Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sunny Chandler’s Return, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 139 гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Сканиране
djenitoo (2010)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)

Издание:

Сандра Браун. Опасно красив

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954–459–707–7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от sonnni

Седма глава

Тя внезапно спря да се бори с него.

— Какво те кара да мислиш, че ще кажа точно на теб?

Лицето му бавно се приближи до нейното.

— Защото независимо дали искаш да си признаеш или не, Съни, нещо става.

— Нещо става?

— Между нас.

Тя се изсмя презрително:

— Да, облогът. Ако изобщо има такъв.

— Нещо повече от това.

— Невъзможността да го спечелиш.

— Едва ли — възрази той меко. — От първия момент, когато те прегърнах, за да танцувам с теб, ние сме обвързани. Може да не искаш да го признаеш. Може да не ти харесва. Но в никакъв случай не можеш да го отречеш.

Упорито вирнатата й брадичка говореше точно обратното.

— Защо просто не ме оставиш на мира?

— Защото те желая, дявол да те вземе! В леглото.

Прямотата му я накара да замълчи, но не за дълго.

— Винаги намираш подходящите думи, нали?

— Винаги. Както и ти, освен когато стане въпрос за сватбата ти. Тогава млъкваш веднага. Защо?

— Не е твоя работа!

— О, да, моя е.

— И с какво право?

Внезапно той хвана ръката й, дръпна я силно и я притисна към втвърдената издутина между бедрата си.

— Ето това ми дава право! Като твой бъдещ любовник имам право да знам какво става в главата ти.

Тя издърпа ръката си и започна да я разтрива, сякаш се беше опарила. Тай побърза да се възползва от смущението й.

— Е, защо разигра онази глупава сценка с южняшката красавица пред Дженкинс?

— Каква южняшка красавица?

— Миличка, та ти би могла да изядеш хляба дори и на Вивиан Ли.

— Не разбирам за какво говориш.

— Тогава ще бъда по конкретен. Трепкащите мигли. Фалшивата усмивка. Глупавият ти речник: „Обожавам го!“. — Махна нетърпеливо с ръка. — За какво беше всичко това? Да не би Дженкинс да е очаквал от теб подобни преструвки? В такъв случай, не е чудно, че връзката ви се е провалила.

Думите му я стреснаха. Но вместо да започва спор, който можеше да загуби, тя реши да го атакува по друг начин.

— Връзка! Смешно е да го казваш точно ти. Какво знаеш по този въпрос? От онова, което чух, излиза, че връзките ти с противоположния пол рядко са продължавали повече от една нощ.

— Говорехме за теб, а не за мен.

— Ти говореше за мен.

— Нали твоята сватба се е провалила?

— Е, аз стигнах поне дотам! — изкрещя му тя.

— А аз стигнах и по-далеч — извика той в отговор. — Аз се ожених.

За момент остана неподвижен, после се извърна с гръб към нея. Тя не откъсваше поглед от него, докато той прокарваше нервно пръсти през косата си и ругаеше тихо.

— Ти си женен?

— Разведен съм.

— Откога?

— Много отдавна.

— Какво се случи?

— Простреляха ме.

— Простреляли са те? — Тя се отпусна върху облегалката на дивана.

Много бавно той се извърна с лице към нея. Погледна я, после заговори отсечено:

— Оженихме се. Започнах работа в полицията. Обичах работата си. Тя я мразеше. Карахме се за всеки път, когато излизах от вкъщи. Не можеше да разбере защо…

Тай замълча за кратко, отново прокара пръсти през косата си и продължи:

— Една нощ й се обадиха от болницата. Раната не беше сериозна. Куршумът мина през мен. — Разсеяно посочи с ръка мястото. — Но беше достатъчно да я изплаши до смърт. След като се възстанових, ми заяви, че не може да понася повече това, че не знае как да живее с мисълта, че всеки път, когато изляза през вратата, може да се окаже последен. Разведохме се.

