Р. А. Салваторе
Обещанието на краля вещер (17)

Глава 16
Импровизации

Ентрери далеч напред групата премина бързо през ъгловата кула и по коридорите на вътрешната източна стена. Не откриха никакви охраняващи създания, които да ги очакват, макар да минаха покрай двойка мъртви гаргойли и обезглавен плътски голем, всички с прободни рани в гърба.

— Ефективен е — отбеляза многократно Джарлаксъл за липсващия си приятел.

Стигнаха до издигащо се стълбище, което завършваше с леко открехната врата, така че да влиза дневна светлина. Щом тръгнаха към вратата, тя се отвори и от нея излезе Артемис Ентрери.

— Намираме се на свързващата точка на външната стена и вътрешната стена, която отделя дворовете от замъка — обясни той.

— Ако продължим да следваме външната стена, завоят ще ни отведе до основната кула — отвърна Мариаброн, но Ентрери поклащаше глава при всяка дума.

— Когато миналата вечер ни нападнаха гаргойлите, те не бяха пълният контингент на замъка — обясни убиецът. — Оттук нататък външната стена е осеяна с гадните създания и ако преминем близо до тях най-вероятно ще ги пробудим и ще ни се наложи да се сражаваме на всяка крачка.

— Тогава вътрешната стена към центъра? — попита Елъри. — Където ще излезем и ще притичаме през двора до предната врата на централната кула?

— Която вероятно ще е заключена — отбеляза Мариаброн.

— При това заключена към двор-гробище, където ще се изправим срещу десетки немъртви, с които да се бием — увери ги Джарлаксъл с тон, който никой не постави под съмнение.

— И в двата случая ще има борба — намеси се Атрогейт. — Избери кокалаците, че не хапят така! — той се изкиска и продължи. — Води ни по-бързо, ще падне веселба.

Джуджето избухна в смях, но остана единственият развеселен.

— Колко далече? — попита Мариаброн.

Ентрери сви рамене и каза:

— Седемдесет стъпки от вътрешната порта до вратата на кулата.

— И вероятно заключена врата, която да ни държи навън — добави Елъри. — Ще бъдем залети от немъртвите.

Тя погледна към Праткъс.

— Разполагам със силите си срещу кокалаците — обяви той, но не звучеше убедително. — Но предния път установих, че не обръщат особено внимание на командите ми.

— Защото най-вероятно са контролирани от по-голяма сила — каза Джарлаксъл и всички очи се обърнаха към него. Той сви рамене, показвайки, че става дума за предположение. После бързо се изправи с блеснали червени очи и погледна към Ентрери. — Колко далече сме в момента от тази кула?

За момент Ентрери изглеждаше смутен, после отвърна:

— Стотина крачки?

— И на още колко се издига върхът й спрямо тукашната връхна точка на стената?

Ентрери погледна обратно зад себе си през отворената врата.

— Не е много високо — отвърна убиецът. — Може би петнадесет стъпки над нас в най-високата й част.

— Води ни към върха на стената — нареди Джарлаксъл.

— Какво знаеш? — попита Атрогейт.

— Знам, че вече се уморих от битки.

— Ба! — изсумтя джуджето. — Чувал съм, че вие, мрачните елфи, си падате по битките.

— Когато се налага.

— Ба!

Джарлаксъл се усмихна на джуджето, докато минаваше покрай него и нагоре по стълбите, за да последва Ентрери до външната площадка. Когато останалите го настигнаха, вече кимаше и настояваше:

— Ще стане.

— Моля, сподели плана си — подкани го Мариаброн.

— Този постоянно подканя хората да се молят — изсумтя Атрогейт към Праткъс. — Трябва да го присъединиш към църквата си.

— Ние, мрачните елфи, владеем определени… номера — отвърна Джарлаксъл.

— Може да левитира — каза Ентрери.

— Левитацията не е летене — отбеляза Кантан.

— Но ако се приближа достатъчно близо и достатъчно високо, мога да закача някоя кука за върха на онази кула — обясни Джарлаксъл.

— Това е дълго катерене, особено под наклон — отбеляза рейнджърът, като въртеше глава напред-назад и оглеждаше двете връхни точки за възможност да се прекара въже.

— По-добре, отколкото да се бием през целия път — отвърна Джарлаксъл.

