но понеже знаех, че ще ви достави удоволствие, отидох до руската църква в града и уредих да сключим църковен брак по-късно следобед, съгласно обичаите на вярата, към която е принадлежала майка ви.

Алоя извика и в очите й се появиха сълзи.

— Как… как ви дойде наум да направите нещо толкова прекрасно? Това е нещо, което желая повече от всичко друго!

Крейг обгърна раменете и с ръце, но не я целуна, а само каза:

— Мисля, че и двамата притежаваме тази вяра, към която се стремят всички религии. Силата, в която вярваме, скъпа моя, не принадлежи на никоя от тях. В същото време исках да сте моя съпруга и реших, че ще се почувствате още по-блажена, ако чуете благословията във вашата църква.

Алоя пое дъх.

— Исках, това — каза тя.

След това Крейг я целуна без притеснения, властно. Едва след обяда тя каза:

— Въпросът сигурно изглежда банален, но какво искате да облека?

Крейг се засмя.

— Знаех си, че рано или късно женствеността ви ще се върне и ще ме попитате това. Тъй като освен нас и двамата свидетели, когато свещеникът ще сложи короните на главите ни, няма да има никой, предлагам да отпразнуваме сватбата си така, че да я запомним и да доставим радост на децата си по-късно.

Той изчака докато на лицето й се появи свенливостта, която знаеше, че ще се появи, и червенината да залее бузите й.

— Французите обикновено се женят в официално облекло и такова смятам да нося аз. Но бих желал, мила моя, да си сложите сребристия тоалет, в който изглеждате като лунна светлина. Онзи, с който ви видях на увеселението у княза.

Той я притегли до себе си и добави:

— Струва ми се, ако не греша, че именно тогава разбрахте за първи път, че можете да ми се доверите и че в ума и сърцето ви, аз съм по-различен от всеки друг мъж.

— Обичах ви… сега знам, че ви обичах — отговори Алоя, — но всичко беше толкова странно… аз не познавах любовта… имах чувството, че сте дошъл от звездите, за да ми помогнете… и за първи път в края на дългия тъмен тунел, в който бях затворена, проблесна светлинка…

— Ето това открихме заедно — каза Крейг. — Светлината, която никога няма да ни изостави, която ще бъде наша завинаги.

 

 

Когато коленичиха един до друг в малката руска църква с висящите сребърни полилеи и покрити с икони стени, Крейг имаше чувството, че благословията на свещеника се превръща в светъл лъч.

Това беше светлината, която гореше в душите им, светлина, която щеше да им разкрие чудесата на Вселената, защото беше част от тяхната любов.

Тъй като церемонията беше много вълнуваща и нейната святост ги накара да забравят за известно време страстта си, те се върнаха на яхтата мълчаливи. Алоя знаеше, че с брака си тя пристъпва прага на едно убежище, където щеше да е в безопасност за вечни времена.

Качиха се на яхтата и завариха салона украсен с бели лилии, а когато Алоя видя на масата голямата сватбена торта, не можа да не се засмее радостно и сякаш въздухът се изпълни със звън на сватбени камбани.

— Ние сме женени! — извика тя. — Наистина сме женени!

— В това няма никакво съмнение, скъпа моя — каза Крейг тихо.

Пиха шампанско с екипажа, който вдигна тост за тяхно здраве и им пожела всичко най-хубаво. След като моряците получиха щедри порции ром, тортата беше разрязана и всички се върнаха по местата си.

Когато Крейг поръчваше букета за Алоя, той нареди да направят и малък венец от лилии за главата й, покрита с бял воал.

След като хората от екипажа си отидоха, те останаха още известно време в салона, без да говорят. Думите бяха излишни и те тръгнаха към каютите, тъкмо когато „Сирена“ вдигна котва и се отдели от кея.

— Къде отиваме? — попита Алоя.