Съни не откъсваше очи от дамаската на дивана.

— Затова ли дойде тук?

— Не. Беше заради нещо друго. — Устните му се свиха в познатата й вече горчива гримаса, както всеки път, щом се споменеше причината за преместването му в Летъм Грийн.

Той отиде до прозореца, вдигна щорите и се загледа в тъмнината отвън. Изглеждаше изгубен след мрачните си спомени. Обзета от необяснима ревност, Съни се запита дали все още обича жената, която го бе изоставила и се изненада повече от него, когато изрече въпроса на глас.

Той се извърна бавно към нея и впи поглед в лицето й. Лека усмивка смекчи изражението му.

— Не, Съни. Ако я обичах, никога нямаше да я оставя да си отиде.

— Изглеждаш много тъжен, когато говориш за нея.

— Съжалявам само, че толкова дълго съм бил пречка за щастието й. Иска ми се да бях разбрал по-рано, че двамата не си подхождаме, че желаем различни неща. — Приближи се до нея, приклекна и улови ръцете й в своите. — Нещо подобно ли стана между теб и Дженкинс? И ти ли в последния момент реши, че той не е за теб?

— В общи линии — да.

— А конкретно? Може би си искала да продължиш да разбиваш мъжки сърца?

Тя го отблъсна и се изправи.

— Но защо всички смятате, че вината за случилото се е моя?

Много късно си даде сметка какво бе казала и се замоли Тай да не е разбрал. Но, разбира се, не биваше да подценява един полицай. Той я улови за рамото и я обърна към себе си.

— Да не искаш да кажеш, че идеята е била на Дженкинс?

— Не искам да кажа нищо.

— Човек често изрича истината неволно. Какво се случи, Съни? Какво е направил Дженкинс?

Тя упорито стискаше устни.

— Като се замисля сега — започна той иронично, — тазвечерното ти поведение в кафенето беше по-странно, отколкото ми се стори в началото. Ти си напуснала църквата тогава. В такъв случай не трябваше ли, когато го видя за първи път след толкова време, да изглеждаш смутена? Гузна? Засрамена? Но вместо това, се опитваше да му внушиш колко си щастлива в Ню Орлиънс. Ти не си жестока. Ако вината беше твоя, нямаше да тикаш под носа му прекрасния живот, който си си изградила без него.

Съни извърна глава. Тай улови брадичката й с палеца и показалеца си и я принуди до го погледне отново.

— Недей — каза тя.

— Прав съм, нали? Дженкинс е казал или направил нещо точно преди сватбата и така те е накарал да вземеш драстични мерки.

— Повече от стотина души ме видяха как си тръгвам. Сигурно си чул, че съм много лекомислена. Просто промених решението си, това е.

— Хм! Няма да мине, Съни. Нещо те е накарало да промениш решението си. Но какво? Какво толкова ужасно може да е направил той? — Тай замълча, изгледа я напрегнато и добави тихо: — Друга жена.

Съни се отдръпна от него и закрачи из стаята, сякаш търсеше начин да избяга. Обгръщаше с ръце тялото си. Чувстваше се премръзнала до кости и излезе на верандата, търсейки топлина. Искаше й се да се загърне с тъмнината, за да се защити.

Ала не можеше да избяга от прозорливия мъж, разкрил тайната й, за която никой друг не се бе досетил. И сега той стоеше зад нея.

— Какво се случи, Съни? — В гласът му вече нямаше присмех и сега звучеше нежен и будещ доверие.

И така, той беше узнал съкровената й тайна. Трябваше да е ядосана, но за своя изненада, Съни почти изпитваше благодарност. Цели три години бе таила болката в себе си. За нея бе огромно облекчение да я излее сега.

— Бях купила златни гривни за всички шаферки. Онази, която дадох на Гретчън…

Зад гърба й Тай изруга, но тя не спря, за да коментира реакцията му при споменаването на името. След като веднъж бе започнала, бързаше да разкаже всичко.