Докато изричаше думите смъкна шапката си и бръкна под копринения ширит, откъдето измъкна здрава нишка. Започна да я изтегля и тя сякаш нямаше край.

Мрачният елф направи другия й край на клуп и го постави на земята. Когато приключи, имаше доста солидна като размери намотка, която стигаше на височина почти до коленете му.

— Сто и двадесет стъпки — обясни на Ентрери, който не беше изненадан от появата на магическата нишка.

След това Джарлаксъл свали една обица със скъпоценни камъни, приближи я до устата си и прошепна нещо. Докато я отдалечаваше, обицата започна да нараства и когато я приближи до края на нишката вече бе с размерите на малка абордажна кука.

Джарлаксъл я завърза и започна да навива нишката хлабаво около едната си ръка, докато Ентрери хвана другия край и го завърза за един от зъберите на стената.

— Най-голямата опасност е, че движенията ни ще привлекат гаргойли — каза на останалите Джарлаксъл. — Няма да е мъдро да участваме в битка, докато пълзим по въжето.

— Ба! — долетя предвидимото изсумтяване на Атрогейт.

— Измисли ред, по който да преминем — Джарлаксъл подкани рейнджъра. — Моят приятел естествено ще мине пръв, след като закача въжето, но трябва да закараме друг войн на върха на кулата колкото се може по-бързо. А тя ще има нужда от помощ — добави и кимна към Арраян. — Мога да го направя с левитацията си, а приятелят ми може би има нещо, с което да помогне…

Той погледна към Ентрери, който се намръщи, но започна да рови из голямата си торба. Измъкна приспособление с каиши и куки, което приличаше на оглавник за много голям кон и небрежно го подхвърли на мрачния елф.

Джарлаксъл бързо го разплете и го вдигна пред себе си, показвайки на останалите, че е нещо като сбруя, известна като „къщоразбивача“ — за всеки, запознат с методите на градските крадци.

— Стига приказки — подкани го Елъри и кимна на север към редицата гаргойли, висящи от външната страна на стената.

— Силно хвърляне, добро ми джудже — каза Джарлаксъл на Атрогейт, който се засили към него с отворени обятия.

— Когато мина покрай теб — обясни бързо Джарлаксъл преди джуджето да го засили от стената, при това най-вероятно в грешната посока! Постави Атрогейт на вътрешния ръб на върха на кулата, после се отдалечи под директен ъгъл от далечната кула. — Действай бързо — подкани Ентрери.

— Закрепи го добре — отвърна убиецът.

Джарлаксъл кимна и се затича бързо. Скочи и призова силата на омагьосаната емблема, символ, който приличаше на знака на Дома Баенре, за да се възползва от магическата левитация, която го повдигна още по-високо над земята. Атрогейт го сграбчи за колана и го засили към кулата. Благодарение на невероятната сила на джуджето мрачният елф се понесе надалече от останалите.

Джарлаксъл продължи да се издига нагоре, докато се отдалечаваше от стената.

На половината разстояние до кулата вече се бе издигнал по-високо от най-високата й точка. Все така се приближаваше, но скоростта му намаляваше сериозно.

Силата на левитацията можеше да го вдига само нагоре, така че щом инерцията от краткия му пробег и хвърлянето от Атрогейт се изчерпа, все още му оставаха около двадесет стъпки до кулата. Въпреки това се намираше над нея и започна да върти куката на края на едната си ръка.

— Гаргойли около върха — провикна се към Ентрери, който беше готов да се покатери по другия край на въжето. — Не реагират на присъствието ми и вероятно няма да реагират и на твоето, докато не стъпиш на камъните.

— Чудесно — промърмори Ентрери под носа си.

Задържа лицето си решително и стоическо, а дишането равномерно, но бе нападнат от видения за гаргойли, които отиват и скъсват куката, а после го оставят да падне насред двора. Или пък просто щяха да го нападнат, докато виси безпомощно от въжето.

— Бързо изтегли резерва — каза Ентрери на Атрогейт, щом Джарлаксъл запрати куката.

В мига щом куката се удари зад покритата с подобни зъбери стена на основната кула, джуджето започна да тегли резерва на въжето, опъвайки нишката, и да го намотава здраво около каменната стена.

Ентрери скочи от стената към въжето. Уви краката си върху него и започна да се изтласква с плавни яростни движения. Движеше се с ръце по въжето, извивайки тялото си, после развивайки го в перфектен синхрон при това толкова бързо, че на останалите им изглеждаше сякаш се спуска надолу, а не се катери нагоре.