— Не искам да останем в пристанището, където е пълно с хора — отговори Крейг. — Недалеч има малък залив, в който ще спуснем котва за през нощта. Там ще се чувстваме спокойно. Над нас ще са само звездите и ще чуваме единствено плискането на вълните под нас.

— Звучи много романтично — каза Алоя.

— Така и ще бъде, скъпа — увери я Крейг. Заведе я не в нейната, а в своята каюта. Там до леглото също имаше бели лилии. В специални вази, закрепени за пода, за да не се разливат, имаше още цветя.

Тя погледна Крейг и си помисли, че само той би могъл да организира сватбата им толкова прекрасно и макар да не беше огласена и да мина тихомълком, без съмнение щяха да я запомнят за цял живот.

Той свали венеца и воала й много нежно и когато тя го погледна с очи, които сякаш бяха пълни със звезди, той каза:

— Това е нашият сватбен ден, мила моя. Аз те обичам и знам, че си още много млада и невинна и затова не искам да направя нищо, което да помрачи щастието ни или да те накара да почувстваш срах.

Алоя се засмя.

— Та как бих могла да се страхувам от теб? — попита тя. — Разбирам, какво искаш да ми кажеш и не знам много неща за любовта, защото винаги съм живяла на странни места с майка си и баща си, но винаги съм си мечтала за нея и ти си мъжът, който направи мечтите ми реалност… Струва ми се, че вече сме били заедно в някакъв друг живот…

— Обичам те! — възкликна Крейг. — Обичам те толкова много и не мога да си обясня как един човек успя да промени живота ми така само за два дни. Изпитвам чувства, които не съм и мислил, че мога да изпитвам.

— Ако мога да ти дам нещо… ново… и различно от всички останали… това за мен ще е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало.

Тя опря глава на рамото му и добави:

— Ти си толкова хубав, толкова мил и жизнен, че се боя… че след известно време… можеш да започнеш да се отегчаваш от мен…

— Това е невъзможно — каза Крейг. — Как бих могъл да се отегча от самия себе си? Защото това си ти, моята обожавана жена не само защото ни свързва святото тайнство на брака, но и защото телата ни са едно цяло, както душите, сърцата и умовете ни. Алоя вдигна ръце към него.

— Ние сме женени и сме едно цяло — каза тя, — но ти си по-голямата и по-съществена част от това цяло.

— Не бива да говориш така, скъпа моя — възрази Крейг. — Но, от друга страна, аз мисля същото за теб. Дори и в това мислите ни съвпадат!

Чуха как котвата се спуска и след това стъпките по палубата утихнаха и останаха само тишината на нощта и плискането на вълните отдолу.

Той я целуна, съблече роклята й и я положи на леглото. Алоя забеляза, че е дръпнал завесата от илюминатора и на небето отвън светят не само звездите, но и новата луна. Тя си помисли, че луната е като живота, който започваха да живеят заедно и че светлината й — толкова величествена и красива — ще ги води винаги напред. Не можеше да изрази чувствата си, освен с любов.

След това Крейг дойде до нея и тя почувства тялото му, притиснато към нейното, усети ударите на сърцето му и ръцете, които я докосваха.

Луната не само ги обви в сребърния си плащ, но и затрептя помежду им. Тя беше силата на любовта, която беше тяхна — сега и завинаги.

 

 

Беше три часът следобед и слънцето печеше силно, когато Крейг излезе от водата и се качи на палубата при Алоя, която си почиваше под един сенник.

Облече си дългата до земята хавлия, сложи на врата си кърпата и седна на шезлонга до жена си.

— По-хладно ли ти е сега, скъпи? — попита Алоя.

— Да — отговори той.

— Докато ти плуваше, дойдоха и ми казаха, че татко се е събудил, хапнал е добре и отново е заспал. По-късно ще иска да ни види.

— Когато се събуди, ще отидем при него — каза Крейг. — Надявам се пътуването с влак довечера да не му се отрази зле.