— … беше с развалена закопчалка и аз я върнах на златаря да я поправи.

Съни потрепери. Тай сложи ръце на раменете й и я притисна към себе си.

— В деня на сватбата станах рано. Имах да върша безброй неща. Едно от тях беше да занеса гривната на Гретчън. Повиках я, когато влязох в къщата. Очевидно тя още спеше. Затова се качих в спалнята й.

Замълча, за да си поеме дъх, и продължи:

— И заварих Дон в леглото с нея.

Изрече думите със същото смущение, което бе почувствала онази сутрин, когато бе заварила мъжа, за когото щеше да се омъжи след няколко часа, гол в прегръдките на жената, считана от нея дотогава за добра приятелка. Тогава не бе излитала гняв, дори не се бе ядосала. Просто беше объркана и изненадана.

Какво прави Дон в леглото с Гретчън?

Отговорът, разбира се, беше очевиден.

— Те се събудиха. Можеш да си представиш… — Гласът й потрепери, тя сведе глава, затвори очи и разтърка челото си. — За всички нас беше ужасно. Аз ги проклех и се втурнах навън.

— Той не тръгна ли след теб?

— О, да! Настигна ме и настоя да поговорим. Не можех да повярвам, че всичко това се случва. Беше толкова неочаквано, толкова абсурдно, че се чувствах замаяна.

— Какво ти каза той?

Съни въздъхна и сви рамене.

— Че било едно от онези неща, които просто се случват. Нямал нито обяснение, нито извинение. Гретчън не означавала нищо за него. Обичал мен и искал да се оженим. Мразел се заради това, което направил. Такива неща.

— И ти му повярва?

— Да, предполагам. Не зная.

— Двамата с Гретчън имали ли са нещо общо преди?

— Дон се кълнеше, че не, но какво значение имаше? Така или иначе ме бяха предали. Гретчън ми се обади и през сълзи ме помоли да й простя.

— Значи реши да не отменяш сватбата?

— Струваше ми се, че нямам избор. Родителите ми бяха похарчили доста пари. На практика целият град щеше да присъства. Бях объркана, а нямаше с кого да поговоря. Не исках никой да узнае. Не разполагах със седмици, за да размисля. За броени часове трябваше да реша какво да направя. Дон непрекъснато ми повтаряше, че няма причина да отменяме сватбата, че една нощ в живота на човек няма никакво значение. Твърдеше, че разбиранията ми са остарели и че ако го обичам, ще му простя. Аз си мислех, че го обичам. Струваше ми се, че няма връщане назад.

Тя замълча. Докато разказваше историята си, гласът й бе звучал глухо, сякаш преживяваше случилото се отново.

— Изглеждаше ми невъзможно, докато свещеникът не попита дали бих поверила живота си на Дон. В този момент разбрах, че не мога. След като бе прекарал нощта преди венчавката ни в леглото с друга жена, съществуваше вероятност да го направи отново. Най-малкото, което двама съпрузи могат да очакват един от друг, е вярност, нали? Затова, щом свещеникът ми зададе въпроса, реших, че независимо от унижението, което щях да изживея, не мога да продължа сватбата.

Отдадена на спомените, Съни дълго се взира в тъмнината. Когато се върна в настоящето, откри, че Тай Бомон я притиска в прегръдките си. Бе облегнал брадата си върху главата й и тя усещаше дъха му в косата си. Пръстите му галеха шията й.

Неочаквани осъзна последиците от това, което току-що бе сторила. Тай я беше накарал да му разкрие онова, което бе таяла дълбоко в себе си. Дори родителите й не знаеха защо бе напуснала църквата онзи ден. Това му осигуряваше власт над нея. Дон и Гретчън със сигурност не биха споделили с никого. Но сега Тай знаеше. В най-добрия случай я съжаляваше. А това не можеше да понесе.