Скоро се приближи до покрива на централната кула.

Когато го направи, освободи краката си и се обърна, разлюлявайки се, за да набере инерция. Изви гръбнак, за да се засили, люлеейки се напред-назад и се пусна, когато се изви под идеалната траектория. Превъртя се насред полет, измъкна оръжията си и се приземи стабилно на крака — точно когато един гаргойл се хвърли насреща му.

Създанието получи разсичащ удар с меч през лицето, последван от бързо мушване в гърлото. Ентрери последва падащото същество, скачайки от стената на покрива навреме, за да посрещне атаката на втори гаргойл.

— Хайде, полугрознико — каза на Олгерхан Атрогейт, който вече бе навлякъл къщоразбиваческата сбруя.

Преди войнът полуорк да успее да отговори, джуджето скочи на върха на стената, сграбчи го за задната страна на колана и се метна навън, закачайки сбруята на въжето. С невероятна сила Атрогейт с лекота задържа Олгерхан с една ръка, докато с другата сграбчваше въжето и се набираше, сграбчваше и се набираше, изтегляйки го през пропастта Олгерхан запротестира и се развъртя в опит да сграбчи ръката на джуджето за опора.

— Стой мирно и си пести силите, тъпако! — сопна му се Атрогейт. — Ще те оставя там и най-добре да си готов да се биеш, докато се върна!

При тези думи Олгерхан се успокои и въжето подскочи. Полуоркът успя да погледне назад, същото направи и Атрогейт. Двамата видяха Мариаброн, който се катереше по нишката. Рейнджърът се движеше почти толкова плавно, колкото и Ентрери, и постепенно скъсяваше разстоянието до джуджето, докато се приближаваха към усилващите се звуци от битка.

Над тях Джарлаксъл се издигна още малко на по-добра позиция и започна да изстрелва магически снаряди от жезъла си и такива с отровен връх от арбалета.

— Тръгвай ти — обърна се към Праткъс командир Елъри. — Ще им е нужна магията ти.

Тя се наведе през стената в опит да види битката отвъд. От време на време някой гаргойл се издигаше от покрива на кулата, размахвайки кожените си криле и Елъри можеше само да се моли създанието да не забележи въжето и безпомощните пълзящи мъже.

Праткъс се поколеба и Елъри го изгледа ядосано.

Джуджето сграбчи въжето и поклати глава.

— Няма да издържи друг — обясни.

Елъри удари с ръка по каменната стена и се обърна към Кантан.

— Имаш ли с какво да помогнеш?

Магьосникът поклати глава. После започна да прави заклинание толкова бързо, че Елъри отскочи назад и извика. Обърна се, щом Кантан изстреля мълния, която улучи един гаргойл, който се спускаше към Атрогейт и Олгерхан.

— Нищо, с което да помогна за катеренето, ако за това питаш — поясни заклинателят.

— Помагай с каквото можеш — отвърна сухо Елъри.

Ентрери научи по трудния начин, че местоположението му върху покрива на кулата го е поставило в близост до много от гаргойлите. Беше убил три от тях, но когато още четири му се нахвърлиха и запърхаха около него, убиецът започна да се движи по-скоро в защита, отколкото да се опитва да нанесе смъртоносни удари.

От позицията си във въздуха Джарлаксъл свали един, изстрелвайки топка слуз от жезъла. Улучи гаргойла в крилата и го събори на покрива, където остана безнадеждно залепен към камъка. Втори гаргойл заряза Ентрери и се понесе към левитиращия мрачен елф, но преди убиецът да успее да възстанови равновесието си и да атакува оставащите две създания, още една двойка прехвърли стената и го нападна.

Мърморейки под носа си, убиецът продължи дивия си танц, използвайки Нокътя на Шарон, за да създава стени от непрогледен прах, които да му помагат в постоянното отстъпление. Погледна бързо към въжето, за да види докъде е стигнал Атрогейт, и трябваше да признае пред себе си, че се радва да види бързо приближаващото се джудже — признание, което не бе вярвал, че някога ще направи конкретно за него.

Ентрери се задейства по-хладнокръвно, опитвайки се не само да избягва ноктите и рогата на скачащата и пикираща четворка, но и да ги нагласи така, че приближаващите подкрепления бързо да получат предимство.