Алоя възкликна изненадано:

— Тази вечер ще пътуваме?

— Искам да те заведа в Англия — отговори той. — Първо, защото Форин Офис трябва да научи това, което знае баща ти, колкото се може по-бързо, и второ, защото веднага след като свършим с това, смятам да заведа двама ви в Америка.

Алоя го погледна угрижено и той добави:

— Искам да ви представя на семейството си и понеже си мисля, че баща ти трябва да се скрие за известно време, просто не мога да си представя по-подходящо място от ранчото си в Тексас.

Очите на Алоя се разшириха, но тя не каза нищо, и Крейг продължи:

— Веднага щом възстанови здравето си, ще го накарам да напише и да публикува всички тези неща, които ще бъдат от огромна полза за целия свят. Това ще му осигури занимание, докато се залови с работата си отново.

Алоя въздъхна щастливо.

— Изглежда всичко си обмислил.

— Предполагам, че баща ти ще се съгласи, че така е най-добре.

— Ами ако аз не се съглася? — попита тя предизвикателно.

— Тогава ще те целуна, прекрасна моя, и ще промениш решението си.

Погледът му се спря върху устните й и тя имаше чувството, че вече я целува. Видя огъня в очите му и сякаш я прониза лъч слънчева светлина.

Тя си помисли, че не биха могли да се погледнат в очите, без да почувстват вълнението на другия, което беше, тя знаеше със сигурност това, трепетът на любовта. И през ум не й беше минавало, че любовта би могла да е нещо толкова прекрасно и в същото време божествено, защото беше убедена, че всичко, което правят, е свято, като част от самия Бог.

— Обичам те! — каза тя, сигурна, че Крейг иска да го чуе.

След това сякаш нещо я сепна и тя попита:

— Каза, че татко трябва да се скрие за известно време. Но защо? Нима мислиш, че руснаците биха могли да… да го преследват?

В гласа й се пови страхът, който Крейг познаваше. Той сложи длан върху нейната и каза:

— Помислих си, че рано или късно ще зададеш този въпрос, и понеже не мога да позволя да се страхуваш, трябва да ти покажа нещо.

— Какво е то?

Крейг взе един от вестниците, които секретарят му, мистър Кавендиш, беше донесъл от Марсилия и беше оставил на малката масичка до шезлонга й, докато той плуваше в морето.

Алоя знаеше, че секретарят е ходил до Марсилия, за да ги купи, но не ги беше погледнала, защото не я интересуваше външният свят и мислеше единствено за съпруга си и щастието им.

Крейг взе един от вестниците, разгъна го и й го подаде.

За миг — защото й се стори, че това, което ще види, е от жизнена важност за тях двамата, черните печатни букви сякаш заплуваха пред очите й. След това успя да прочете:

„Пожар обхвана руската яхта «Царевна», закотвена до друга руска яхта в сряда вечерта на пристанището в Монте Карло.

Пожарникарите са успели да се доберат до мястото на произшествието едва тридесет минути по-късно, когато огънят е бил обхванал почти цялата яхта, голяма част от която е опожарена.

За нещастие, собственикът, барон Строгалов, не е бил спасен от пламъците и след потушаването тялото му е било намерено в главния салон, където той е паднал от инвалидния си стол.

С прискърбие трябва да съобщим за смъртта на видния руски благородник, известен като почитател на театъра и любител на музиката. Това е било първото му посещение в Монте Карло.

Няколко от членовете на екипажа са получили значителни обгаряния, а двама са настанени в болница без опасност за живота.“

Алоя прочете дописката и възкликна:

— Баронът е мъртъв!

— Няма да тъгуваме за него прекалено дълбоко, нали? — отговори Крейг тихо.

Тонът му накара Алоя рязко да се обърне към него.

— Ти… си отговорен за това?