Тя се извърна и го изгледа враждебно. Сълзи от обида напълниха очите й.

— Ето! Доволен ли си? Това ли искаше да чуеш?

— Нямах представа, че то е толкова болезнено.

— Тогава не биваше да ме насилваш да говоря.

— Не, и за двама ни е по-добре, че ми каза. Но това, което не разбирам, е защо си поела вината за случилото се. Защо си оставила всички да вярват, че Дон е потърпевшата страна?

— Останалото ще трябва да разбереш сам, мистър Бомон. Аз се прибирам.

Понечи да влезе в къщата, но той я улови за ръката и я спря.

— Защо, Съни?

Тя вдигна към него замъглените си от сълзи очи.

— Нима не се досещаш?

Истината се стовари върху Тай Бомон като удар.

— Все още обичаш онзи кучи син?

— Лека нощ. Прибирам се.

— Почакай малко — отново я спря той. — Това ли е? Затова си поела цялата вина, вместо да заявиш в претъпканата с хора църква, че двамата с Гретчън са се чукали, което според мен е трябвало да направиш.

— Не съм искала съвета ти нито тогава, нито сега.

— Затова, когато го видя тази вечер, изглеждаше като пребита, преди да започнеш да се правиш на Скарлет О’Хара. Как можеш да обичаш такъв мухльо?

— Не очаквам човек, лишен от чувства като теб, да го разбере.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Не ме интересува.

— Мисля, че се правиш на глупачка, като се опитваш да се убеждаваш, че все още си влюбена в него. Той просто е единственият, успял да те ядоса. Единственият, който те е отхвърлил.

— Ти си луд!

— Не аз, Дженкинс е луд. За това, че е изпуснал страстна жена като теб. Защо тъпото копеле ще рискува да те изгуби? Познавам Гретчън Дженкинс. Тя е хубава жена, но не притежава твоя плам, твоята жизненост. — Той наклони глава настрана. — Може би това го е плашело. Може би е знаел, че няма да може да те задоволи. В нощта преди сватбата е бил нервен и е чувствал необходимост да докаже мъжествеността си. Затова отива при друга, и то не просто при друга, а при една от най-добрите ти приятелки. Само за да се докаже.

— Това е… това е просто смешно. Истинският мъж не трябва да доказва мъжествеността си! — извика Съни.

— Точно така.

Тя осъзна, че той я е хванал натясно, и опита да се измъкне:

— Никога не съм представлявала заплаха за достойнството на Дон.

— Сигурна ли си?

— Разбира се. Как бих могла?

— Просто като си самата себе си. Умна, талантлива, самоуверена. Някои мъже се страхуват от такива жени. Очевидно Дон е един от тях. Нуждаел се е от жена, която да ласкае самолюбието му, да му повтаря колко е силен, какъв прекрасен човек е.

— Аз правех точно това — отчаяно каза Съни. До този момент не можеше да разбере защо Дон се бе озовал в леглото на Гретчън. Какво повече му бе дала Гретчън? Каква нужда, неудовлетворена от нея самата, бе успяла да задоволи?

Той продължи:

— Само че ти си също толкова чудесна и силна, колкото и той. Дори повече. Дженкинс не е могъл да го понесе. — Обви ръце около нея. — Смятам, че е проклет глупак, задето те е оставил да си отидеш. И че ти също си глупачка, след като се заблуждаваш, че още го обичаш.

Тя опита да се измъкне от прегръдката му, но безуспешно. Макар и да не правеше никакво усилие, ръцете му бяха силни. А и тази ленива усмивка! Той прогонваше Дон от спомените й. Любимият й мъж отстъпваше пред другия, когото мразеше. Тай Бомон винаги натискаше правилния бутон, независимо дали искаше да я възбуди, или да я накара да разголи душата си. Нямаше представа как успяваше да го стори, нито пък защо тя бе така податлива, но така или иначе това се бе случило и Съни никога нямаше да му го прости.