Насочи се наляво, после се стрелна надясно към центъра на покрива. Бързо се спусна и се приземи на едно коляно и мушна с меча си право нагоре, ранявайки спускащ се гаргойл, който заразмахва криле, за да се издигне извън обсега му. Ентрери понечи отново да се изправи на крака, но една ноктеста ръка профуча над главата му, така че предпочете да се претърколи напред.

Изправи се бързо и се завъртя с протегнат меч, за да отблъсне яростните атаки. С умението си да летят и да се спускат върху него чудовищата би трябвало да го сгащят — и щяха да го направят, ако ставаше дума за обикновен войн, — но Артемис Ентрери беше твърде бърз за тях и успя да промени ъгъла на свистящото си острие, така че да се защитава и от атаки, идващи отгоре.

Увиснал на сбруята под въжето, Атрогейт стигна до каменната стена на кулата.

— Качвай се горе и почвай да се биеш! — изрева на Олгерхан.

Използвайки само едната си ръка, джуджето метна едрия полуорк над ръба на каменната стена. Олгерхан закачи крака си, докато минаваше над ръба и това предизвика претъркулването му с главата напред върху покрива.

Джуджето избухна в смях.

— Давай, добро ми джудже! — извика Мариаброн, който бе на въжето точно зад него.

— Връщам се за момичето — обясни Атрогейт. — Покатери се над мен, дърволюбецо, и скачай в мелето!

Без нужда да бъде подканяй втори път, Мариаброн се покатери по Атрогейт. Рейнджърът, изглежда, се опитваше да е внимателен или поне да не стъпче лицето на джуджето. Но Атрогейт, чиито две ръце най-сетне бяха свободни, го сграбчи за глезените и го преметна нагоре, така че последният се стовари на покрива до Ентрери и Олгерхан. Атрогейт не можа да види нищо от това, защото висеше под въжето, но успя да чуе достатъчно от бъркотията, че да избухне повторно в смях.

Веднага щом въжето спря да се клати, Атрогейт освободи вторичната кука на сбруята и с няколко бързи тласъка на могъщите си ръце се плъзна надолу по въжето към останалите. Изведнъж обаче сграбчи въжето и спря рязко, щом вида Праткъс, който се катереше нагоре към него. За разлика от Ентрери и Мариаброн джуджето не беше сключило глезени около въжето, а просто висеше на ръце. Пускаше едната си ръка и извиваше ханша си, така че да я премести отпред. И го повтаряше отново и отново, вървейки на ръце с бързи поклащания.

Атрогейт кимна и се ухили, докато наблюдаваше напредъка на свещеника. Праткъс беше облечен с кожена жилетка без ръкави, обсипана с шипове, и мускулите на ръцете му изпъкваха от усилието и от още нещо.

— Направил си си малко заклинания, а? — каза Атрогейт, щом Праткъс го приближи. Атрогейт се обърна, така че главата му да е насочена надолу към другото джудже и се протегна, за да хване ръката му.

— Силата на бика — потвърди Праткъс и сграбчи здраво предложената му от Атрогейт ръка.

Едно завъртане и залюляване го изпрати високо зад висящото джудже, където лесно се улови за въжето и продължи изкачването си.

Атрогейт избухна в смях и продължи спускането си към стената на кулата.

— Кой е следващият? — попита останалите трима.

Елъри погледна към Кантан.

— Вземи Арраян — реши тя. — Двамата с Кантан ще минем последни.

— За съжаление нямаме време за това — долетя глас отгоре и всички се обърнаха, за да видят Джарлаксъл.

Мрачният елф хвърли второ въже на Атрогейт и джуджето го издърпа.

— Замъкът се събужда за присъствието ни — обясни Джарлаксъл щом се спусна.

Посочи с ръка към земята под тях, която бе на около двадесет стъпки надолу.

Атрогейт понечи да спори, но изгуби гласа си щом последва поканата на Джарлаксъл да погледне надолу.

Защото там имаше немъртва орда, която се изравяше от почвата и се насочваше под въжето.

— О, прекрасно — каза Кантан.

— Влизат и в тунелите в стената — информира го Джарлаксъл.

— Мислиш ли, че са достатъчно умни, че да срежат въжето след нас? — изрева Атрогейт.

— О, прекрасно — повтори Кантан.