— Не исках да се тревожиш — отговори той — и да мислиш, че баронът застрашава живота на баща ти или моя живот. Надявам се, че това, което е имал да докладва за Рандъл Сеър, е изгоряло заедно с него.

Той продължи със сарказъм:

— Струва ми се, че баронът искаше да се сдобие с цялата слава за залавянето на такъв забележителен човек като Рандъл Сеър, така че Тайната полиция, по чиято заповед е действал, вероятно знае много малко за събитията в Монте Карло.

— Нима… това е истина? — попита Алоя.

— Сигурен съм, че е така — отвърна Крейг. — Познавам начина, по който работят, и бях сигурен, че след като баронът беше принуден да ни предаде баща ти, сред екипажа му ще настъпи смут и кърмата на яхтата му ще остане неохранявана. Ето защо изпратих един от моите хора на борда й, без никой да усети.

— Как е успял да се промъкне там?

Крейг се усмихна.

— Руснаците са непоправими бърборковци. Говорят до безкрай и за най-малкото нещо. Заложих на предположението, че когато баронът изпрати нареждането да доведат баща ти, те ще започнат да коментират и няма да обръщат внимание на нищо друго.

— И в това време твоят човек се е качил на борда?

— Той е много способен електротехник и освен това умее да плува дълго под вода — обясни Крейг. — Дадох му деветдесет секунди, за да направи електрическата инсталация на руската яхта силно пожароопасна, но той се похвали, че са му били достатъчни шестдесет. След това доплува до „Сирена“, без никой да разбере къде е бил.

Алоя протегна ръце напред.

— Ти си… толкова умен… и в същото време ме плашиш…

— Сега вече няма нужда да се страхуваш от никой друг — каза Крейг — и ще можем да правим каквото поискаме.

Очите на Алоя заблестяха.

— Мисля, че ще правим каквото ти искаш — каза тя. — Как бих могла да се противопоставя на човек, който е толкова… предвидлив?

Крейг вдигна ръката й и я целуна.

— Имам чувството, че ще се противопоставяме един на друг, ще спорим и ще стимулираме умовете си. Ще бъде вълнуващо, но винаги ще свършва по един и същи начин.

— Като отстъпя, така ли? — попита Алоя.

— Не. Като и двамата се убедим, че искаме едно и също нещо — отговори той. — Тази сутрин нищо друго няма значение, освен че се обичаме. Сигурно ще ми е необходим цял живот, скъпа моя, за да ти покажа колко много те обичам.

Той стана от шезлонга, протегна ръце и я притегли към себе си.

— Ще сляза долу, за да се облека. Искам да дойдеш с мен, защото искам винаги да те гледам и защото искам да те целувам.

Начинът, по който той каза последните думи, недвусмислено показваше, че Крейг има предвид нещо много повече от това.

Тя го погледна с обожание и се остави да я поведе към вътрешността на яхтата.

Влязоха в каютата си, той затвори вратата и я взе в обятията си.

— Сега вече облаците се разнесоха — каза той. — И ако видя, че отново се страхуваш, ще се ядосам много.

— Как бих могла да се страхувам, след като ти и татко сте в безопасност? О, мили, мили Крейг, ще ми обещаеш ли, че каквото и да реши да прави татко в бъдеще, ти ще стоиш при мен? Не мога и да си помисля, че след всичко, което преживяхме… можеш отново да бъдеш изложен на опасност… тогава… ще предпочета да умра!

Крейг не отговори. Прегърна я и я целуна. След това почувства мекотата на устните й, почувства как пламъкът, горящ у него събужда пламъка у нея, взе я на ръце и я пренесе до леглото.

След това продължи да я целува властно, страстно, огнено и да усеща как пламъкът се разгаря все повече и повече.

И докато двамата се носеха заедно към небесата, бяха убедени, че огънят на любовта изгаря не само страха, но и злото.

Пред тях се простираше щастие, в което нямаше страх, нямаше опасности и злини, а само опиянение, съвършенство и величието на любовта.