Без да има и най-малка представа за мислите, които я вълнуват Тай продължаваше монолога си:

— Дон Дженкинс не е мъж за теб, Съни. Така или иначе бракът ви щеше да приключи нещастно. Като си го зарязала тогава, само си си спестила истинските разочарования.

— Как смееш да стоиш пред мен и да ми казваш кое би ме направило щастлива?

— Смея, да. Ти имаш нужда от мъж, който ща застане до теб. От някой, който няма да се плаши от жизнеността ти. Който ще подхожда на страстната ти натура. Който ще те люби, при това често.

— Предполагам, ти се смяташ за най-подходящия?

Тай се доближи към нея предизвикателно.

— Ти ми кажи.

— Ще ти кажа само едно нещо — отвърна тя разгорещено. — Обичам Дон.

— Докажи го. Можеш ли да ми устоиш? Да устоиш на това?

Той я облегна на подпорната колона на верандата и жадно впи устни в нейните. От гърлото й се изтръгна неясен протест, но бе бързо потушен от страстната му целувка. Тя опита да извърне глава, но устните му я последваха незабавно.

Съни го блъсна по раменете, но той само се приведе, притискайки я между себе си и гладкото дърво.

— Цялата тази топлина — измърмори той, — а Дженкинс да иска да я угаси.

— А ти не искаш ли?

Без да се отделя от нея, Тай поклати глава отрицателно:

— Съвсем не, Съни. Напротив, искам да те накарам да запламтиш. И да бъда в центъра на огъня.

Съни си пое дъх и той се възползва от това, за да плъзне език в устата й. Тя с усилие потискаше треперенето на тялото си, изсмукващо всичките й сили. Отказваше да признае усещането, което се надигаше у нея и бавно я изпълваше.

Той разкопча блузата й и измъкна долния край от колана на полата й.

— Не — леко се възпротиви тя.

— Защо не?

— Защото те мразя.

— Любовта досега не ти е донесла нищо добро — прошепна той, галейки пламналите й гърди. — Може би трябва да опиташ с омразата.

— Престани — изстена Съни.

— Преди да съм те вкусил?

— Да.

— Искаш да те оставя на мира, така ли?

— Да.

— Не, не искаш.

— Да, искам.

Тай долепи устни до ухото й и притисна длан към корема й с насочени надолу пръсти.

— Да спра ли дотук?

— Да.

— Мога да ти доставя удоволствие само с пръстите си, Съни. Само с едно докосване.

— Не. Спри!

— Не искаш да те докосна там, където си най-топла и влажна?

— Не — изхлипа тя.

— Ти си лъжкиня, Съни Чандлър — дрезгаво прошепна той.

Съни искаше да се отпусне върху него. Копнееше да положи глава на широките му гърди и да попие част от силата им. С изгарящ срам си призна, че иска ръката му да продължи да я милва, докато болезненият, трескав копнеж утихне.

Ала успя да се пребори със слабостта си и вдигна глава. С усилие на волята прикри страстта си с враждебност. Устните й бяха подпухнали не само от целувките, а и от това, че впиваше зъби в тях, за да сподави надигащите се стонове. Златистите й очи блестяха предизвикателно.

— Единственото, което успя да докажеш, е, че съм човек от плът и кръв, а не от камък. Още сега ще дойда с теб в леглото, ако това искаш. Можеш да спечелиш облога. Ще спасиш репутацията си, като прибавиш още една бройка в сметката си. Но когато всичко свърши, аз все още ще продължавам да обичам Дон. И ти ще си наясно, че случилото се няма да има нищо общо с чувствата ми. Ще съм те използвала по същия начин, по който и ти мен. Това ли искаш?

 

 

Тай беше допуснал тактическа грешка и го знаеше.