Джарлаксъл кимна на Елъри.

— Тръгвай — подкани я. — Бързо.

Елъри закрепи брадвата и щита на гърба си и се покатери на въжето над висящия Атрогейт.

— Побързай или ще усетиш косматата ми глава на задните си части — излая след нея Атрогейт.

Тя не погледна назад и се задвижи с цялата скорост, на която бе способна.

„Вземи девойката полуорк и я пусни на ордата“ прозвуча глас в главата на Атрогейт.

За момент на лицето на джуджето се появи учудено изражение, после погледна към Кантан.

„Победата ни ще е почти пълна щом тя умре“ обясни магьосникът.

— Хайде, момиче — каза послушният Атрогейт на Арраян.

Джарлаксъл кацна до жената на върха на стената и я сграбчи за ръката, когато тръгна към джуджето.

— Аз ще я взема — каза на джуджето, а към Кантан добави: — Ти върви с него.

Кантан се опита да не издаде изненадата и гнева си — и подозрението, дали мрачният елф по някакъв начин бе прихванал магическото му съобщение към джуджето. Или пък погледът на Атрогейт към него по някакъв начин бе подсказал на прозорливия Джарлаксъл плановете му за Арраян? Кантан използва обичайния си сарказъм, за да прикрие тези силни емоции.

— Сега можеш да летиш, така ли? — попита магьосникът.

— Да левитирам — поправи го Джарлаксъл.

— Право нагоре и надолу.

— Безтегловно — обясни мрачният елф, хвана края на второто си въже от ръцете на Атрогейт и го уви около тежестта на къщоразбиваческата сбруя. — Няма да ти тежим въобще, скъпо джудже.

Атрогейт разбра всичко и се изсмя още по-високо.

По това време Кантан вече се приближаваше колебливо към него, така че джуджето се протегна, сграбчи го за колана и грубо го дръпна.

— Имам си мрачен елф за хвърчило! — заяви с кикот от все сърце Атрогейт.

— Прекарай ръцете си през сбруята и се дръж — Джарлаксъл подкани магьосника. — Освободи ръцете на джуджето, умолявам те, в противен случай замъкът ще ни хване, преди да стигнем от другата страна.

Кантан продължи да се взира в изненадващия мрачен елф и ясно видя в ответния поглед на Джарлаксъл, че инструкциите му произлизаха от нещо повече от обикновена предпазливост. Кантан знаеше, че между тях бе начертана линия.

Но времето да прекрачи тази линия и да предизвика Джарлаксъл да му се противопостави все още не бе дошло. Беше си запазил достатъчно магии под ръка и съвсем не бе изтощен, но един проблем точно сега можеше да му струва скъпо срещу ордите на замъка, независимо от изхода на личната му битка с мрачния елф.

Не откъсвайки поглед от Джарлаксъл, магьосникът се премести до ръба на стената и колебливо се наведе, за да се хване за сбруята на Атрогейт. Извика от изненада, когато джуджето го сграбчи отново и го издърпа, придържайки го неподвижно, докато успее да прекара тънките си ръце през каишите и да се хване здраво. После извика отново, щом Атрогейт подпря тежките си ботуши на стената, оттласна се и започна да се придвижва по въжето.

Джарлаксъл бързо обра резерва и се премести до ръба с Арраян.

— Дръж се — подкани я и за неин ужас просто пристъпи през ръба.

Може би за да успокои нервите на ахкащата жена, мрачният елф използва левитиращите си умения, за да се издигне малко по-високо, увеличавайки разстоянието между тях и немъртвите чудовища. Кантан бе чувал разкази, че всички мрачни елфи владеят умението да левитират, но подозираше, че Джарлаксъл всъщност използва омагьосан предмет — може би пръстен или някакво бижу. Беше съвсем наясно, че тайнственият елф притежава не един магически предмет и поради незнанието си какви точно са, чувстваше още по-голямо колебание да задълбочи спора помежду им.

— Приближаваме се бързо, Елъри! — извика Атрогейт на жената пред тях. — Ще получиш джуджешка глава! Буахаха!

Елъри, която не бе глупачка, изглежда получи прилив на сили и ускори при тези думи.

Покривът беше разчистен, но битката продължаваше в крепостта, защото немъртвите бяха започнали да се катерят по кулата — или поне да се опитват, — а все повече гаргойли се пробуждаха заради натрапниците и политаха към централната сграда.