Проклинайки погрешната си преценка, пресуши кафето от чашата, незнайно коя поред, откакто се бе върнал от буталото на Съни. Знаейки, че е излишно, изобщо не си беше лягал. Разкъсван между желанието и самообвинението, не би могъл да заспи. Затова предпочете да си направи една кана кафе и да изчака изгрева.

Сега, когато слънцето се надигаше над хоризонта, продължаваше да се упреква за начина, по който бе объркал нещата предишната вечер.

Всяко хванато в капан ранено животно започва да се отбранява. Когато каза на Съни, че тя не обича, не би могла да обича Дон Дженкинс, би трябвало да очаква, че тя ще започне да се кълне в цял куп Библии, че е влюбена в него.

Защо бе осъзнал това толкова късно?

— Защото съм глупак — изръмжа той и стана от стола.

Занесе празната си чаша в мивката, изключи кафеварката и тръгна през сумрачната къща към спалнята. Случайно мярна отражението си в огледалото.

Очите му бяха кървясали като на алкохолик след тридневен запой. Брадата му беше по-тъмна от косата и обрамчваше лицето му. Ризата му бе разкопчана и омачканите й краища висяха около бедрата му. Видът му беше неугледен и нямаше нищо общо с начина, по които трябваше да изглежда шефът на полицията в Летъм Грийн.

Докато се бръснеше, отново премисли събитията от предишната вечер. Без съмнение Съни беше жена от главата до петите. Чувствена и страстна. Беше побесняла срещу него, когато той прекрати флирта и я заведе в автокиното. Ако я бе отнесъл на ръце от кухнята си в леглото, тя нямаше да се съпротивлява. О, сигурно щеше да се опита да възрази, като се има предвид характерът й, но нямаше да му устои.

Още при първата им среща бе решил, че единственият начин да се добере до Съни Чандлър бе да не прави нищо. Веднага бе разбрал, че тя няма да се поласкае: беше привикнала към комплименти. Не можеше да я подмами: беше прекалено умна. Не можеше да я накара и да му съчувства: нямаше да му повярва.

Инстинктивно бе усетил, че усилията му да я вкара в леглото си ще се увенчаят с успех само ако й каже прямо какво възнамерява да направи и после да опитва с всички сили да го постигне. Да започне настоятелно, после да се отдръпне. Объркването беше ключът за успеха. Докато стигне до последното действие, бедното момиче щеше да бъде толкова объркано от хитрата му тактика, че щеше да приеме с облекчение да се озове в леглото му.

Всичко бе тръгнало добре и съгласно плана му. Ала не беше очаквал, че въображаемата й любов към Дон Дженкинс ще се окаже такова препятствие.

Поряза се на брадата, наруга изтъпеното ножче и го захвърли в кошчето за боклук. Съблече се, влезе под душа и пусна струята с всичка сила. Може би това щеше да набие малко разум в главата му.

Влюбена в Дон Дженкинс! Ха! Каква жалка заблуда.

Насапуниса се, мръщейки се при мисълта, че Съни може все още да е заслепена от онзи глупак. Не можеше ли да види, че Дженкинс не е за нея? Не разбираше ли, че всичко, което й бе казал за неговата неувереност, беше истина? Разбира се, това беше малко несериозна психология, но дори и за идиот беше очевидно, че теорията му е правилна.

Дженкинс беше единственият мъж, който някога я беше наранявал. Тя приличаше на дете, на което е отказана само една играчка от цял кош. Искаше Дженкинс, защото знаеше, че не може да го има. Ако наистина го обичаше, както твърдеше, щеше да му прости изневярата и въпреки всичко — да се омъжи за него. Защо не можеше да види истината?

Тай спря водата, излезе изпод душа и се подсуши набързо. Отиде в спалнята и започна да рови из чекмеджетата на скрина за бельо и чорапи.

Съни знаеше как да дава толкова, колкото получава. Беше улучила целта с онзи блъф, че ще спи с него. Само секс. Никакви чувства.

Защо, по дяволите, не беше приел предложението й? Защо не я бе взел на ръце и не я бе отнесъл в спалнята? Щеше да избие Дон Дженкинс и всеки друг мъж от главата й. Поне щеше да си спести тези ужасни часове на самообвинения.

Изруга възбудата си. Изруга жената, която я бе предизвикала. Изруга собствената си чувствителност спрямо нея. Прокле и себе си, задето не бе отишъл при някоя от многото жени, които биха били щастливи да се погрижат бельото да му е по мярка тази сутрин.

Вече облечен, взе ключовете на колата и излезе. Патрулката запали от първия път, въпреки че човек би си помислил, че двигателят не е в ред заради начина, по който Тай го форсира. Слава богу, градът едва бе започнал да се разбужда и движението беше слабо.

Беше още много рано, а вече бе горещо. Когато пристигна в офиса си ризата му беше залепнало за гърба. Беше си сложил лейкопласт и малко парченце тоалетна хартия на брадата, за да спре кръвта от порязаното.

— Здрасти — каза Джордж Хендерсън, когато вратата се тресна зад Тай. — Кафето е готово.

— Не искам. Взе ли рапортите, които печатаха вчера?

Джордж се изненада от резкия въпрос.

— Да, на бюрото ти са.

— Крайно време беше — изръмжа Тай.

Такова лошо настроение не беше характерно за него. Както и влажната разбъркана коса, която не беше сресал, след като си взе душ. А също и начинът, по който кръстосваше из стаята, сякаш търсеше какво да удари.

— Тежка нощ ли си имал? — попита невинно Джордж.

— Какво означава това?

— Нищо. Просто питах.

— Е, недей да питаш. Ще бъда в кабинета си.

Ръката му беше вече на дръжката на вратата, когато Джордж го спря с друг смел въпрос:

— Какво става с облога ни?

Тай се извърна рязко.

— Все още не си спечелил.

Джордж се засмя:

— Ако се съди по настроението ти, не съм го и загубил.

Тай влезе в кабинета си и така затръшна вратата, че стъклото издрънча. Отпусна се тежко на кожения стол, подпря крака на ръба на бюрото и като се облегна назад, затвори очи.

Образът на Съни беше живо запечатан в съзнанието му. Също така живо си спомняше как изглеждаха гърдите й изпод онова предизвикателно дантелено нещо, наречено камизолка.

Разтърка парещите си клепачи с върха на пръстите и изстена толкова високо, че се уплаши да не го чуят колегите му. Защо се измъчваше по този начин? Защо не я бе обладал снощи, та да приключи с тази работа веднъж завинаги?

Защото беше наясно, че нещата няма да свършат само с едно въргаляне в леглото. Копнежът му по нея бе надхвърлил нелепия облог с Джордж. Искаше много повече от една нощ. Не можеше да си представи близкото бъдеще, без да я желае. Както и по-далечното впрочем.

Тя не беше като останалите жени, с които бе правил любов страстно, но без емоции. Когато отведеше Съни в леглото, искаше помежду им да има нещо повече от похот. Искаше всичко — вълненията, страховете, мечтите — да участва в онова, което става между тях.

Но защо?

Защото го беше заинтригувала. Още в първия миг, в които я беше видял в клуба, бе успял да проникне зад маската й от равнодушие и увереност. Тя беше уязвима, макар да се опитваше да го прикрие. А той искаше да разбере причината за това. Снощи го беше постигнал.

Е, чудно. Сега, когато знаеше причината за нейната враждебност защо не бе доволен? След като бе научил съкровената тайна на Съни Чандлър, защо не чувстваше удовлетворение? Никой не му беше виновен, задето не прие предложението й и не я отнесе в леглото. Какво не беше наред с него?

Горещината. Влагата. Можеше да хвърли вината за настръхналата си кожа и лошото настроение, за безсънието и сексуалната възбуда, за невероятните си фантазии на времето.

Или да приеме другата мрачната алтернатива.

Беше се влюбил.