Мариаброн действаше яростно с лъка си, тичаше от стена на стена, стреляше по гаргойлите във въздуха и скелетите, катерещи се отдолу. Олгерхан също се движеше по покрива, макар и мудно. Имаше много рани от първоначалната битка, след като Атрогейт безцеремонно го бе метнал над стената. Повечето бяха получени, защото огромният войн, вече изморен до смърт, просто се бе оказал твърде бавен в реакциите си. Въпреки това се опитваше да помогне, използвайки труповете на гаргойлите като снаряди, които да мята по катерещите се немъртви.

Артемис Ентрери се опитваше да се абстрахира от това. Беше се придвижил около осем стъпки надолу по малкото стълбище край задната стена до площадка с тежка желязна врата. Скоро установи, че вратата е заключена, при това по хитър начин. Бързо проучване показа, че около портата има заложени повече от един капан — още едно напомняне, че постройката на Зенги знае как да се защитава. Той обаче не бързаше, така или иначе — не смяташе да отваря вратата, преди да дойдат и другите — така че внимателно и предпазливо огледа касата, резето, евентуалните подвижни плочки, реагиращи на натиск по пода…

— Трябва да влезем вътре бързо! — извика му Мариаброн и подчерта предупреждението с изсвистяването на лъка си.

— Просто дръжте зверовете далече от мене — отвърна му Ентрери.

Сякаш по даден знак Олгерхан извика от болка.

— Пробив! — изкрещя Мариаброн.

Проклинайки под носа си, Ентрери се обърна с гръб към вратата и се затича обратно нагоре по стълбите, за да види как Мариаброн се сражава яростно с двойка гаргойли от дясната си страна близо до мястото, където бе закачено въжето. Трето създание се приближаваше бързо.

Зад рейнджъра Олгерхан се отпусна тежко до високите до кръста камъни на стената.

— Помогнете ми да се кача! — извика джуджето свещеник отвъд стената.

Олгерхан се опита да се изправи, но успя единствено да прехвърли ръката си през стената.

Ентрери удари в гръб един гаргойл точно когато Праткъс се качи на покрива. Джуджето се отправи първо към Олгерхан, но с отвратено изражение го подмина и започна да прави лечебната си магия, насочена не към ранения полуорк, а към Мариаброн, който започваше да показва признаци на умора, докато през защитата му се промъкваха нокти и го одираха.

— Ще се оправим — извика рейнджърът на Ентрери и когато лечебната магия го обгърна, Мариаброн се изправи и продължи да се бие с подновена енергия. — Вратата! Разбий вратата!

Ентрери постоя достатъчно дълго, за да успее да погледне отвъд триото към болезнено бавния напредък на Елъри по въжето и останалите четирима, които се приближаваха в странна формация, с Джарлаксъл и Арраян, носещи се във въздуха зад Атрогейт, и висящия магьосник.

Той поклати глава и затича обратно към най-горната врата на кулата. Прецени колко време остава до пристигането на другите и провери отново за други капани.

Както обикновено убиецът определи почти перфектно точния момент и изрита вратата точно когато останалите се натрупаха на стълбището зад него. Ентрери отвори вратата и отстъпи назад. Атрогейт мина покрай него.

Ентрери го сграбчи за рамото и го спря.

— А? — попита джуджето и се накани да спори, но Ентрери вече бе поставил пръст пред устните си.

Убиецът мина покрай Атрогейт и се наведе ниско.

След внимателна инспекция на камъните отвъд прага Ентрери бръкна в кесията си и извади малко тебешир на прах. Хвърли го така, че да покрие определени участъци от камъните.

— Плоча, реагираща на натиск — обясни той и направи знак на Атрогейт да пристъпи.

— Има някаква полза от тебе — промърмори джуджето.

Ентрери изчака Джарлаксъл, който завършваше колоната. Мрачният елф го погледна и се ухили многозначително, после умишлено стъпи право върху тебешира на убиеца.

— Накарай ги да вярват, че си по-полезен, отколкото в действителност си — поздрави го Джарлаксъл и Ентрери просто сви рамене.

— Вярвам, че започваш да схващаш нещата — добави мрачният елф. — Трябва ли да се притеснявам?

— Да.

Простотата на отговора извика още една усмивка на черното като въглен лице на Джарлаксъл.